Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Иван Овчаров 
 
Иван Овчаров е роден на 18.08.1959 г. в Русе. Живее във Варна и преподава български език и литература в НГХНИ “К. Преславски”. Автор е на 7 стихосбирки. Негови стихотворения са публикувани в почти всички литературни издания и са отличавани на няколко национални конкурса.
Член на СБП.
   
    
  
ИЗЯСНЯВАНЕ НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ
ПРИ СЪТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА
  
“И сътвори Бог човека по Свой образ,
по Божий образ го сътвори...”
Битие, 1 : 27

Ежедневието
е постоянно преговаряне на едни и същи думи,
но не търси себе си в тях –
условието за оцеляване не е знамето на живота,
а негова дръжка.
С нея можеш
само
да защитиш
мястото си на обитаване,
но не и да го направиш
по-красиво...

И усещането за красота
не е
в ежедневните императиви,
а е въпреки тях –
коригираща изповед-признание
за непостигнатост...

И хармонията на ежедневието
доказва
само
добре усвоено умение
да се вдига дръжка без знаме,
вярвайки
не във правото на сърцето,
а във силата на ръката...

И нормално изглежда
знамена много да ти прикачват,
без да знаеш
какво
друго
да правиш със тях,
освен да размахваш
победно
или
заплашително...
    
И от тях
никое
не е по-лошо от другите,
но и не е по-добро,
щом повелява:
здраво да стискаш дръжката,
ако не искаш
да се превърне
в твой посмъртен саван...

Затова
ежедневието е постоянно преговаряне
на едни и същи думи,
но
не търси себе си в тях –
животът е много повече
от парадното преброяване
на оцелелите...

И условието за оцеляване
не е знамето на живота,
а негова дръжка...

И знамена много
трябва да сменяш на нея,
докато създадеш
своето –
събрало парчетата,
които
сърцето ти е откъснало от предишните.

Едва тогава
и дръжката ще се превърне
в истинска част от знамето
на домогването
до Себе си.
ЕВОЛЮЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ ПРОФИЛ
 
Народът си отива.
Идват
интересите на клубните съобщества
и тъжните проблясъци
на поетическите откровения –
за обозримост на разместването.

Поетите си тръгват в края на процеса...

В началото е словото,
което ги привлича
да повярват,
да му бъдат верни;
дори когато смисълът му
се размие
от многократна употреба
на договарящи се интереси –
в тях
до последно си отеква
първата невинност на изричането...

Поетите последни осъзнават,
че
светът си е сменил реликвите
и че народът
(постепенно)
си е осмислил интересите като реликви
и си отива,
без да се сбогува
със всичко, за което си е струвало
да го възпяват в стихове...

Поетите остават най-накрая –
да преговорят
до последната въздишка
смисъла,
във който са родени
и да изчезнат в себе си,
довършвайки процеса
“поединично оцеляване”...

Народът си отива.
Идват
интересите на клубните съобщества,
където
няма нужда от поети,
а от добре скроени
охранители...
   
  
ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛИЧНОСТНИЯ ПРОФИЛ
  
И се припомням години,
които не съм живял...

Този живот не е мой,
но се налага
добре да го преосмисля.

Някой друг се случва у мен
и не си отива,
преди да се напием,
плачейки
над Неговите спомени...

Тези години,
които не съм живял,
но вече си спомням...

Само не знам
нататък
как ще се спогодят:
остарелите Ми надежди
с прогледналите Му спомени...


САМОТАТА

Като влюбване
в отражението на спомен
в огледална стая на лабиринт –
наподобява себеоткриване,
ала не ражда
нищо друго –
само девствено отразява
всичко неизвървяно докрая...

Самотата:
не е състояние на духа;
тя е спомен за вик,
недостигнал до никого.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма