Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Марион Колева 
 

Марион Колева
  
ТРЪСТИКА И ВЯТЪР

Изпружва се и после се огъва
под пръстите на вятър многорък.
Простенва тетива на пуснат лък.
Стрелите му в стъблото й потъват.

Тъй сладко е и също невъзможно
прегръдката им да просъществува.
Изтръгне ли я, тя ще се разложи.
Утихне ли пък вятър, той не струва.


ИЗГУБЕНА НЕВИННОСТ
  
По Дерек Уалкот
  
До вчера с пеперудите препускаха
след шарения залп на хвърчилата.
Под босите петички миди хрускаха,
гласчета бистри милваха водата.
ГОТИЧЕСКИ СМЯХ
 
„Give me laugher, safe my soul.”
 
Момичето с червено шалче бродеше
из замъка и мислите на Дракула.
Нахакано – типична теле-водеща –
стръвта неподозираща в спектакъла.

От кръв и мляко тялото пулсираше,
предчувстващо любовната атака.
Край восъчните свещи левитираше
най-петимният, кротък Принц на мрака.

Часовникът удари за вечеря.
Вечерята приседна сред разкош.
Към шалчето й пътя Той измери...
„Да спиш във кош и да сънуваш Бош.”
Наблизо изумрудените жабчета
издебваха наивни папатаци
и гълтаха ги като дребни хапчета
за ужас на добрите първолаци.

А днес, снабдени с ледени пинцети,
наведени над маса за дисекции,
хлапетата с мутиращи гласчета
пред трупчета разпрани
слушат лекции.
 

 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма