Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
Статии
Руска тетрадка
Константин Паскал 
 
Роден през 1967 г. в селището Боровая, Киевска област. Завършва държавния педагогически институт „С. А. Есенин” в Рязан и Висшите литературни курсове в Литературния институт „А.М.Горки”. Автор е на четири поетически книги. Живее и работи в гр. Рязан.
   
   
   
  
Константин Паскал
  
***
Аз бягах от горчивото пиянство
и легнах върху края на света.
Дърветата познати разпознавам,
надрасли вече моята снага.

И ябълка в поклон отпусна клони,
в човешките ръце отпи роса.
На облаците белите балони
на юг отплуват бавно с мисълта.

За радост гледах своята градина
от храсти, от дървета и цветя.
Но от какво сърцето, майчице, погива,
потънало във буйна красота?

Защо не чувам пак, като по-рано,
гласа на флейта в синята гора?
И вятър свеж косите ми не разорава,
и дъждове от жаждата не ще да ме спасят...

В душата топлинка не ще се спре.
И само в сенките на грейналите клони
простенва неизгрялото сърце –
за миналата младост песен рони.


***
Градина есенна подготвя се за сън.
Въздишат ябълки
по-тежко от жени,
въздишат
и трептят едва забележимо,
предчувствайки жестоки студове.
  
А под нозете
плодове узрели,
съкровища на пролетен разгул,
лежат в тревата –
бездиханни, притаени,
укрили се във майчини листа.
Какъв ти мраз,
щом топла е земята?
Те не познават на разделите студа.
***
Брадясали камъни – дните безценни –
търкалят се в бездна огромна.
Къде ли си ти, битие съвършено,
на светлината подобно?

Над безпътиците, над пепелищата
глас леденеещ се носи:
– Чуваш ли, майчице, завареният син на нищия
драг ли е?.. Нужен ли е?.. Бос ли е?

Помниш ли как заминавахме все със молитви
в страните незнайни?
Там, където Държава велика крепихме,
празнуват врани.

Там, дето полкове мряха без страх,
окъпани в чест и слава,
днес обгорели дървета стоят,
църкви безглави.

В тежка нощ помислите са грешни,
още повече всички деяния.
Така и се скитаме, пришълци безутешни
без покаяние.

Майчице, има ли път на спасение,
как да го разпозная?!
– Само един. Който води към Възкресение
през Разпятието към рая.
  
Преведе Владимир Стоянов
 
 
Назад [ 20 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма