Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Преглед
ТЕАТЪР 
 
ЖИВ СИ, ДОКАТО СИ ЖАДЕН...
  
На сцената на варненския куклен театър гостува авторският спектакъл “Жажда” на режисьора Велимир Велев и тазгодишните абсолвенти от НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “актьорско майсторство за куклен театър” от класа на проф. Дора Рускова: Александра Илиева, Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов, Татяна Етимова.
Видяхме безупречна пластика, на моменти дори акробатични техники и еквилибристика. Но не това спираше дъха и омагьосваше зрителите. На сцената бяха не акробати, не професионални танцьори, а артисти. И те ни разказваха своите човешки истории, обичаха се и се разделяха, съпротивляваха се на насилието, забавляваха се, лъжеха се и страдаха – но без думи. Заливани от многословие, вече сме забравили колко изразително може да бъде едно движение на тялото, един жест, един поглед, изразът на лицето. Пред невярващите ни очи лъчът на прожектора превърна обикновена чаша в магичен кристал. В нея мъчително бавно капеше или щедро се лееше вода – истинска!, пренасяха я по невъзможни начини, пазеха я, отнемаха си я. Чашата за еднократна употреба придоби сценичен живот и натежа от символика. Защото предметът в ръцете на актьора е вече образ, който отключва въображението и пренася послания... Още знаменитият руски режисьор Всеволод Майерхолд казва: “За да разберем дали една пиеса е истински театрална, достатъчно е да се изтръскат от нея всички думи...”
Т. нар. движенчески театър не е от вчера и варненската театрална публика неведнъж е ставала свидетел на модерни театрални форми. Но да те изправи на крака може само онова трудно постижимо съчетание от професионализъм, артистизъм и изведена оригинална мисъл – послание, която неусетно става твоя – да си я доизмисляш насаме или да й се съпротивляваш.
   
4-та корица
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
  
Режисьорът Велимир Велев го постига – вглъбен и концентриран както в цялото, така и в най-дребния детайл, той умее да приобщи младите актьори към своя замисъл и да им покаже възможните и невъзможните пътища за осъществяването му, умее да спечели доверието им и да ги мотивира да се раздават докрай.
Спектакълът “Жажда” е колаж от етюди, подчинени на идеята за жаждата. Според Велимир Велев от самото си раждане все за нещо жадуваме, все нещо търсим. “Копнеем, стремим се, нуждаем се, искаме, молим, просим, воюваме, бленуваме...животът ни придобива едно единствено измерение, същността ни се трансформира в едно единствено проявление! ЖАЖДА! Жажда... всъщност, за какво?”
След създаването си през март тази година “Жажда” е игран в Младежкия театър в рамките на инициативата “Панаир на младите”, в театър “Сфумато” и на фестивала “Двама са малко – трима са много” в Пловдив. Във Варна гостува за първи път. Силно се надяваме – не за последен.
Росица Бърдарска
 
 
Назад [ 11 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма