Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Красимир Едрев 
 

Роден на 28 май 1958 г. в Габрово, завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Работил е всичко. В момента е пазач в зоологическата градина в Габрово. За 25 години е написал 44 литературни текста Наскоро издава първата си книга „44.

 

ШЕГА
Изпратих ти въздушна целувка.
И въздухът се промени –
стана като теб.
Но не ставаше за дишане.
Така ли се умира
от любов?...
 
 
ИСТИНАТА
Тя е някъде по средата. Сре-
дата също е някъде. Мека и пух-
кава, пълна с въздух – заради
въздишките на истината, когато
излиза наяве.
Колкото повече въздух има
средата, толкова по-голямо е
свободното пространство. И тол-
кова по-малко свободата в него.
То цялото е заето от цялата ис-
тина, разположена по средата.
Между двама души, между две
събития, между две вселени. А
свободата е избутана в края. Ка-
то наказана. Но пък така – запа-
зена от мига, когато двамата
тръгнат един към друг и времето
слее събитията, а вселените се
унищожат помежду си.
 
ФОЛКЛОР
Усмивката ти се скъсява,
                          слънчице,
усмивката ти се скъсява.
И дълга сянка преминава,
                          слънчице,
през нея преминава.   
 
Усмивката ти се стопява,
                          слънчице,
усмивката ти се стопява.
И вместо теб мъгла изгрява,
                          слънчице,
за мене тя изгрява.
 
В мъглата не те виждам,
                          слънчице,
в мъглата не те виждам.
И бавно тя приижда,
                          слънчице,
във мене тя приижда.
 
Отвътре изсивявам,
                          слънчице,
отвътре изсивявам.
Отвън се вледенявам
                          слънчице,
отвън се вледенявам.
 
Но пак ще просветлее,
                          слънчице,
след ден ще просветлее.
Какво ли ще изгрее,
                          слънчице,
какво ли ще изгрее…
 
ИМЕНА
Човек се казва така, както
другите го наричат. Рожденото
име и всички останали имена в
края на живота издигат стълбата,
по която душата отива при Бога.
И ако тя е къса, душата никога
не среща Бог. Остава да се рее
там някъде – между земята и не-
бето, толкова самотна, колкото
е била и в тялото, щом стъпала-
та не достигат.
 
Иван Нинов, България
Награда на името на проф. Стоян Стоянов
14 международно биенале на графиката Варна 2007
1946, с. Цонево
Натюрморт с чаша, 2007
Литография, 50 х 50
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма