Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Красимир Симеонов 
 

Красимир Симеонов е роден на 4 юли 1967 г. във Варна, завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Автор на стихосбирките „Видове” (2003), „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005, 2006) и „Стоях и слушах (стари и нови неща)” (2005; 2006). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски и сръбски.

НЕ ВДИШВАЙ БУБОЛЕЧКИТЕ
 
Четях Къмингс,
когато по страница 24
премина най-малката буболечка
в света.
 
Тя заобикаляше буквите
като възвишения
и наближаваше края на изречението
без да бърза.
 
Затворих книгата.
Повече от всичко исках
да се разходя
на чист въздух.
 
 
УЖАСНА ИСТОРИЯ
 
Розова къщичка с двор
В розови цветенца
 
С девет кладенеца във двора
                       Покрити с листенца
 
Девет кладенеца с девет чудовища
С разкъсващи погледи
 
Вонят ужасно и те насилват
Без да ги помниш.
 
 
 
ПИЗА - В КЛЕТКАТА
и в „Сейнт Елизабет” –
клиниката за душевноболни
затворници
писмо
 
Езра,
как успя да го направиш –
да дадеш душа на своята душа?
 
На площада в клетката
приседнали са смъртниците
и подрънкват с черните си сенки.
Къде сега е „Аз”, къде си „Ти”
                              и „Вечност”? –  
моля те да ме научиш.
 
Признатите поети
все ще продължават да въздишат
над естествените си неща.
Все ще се оплакват
от поскъпването на хартията,
от коремни болки
и от своето самодоволство.
 
Любопитството в очите ти набъбва,
пречупено от железата –
то търси другите подобни
сред хората отвъд...
 
        Но отвъд сърцето ти е пусто;
        отвъд сърцето ти, повито в дреха
        с източна украса...
 
Тринайсет зими
пролетта не идва после
и едва се чуваха
песните на млечнобелите ти деви –
нимфите, които се завръщат
от панаира в Рим.
 
Накрая: още спират да играят
невръстните хлапета,
когато покрай тях минаваш
и те замерват с камъни от твоя път.
 
Ето, над това се чудя
вече доста време.

 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма