Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Добрин Паскалев 
 

Добрин Паскалев е роден на 25 декември 1954 г. във Варна, завършва Медицински университет –Варна, работи като доцент по нефрология. Автор на лиричните книги „Крадец на мигове” (1992) и „Кервани подир Росинант” (2002). Лауреат на Националния литературен конкурс „Любовта, без която не можем”, 2002 и 2005.

Добрин Паскалев
 
***
Не ще достигнеш своята нирвана,
макар че уморен е в теб духът.
Душата ти, от мисли изтерзана,
утеха дири в неизвестен път.
И все така на пътища обречен
замръкваш от миражите пленен,
а залезът пред теб – другар сърдечен –
докосва с пръсти вече твоя ден...
И есента в кръвта ти се обажда,
размесила тъга и цветове,
душата ти, разкъсвана от жажда,
надежда търси в нови светове.
И всяка нежност вече е последна.
И всеки протест е отлитащ влак,
отправен срещу зиналата бездна
на падащия от звездите мрак.
И всеки стих е капчица надежда,
че тук остава нещо подир теб,
когато като тъжна вежда
припадне траурния креп
и прозвучи една камбана,
която упокойна се зове.
Не ще достигнеш своята нирвана –
душата ти, от Бога призована,
ще търси в мрака други брегове...
Разговор със сълзата
 
Една сълза поема от сърцето.
Защо така горчива си, сълза?
                Затворила съм в себе си морето
                на гордата човешка самота...
 
Една сълза изгаря като рана.
Защо така гореща си, сълза?
                Затворила съм в себе си вулкана
                на болката, изригнала в кръвта...
 
Една сълза блести  като мъниста.
Защо така красива си, сълза?
                От болката родена и пречистена,
            във мен остана само Светлина...

 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма