Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Интервю
Поезията - великото вълшебно слово, застанало на върха на думите 
 
Разговор с кипърската турска поетеса Неше Яшън
  
- Навсякъде ви представят като поетеса на кипърското единение. Как ви звучи това?
- Военната атмосфера, в която живея още от детските си години, и разделянето на острова оставиха дълбоки следи в мен. Обстоятелството, че моите стихове още от самото начало се превеждаха и на другия език на острова- на гръцки, и много се харесваха от гърците предначерта и моята мисия.  Разделеността на острова за мене е по-скоро лична история отколкото чисто политически въпрос. Искам да кажа, че е причина за много раздели, за много решения, за много делби и в личния ми живот. Тъгата по недостъпното, раздялата, винаги е присъствала в стиховете ми, от там е и тази тъжна тоналност. Както всички сме чували, войната може да трае само три дена, но излекуването на травмите може да продължи цели сто. И аз, бидейки малко момиче, пишех скръбни стихове, породени от вътрешните рани в мен, рани от войната, преселванията. И  не усетих как в един момент се превърнах в активист, работещ за единението и мира на острова. Това можеше да се окаже и пагубно за поезията ми, можеше да излезе, че превръщам стиховете си в своеобразен инструмент за тази операция, но поезията за мене е толкова лична и толкова сакрална, че успях да предотвратя подобно преливане.  Езикът на политиката не попречи на поезията ми, тъкмо обратното- противопоставих се на общественото пространство, тръгвайки именно от поезията. Всъщност, когато пиша, не ме интересува нищо. Светът и аз сме само, нищо друго! И духът ми е свободен, не признава никакви рамки и граници.
- Докато почитателите на изящното изкуство по света Ви познават твърде добре, ние в България тепърва ви превеждаме. A България и Кипър близо един до друг  на картата. Какво изпитвате към България и познавате ли българската поезия?
- Както знаете, в Кипър се говори главно на два езика. Известно ми е, че се превежда от български на гръцки и обратно. Възможно е и мои стихове да са преведени на български, но не от турски а от други езици. Познавам българската литература дотолкова, доколкото е преведена и издавана в Турция. Мисля си колко хубаво и ползотворно би било да се развият връзките между поетите от Кипър и България. Например- четене на български поети и в двете части на Кипър. Би било прекрасно.
- Баща ви Йоскер Яшън и  брат ви Мехмет Яшън са също поети. Едва ли можете да се похвалите,  че сте продължител на бащината линия в кипърската турска поезия. По какво се различават стиховете ви?
- Моята поезия (и тази на брат ми) се роди и разви като тотално отричане и опозиция срещу поезията на баща ми. Известно е, че най-проблемната връзка в живота на човека е тази с бащата. Моят баща пишеше в духа на националистичната парадигма в Кипър и беше обявен за национален поет. В стиховете на баща ми голямата родина бе Турция, а малката –Кипър. Тази малка родина непрекъснато тъгуваше за голямата и искаше да се слее с нея. А ние се бяхме провикнали, че нашата родина е една и тя е Кипър-обща за нас и за гърците. Заедно с брат ми обявихме своя манифест, критикувахме поколението  поети преди нас, бяхме декларирали нашите естетически възгледи и новаторски дух в поезията.
От по-старото поколение най-смело критикувахме баща си, защото нашата поезия се роди като отрицание на неговата.
Вероятно се беше ядосал много тогава, защото в сп.`Кипърска поща използва следния израз за нас с брат ми: “Възползвайки се от известните си фамилии  и разчитайки на тях, някои младоци сипят критики наляво и надясно, само и само да бъдат забелязани”. По-късно, когато започнахме да издаваме нашето списание “Карамфил”, помолихме и татко да ни даде свое стихотворение за първа страница, страницата на майсторите. Стихотворението, което избра, бе много странно. Четейки го, имах чувството, че се изповядва пред нас.
Мисля си,че всичко онова, което бяхме казали, писали, изрецитирали, го беше накарало да размисли. Така звучеше. А брат ми често казва, че “ние сме поколението, което е баща на бащите ни”.
- В една от статиите си във в. “Ден” вие пишете: “ ... родният ми град е Никозия; там се оформиха  личността и самосъзнанието ми. А Никозия означава Кипър, Кипър означава Средиземно море, а то е световно. Колкото и по какъвто и начин да съм свързана с тези топоси, аз съм отвъд всичко това- някъде навътре в себе си .( …) ала страната, която наричам Поезия и в която съм готова да разделя всичките си камъчета с вас, преди всичко май си остава кипърска ”. Това е различно от понятието гражданин на света, а може би сте само поет все пак...
- Всички сме с много самоличности, с много лица в добрия смисъл, вътре в себе си. Сред всичките си самоличности аз държа най-много на самоличността си на поет, на поетическото си Аз. Ако принадлежа към нещо, което да означава много за мен, то е принадлежността ми към поезията. Аз съм поет. И си мисля, че поетите имат различно от другите възприятие, различен език. Ясно е също, че перспективата на поетите не е никак реална и тя насилва границите на реалния език. Да си поет, за мене означава да си всичко и да си отвсякъде в един и същ миг. Във всеки случай  това е извъгранично състояне. 
- Твърдите, че една строфа е способна да предаде силата на десетки страници политически речи. Вярвате ли че Ангелът на поезията ще спаси света?
- Като малка, когато пишех първите си стихове и много четях си мислех, че поезията може така да подейства, че да промени света. Сякаш някъде  съществуваше някаква вълшебна думичка и аз трябваше да я намеря. Струва ми се,че този спомен е от периода, когато все още съм била в приказния свят на вълшебствата. А днес? Поезията може и да не е в състояние да промени света, но е в състояние да го стресне . Живеем в свят, който добива смисъл и намира посока чрез думите и аз нито за миг не съм губила вярата в тяхната сила.
 
Въпросите зададе
Кадрие Джезур
 
 
Назад [ 13 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма