Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Кристин Димитрова 
 

Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София, завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, работи като асистент в Катедра Чужди езици. Редактор в „Арт Труд”. Автор е на стихосбирките „Тринадесетото дете на Яков” (1992), „Образ под леда” (1997), „Затворени фигури” (1998), „Лица с преплетени езици” (1998), „Поправка на талисмани” (2001), „Кристин Димитрова – избрано” (2002, триезично издание на български, гръцки и английски), „Хората с фенерите” (2003). Публикувала е книги с проза: „Таро: вратите навътре” (2002), „Любов и смърт под кривите круши” (2004) и „A Visit to the Clockmaker” (2005, Ейре). Съставител и преводач на избрани стихове на Джон Дън – „Анаграмата” (1999).

Съобщения
 
В геометричното послание на Теотихуакан,
където, според инките, погребаните господари
се преработват в богове,
базалтовите плочи са притиснали
неправите си ъгли
в съотношения едно Пи, две Пи, три Пи.
 
Светът
дочува, но заравя мъртвите.
И тътнещият шепот
на Хуфу, Хафра и Менкаура, които слепват
варовикови блокове с многозначителни пропорции
или пък просто са си присвоили
труда на богове предшественици, ехти
без превод.
Какво е това
кръвосмешение – преди Коперник, Кеплер,
Галилей – на земните строежи със звездите,
и Питагор излиза, че дори не е измислял, а само
преразказвал като старши асистент с надежди,
но без самочувствие –
по всички континенти
лежат съобщенията им, вкаменени зверове,
готови да се съживят при точен отговор,
говорещи половинки от
пясъчни часовници –
 
не слушай
и заспи, заспи, заспи.
 
Сега
сме прекалено много
и само прясната трева в бетона
посочва новите ни паметници. А колко
симетрични,
хармонични,
символични
пирамиди се разпаднаха.
В пукнатините дишат ембрионите
на бъдещите гласове,
които ще раздалечават камъните.
Ъглите
ще се променят, чертите
ще се разкривят, съотношенията
ще се изметнат. Ще сме доволни
и с това, което имаме:
по някой ъгъл, право на последна дума,
открита картичка:
Ела,
морето този август е
наистина горещо.
Не го изпускай.
 
 
И простори, където да тичаш
 
Като хубава чаша вода, стояла
твърде дълго на слънце,
поезията – що за празник,
що за слава, що за нужда –
кои сме ние, дето скупчваме думите
в неестествени пози?
Краката на поета
стърчат безпомощно към небето
и се мъчат да ходят.
 
 
Някой още те обича
 
Взеха й всичко –
взеха й съня,
взеха й мислите,
взеха й живота и сега
си го носят по празниците,
взеха й любовта
към самата себе си
и дори китарата,
на която не свиреше, така че
нямаше нужда да си правят труда.
– По дяволите! – крещи тя,
за да не каже по-силна дума.
– Да? – отвръщат с готовност те.

 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма