Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Ванилин Гаврилов 
 
Ванилин Гавраилов е роден през 1955 г. във Вълчи дол. Бил е редактор във вестниците ”Народно дело” и “Вълчидолска трибуна”, “ЕКИП 2000”. учител по български език и литература. Години издава свой частен вестник – “Регион бизнес”. Негови творби са публикувани във вестниците ”Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, както и в много регионални издания; в литературните списания “Родна реч”, “Пламък”, в литературните алманаси “Простори” - Варна, “Янтра” - Велико Търново... Автор е на поетичната книга “Отговор през рамо” (с благословията на Любомир Левчев).
  
Ванилин Гаврилов

ИЗПРАЩАНЕ ОТВЪД ОКЕАНА
  
На Митко

 
Накукуригаха се пустите петли!...
От час вали... Навън денят просветва...
Дали синът ми още кротко спи?... Дали
будува с мисъл - мила и заветна?...

Или в багажа си е скътал тайно той
възглавничка със песни на щурчета?...
Измамен преди тръгване е тоз покой,
щом в нашите души раздяла шета...

Вземи си, сине, шепа топлина от тук,
че родното огнище е едничко...
Дори и птиците, отлитайки на юг,
не могат да си вземат в полет всичко...

Но ти гнездо отиваш да си свиеш там –
с една любов и с много, много нежност!...
Какво ли мога аз оттука да ти дам –
два-три куплета и една надежда...

...Вали дъждът... В душите ни дъждът вали!...
Да не забрави нещо важно, сине!...
А в мълчаливите усмивки тъй боли! –
Зад хоризонта
                   и зад всички
                                земни линии!...
ПО ПЛАДНЕ

Тече край него пъстрата река
от минувачи в подлеза по пладне...
Във шепичка присвило е ръка
момиче малко със очички жадни...

Оставям кротко дан против глада
и сядам тъжен в барчето отсреща...
Кафето ми горчи... Ще заведа
това дете да си похапне нещо...
    
Но виждам мигом - костюмиран тип
без срам изпразва джобчетата детски...
И осъзнавам: работа в екип...
О, много ми дойде това за днеска!...

И колко често нашите мечти
ограбват, без дори да ги описват...
Дали на онзи Господ ще прости?...
Или по пладне ангелите липсват...

ПРЕД АСПАРУХОВИЯ МОСТ

Същинска коледна елха -
на Варна светлините нощни,
запалват сякаш в нас духа
и силата на древни мощи!...

И Аспаруховия мост –
като свещена броеница,
стои на своя верен пост –
един достоен морски рицар!...

Като през Онгъла - със нож,
прорязва вярната посока
и прави варненската нощ
тържествена и светлоока...
   
Но, мисля си – по кой ли път
днес българското ни напуска?...
Кервани суета пълзят,
преливаме от празно в пусто...
  
Или митично същество –
по-древно и от хана знатен,
излапва всичкото мливо
и ни прогонва за отплата?...
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма