Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Руска тетрадка
Татяна Шубина 
 
Таняна Шубина е родена през 1949 г. в Запорожието. Завършила е Машиностроителен институт и Литературния институт “А.М.Горки”. Работила е като редактор в отдела за публицистика на сп. “Литературная учеба”. Лауреат на литературни награди.
  
Из цикъла “Скици”
 
I. Старите фотографии

Старите фотографии
киснат в есенния дъжд.
Сутринта имаше повече,
но ги разнесоха стъпките.

II. Навсякъде запетайки

Ах, майки,
ах, щерки,
ах, бащи,
ах, синчета.
Навсякъде запетайки.
Точка.
Трагедия – след тирето.
       
  
МАСКИРАНИ СЪНИЩА

Тази жанрова сцена от сън за жени
сега ни подхвърлят световни злини.
Играя аз Крупская в някакъв филм,
със кръгли стъкла и на възел коса.
С туй сходството ние ще разрешим,
че нужен е щрих, ще се съглася
със режисьора и преживявам мига,
във който играя с немного тъга.
А конят в двуколката бие с копита,
че пътят е тесен и каменист.
Но кой е със мене не виждам, не питам –
виждам: с ремък пристегнат е голфа ми чист,
блестящ и огладен е в този момент.
Нещо дълго камбаната тука звъни,
дъждът ромоли по разпънат брезент.
Няма бряг, ни гранит, ни вълни.
Ние двамата плаваме в лодка.
Режисьорът крещи:
- До него! По-близко! За теб е Володка!
Не ти е той никакъв Ленин!
Присядам до него, така, на колени.
Аз знам – на колени, до него, и в шал.
Но го не виждам – от грешки смутена
пробуждам се пак все на същата сцена.
И ще призная, на мен ми е жал.
 
Преведе Тихомир Йорданов
ЗВЕЗДАТА НА РУСИЯ

Мокър есенен сняг
от небето лети
и чувства земята
как хладът й тежи.
И чувства земята
в покой как заспива.
Мокър есенен сняг,
утеши ти Русия.
Върховете покрий.
Всеки бурен в земята
и съня очисти.
Спаси й звездата.
   
    
Из цикъла “Сънища”
  
ДОМЪТ НА ПЪРВАТА МИ ТАЙНА

Понякога сънувам сън,
че с детския автомобил
с връвчица тегля дом отвън,
строен във довоенен стил.
На първата ми тайна дом.
Къпините го пазят тук.
В дъждовна клетка е, защо
сред чуждите ми е най-чужд.
От мене няма и следа,
ала да вляза се налага.
Там като довод и стена
след пътя пуст се вдигна прага.
Вратите пееха със алт,
макар и не за мен. Аз просто
зад него заобиколих
квадратите на нечий огън.
В пресечката се сливат стъпки
и пак ме убеждава мама,
че този дом си е сандъче.
Изчезнал е, ключът го няма.
А в тъмен джоб той звънва тихо
на мъж прошарен – дар навярно
за същата онази скица,
от която бе създаден.
Прегърбен е и стар изглежда.
Домът смален – на две превит е.
На цяла улица стоеше
като берьозовския Меншиков.
Не ми тежи, че този виден
и триетажен дом стотонен
през цветното ми детство мина
със спуснати додолу щори.
И защо ли да помня това?
Май тайната още е в сила,
додето сънувам как тегля дома,
завързан за автомобила.
 
Преведе Теменуга Маринова
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
 
 
Назад [ 21 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма