Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Теория
Цветан Тодоров за днешното литературознание 
 
Започнах да чета “Вопросы литературы”, когато дойдох във Франция през 1963 г. Това ми даваше възможност да бъда в курса на съвременното състояние на литературознанието в “моята” част на света – в страните на социалистическия лагер. Обаче с особен интерес следях публикациите в списанието през 70-те и 80-те години. Именно тогава започнаха да се печатат архивни материали, неиздадени произведения на малко известни и забранявани автори от минали години. През 1989 г. “Вопросы литературы” дори откри нов раздел, озаглавен “Завръщане”. Най-общо казано, аз откривах историята, оказала влияние и на мене. Тези имена и произведения бяха неизвестни както в София, така и в Москва. Обаче самият факт на тяхното съществуване, така или иначе, е дало отражение върху литературния живот от предходните десетилетия. Завръщането им – нека да е закъсняло – заличи много “бели петна” в историята. Според мене подобни публикации са особено  важна дейност на списанието, която вторично се отнася до литературознанието. Тя по-скоро се свързва с историята и политиката, като се вписва в общото направление на познанието и преоценката на миналото.
Какво е сега мястото литературознанието в системата на хуманитарното знание?
В началото на моя творчески път приоритет за мене бе независимостта на литературознанието: сега се придържам към по-друго разбиране. Днес наблягам върху важността на отношението между литературата и другите елементи на социалния живот и, следователно, на връзките на литературознанието с хуманитарните науки и преди всичко с историята. Този преход свидетелства не толкова за моята вътрешна еволюция, колкото отразява смяната на един период в историята на литературознанието с друг. Изискването за независимост бе необходимо в епохата, когато литературознанието се намираше под идеологическия контрол на партията. Това изискване бе предварително условие да се говори за литературата по друг начин, освобождавайки я от лозунгите на злобата на деня. Но когато контролът отслабна, нямаше повече основание да се настоява за независимост на литературата и да се изисква това и от литературознанието.
Литературните произведения живеят със смисъла, който създават. Този смисъл се разкрива само ако свързваме произведенията с техния контекст – историята на идеите, нравите и чувствата, с историята на обществото. Иска ми се да пожелая специалистите от тази или друга “хуманитарна наука” да престанат да пренебрегват този огромен принос в познанието на човека, който са дали писателите в своите романи, стихотворения и пиеси. Заедно с това, интерпретацията на литературния текст изисква от нас знания по психология и социология, философия и история. Днес повече ме привлича универсалността на науката, способността й да се обръща към всичко и към всеки, нежели особеностите и различията й от другите хуманитарни дисциплини: философия или история. Интересува ме по-скоро общността на литературознанието с хуманитарните науки отколкото неговата самобитност.
Сп. “Вопросы литературы” - Москва, бр. 3/2007
 
 
Назад [ 15 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма