Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Съвременна турска литература
Джеват Чапан 
 
Роден през 1933 г. в Даръджа (Гебзе, Измит). Завършва Роберт колеж в Истанбул (1953) и английска филология в Кеймбриджкия университет (1956). Работи в редакцията на BBC Лондон, а завърнал се в родината си, постъпва като асистент в Катедрата по английски език и литература на Истанбулския университет (1960), където по-късно става професор (1975). След това продължава преподавателската си кариера в Театралния отдел на Академията за изящни изкуства. В различни периоди преподава в Мармарския, Босфорския, Анатолийския университет, както и в частния Йедитепе.
Известен като изкусен преводач на англоезична и гръцка поезия и театрален критик, през последните десетина години Джеват Чапан е водещ редактор на страницата „Поетичен атлас” в седмичната притурка за литература и книги на в. „Джумхуриет”, с несъмнен принос при представянето на десетки български поети.
Турският читател се запознава с поезията му още през 1952 г., когато печата първите си поетични опити в сп. „Варлък”. Първата му стихосбирка „Кръжи, кръжи, гълъбе” (1985) е последвана от „Естествена история” (1989), „Пораждаща любов” (1994), „Какво незабравимо пътешествие бе то” (2001). През 2006 г. излиза том с избрана негова лирика.
НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ
Влез тихичко през вратата, не натискай звънеца.
Не се безпокой, ако не съм се върнал.
На път съм, почти в началото на нагорнището,
вероятно чакам да се стъмнят водите.
Стаява се обгореният въздух от тухларната
върху нощните царици в градината.
Едва удържам юздите на конете в мен,
препускащи на галоп към теб.
 
Цял ден бях сред книжни планини
пулсът ми туптя като избързващ часовник.
Молби, резолюции, прашасали квитанции:
все четях името ти в изтритите редове.
През прозореца – кули, минарета, мръсно небе.
Излитаха неспирно птици от един комин.
В облачните огледала видях косите ти,
примесили се с вятъра.
 
Отвори вратата на балкона, полей цветето в саксията.
Разгърни на масата покривката с елените,
отдъхни си за миг.
Да не те учудва тишината пъстра,
да не те изплаши,
аз съм цял потопен в нея.
Шумът на града ще нахлуе след малко в стаята,
в тъмно ехо ще се превърне в отсрещните била.
 
 
Назад [ 20 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма