Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Ивайло Иванов 
 
Ивайло Иванов е роден в Троян. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи във в. „Литературен форум” и в търновското издателство „ПАН-В.Т.”. Автор е на стихосбирките: „Хензел и Гретел” /поема/, 1995, „Искри от воденичните ми камъни” /сатира/, 1997, „Очи на дете”, 2005, „Филологически поеми”, 2006. Живее в родния си град.
  
 
Ивайло Иванов

РАЗГОВОР СЪС СИНА МИ


Най-високата идея извисете
още по-високо, без високомерност.
Чудото ще почне там, където свърша.
Нямащ нищо да ви дам – ви давам право.
„Потомци” – Николай Кънчев


Знам, че завещание такова
би нарекъл – с право – старомодно,
но преди оттука да отплувам,
длъжен съм все пак да ти го кажа:

Ний сме като тия риби, дето
плуват срещу бързеи планински
и надмогват с устрем водопада,
за да стигнат бистър вир и хвърлят
заедно с хайвера – и живота си.

Много хора плували са в тия
бързеи пенливи на живота,
за да дойда татко ми – той също
мъничко поплува – хвърли мене
и с дълбок, обистрен дух потъна.

Още по-високо аз поплувах –
бързеи горчиви съм възмогвал –
тебе хвърлих във вира прекрасен
на една утроба – и отплувам.

Още по-високо ти качи се
и предай завета на сина си.
Но от мене също му поръчай:
Ако той случайно Извор стигне,
там хайвер ненужен да не хвърля,
а за всички нас да се помоли:

В извора тогава ще възкръснем
РУИНИ
   
Банално е, но все пак да го кажа:
Светът – по принцип – е устроен катедрално.
Дори и днес оскъдните руини
за почерка начален ни говорят:
Най-горе: сводът, куполи сребристи
над прашните ни пътища извил.
Дъгата – като арка – откровение
Колоните на боровете, също
дорийски колони на духа ни.
Върбата, свойта арка триумфална
над бързащия ручей извисила.
Прегънатият стан на наште майки
над нас – когато ние сме безсилни.
Родилката, издула объл купол
за рождество – и ново въплъщение.
Любимата, над нас извила плът
не в похот – във зачатъчно начало.
Дори гредата в нашите очи, която
ни пречи Архитекта да съзреме,
дори и тя напомня за колона
от срутила се нявга катедрала.
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма