Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Публицистика
„Богдановата чушма” – легенди и факти 
 
Людмила Стоянова
 
Богдановата чешма, кавака
и околни сгради, 1912 г.
 
Свиете ли по улицата зад някогашния митрополитски храм на Варна „Св. Атанасий”, скоро ще се озовете до мястото, където няколко века поред са текли водите на най-величествената градска чешма – Богдановата. Великолепието й впечатлява османският пътешественик Евлия Челеби, който през 1656 г. възторжено я описва.
Регулацията по време на Балканските войни заличава горната част на улицата “Параскева Николау”, която е завършвала до малък площад, образуван при пресичането на улиците “Цар Шван Шишман”, “Граф Игнатиев” и “Княз Дондуков”. Наричали го различно – и “Богданска площ”, и “Муса мегдан”. Споменаваме го, защото е свързан с историята на „Богдановата чушма”. Мястото й е било точно на този площад зад митрополитска църква, а е построена през 1646 г. с помощта на молдовския княз Василий Лупул – Богдан бей. В българската фолклорна традиция Молдова е известна като „Богданската земя” и оттук вероятно идва прозвището на княза, както и името на старата варненска чешма. През ХV-ХVІІІ век турците впрочем също наричали съседното на българските земи и васално на Портата княжество Молдова – Богданско.
От Богдановата чешма времето не ни е оставило много: само историческите извори и съхранените върху камък надписи, които са я украсявали. Нови къщи са скрили и очертанията на стария площад, на който се е издигала чешмата, свързала по удивителен начин съдбата на двама молдовски владетел и животът на варненци като поредно доказателство за културната общност на югоизточна Европа и трасираните от векове културнокомуникационни коридори на Балканите. Днес може само да гадаем както за подбудите на молдовския княз Лупул да я дари на града, така и за всичко онова, на което старата чешма е била свидетелка през следващите столетия. Гравюри и рисунки от XIX началото на ХХ век, дело на запленени от романтичния й източен силует чужденци, ни я показват, скрита под сянката на огромен кавак.
Поместената във френското списание “Илюстрасион” през 50-те години на деветнайсти век илюстрация-гравюра, показва прочутата Лесополова чешма, наричана също и Богданова.
Чехът Индржи Кноб, главен инженер на Варна, рисува историческата чешма около 1912 г., след като куполът й е бил вече разрушен. Именитите му сънародници, братята Шкорпил пък предвидливо прибират в новоуредения градски музей вградените върху уникалния архитектурен паметник два надписа, хвърлящи светлина върху неговата история. Първият, изсечен с релефни църковно-византийски букви над коритото на чешмата, гласи: «С благодатта и милостта на висшето провидение, аз, Василий, господар на цяла Молдовлахия, помолен от много жители на Варна, поради липса на вода, която ги измъчва, и от милост към християните дадох сто турски лири, за да се направи това добро дело и да се отличава от светилищата на преславна Варна. Това го направих, както те желаеха не само с мои разноски, но и с иноверни. Всичко, както се е почнало, така се е и свършило. Вие, които пиете, споменете и Бога и помолете опрощение на нашите грехове. Година на Спасителя 1646, ноември 5.»...» 
 
Богдановата чешма, преди
събарянето й, 1914 г.
 
С името на един от най-известните молдовски владетели от първата половина на ХVІІ век – Василий Лупул е свързано не само преданието за чешмата, а и важна страница от историята на православието на Балканите и общия за тукашните християни култ към мощите на балкански светци. По онова време на престола на молдовското княжество се сменят 16 владетели. С идването на Лупул на власт през 1634 г. този кадрил престава. Князът управлява малката васална държава на Север от Дунава до 1653 г. Той лавира успешно между интересите на местните боляри, османците и влиятелните гърци в Цариград – фанариотите. Често е важен посредник и помирител между различните тенденции в развитието на отношенията между Империята и Дунавските княжества – Влашко и Молдова. Добре подплатено с факти е предположението, че роденият през 1597 г. Василий Лупул е българин по произход, а родното му място е в Североизточна България – в днешното разградско село Пороище (тур. Арнауткьой), където предците му се преселили някога от Костурско. Това обяснява изключителното внимание, което влашкият владетел оказва на българския манастир «Зограф» в Света гора. През 1641 г. му подарява няколко чифлика в Бесарабия, а десет години по-късно, на 26 март 1651 г., повтаря жеста, като подарява на атонската българска обител и богатия молдовски манастир «Добровец» с всичките му имоти. По лично разпореждане на княза на български език са отпечатани редица църковни книги, предназначени за земите отвъд Дунав. Българският му произход обяснява донякъде и стореното с негови средства през седемнайстото столетие строителство на голяма чешма в сърцето на стара Варна – „Богдановата чушма”. Князът почива през април 1661 г. в Цариград.
 
Княз Василий Лупул
 (1634 - 1653)
Преживе молдовският владетел подкрепя висшия християнски клир и поддържа близки контакти с водещи личности от средите на цариградските и на черноморските гърци. Ревностен християнин, той приема молбата да изплати задълженията на Цариградската вселенска патриаршия към Високата порта. Срещу това получава правото да отнесе чудотворните мощи на българската и балканска светица Петка Търновска в столицата на княжеството си Яш. Мощите на тачената някога като покровителка на династията на Асеневци светица тайно са спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отпътуват за Влашко, където благовейно ги приемат в новопостроения храм «Св. Три светители». Съхранявани са в готическата зала на Василий Лупул в параклиса към храма, където след избухнал пожар по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г. ги пренасят в новата яшка митрополитска катедрала „Сретение Господне”. Там те пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Две столетия след описаните по-горе събития – през 1849 г. – Богдановата чешма е обновена със средствата на друг румънски владетел – княз Александър Гика. Той пък е наследник на известна гръцка владетелска фамилия, чиито представители служат като помощници на османските дипломати през първата половина на ХVІІІ век, като някои от тях достигат до поста Велик Драгоман, т.е. преводач на османските „реис-ефенди” (министри на външните работи).
Варна, градската чешма (известна още като Мусалла чешмеси) от турската махала, гравюра, 1854 г.
 
През Варна молдовските князе са минавали на път от Букурещ за Цариград и както личи от щедрите им дарителски жестове със сигурност са се задържали в нея по-задълго. Жителите на черноморския град всъщност имали на разположение цяла една добре поддържана система от чешми. Преди малко повече от век в Гръцката махала - Вароша са се намирали “Райчовата чешма”, “Чауш чешма”, “Чукур чешма”, чешмите построени от известни представители на гръцките старейшини на общината, филантропи и търговци – Васил Сулина, Панко Чорбаджи, хаджи Янаки Флори. В началото на ХХ век те са разрушени или просто изоставени. Годините изличават от пейзажа на Гръцката махала и малките площади около чешмите, както и израсналите край тях вековни каваци, криещи със сянката си хората от изгарящите лъчи на лятното варненско слънце. Новото време променя принципите на градоустройството, а и облика на улиците в Гръцката махала. Завинаги изчезват солидните градски крепостни стени от османско време, железните им врати, някои от старите черкви, училищни сгради и много от старинните домове на местните жители. Модернизацията на градската среда вкарва водата, а по-късно и електричеството вътре в дворовете и жилищата. За съжаление така изчезва и една от най-легендарните варненски чешми – Богдановата.
 
 (Из книгата на Людмила Стоянова и Румяна Михнева «Гръцката махала (Вароша) –духът на древна Варна», подготвена за печат.)
Богдановата чешма, 1910 г.
 
 
Назад [ 19 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма