Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Палитра:

Паралели:

Анкета:

Роман за поезията:

Битие на словото:

Духът на един град:

Пантеон:

Memories of the wars:

Други стихотворения:

Книга 8 Книга 9
Статии
Други стихотворения
Иван Долски 
 
Иван Долски (лит. пс. на Иван Атанасов Иванов) (31.01.1953, гр. Вълчи дол) - Бил е моряк и журналист, организационен работник и заместник-председател на Изпълкома, зам.-кмет и председател на Общинския съвет във Вълчи дол. Живее и работи във Вълчи дол. Негови стихотворения са помествани в местния и централния печат, в поетични сборници и антологии. Награждаван е на регионални и национални литературни конкурси. Чл. на Сдружението на писателите - Варна.
Книги: Моя утрешна тъга (лирика, 2011); Кметът с каска (сатира, 2004); Отплаване (поетична библиотека, 2002); Прекрасен хлебороден край (очерк, 1999); Спасени бездни (стихотворения, 1999); Земя кърмилница (авторски поетичен сборник,1999); Обречен на въздишка (стихове, 1994) и др.

АртЕнциклопедия Варна
ШЕСТДЕСЕТ

На 30 по две –
май са общо 60!
Трета възраст ли –
и какво от това.

Ето, мойто момиче,
толкоз вярна жена –
и на моята възраст,
стана баба и тя!

А и трите деца,
и четири внучета,
ех, доволни остават –
с дядо верен докрай.

Някак си двамата
станахме умни, нали?...
Е, пораснахме пак –
с още ден, но какъв!...

Дали вече обречени,
на 30 по две –
младеж и дeвойка,
май са общо 60...









Рисунка Йордан Денев

ДВА СВЯТА -
ДВЕ СЪЛЗИ...


Живот в два свята има може би...
Отидох си и върнах се пак здрав!
Какво че съм без думи и без рими.
Животът ме подготвя пак за теб.

А ти ще можеш ли, ще можеш ли...
с две сълзи пак да кажеш, че обичаш?
И колко, колко много съм различен,
но в тебе като вятър аз цъфтя!

Мисли за мене като в двата свята.
И някак си бъди случайна, неочаквана!
Не знам, коя жена с очи ще просълзи?
Но аз за тебе като вятъра цъфтя...

КЕСТЕНЪТ

Долу кестенът тихо цъфти и прилича
на елха посред майската жега.
Цяло лято дървото как трудно съблича,
с покруса, своята днешна гиздава дреха.
Достолепие - без грим и измама –
светят с изгрева топчета розови!
И в това е самата му драма:
оголява, умира, но свети красиво-красиво...
ЗАДРЪСТЕНЯК

                  На внучката ми Татяна

Ех, дядо, твоя сън смущава
все чистата моминска пазва...
Сега, ти нямаш и представа,
моминска пазва как наказва!
Сега не е векът на тока,
а на компютърния чат..
Ох, дядо, с твоята Голгота
си страшно мил задръстеняк...
Със смешна допотопна книжка -
приличаш ми на първолаче.
Я виж: с лап-топа и със мишка,
в миг до Маями аз отскачам!
Нагаждаш мъдро очилата,
примляскваш сладко и четеш.
Е, колко остарял си. Чатя -
това е мисъл, взрив, летеж...

ЕСЕНЕН МОТИВ

Три влака чувам и два самолета
и пак не заспах през нощта.
Над главоломството на инсулта –
дали себе си вече не търся?...
Да, аз себе си сякаш довършвам,
до козирката, до края и надалече...
Може би човек се обича повече
не през пролетта, а през есента.

А до октомври - мозъчните инсулти
ще са заминали на други планети...

ЩУРЦИ

В памет на поета Иван Вълчев

Септемврийските щурци как пеят вечер!
С краченцата си носят песента...
Дали е лято или вече есента върви –
предесенно как бързо идва вечерта.
Те имат песни, пеещи за всички нас.
И за умрелите те имат вътрешно ухо:
с последния си сенокос в годината,
те сякаш дават време и на времето...
А ние даваме ли време и на времето?
И лятото, и есента са скарани и те!
А септемврийският, ех, лек дъждец
убива песента и на последния щурец...

ИГРА

Имаш благоразумието да остаряваш:
децата - големи, внуците - още малки.
Докато аз се преструвам, че се подмладявам...
това е играта житейска: кукли, парцалки...
Вземи си целувките, дай ми мечтите –
да бъда мъжествен за околосветското.
Така неусетно играхме с дните си,
не проиграхме ли, мила, детското?

Из подготвената за печат книга
“Кълнове под снега” (разкази,
очерци, стихове и интервюта)
на Издателство МС Варна, 2013)

 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма