Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Проза
Йово Неделчев
Земята е като жената 
 
Много път са извървели цървулите ми, синко.
Бяла кенарена риза, сива антерия, заради черните му потури хората му викаха бай Въко Гащника. Умен, високо чело с мярка за царска корона. Възчерен, очите му гледаха ясно и когато кажеше: “Да умирам - знам, да лъжа - не мога!” - вярваш.  И сам да е и да разговаря с никого, с палеца и показалеца претъркулваше бучка от пръст...
- Земята е като жената, не я ли обичаш - не отивай при нея!
Често, в часове на духовна умора, се оплакваме: Не върви животът на добре, лоши сме станали хората...
Запознайте се с бай Въко и душата ви ще просветне!
- Дните не са в торба, дева не свършват, много са.
- Човек за всичко не може да бъде добър, има лъжци, има крадци, за тях не трябва да си добър!
Че всяка работа чака майстора си, той обосноваше така:
- Сто кучета да пуснем в трънака, заяка няма да дигнат, ама един копой ще го дигне.
Сладкодумец, осмиваше бъбривците:
- Отърван кон се хваща, отървана приказка не се стига.
- От крака, който падне - на земята ще падне. От дума лошо се пада...
За сметкаджиите:
- Да има как за пчелите кошер-хамбар ще направят, та повече мед да вадят
Според него:
- Най-голямата машина в България е овцата, трева стриже - масло прави.
- Овцете обичат младата трева, но падне ли сняг - и старата ще опасат.
- Човек като ще прави вратник и отиде в гората, направо не сече, дрян търси - здраво дърво.
- Не кради от съседа, от земята вземи, каквото ти трябва!
- Когато царете се мърлят - народите страдат.
Според него червеното вино е чернооко. Току-що поникналия тютюн оприличаваше на кацнали гълъбки, плеснеш ли с ръце ще хвръкнат. Така осмиваше хвалипръцковците:
- Кокошката да не кудкудячи, докато не снесе!
След Деветоюнския преврат през двайсет и трета година сговорист ругаел убития Александър Стамболийски. Бай Въко строснато му казал:
- Самболийски беше голямо дърво, но в малка гора е поникнало. Дойдоха като вас брадвари и го отсякоха. Клоните му паднаха отвъд дола и след години хората ще се радват на светлината им.
Събрали се овчарите от околията, оплакват се - цяло лято носят мляко в мандрите, а цената му не знаят. Подхилвал се директорът на банката и другите край него се подхилвали, изправил се Въко и това им казал:
- Земеделецът види ли на Гергьовден нивите си пожълтели, не му е сладко печеното агне. И овчарят, като гледа стадото си мършаво, и на него не му е сладко яденето. Пожълтял е тоз народ, омършавял, господин директоре на банката. Детето, като се роди - име му тургат, ние мляко носим - цената му искаме. А то, както е тръгнало - мандраджиите серат бяло, а ние - спекано.
И завършил двусмислено:
- Големият валяк, като мачка камъка, натиска и трошляка. Опасно е да се мачка трошляка - много сме.
След Девети септември околийското ръководство обсъждало молбата на бивши опозиционери да бъдат приети в отечественофронтовските партии. Едни казвали да се приемат, други - да не се приемат. Бай Въко държал тази реч:
- Добрата домакиня насажда пет кокошки. Като излюпят, трите окъпва - да снасят и докато са малки пилците им ги, подсипва на квачките - дева те не кърмят. Иначе като отръкнат, ще ги кълват, ще станат петли и на чужди боклуци ще закукуригат...
Приели ги.
След време бай Въко срещнал мъж, който запълнил “дупката”, оставена от бившите опозиционери...
- Айол, една квачка, като се дигне от яйцата, три дни след туй и мисирка да насадиш, файда няма - запъртъци не се люпят.
И се засмял гръмогласно.
За добър човек, който се е сдружил с лоши хора и неволно участва в делата им, той имаше такава приказка:
- Сиреното е хубаво, но в кучешки мях е турено.
Когато в смутното, изпълнено със страхове, време се заговори за коопериране на земята предложили и на бай Въко да влезе в текезесето.
- Абе вие направете гьола, жабите сами ще скочат.
Направили каквото трябвало да се направи и викнали на Въко, че гьолът е готов.
- За готовото - готов, ама много змийчета е завъдил...
Бай Въко беше безкнижен човек, не правеше разлика между интелигентност и самочувствие. Председател на общината, по сегашному - кмет, държал в бюрото си печат - символ на властта и един протрит цървул. Дръпвал Въко чекмеджето, за да раздаде правосъдие с печата, но виждал цървула си...
Цървулът му бил нещо като кодекс по човещения.
Същият този ямосан цървул ще му е подсказал следната самоирония:
- От драка - плет, от мене - кмет!
Вече го няма бай Въко, отдавна е горе. Стои там, в необятните простори на небето, а в шепата му вае онази бучка пръст, от която е направена земята.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма