Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Палитра:

Паралели:

Анкета:

Роман за поезията:

Битие на словото:

Духът на един град:

Пантеон:

Memories of the wars:

Други стихотворения:

Книга 8 Книга 9
Статии
Духът на един град
Фотефоб на фотефоб награда дава 
 
Още един пример за настъпващата ноострофа в Бургас

Д-р Георги Чалдъков (23.02.1940, Бургас) – Лекар, д.м., гост-проф., публицист. Завършва медицина във Варна - 1966. Лекар - с. Екзарх Антимово, Карнобатско (1967–1970). Университетски учител в науката – проф. д-р Делчо Желязков. От 1970 - Сектор по електронна микроскопия, МУ - В. От 1995 - Лаборатория по клетъчна биология, МУ - В. Кандидатска дисертация (1983 г.) - ултраструктура на секреторната функция на васкуларни гладкомускулни клетки. Доц. - от 1987. Гост-проф. – МУ - Каназава, Япония и Медицински факултет - Ниш, Сърбия. Научни проекти – клетъчна биология, адипобиология и невробиология на кардиометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром). Научни изследвания (освен във Варна) - Будапеща, Мюнстер, Тюбинген, Изумо, Каназава, Лондон, Прага, Ескишехир, Ниш, Рим. Автор на над 100 научни статии в межд. списания и книги – George 50. Years in Reswearch; университетски учебник по клетъчна биология, книги с есета “Човекът. Мисли, чувства, приятелство”, “Бургас. Сантиментални истории”; “Любомъдри читателю” и др.
АртЕнциклопедия Варна
 

„Наистина чудовище е мощта на този укор. Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми кой ще метне ласото върху хилядата шии на този звяр?“
Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“.
Липсата на възхищение и изобилието на омраза са изяви на „изместване“ (англ.,displacement): психозащитна реакция, която Зигмунд Фройд преди сто години нарече Verschiebung. А + ВХ → АХ + В: хора (B), които не могат да се самореализират, си изкарват натрупаната агресия (X) върху набелязаната от тях изкупителна жертва (A) – хистероидни прояви, които се стоварват върху талантливите българи. В резултат на обиди, не само на финансова недостатъчност, милиони способни българи емигрират в меритократичните страни на света.

Христо Фотев, роден на 25 март, Благовещение, 1934 г.

Фотография Николай Чалдъков

„Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?“ – запита Димитър Бербатов на 13 май 2010 г. в София, когато обяви, че се отказва от националния футболен отбор. В тези въпроси освен разочарование е кодирана и една от отровите на българската народопатология: липса на възхищение от успехите на другия.
Хвала на бургаската община и на “древните” бургазлии за тържествата по случай 80-ия рожден ден на Христо Фотев. И поредния национален конкурс за поезия на името на големия Поет. Но на Христо Фотев му прилягаше жури, представено от елитни интелектуалци - Стефан Цанев, професор Светлозар Игов, Александър Томов, академик Антон Дончев, Недялко Йорданов, Георги Райков, арх. Неделчо Карабелов, професор Иван Карайотов...
И да бъде забранено участие в журито на укорители, наричам ги “фотефоби”, които не могат да простят „греха“ на Фотев да бъде талантлив, много талантлив, гениален поет. Херостратовският, прокрустовският фотефоб Иван Сухиванов, който години наред се тревожи защо има мит за Христо Фотев и защо има луксозно издание на неговата поезия (спомнете си Националната научна конференция за Фотев, 26-27 юни 2009 г. в бургаската библиотека “Яворов”). И този фотефоб дава наградата на Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“ на друг фотефоб - Йордан Ефтимов, който преди няколко години направи „нов исторически прочит“ на Фотев. Според този прочит дори „Литургия за делфини“ и любовната поезия на Христо Фотев били „политически коректни“ към комунистическия режим. Такъв трябва да бъде persona non grata в Бургас, а фотефоби го награждават!
 
В памет на Георги Баев. Фотография Росен Донев

  
След скандалите с конкурса “Бургас и морето” и тези с “Тоника” и Стефан Диомов, сега виждам още един пример за замърсяване на родната бургаска ноосфера (гръц. nous - разум, който – според Платон – води към душата). Тревожна за древните бургазлии е настъпващата ноострофа (духовна катастрофа) в Бургас – градът, най-хубав на земята, както казваше Христо Фотев.
Хорхе Луис Борхес – в разказа си „Тльон, Укбар, Orbis Tertius“ – пише: „...предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му“.
Подобен пример за това е: Духът на един град, който съществувал, докато в него живяли един Поет (Христо Фотев) и един Художник (Георги Баев), и който изчезнал след смъртта им.
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма