Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Съвременна турска литература
Хилми Явуз 
 
Роден през 1936 г. в Истанбул. След завършването на Мъжката гимназия „Кабаташ” (1954) в родния си град известно време работи като журналист. Прекъсва следването си в Юридическия факултет на Истанбулския университет и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Турската редакция на ВВС. Междувременно завършва висшето си образование във Философския факултет на Лондонския университет (1969). Като професор преподава философия в Босфорския университет (1975–1990) и История на цивилизацията в Академията за изящни изкуства „Мимар Синан”. Понастоящем преподава турски език и литература в Университета „Билкент” в Анкара. Води литературни предавания в различни телевизионни канали.
Започва да пише и публикува поезия още от гимназиалните си години (1952–1953). Първата му стихосбирка „Птичи поглед” се появява през 1969 г. Същината на поезията си заема от турската, респективно – източната културна история. Потвърждение на това са „Източни стихове” (1977), последвани от „Мистични стихове” (1984), „Пустинни стихове” (1996), „Стихове за пътя” (2001) и др. Част от есетата и изследванията му намират място във „Философия и национална култура” (1975), „Понятието роман и турският роман” (1977), „За културата” (1987), „За философията” (1987), „За литературата” (1987), „Есета срещу есета” (1988), „Езикът на езика” (1991), „Истанбулски записки” (1991), „Модернизация, ориентализъм и ислям” (1999) и др., за които получава различни национални и международни награди..
* * *
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ПЪТЯ…
посветих се на пътищата
и на стиховете си...
 
„пътищата са рубинени далечини”,
бях казал в едно стихотворение,
„закрачих между изреченото
и недоизречено място”,
писал съм бил в едно друго...
 
„не съм аз пътуващият, а пътят” – 
и тази строфа е моя,
както и следната:
„а пътищата са винаги малко обидени,
с нагор- и надолнищата...”
 
и други редове:
„аз винаги за пътища възмечтах,
вървейки по дълбоки пътища...”
 
именно аз казах, че „пътищата
са розови гласове”,
казах на любимата си, че те ме зоват в
„сърцевината на лятото...”
 
тогава тя бе далече
и аз й бях признал, че
по лицето й изгрява „усмивката на пътищата”;
„нагазвам аз в плътта си”,
казалият и това съм аз,
и поетите:
„Юнус бе вървял, горейки,
Мевляна вървя, въртейки се,
аз бих вървял неуморно, до насита”,
бях казал.
 
Забравих всичко това, сега,
забравих...
 
само от пътища вече са изтъкани стиховете ми... 
 
2001
Подбор и превод на стихотворенията
Хюсеин Мевсим
 
 
Назад [ 21 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма