Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Ана Боянова 
 
Ана Боянова е родена в София, завършва солово пеене и пиано в Музикалната академия. Автор е на лиричните сборници: „Мой Фараоне” (1994), „Музика за глухи” (1995), „Непредсказани мисли” (1996), „Не вярва конят” (1999), „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002), „С поздрав: Каин” (2005). Публикува книгите „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Ангелски сънища” (1999, повест), „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева).
 
Ана Боянова
 
***
Ела, да нахраним ангелите –
не с трохи от трапезата,
а с онази песен – за любовта,
за хубавицата, за морето,
за краткия прилив
и дългия отлив.
 
Ела, да попеем на ангелите
с нежния пулс на сърцето –
без звуци, без думи,
в тишината на отлива,
преди Големия прилив!
 
 
***
Искам да живея
отвътре навън;
да създавам вятъра,
вместо да го очаквам,
да измислям пътища,
вместо да ги догонвам;
да търся Човека,
преди да ме е намерил.
Искам да живея
отвътре навън,
за да бъда свободна.
 
 
***
Приливът на детето
в тялото на майката –
като Бог в Бога,
като сън в съня,
като капка в морето;
част от нея, част от цялото,
остров на блажените
там, в залива на утробата;
кръв от граала на времето,
малка причина за бъдното.
 
Детето в ръцете на майката –
първообраза на иконата,
като поклон пред живота,
но и като обещание към смъртта,
с надежда за дълга памет
по обратния път до Земята.
 
Детето и майката –
кръговрат на Райската ябълка.
Дуетът на вечността.
 
 
***
Раят бил някъде
близо, близо до Земята,
твърдят вярващите;
Раят бил тук, на Земята,
казват богатите;
Раят бил вътре,
в самите нас,
проповядват мъдреците.
И всеки от тях
знае пътя до там.
И всеки знае цената.
Но никой
не иска да знае
коя Райска врата
се отваря внезапно към Ада.
 

Леонид Фьодор,
“Страст”

 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма