Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Преглед
Театър 
 
“Странната двойка” от Нийл Саймън, режисьор Андрей Аврамов, постановка на ДТ “Стоян Бъчваров”-Варна, сезон 2006-2007
 
Драматургията на американския писател Ний Саймън се занимава в прости човешки сюжети и проблеми; тя е актуална, максимално близка до ежедневието на обикновения американец. В нея няма хитрости, дълбоки втори и трети планове, но за сметка на това предоставя възможности на ражисьора и актьорите да се превъплощават и изграждат характери. Те имат свободата да виждат в текста онова, което искат и което смятат, че е най-важно. Може би поради това пиесите на Саймън се играят в цял свят, а у нас са някак особено близки, звучащи по български, занимаващи се сякаш с нашите днешни проблеми.
Варна също е град, в който Нийл Саймън е популярен и обичан и новата постановка на негова пиеса не е изненада. Режисьорът Андрей Аврамов се е спрял на “Странната двойка” вероятно заради заложените в нея социално-психологически конфликти, които до голяма степен характеризират и съвременния българин. Осемте персонажът носят по нещо от общата обърканост, раздвоеност и неуравновесеност на човека от ХХ и ХХІ век. Те искат да живеят в радост и щастие, но по необясними причини непрестанно са лишавани от радостта и щастието. Пред тях се изправят видими и невидими пречки и дори не успяват да установят някакъв що-годе нормален контакт с близките си. В резултат на това изпадат в депресия и унищожават доброто у себе си.
Актьорите Надежда Панайотова, Мария Гинкова, Татяна Тонева, Даниела Викторова, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Александър Илинденов, всеки по своему, съучастват с режисьора в усилието му да покаже на сцената богати и сложни характери. Но и в тази постановка се натрапва припряност, недовършеност и недоизясненост. Играе се повече като в шоу; търси се външният ефект, смехът на зрителя; разчита се на сценичния ефект, на външното, а не на драматичността във вътрешния мир на човека.
Все пак измежду всички трябва да се отделят Мария Гинкова и Надежда Панайотова, макар да не са подпомогнати напълно от останалите в усилията им да разкриват сложността и много образието на своите героини. Те единствени мотивират постъпките на героините си и изграждат характери.
Хронична слабост на варненския театър, а и на българския изобщо, е повърхностното отношение към материала. Шоуманията е обсебила драмата и налага на актьорите повече шутовско поведение на сцената. А това демотивира театъра, принизява го и го превръща в провинциален.
Панко Анчев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма