Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
Статии
Български поети на ХХ век
Деньо Денев
Ян и зимната приказка (60 години от рождението на Янаки Петров) 
 
/Послеслов към приятелството ми с един родственик на цветята/
По повод 60-годишнината на рождението му
 
Янаки Петров! Ето едно име - синоним на Поет и Приятел! Познавах го, преди да го бях виждал и разговарял с него. Срещах името му често-редом с имената на Борислав Джамджиев, Лучия Цветкова, Крум Ацев (Мир на праха му!) и др. - на страниците на популярното в ония години средношколско литературно списание “Родна реч”, което излиза и днес.
Публикациите в списанието носеха творчески престиж и самочувствие на авторите. Ян Петров от Бургас (нещо като псевдоним - съкратен вариант на името Янаки Петров) веднъж публикува стихотворение за своя баща миньор. Кратко стихотворение, с приблизително следния сюжет: Бащата се връща от нощна смяна, уморен от работата в рудника, ляга да спи. Синът, т.е. Ян Петров, го пази от мухите, за да е спокоен бащиният сън. Ядосан, мислех си тогава: “Как могат да печатат такива глупости? Нима това е поезията?”
Оказа се – но го разбрах след години, че в “пазенето от мухите”, в най-обикновения синовен жест се съдържа “екстрактът” на поезията. И Янаки Петров още в ученическите си години е владеел магията на поетическото изкуство.
За 7 - 8 години съдбовно свързах живота си с Бургас. И морето: “Най-голямото събитие!” – както неподражаемо възкликна Христо Фотев. С Бургас – пристанищен и нефтокомбинатен - опоетизиран от Недялко Йорданов. С Бургас – град на моето студентство, на началото на журналистическия ми път, топло гнездо на много приятелства. Едно от тези най-свидни приятелства беше това с Янаки и Дора. Неговата Дора, на която посвети чудесни стихове и първата си книга “Зимна птица”. Дора – Любимата, Съпругата, Музата, Майката на децата му и Ангелът-пазител на поета Янаки Петров.
Изминаха осем години, откакто го няма на белия свят, но аз и сега чувам неговия глас. Минаваше за мълчаливец, но останал насаме с приятел, Янаки можеше дълго и разпалено да говори. Беше категоричен в оценките си, отстояваше твърдо заетата позиция. Александър Геров беше за него най-големият съвременен български поет. Общуваше с него - вероятно Геров и Янаки са разговаряли чрез мълчанията си, цитираше го, посвети му стихотворение.
В седемдесетте години на вече отишлия си двадесети век в Бургас имаше два младежки литературни “лагера”: литературните кръжоци “Атанас Манчев” и “Владимир Маяковски”. Може Янаки да е изпитвал симпатии към манчевци, но се определи към маяковци. Групово отидохме на моряшката му военна клетва. Името му грееше на нашите афиши. Той беше от нашия “отбор” и на знаменитото – според тогавашните ни представи – литературно четене в несъществуващото вече кино “Култура”.
Янаки Петров имаше високо творческо самочувствие. И то с основание. “Зимна птица” излезе в издателство “Български писател”. Беше посрещната много добре. Дебютната му книга за деца “Чичо Чичопей” съдържа прекрасни стихове и категорично го утвърди като автор за най-младата читателска аудитория. Писането за деца му вървеше леко и му доставяше удоволствие. Така се роди и бисерната му книга “Африканец на комин”, блестящо илюстрирана от големия художник (и поет!) Георги Трифонов – приятел на Янаки. “Африканец на комин” беше отпечатана в тираж над 40 000. Тази цифра поражда заслужено самочувствие. Понякога на шега моят приятел подхвърляше, че е класик в литературата за деца. Но… шегата настрана! Това е самата истина. Вече проверена от времето истина!
Срещите и разговорите ми с Янаки Петров, писмата от него, това е богатство, най-скъп подарък от съдбата за мен. За последен път се видяхме на 22 септември 1998 г. Участвахме заедно в литературно четене пред студенти в Бургаския свободен университет. Преди самата проява Янаки ми подари най-новата си книга “Урокът на цветята” (1998 г.) със следния автограф: “На Деньо Денев – за старото приятелство.” Тази стихосбирка е удивителна! Но преди да стане дума за нея, ще споделя мнението си за поета Янаки Петров – за неговата поезия за възрастни.
“Зимна птица” го представи като моралистичен поет! Поместените в първата му стихосбирка стихотворения “Вина”, “Квартира”, “Живеем в радост. В мъка. В грях”, “Получаване на хонорар”, “Разговор с Александър Геров”, “Сила” и др. потвърждават този извод. Но моралистичният патос на неговата поезия е отлят в кристална форма в стихотворението “Меч”:
                          “Най-чистият макар да си
                          и много мъдър при това –
                          и върху твоята глава
                          дамоклевият меч виси.
 
                          Той с косъм вързан е нарочно.
                          Палачът твой е съвестта.
                          Тя чака първата лъжа.
                          А мечът ще удари точно!”
Затрогващо е стихотворението му за врабеца – брат на верността, който и сред най-студената зима няма да ни изостави, макар сърцето му да се превърне в “топла бучка лед, стопила три сантиметра сняг на тротоара: В този “стопен сняг” и в “пазенето от мухите” се отразява природната поетическа дарба на поета Янаки Петров. От незначителни на пръв поглед неща той извайва прекрасни метафори. И го прави без видими усилия и словесни труфила, а просто – като самото дишане.
Поетическият талант на Янаки Петров с пълна сила блесна в “Урокът на цветята”. Това е брилянтна стихосбирка, която би правила чест на всеки значителен европейски поет. Оригинална е идеята на автора да използва “цветята за сюжет” на своите морални внушения. Стиховете са изчистени до краен предел – наподобяват на кости, останали без плът. Такова е и кредото на поета:
                          “Пиши кратко.
                          Може още по-кратко!
                          Извади думите от стихотворението”
В началото на творческия си път, когато разговаря с Александър Геров, Янаки Петров заема категорична позиция: “Към хората ще се привържа, макар опасността да знам.” Двадесет години по-късно поетът с тиха болка признава: “Човешките неща ме уморяват. Аз съм родственикът на цветята.”
Между осъзнатата опасност и породената умора, във времето, побрано между тях, се е формирал поетическият му характер, изразен в стиховете:
                          “Може рядко да общувам с Бога,
                          но винаги се отзовавам,
                          когато забележа признак.
                          /Не е красиво да му се натрапвам сам./
                          Така постъпвам и със хората.
В днешното време на грубо натрапване, на откровена агресия, горната изповед сякаш е изречена от извънземен.
Почивай в мир, приятелю! За мен ти беше и оставаш (подобно на зимната птица - врабеца) брат на верността. Ти зася златни семена и дълго напред във времето светлината им ще озарява жадните за Слово.
Разговор, рис. Борислав Стоев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма