Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Руска тетрадка
Oлга Дякова 
 
Родена в Москва. Завършва Висшите литературни курсове към Литературния институт “А.М.Горки”. Наградена е с диплом първа степен “Златното перо на Московията” за 2002. Лауреят на наградите “Москва” и “Литературная учоба” за 2003 г., на алманаха “Москавски Парнас” за 2004 г., наградата “Кузма Прутков” за сатира за 2005 г., носител на почетен диплом от Общоруската литературна награда “Максим Горки” за 2005 г., носител на наградата “Николай Рубцов” за 2005 г. Член на Съюза на писателите на Русия.
  
Oлга Дякова
  
***
Настъпва на пръсти съдбата.
До тъмна стена се свива.
Смешно хрумване е играта
на жмичка, а и фалшиво.

Времето кръста ще снеме.
Ще чуя: „Удари часът.”
„Действай” – в срещата неизменна
повярвала, аз ще шептя.

И със лице към загадката,
по гърба – студенина,
кръпки ще къса душата ми,
за да пусне отвън светлина.
НОЕВ КОВЧЕГ

Ти плачеш, Ной.
Познат е изворът на Бог.
Измамен зной бе тоз покой.
Сълзи по камъните пот
към скрит във пясъците гроб.

Плачи, Ной, в скръб.
Пулсират векове.
Спасявайки света,
по земни сълзи плаваш ти.
Крещиш, презрял съня:
„Пей, ветре зъл
над бездната отвъд.”
Но в звезден пристан свършват тез води
в мъртвешка тишина.
***
„Не разваляй кръга.”
Всичко е писано.
Чужда е любовта.
Тръгна завинаги.

Запиляна в нощта,
далечна за всички,
все ще се довлека
докрая самичка.

Защо в небесата
сладък глас да цари.
Втурва се свободата
с разпилени коси.

Тя води борбата
до часа – сетния.
Миг чака съдбата.
Може би – звездния.
***
Обрасъл вир дели селцето
за мен по-мил и от река.
Целува като гост далечен
и рядък често дъжд пръстта.

Изкосо бие по лицето
и капките посрещам с длани.
Следи са ручеите, дето
ме отвеждат при баща ми.

Вий, дъждове на мойто детство –
свещена рат от древността,
тревожите с глух шум сърцето
и връщате благодатта.
  
Преведе Теменуга Маринова
 
 
Назад [ 18 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма