Простори

Съдържание

+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Православието и идентичността на народите

Поезия:

Имена:

“Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина”

Разказ:

Преглед:

Дневник:

Българската култура между провинциализма на своето съществуване и провинциализма на нейното управление

История:

Забележителен български учен - историк и родолюбец

Новела:

Зверска работа

Идеи:

Трансформация на канона в постмодерна ситуация

Юбилей:

Атанас Свиленов на 70 години. Роден да бъде критик

Руска тетрадка:

Московското списание “Литературная учоба” гостува на “Простори”

СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА

Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.

Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.

Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.

Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.

Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.

Статии

Руска тетрадка

Максим Лаврентиев

Максим Лаврентиев е роден в Москва през 1975 г. Завършил е Литературния институт “А.М.Горки” в Москва. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител на наградата на вестник “Литературная Россия”. Помощник-ректор на Литературния институт “А.М.Горки”, аспирант в катедрата по руска литература на ХХ век.

Автор е на книгите “Пеперудка” (2004), “На границата на измислицата и смисъла” (2005) и “В очакване на брод” (2006). Публикувал е свои стихове в сп. “Юность”, в. “Литературная газета”, в. “Литературная Россия”, сп. “Литературная учеба”, сп. “Россииский колокол” и др.

Максим Лаврентиев

ПЕПЕРУДКА – КНИГА

Както през май пеперудка долита
от някого внесена книга в дома –
не на моята длан непокрита,
тя в сърцето ми трепва сама.

Сам неразбрал,че това е радост,
и прокуден от тежкия сън,
аз ще видя лицето й младо,
ще усетя, че пролет е вън.

Значи краят задгробен е тесен.
Всеки търси, от жажда обзет.
И в жарта на чудесната песен
оживява самият поет.

Че в живота така се постига
повестта за любов и за плам.
Вечен знак – пеперудка и книга
се разперват на моята длан.

* * *
От мрака излезе
ти веч –
след тези,
които са вече далеч.

До днеска пламтящи, изгасли
преди –
не крили богатства,
звезди.

Не стига им нищо
в света.
Съдбата ги нищи
в скръбта.

След тях – във Париж и
в Москва –
на светло обгрижваш
ти свои слова.

* * *
На Творчеството родина е бъдещето.

Велимир Хлебников

Те бяха малцина, достойни по право.
Но само един от семейство певци
на строгото чело ненужната слава
е носил в корона от живи венци.
Хвърли ръкавица на време летящо,
превърна го сякаш в послушни овце.
В далечното време, без покрива бащин
той скита, поведен от свойто сърце.
И сам се съзря във Родината нова –
езичник и слънцепоклонник на Слово.

ВЪВЕДЕНИЕ ПРЕЗ 1941-а

Годината бе щедра. Лято –
създадено като за парка.
Поету трудно бе, когато
го мъчеше провинциален Харков.

И как да се изхранваш с думи,
да бъдеш автор ти на скечове
и тъй в Изкуството безумно
да станеш ти Предтеча.

До смърт, до смърт върви нататък!
Кога, къде? Та туй е лудост!
Извел си уравнението кратко
на наримуваната глупост.

Животът ще изгасва като лампа,
на всичко ще наложи лапа…
Смъртта видя той във очите.
Сам себе си в прозореца прочита.

НЕБЕ

Чети ми ти още за Феб, там където
цветята са чудни в цъфтежа засмян.
Защо ли човекът все търси в небето
туй, дето му липсва на тази земя.

Аз трийсет лета във това огледало
се гледам, звездите се вглеждат във мен.
Дали пък небето над мен е изгряло,
или аз съм огън от мит сътворен.

Там Бога съгледах, бе сякаш наяве.
Аз зрънце съм малко, но зная добре:
и Космосът малък е, казвам ви право,
щом диша любов като тъмно море.

Преведе Тихомир Йорданов

Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.

Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007

Назад [ 22 ] Напред