Съдържание |
|
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:
|
Поезия:
|
|
|
|
|
Имена:
|
Разказ:
|
Преглед:
|
|
|
Дневник:
|
История:
|
Новела:
|
Идеи:
|
Юбилей:
|
Руска тетрадка:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии |
Руска тетрадка | Максим Лаврентиев |
|
Максим Лаврентиев е роден в Москва през 1975 г. Завършил е Литературния институт “А.М.Горки” в Москва. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител на наградата на вестник “Литературная Россия”. Помощник-ректор на Литературния институт “А.М.Горки”, аспирант в катедрата по руска литература на ХХ век.
Автор е на книгите “Пеперудка” (2004), “На границата на измислицата и смисъла” (2005) и “В очакване на брод” (2006). Публикувал е свои стихове в сп. “Юность”, в. “Литературная газета”, в. “Литературная Россия”, сп. “Литературная учеба”, сп. “Россииский колокол” и др.
Максим Лаврентиев
ПЕПЕРУДКА – КНИГА
Както през май пеперудка долита
от някого внесена книга в дома –
не на моята длан непокрита,
тя в сърцето ми трепва сама.
Сам неразбрал,че това е радост,
и прокуден от тежкия сън,
аз ще видя лицето й младо,
ще усетя, че пролет е вън.
Значи краят задгробен е тесен.
Всеки търси, от жажда обзет.
И в жарта на чудесната песен
оживява самият поет.
Че в живота така се постига
повестта за любов и за плам.
Вечен знак – пеперудка и книга
се разперват на моята длан.
* * *
От мрака излезе
ти веч –
след тези,
които са вече далеч.
До днеска пламтящи, изгасли
преди –
не крили богатства,
звезди.
Не стига им нищо
в света.
Съдбата ги нищи
в скръбта.
След тях – във Париж и
в Москва –
на светло обгрижваш
ти свои слова.
|
* * *
На Творчеството родина е бъдещето.
Велимир Хлебников
Те бяха малцина, достойни по право.
Но само един от семейство певци
на строгото чело ненужната слава
е носил в корона от живи венци.
Хвърли ръкавица на време летящо,
превърна го сякаш в послушни овце.
В далечното време, без покрива бащин
той скита, поведен от свойто сърце.
И сам се съзря във Родината нова –
езичник и слънцепоклонник на Слово.
ВЪВЕДЕНИЕ ПРЕЗ 1941-а
Годината бе щедра. Лято –
създадено като за парка.
Поету трудно бе, когато
го мъчеше провинциален Харков.
И как да се изхранваш с думи,
да бъдеш автор ти на скечове
и тъй в Изкуството безумно
да станеш ти Предтеча.
До смърт, до смърт върви нататък!
Кога, къде? Та туй е лудост!
Извел си уравнението кратко
на наримуваната глупост.
Животът ще изгасва като лампа,
на всичко ще наложи лапа…
Смъртта видя той във очите.
Сам себе си в прозореца прочита.
НЕБЕ
Чети ми ти още за Феб, там където
цветята са чудни в цъфтежа засмян.
Защо ли човекът все търси в небето
туй, дето му липсва на тази земя.
Аз трийсет лета във това огледало
се гледам, звездите се вглеждат във мен.
Дали пък небето над мен е изгряло,
или аз съм огън от мит сътворен.
Там Бога съгледах, бе сякаш наяве.
Аз зрънце съм малко, но зная добре:
и Космосът малък е, казвам ви право,
щом диша любов като тъмно море.
Преведе Тихомир Йорданов
|

Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007 |
|
Назад
[ 22 ]
Напред
|
|