Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Тодор Копаранов 
 
***
Отстреля ме със жило ти...
Но ще умреш, пчела, без жило.
Пчела без жило не лети,
несъвършено ципокрило!...
 
Признавам: сетих болка аз –
ранената ми плът отече...
За малко да не ревна с глас...
 
Но ти бе мъртва вече...
Вече!...
 
Защо ти трябваше?... Защо
прободе сбръчканата кожа?
Бе твърда тя и за длето!
Не се подаде и на ножа!
 
Що хули, що атаки тя
отблъсква цял живот...
Та ти ли
ще я изправиш пред смъртта,
едва събрала сетни сили?...
 
До днес летяла над цветя,
какво поиска от съдбата?...
 
И как за теб да отмъстя,
додето тук съм –
на земята?
 
 
***
Ето хляба.
Хлябът и ножът!
Нямам друго –
пред тебе да сложа!
 
И погледна ли –
слънцето свети.
И от рафчето
нежни поети
стих нашепват
с глас на момиче.
Кон подскрижен тропосва баира,
слиза ниско луна наедряла.
Рой пчели от черешата бяла
недоносен прашец още сбират...

Роден в с. Раданово, Великотърновско, живее във Варна. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Около 35 години работи като журналист във Варна – във вестниците „Полет”, „Народно дело” и „Варненска дума”. Публикува поетичните книги „Недосънуван свят” (1972), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999). Негови стихове са превеждани на руски, украински, полски, чешки, немски и английски.

 

Не се сещам... До хляба и ножа
бих могъл и друго да сложа!
Вън се носи дъх пресен на билки,
вятър духа черешови клади.
Пукат пъпки дълги лозници.
По стоборите младите птици
ще гнездят и през тази година...
 
Но до хляба, солта и до ножа
аз се сещам и друго да сложа.
 
И на тесните вече маси –
купичка с мед слагам
накрая.
Искам всеки от вас
да помни и знае,
че и туй наследих от баща си!...
 
26 април 2002 г.

***
Застудява... Мъгливи завеси
над земята се мятат и аз
все се питам къде си, къде си
в този кишав зиморничав час?
Скоро сняг ще покрие земята...
Ще се кротнем до огъня пак.
Ще заспим. И ще спим,
докогато не дочуем как вънка рояк
заприпява несвършваща ода:
Цвят до цвят
и над целия свят
в студ и в пек
пак пчели в небосвода
към безсмъртието си летят...

 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма