Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Документална проза:

Поезия:



Отзив:

Прожектор:

Палитра:

Нови стихотворения:

Исторически роман:

Кръгла маса:

Документална хроника:

Роман за поезията:

24 април 2014:

Книга 8 Книга 9
Статии
Документална хроника
Дневници II 
 
Портрет на Инокентий Софийски.
Худ. Радко Мурзов, маслени бои, платно
 
Инокентий Софийски (св. име Илия) (1.06.1882, Варна - 26.08.1976, Варна) – Последният от големите първостроители на музейното дело във В. Завършва основното си образование във Варна, след което постъпва в богословското училище в Самоков. Продължава учението си в Таврическата семинария в Симферопол – Русия и духовната академия в Казан. Завършва 1904 с научната степен “д-р на богословските науки”. С.г. в черквата “Св. Стефан” в Цариград приема монашеско звание и получава името Инокентий. Учителства в Солунската гимназия и в семинарията към Бълг. екзархия в Цариград. Заради връзките с дейците на македоно-одринското революционно движение турската власт го изпраща в солунския затвор, а след това е екстерниран в Б-я. Помощник на старозагорския митрополит Методи Кусевич. По повод случая Саафет и полицейските произволи в Русе произнася в черквата остра изобличителна реч срещу цар Фердинанд и управляващите кръгове около него. Изправен пред съда, защитава се сам и е освободен. Ректор на духовното училище в Бачковския манастир, ректор е и на семинарията в Цариград. В Б-я е назначен за временно управляващ Мелнишката епархия. След въвличането на Б-я в I св. война е изпратен в Беломорска Тракия, където освен църковните задължения е определен от щаба на армията и за комисар по прехраната. След войната е протосингел на Старозагорската, а за известно време и на Варненско-Преславската митрополия. 1926 в знак на несъгласие с официалната църковна политика демонстративно напуска църковната служба. 1927 Карел Шкорпил го кани на работа във Варн. музей. Особено голям е приносът му за създаването и обогатяването на обособените по-късно отдели «Възраждане» и “Етнография”. В притвора на черквата “Св. Георги” (съборена по-късно) намира сандък с писма и патриаршески послания от средата и втората половина на XIX в. Някои от тях обнародва на страниците на в. “Мир”. Тези публикации изиграват решителна роля за успешния завършек на водените по това време българо-гръцки преговори за наследството на бившата гръцка общ. във В. С негова помощ е издирен и опазен архива на руското консулство във Варна. Посещава Търново, Омуртаг, Търговище, Бургас, Ивайловград и много др. места, откъдето донася десетки икони и щампи от XVII - XIX в., старопечатни книги, между които редки екземпляри като “Илиадата” и “Одисеята”, печатани във Венеция в средата на XVI в., “Неделникът” на С. Врачански и много други. Автор е на 8 книги с религиозна и историческа тематика...
(АртЕнциклопедия Варна)
В дневника си отбелязах каквото трябваше,
за да го оставя на грядущето поколение
Архимандрит Иннокентий Софийски
Завръщане в родния град
 
1923 г.
ЯнуариЙ
1. В 12 ч. с Балканския влак отпътувах за Варна на едномесечен отпуск. На гарата ме изпратиха: протойереите Натанаил Динев, Теодор Пенков, Иван Спасов с презвитерата си Мария, Георги Шарапчиев и свещеник Константин Георгиев, целият персонал на Митрополията, господата К. Пашоолу, Д. Ефенджиев със съпругата си Елена и дъщеря си Деспина, г-жа София Атанасова. За заминаването си не съобщих никому. На гара Тулово дойде йеромонах Неофит, на Дъбово свещеник Амвросий Кемалов. И двамата ме придружиха до тунела между Поповци и Божурица, гдето стана катастрофата преди три дни, която се дължи на падането на една огромна скала пред входа на самия тунел. Тук стана прехвърляне в друг влак и продължих пътуването.
3. Представих се на митрополита Симеона. Разговорът ни беше около живота на покойния митрополит Методия и неговото аязмо. Митрополит Симеон призна неговото културно дело, за което някога и тоя е осъдил митрополит Методия.
7. Съборно служение в храма „Св. Николай“[1]. Служихме: аз и свещениците Димитрий Андреев и Петър Икономов. Говорих проповед.
8. Служих в параклиса „Св. Архангел Михаил“[2]. Говорих проповед.
9. Служих в храма „Успение Пресвятия Богородици“ (стария)[3]. Говорих проповед.
14. Служих съвместно с о. П. Икономов в храма „Св. Николай“ Проповед говори о. Икономов.
18. Посетих митрополита Симеона и поисках благоволение и разрешение, за да служа. Даде ми такова. Същия ден служих литургия и велико освещение в „Св. Архангел Михаил“.
19. Служих наедно с о. П. Икономов в храма „Св. Николай“. След отпуст говорих проповед. Към 10 ½ ч. пр.пл. църковното шествие от Катедралата[4] во главе с митрополита Симеона, мина край храма „Св. Николай“, гдето се присъединихме към него. Лошо впечатление правеше, че почти всички свещеници от града отсъстваха от шествието. В последното взеха участие: архимандрит Михаил, прот. Йосиф Камбуров, свещеник Д. Андреев и свещеник Захарий Ладински, двама руски свещеници Йоан Слюнин и Павел Попов и дякон Георги Доганов. Шествието се отправи за Приморската градина, гдето се извърши водосвет, а след това обичайното хвърляне на кръста в морето. На това тържество, освен официалните власти, присъства още и командира на един военен параход, намиращ се на котва в пристанището. Морето беше тихо. Имаше многохиляден народ.
20. Служих в „Св. Архангел Михаил“. Говорих проповед.
25. Присъствах на сказката: „Морална разруха и обществени злополуки“, говорена от архимандрит Евтимия Сапунджиев в църковния дом. Сказката беше без всякакъв план. Служителите мъчно можаха да схванат какво искаше да изрази сказчикът.
26. Също на тема „Духовни служители на народа“. Също без всякакъв план. Повдигна се цял скандал от страна на дъновистите, понеже сказчикът говори главно против тях. С големи усилия можа да се въдвори ред.
27. От същия на тема: „Християнски и български светини“. Даде описания на св. места, Св. гора и българските манастири. Сказката беше придружена с проекционни картини.
28. Служих в храма „Успение Пресвятия Богородици“. Говорих проповед. Сказка от гореспоменатия сказчик на тема: „Причините на Дъновизма у нас“.
30. Рожденият ден на Царя. Молебен в Катедралата. Отслужен от митрополита Симеона и свещениците при храма. Вземах участие и аз.
По случай храмовия празник на бившата гръцка катедрала „Св. Атанасий“[5], а сега временно дадена на руската колония (бежанците), вечерта имаше всенощно бдение. Първенствувах аз. Участие вземаха: протойереите Марин Ханджиев, Йоан Слюнин и Василий.
31. Съборно служение в същия храм. Служат: митрополит Симеон и горните отци. Говорих проповед за св. Атанасий. След отпуст в руското училище се даде чай. Гости имаше доста, между които чехословашкият и сръбският консул. През време на закуската от разните корпорации на руската колония бяха поднесени адреси на митрополит Симеон по случай 50-годишния му юбилей, понеже навреме не са могли да сторят това. Четенето на адресите се предшестваше от подносителите от кратки речи, на които митрополит Симеон отговаряше на всички. След закриването на тържеството, с файтон се отправихме в Митрополията. Митрополит Симеон ми благодари, че вземах участие в службата и за хубавото слово, което щяло да служи за една утеха на богомолците.
 
Март
4. Служих с о. Андрея в „Св. Архангел Михаил“. Говорих проповед.
5. В Митрополията имаше свикано околийско свещеническо събрание с дневен ред: по въпроса за отчуждаване на манастирските имоти от правителството, реферат от свещеник П. Икономов на тема „Как да се привлече младежта към Църквата“, проповед от свещеник Христо Хаджиев и разни. Заседанието се откри от митрополита Симеона. Той говори по първия въпрос до обяд. След обяд о. Икономов чете своя реферат. Изобщо беше хубав. Имаше разисквания по него. О. Ханджиев го нямаше навреме, не произнесе своята проповед. По първия въпрос се изработи резолюция. Станаха бурни разисквания, понеже някои от свещениците се отказаха да подпишат резолюцията. До края на събранието, 9 ½ ч. в., не стоях, като видях, че страстите се бяха много възбудили.
По случай канонизирането на епископ Павел за Старозагорски митрополит отправих му поздравителна телеграма със следното съдържание:
София, Духовната семинария. Старозагорски митрополит Павел. По случай канонизацията за Старозагорски митрополит най-сърдечно те приветствувам като достоен заместник на моя незабравим старец архипастир, самоотвержен родолюбец, приснопаметния[6] митрополит Методий. Нека Великият Пастиреначалник ти дарява здраве и дългоденствие за благото и преуспяването на Св. Му Църква в богодарованата ти епархия. На многая лета!“
8. Получих от митрополита Павла следната телеграма:
„Сърдечно благодаря. Дано Бог изпълни молитвените ти пожелания за благото на Църквата. М. Павел
9. Служих Преждеосвещена в храма „Св. Петка“[7], акатист[8] в храма „Св. Николай“.
10. Наедно с директора на Библейското общество Ганчев посетихме няколко крайно бедни в мизерия семейства и той им раздаде помощи.
25. I.wgrn в „Св. Николай“. Говорих проповед. След пладне в 3 ½ ч. аз, свещеник Д. Андреев, презвитерата му Цветана и сестра ми Стефанка присъствахме на училищната забава, дадена от учащите при тукашното Католическо училище. Салонът беше препълнен. Забавата се състоя от: музика, декламации и две пиеси с морално съдържание. Всичко се говореше на френски. След свършването отидохме у о. Андреева. Оттам, наедно с него – у о. Доганова да научим резултата от изборите. Спечелил свещеник Йордан Светославов. Обвиняват последния, че си служил с низки средства за агитация.
29. Митрополит Симеон ме повика да ме запита по един въпрос. От дума на дума отвориха се болни въпроси, които унижават достойнството на Църквата и нейните служители. Стана дума за новия Старозагорски митрополит Павел, около неговото посрещане. Било много тържествено. „Суетни работи“ - се изказа митрополит Симеон. Запита ме какво мисля да правя. Отговорих му, че каквото нареди Св. Синод. На сбогуване ми съобщи, че ако е здрав, на Връбница ще служи в „Св. Архангел Михаил“ и ме покани да взема участие в службата.
31. Служих в храма „Св. Николай“.
 
Май
3-4. Комисията под председателството на митрополит Симеона и присъствието на градските свещеници разгледа изказаните мнения и направи нужните изменения и поправки.
 
Архимандрит Инокентий Софийски - 1935 г.
 
5. По случай тригодишнината от кончината на кръстника ми Кръстю Мирски[9] служих заупокойна литургия с дякон Георги Доганов в Катедралата. След отпуст панихида над гроба, който се намира зад св. олтар в двора на църквата.
8. Събрание в Митрополията под председателството на митрополита Симеона, в присъствието на просветния комитет. Това събрание е продължение от другите. Нареди се окончателно един правилник. Чрез тайно гласуване избраха се членове на комитета: прот. М. Ханджиев и свещеник Хр. Георгиев. Председател по право съм аз.
Арестуваха брата ни Ивана като комунист. Арестувани са още мнозина други.
9. Всички арестувани вечерта с влака отправиха за София.
12. В 9 ч. с митрополит Симеон, аз и руският протойерей Григорий Мошеев заминахме с влака за село Осеново (Кара Хюсеин). Пътувах в едно купе с архиерея. Разговаряхме се по много църковно-обществени и политически въпроси. На гарата пристигнахме в 11 ½ ч.пр.пл. На посрещането бяха: енорийският свещеник, църковните настоятели, кметът, няколко жени, ученици и ученички с учителите си, които пееха. От гарата до квартирата отидохме пеш. Сложен бе обяд. На вечернята в храма нямаше богомолци.
13. Архиерейска служба в църквата „Св. Троица“. Служиха аз, прот. Гр. Мошеев и енорийският свещеник Ив. Казаков. На причастена[10] говорих проповед за „духовната слепота“. След отпуста[11]говори митрополит Симеон за „възпитанието и любовта“. След обед с кола заминахме за с. Таптък (дн. Кипра, б.р.). Храм няма. Извърши се водосвет. Говори митрополит Симеон за нуждата от постройка на храм. Тук се разделихме с митрополит Симеона. Той през с. Девня отпътува за Варна с о. Григория, а аз се отправих обратно в с. Кара Хюсеин. Надвечер свиках църковните настоятели, за да им дам някои наставления и упътвания за приходите на храма и неговото благолепие.
14. Рано сутринта пристигна с кола Николаевският енорийски свещеник Михаил П. Илиев и заминахме за с. Николаевка. Пристигнахме в 10 ч.пр.пл. Отидохме наедно с него да четем молитва за полагане основен камък за строеж на нова къща. Вечерта отслужих вечерня. В храма нямаше никой.
15. Св. Атанасий. Храмов празник. Богомолци, сравнително големината на селото, много малко. Служихме двамата. Говорих проповед от нуждата да се посещава богослужението в храма. В 5 ч.в. имаше вечерня. Понеже от страна на църковното настоятелство се коли „курбан“, слага се обща трапеза на енорияшите, които пък от своя страна принасят дарове, които отпосле се продават на търг, за в полза на църковната каса. Имаше повече богомолци. След свършването на вечернята държах беседа на тема: „Длъжностите на човека към Бога, ближните и себе си“. Преди да се благослови трапезата, отслужихме заупокойна лития над гроба на известния родолюбец Атанас Георгиев, който се намира в черковния двор, по който случай казах и няколко думи. След това благослових трапезата и седнахме да се храним.
16. Рано сутринта отпътувах с кола за с. Нов градец (Козлуджа). Пристигнах в 9 ч. Настаних се на квартира у енорийския свещеник Димитър П. Севов. С пристигането си бях поканен на „софра“ по случай 40 дни от смърт. След това бях поканен на погребението на Никола Георгиев. След опелото говорих поучение. След пладне имаше друго погребение на Цона Паскова. Него извърших след отслужване на вечернята. На вечернята нямаше никой.
17. Възнесение Господне. Храмов празник.
Сравнително големината на селото, богомолците бяха много малко. Служих сам, понеже енорийският свещеник е в София по служебна работа. На причастена говори Енчо Добрев, завършил правните политически науки. Темата му беше за възпитанието. След отпуст говорих за празника и нуждата от посещаване на храма.
20. Служих в същия храм. Говорих проповед. Богомолци малко.
Имах случай да присъствам на „софри“ по случай 40 дни или годишнини на покойници. Какви са обичаите. След извършване на кратката заупокойна лития над сложилите на постлания под или земя коливо[12], хляб, вино, ракия, ястие (блажно или постно) според деня, дава се на свещеника стомна с вода, от която се излива малко и пийва, като стомната се подава по ред на всички насядали да сторят същото. Подир това се раздава подред, както са насядали коливо и хляб. След това се дават на близките на покойния дарове: дрехи, стомна, кърпи, сапун и др. Подир това се дава да се пие ракия, след което се почва храненето. През това време се дава шишето с виното подред на всички и така се завършва. Има обичай да се извършва и чин „О Панагии“, като се споменава името на покойника.
Изобщо селяните много малко посещават богослужението. Има голям религиозно-нравствен упадък. Това много се дължи на войните, крайните течения на безверието между учителите и агитаторите, отваряне кръчмите през време на богослужението. Срещнах се с официални лица, за да ги помоля да вземат мерки против растящето се зло.
Вечерта отпътувах за Варна, гдето заварих брата си Ивана освободен от ареста в София.
24. Св.св. Кирил и Методий. Съборно служение в Катедралата. Служихме: аз, прот. М. Ханджиев, свещеник Костадин Кожухаров и дякон Г. Доганов. След отпуст говорих проповед „За истинското просвещение“. Църковно шествие. Обичайният молебен се отслужи на полето при казармите. Реч говори учителят Емануил Мутафов. Отрече културното значение за възраждането на народа на Църквата и училището.
31. В храма „Св. Николай“ свещеник П. Икономов имаше беседа на тема: „Съперничеството на съвременните религии. Слушатели около стотина души, повечето жени. Присъстваше и митрополит Симеон. Накрая направи резюме на говореното. С тази беседа се приключват вечерните религиозни курсове до октомври, когато ще се почнат отново.
 
Юний
 
Държавен преврат
9. Събота. Сутринта отидох в Табахната при един познат, за да търся кола, за да замина за с. Яйла (дн. Долен Близнак, б.р.). Забелязвам из улиците силно движение и патрули от войници. Дало се заповед дукяните да се затворят. Питам какво има, нищо положително не се знае. Всеки мълчи и се пази да продума. Дочух, че автономистите влезли в София и свалили правителството. Значи, име нещо сериозно. Отказах се да замина. Върнах се у дома да съобщя какво става. След малко излязох на „Мусалата“, за да видя що става. Срещам Марко Касабов[13]. Казва ми: „Честито!“. Питам: „Какво има?“. Отговаря ми: „Правителството свалено и цялата администрация арестувана“. Голямо движение. Учрежденията окупирани от войници. Вървя към Катедралата. Спирам пред Окръжното управление. От него излазят няколко граждани с трикольорни панделки на гърдите. Между тях е и Никола Мирски[14]. Запитвам го отдалече: „Какво има?“. Отговаря ми: „Спасяваме Отечеството“. Продължих пътя. Навсякъде се събират на групи и се водят оживени разговори по повод създаденото положение. Всевъзможни слухове. Към 9 ч. се свикват в Градската градина запасните офицери и подофицери с глашатай. Събират се. Печигаргов, комендант на града, говори реч за положението и поканва запасните да се отправят за казармите, да се въоръжат за охрана на града. С песни се отправиха и се въоръжиха. Излезе заповед от Коменданта за положението. Движението се определя от 7 ч.с. до 8 ч.в. Назначават се: Кулаксъзов, окръжен управител, Чимширов, градоначалник и Хр. Мирски[15], кмет. През целия ден никакви инциденти.
10. Неделя. Служих в „Св. Архангел Михаил“. Богомолци малко. Говорих проповед.
След вечерня излязохме с митрополит Симеон на разходка към лозята. Направихме посещение на Янко Славчев.
27. Опелото и погребението на археолога Херменгилд Шкорпил[16]. То се извърши с голямо тържество. Смъртните останки от дома му се отнесоха в двора на Девическата гимназия, пред главния вход на гимназията. Тук се извърши заупокойна лития от нашето духовенство. Говориха петима оратори. От гимназията ковчегът, поставен на лафет потегли за Католическата църква. Тук се извърши опелото от о. Достан. След свършването му шествието потегли за Джанавар тепе., гдето, по желание на покойния, останките му се туриха в гроб до основите на древния храм (базилика) от IV – V в., открит от него. Тук о. Достан прочете заупокойна лития. След това говориха четирима оратори. Говорих и аз.
30. Служих в „Св. Архангел Михаил“. Заминах с влак за с. Султанци (Провадийско) (дн. Царевци, б.р).
 
Юлий
1. Служих в Султанларския (Султанлар – друго име на дн. Царевци, б.р) храм „Св. Константин и Елена“ наедно с енорийски свещеник Андрей Георгиев. Говорих проповед. След пладне, с кола отпътувах за гара Синдел, отгдето с влака заминах за Варна. С втория влак пристигна във Варна Боян Смилов, министър на правосъдието.
3. Същият направи посещение на митрополита Симеона.
В 10 ч.пр.пл. по случай деветините на покойния Х. Шкорпил, в Католическата църква се отслужи заупокойна месса и панихида. Имаше доста почитатели на покойния.
7. Заминах с влака за с. Девня.
8. Служих литургия с енорийски свещеник Лазар Иванов в храма „Св. Николай“. Говорих проповед. Вечерта обратно за Варна.
11. Заминах с влака за гр. Преслав. Пристигнах благополучно и отслужих вечерня. След вечернята наедно със свещеник Наум Анастасов отидохме при храма паметник „Св.св. Кирил и Методий“, наречен „манастирчето“, разположен в един хубав парк.
12. Св.св. ап. Петър и Павел. Храмов празник. Църквата пълна с богомолци. Служих наедно с о. Наума. Говорих проповед. Отслужих вечерня. След това отидохме в с. Кирилово близо до Преслав. Гостувахме на енорийския свещеник Златан Каратанасов. Обратно в Преслав.
17. По случай петгодишнината от избиването на руското императорско семейство в храма „Св. Атанасий“ имаше панихида. Поканен бях с писмо от руската колония в града да взема участие. Панихидата отслужих аз в съслужение с руския прот. Павел Попов, който говори реч.
26. Пристигнаха във Варна пет души министри от новия кабинет с председателя проф. Александър Цанков. Посрещнати били тържествено. Не отидох.
27. Служих в Катедралата.
 
Легендата за лековитата вода
28. Пътувах с влак за с. Вълчи дол. Пристигнах благополучно. В купето двама души разговарят по турски. Единият разказва на другия, че как, като пътувал със свещеници винаги се случвало нещастие. Народно суеверие.
29. Служих с енорийски свещеник Ив. Пейчев в селския храм. Говорих проповед. Имаше доста богомолци. В 12 ч. с влака отпътувах за гара Оборище, а оттам за с. Ботево. Гостувах у свещеник Хр. Хаджев. Надвечер с кола заминахме за местността Св. Марина, гдето става събор. Местността е красива. Има хубав параклис. Вътре извира много студена вода. Преданието говори, че от ней прогледнало едно кадънче. Вечерта се върнахме обратно в селото.
30. Сутринта тръгнахме за същата местност. Извършихме водосвет. Присъстваха около стотина души. Параклисът е без иконостас и не може да се служи. Говорих проповед. Имаше многохиляден народ, но дошъл за развлечение. Продадоха се 15 кг свещи. След пладне заваля проливен дъжд. За да не остана късно вечерта, реших да се отправя пеш за селото, което отстои на шест километра. По пътя през нивята беше много кално. Наближавайки селото почна пак силен дъжд, който спираше и валеше. О. Хаджев тръгна с колата си, но понеже конете му бяха слаби, прехвърлил се в друга кола.
31. Обратно за Варна.
 
Август
1. С кабриолет наедно със свещеник Наум Оцев заминахме за с. Джевизлии (днес с. Орешак, б.р.).
 
Карел Шкорпил и архимандрит Инокентий Софийски
 
2. Храмов празник – св. пр. Илия, в селото. Служихме наедно със свещеник Хр. Димитров. След отпуст в църковния двор отслужихме водосвет и молебен за дъжд. Говорих проповед. След пладне обратно за града. По пътя се отбих в с. Голяма Франга (дн. Каменар, б.р.) и разгледах параклиса. Иконите в него са карикатури. Рисувал ги някой самозван иконописец. Към ул. „Владислав“ (Ташчиолу) счупи се предната ос на кабриолета.
5. Служих в Катедралата с о. Доганов. На службата присъства Н.В.Цар Борис и Т.Ц.В. Евдокия и Надежда. След отпуст поднесох антидор[17] и ги благослових. Царят благодари за хубавата служба, за която каза: „Не Ви правя комплимент“, благодари също и за хубавото хорово пение и ми каза да предам тая му благодарност на диригента. След като излязоха, говорих проповед. Н.В. стоеше с автомобила пред Митрополията. Митрополит Симеон отсъстваше. Беше на служба в „Св. Николай“. На крака водихме разговор. Интересуваше се за мене. Царят се придружаваше от моя добър приятел Димитър А. Наумов, негов частен секретар, който го осветли за моето минало.
7. По случай напущането на гр. Варна от архимандрит Михаила, когото Синодът назначи ректор на Софийската духовна семинария, в казиното „Лондон“ от страна на градските свещеници му се даде банкет. Стояхме до полунощ. Държаха се тостове за дейността му тук и за бъдещата.
 
Начало на събирателната и изследователска дейност
на старинни и археологически предмети
30. В 2 ч.сл.пл. заминахме с о. Доганов за Кестрич, а оттам пеш за Аладжа манастир. Пристигнахме в 6 ч.в. Преспахме там.
31. В 12 ½ ч.сл.пл. отправихме се пеш за Варна. Отбихме се в селото. В църквата намерихме едно старо Евангелие на славянски от 1753 г., стари икони Исус Христос, св. пророк Илия, донесени от манастира, св. Елевтерий и св. Архангел Михаил, обковани в чисто сребро, донесени от някакъв си генерал от Южния фронт, Богоматер и Богомладенеца и Богоматер и Богомладенеца, стоящи прави, а към тях, простиращи ръце, осем светии, от които можах да прочета имената: Леонтий, Авраам, Исайа. От селото се отправихме за града, гдето пристигнахме в 4 ½ ч.сл.пл.
 
СептемвриЙ
1. Със смесения влак в 6, 20 ч. с. заминах за спирка Косово, а оттам за с. Марковча. На спирката ме посрещна свещеник Николай Ставрев. В Марковча пристигнахме около 12 ч.пр. пл. Гостувах у свещеника.
2. Служих наедно с о. Николая в храма „Св. Николай“. Имаше доста богомолци. Говорих проповед. В храма намерихме един стар служебник, сръбска редакция, навярно от 16 и 17 в. Особености в него. Почва се от литургията на св. Й. Златоуст. След нея следва на св. В. Великий от молитвата на оглашените[18], св. Преждеосвещена, вечернята, утринията, отпустите, 12 евангелия, апостоли и евангелия за по-главни празници, разни молитви и пр. На проскомидията[19] от просфората за ангелските чинове се вади частица за честния кръст и безплътните сили. В другите ангелски чинове[20] не се упоменават за светици от женския пол. В светителския и преподобническия чинове се упоменават св. Симеон Сръбски и св. Савва Сръбски. След Великия вход, свещеникът като влиза в олтара, чете: „Возьмите врата князи ваша..“, дяконът: „Благословен градът...“. След „В первых помяни Господи“, чете се молитвата, съкратена от Василиевата. Пред освещаването на Св. Дарове няма „Господи, иже Пресвятого Твоего Духа...“. Молитвата преди входа на вечернята е особена.
От Марковча се отправих за с. Косовча.
Храмът е „Св. Атанасий“. Там намерих фермана за построяването на църквата, славянски служебник от 1817 г. От Косовча се отправих за спирката. Изпрати ме о. Николай. Отпътувах за Варна. За кола платих сто лева и за влака – четиридесет.
12. Храмов празник на северния придел[21] в Съборната църква – св. Александър Невски. Служат: аз, протойереите М. Ханджиев, Йосиф Камбуров и дякон Доганов.
В същия ден сутринта в 5 ½ ч. дойде полиция у дома, арестуваха брата Ивана, направиха обиск, но нищо компрометиращо не намериха. Арестували и други комунисти. Говорило се в града за предстоящ преврат.
14. Служих в Катедралата. Научих, че всички арестувани отправили с влака неизвестно за къде.
15. Също в „Св. Архангел Михаил“. Говорих проповед.
В изпълнение издадената заповед от Градоначалството в целия град се правят обиски, за да се търси оръжие. В 7 ч.с. дохаждали у дома. Понеже бил правен такъв преди три дни, друг направиха.
17. Взех участие при опелото и погребението на Анастасия Карабатакова. Присъстваше митрополит Симеон.
20. Митрополит Симеон и аз заминахме за Провадия, а оттам за с. Добрина.
21. Храмов празник - Рождество Пресветой Богородици в селото. Съборно служение: митрополит Симеон, аз, прот. Михаил Апостолов, провадийски архиерейски началник и енорийски свещеник Иван Иванов. Проповед говори митрополит Симеон. След пладне заминахме за с. Кривня. Отслужи се водосвет. Говори митрополит Симеон. Продължихме за с. Черковна. Пристигнахме вечерта.
22. Съборно служение. Служат: митрополит Симеон, аз, прот. Михаил Апостолов и свещеник Велико Данчев. По случай 50 годишния му юбилей в свещенически сан, за примерно служение бе възведен в офикията[22] „сакеларий“. Говори митрополит Симеон. След пладне митрополит Симеон и аз заминахме за с. Неново, гдето се отслужи водосвет. Говори митрополит Симеон. След свършването заминахме за с. Венчан. Водосвет. Говори митрополит Симеон. В 8 ½ ч.в. Отпътувахме за Варна и пристигнахме в 11 ч.в. Военно положение по случай акциите на комунистите.
 
ОктомвриЙ
7. Сутринта наедно с митрополит Симеона заминахме за с. Аджемлер (дн. гр. Аксаково, б.р.), гдето служих Божествена литургия, в която взе участие и енорийският свещеник Авраам Колев. На причастена четох Синодалното послание по случай междуособиците. На отпуста говори митрополит Симеон. След пладне заминахме за с. Инджекьой (дн. Тополите, б.р.). Митрополит Симеон извърши водосвет и венча младоженци, на които каза поучение.
В 4 ч.сл.пл. заминахме за с. Пашакьой (дн. Район „Владислав Варненчик“, б.р.). И тук водосвет. Говори митрополит Симеон. В 5 ½ ч. обратно за Варна.
 
Във вагона на Александър Цанков
26. Наедно с митрополит Симеона отпътувахме за Шумен. Пътуваше също министър-председателят Александър Цанков. На гарата ни покани да пътуваме в неговия вагон. Приехме поканата. Обядвахме наедно. Имаше и двама журналисти. В Шумен пристигнахме към 4 ч. Тук се сбогувахме. От гарата заминахме за с. Касаплар (дн. с. Дибич, Шуменско, б.р.). Пристигнахме в 5 ч.в. Отслужихме вечерня в храма „Св. Троица“. На квартира бяхме в дома на покойния свещеник Христо.
27. Архиерейска служба. Служат: митрополит Симеон, протойерей Ив. Дочев, шуменски архиерейски началник и аз. През време на службата бе ръкоположен в дяконски чин кандидатът за Касапларската енория Марин Попов, завършил Бачковското свещеническо училище, син на покойния свещеник Христо. На причастена говорих проповед. След отпуст говори и митрополит Симеон. След пладне заминахме за с. Овчарово. Посрещнаха ни децата от училището. Учителят държа приветствена реч. Отслужи се водосвет в училищния двор. Митрополит Симеон им говори да си построят храм. Закусихме и се фотографирахме. След това продължихме за с. Смядово. Пристигнахме късно. Настанихме се у дядото на о. Марина. Вечерня отслужихме в дома.
28. Архиерейска служба. Служат: митрополит Симеон, аз, свещеник Александър Савов, свещеник Димитър и дякон Марин. През време на службата дякон Марин бе ръкоположен в презвитерски чин. На причастена говорих проповед. След отпуст говори митрополит Симеон. Раздадох книжки „Св. Минути и Зрънца на Божията нива“. Обядвахме и продължихме за с. Байрям дере (дн. с. Веселиново, Шуменско, б.р.). Църква няма. Извършихме водосвет в училището. Взе участие и руският свещеник Теодор Постовски. Говори митрополит Симеон. Обратно през Смядово за Шумен. Минахме през с. Злокучени (дн. Ивански, Шуменско). Имаше сбор. Замръкнахме в селото. В Шумен пристигнахме в 9 ч.в. Установихме се в архиерейското наместничество. Понеже свободната стая беше заключена, спахме в приемния салон на едно канапе. Митрополит Симеон ми даде кожуха си да се завия.
29. Останахме в Шумен. Гостувах у дякон Йордан Митев.
30. По случай бойния празник на 7-ма Преславска дружина, 10-ти конен полк и 5-ти артилерийски полк пред казармата се отслужи панихида и молебен от митрополит Симеон в съслужение на всички градски свещеници. Младите войници положиха клетва. Митрополит Симеон държа хубава реч. След него говори началникът на гарнизона полковник К. Соларов.
 
Правостоящи отляво надясно: о. Лаврентий Иконов във Варненския мъжки колеж „Св. Архангел Михаил“, о. Ив. Фтичев, о. Димитрий, о. Йосиф Агоров, учител във Варненския мъжки колеж „Св. Архангел Михаил“, о. Кирил Балабанов, също. Седящи: о. Йосафат Шишков, учител във Варненския мъжки колеж „Св. Архангел Михаил“, о. Методий Устичков, секретар на Ронкали, Джузепе Анджело Ронкали, избран за Римски папа 1958 г., о. Вартоломей Шишков, учител във Варненския мъжки колеж „Св. Архангел Михаил“, о. Савва
 
31. Заминахме за с. Върбица. Тръгнахме сутринта в 8 ч., минахме през селата: Дивдядово, Крумово и Преслав. В последния направихме малка почивка в дома на свещеник Наум Анастасов. Продължихме за с. Кара-Демир. Тук се извърши водосвет, понеже няма храм. Митрополит Симеон говори. Продължихме до с. Иваново. Има малък параклис. Водосвет. Говори митрополит Симеон. Продължихме за с. Върбица. Замръкнахме. Счупи се оста на файтона. Файтонджията го поправи и продължихме. Извън селото ни чакаше много народ и учаща се младеж. Пристигнахме и се отправихме в храма „Св. Димитрий“ на вечерня. Тя се отслужи от руския свещеник Сергий Калита. На квартира настанени у Никола Узунов.
 
НоемвриЙ
1. Архиерейска служба в храма „Св. Димитър“. Служат: митрополит Симеон, аз и о. Сергий. Гласът ми пресипнал и едва говорих, въпреки това говорих проповед. След отпуста говори и митрополит Симеон. След отпуста направихме няколко посещения и заминахме за с. Софулар (дн. Вълнари, б.р.). Тук нямаше никой, освен 5-6 селяни в училището, гдето се поразговориха с митрополит Симеон. Продължихме за с Ени-махле (Нова бяла река). Посрещнаха ни учащата младеж и селяни. Извършихме водосвет. Говори митрополит Симеон. Продължихме до с. Бяла река. Посрещнаха ни учащата младеж и много селяни. Същия ден и час турците са имали молебен за дъжд. По думите на кмета и секретар-бирника заклали са сто овни. Извършихме водосвет. Говори митрополит Симеон.
2. Отпътувахме за с. Тушовица. Посрещнаха ни учащата младеж и селяни. Храм няма. Водосвет се извърши в училищния двор. Говори митрополит Симеон. Продължихме за с. Чухла. Никой не се вести. Не са знаели. Продължихме пътя за Шумен. Спряхме се да обядваме при храма-паметник „Св.св. Кирил и Методий“ в парка. Нахранихме се и продължихме пътя за Шумен. В с. Дивдядово пак се счупи оста на файтона. Файтонджията го поправи и продължихме пътя. Пристигнахме в Шумен в 4 ч. сл.пл. Селата около с. Върбица са турски, в които сега се заселват българи от разни краища на Царството, затова и нямат църкви или параклис.
11. Служих в „Св. Архангел Михаил“. След службата отидох в Девическата гимназия, гдето се помещава Археологическият музей в един от салоните на гимназията. Тук се даде литературно утро по случай годишнината от убийството на полския крал Владислав Варненчик. Ученическият оркестър изсвири полския и българския химн. Г-н В. Гочев откри с реч тържественото събрание. След него говори секретарят на дружеството Стефан Андреев, който описа екскурзията, направена това лято от професори, публицисти, учители и журналисти в Полша. След него говори прочувствена реч полският пълномощен министър Богдан Павлу. Тя беше пропита с дълбок патриотически дух. Накрай хорът от учениците при Машинното училище[23] изпя двата химна. Точно в 12 ч. всичко се свърши. На това събрание представлявах митрополит Симеон, който, като болен, не можа да присъства. Като си дойдох у дома, намерих протойерея Ив. Спасов от Стара Загора. Дошъл по две работи: да моли митрополит Симеона да му окаже съдействие по пренасяне костите на чича му, покойния Софийски митрополит Мелетий от гр. Капро, където починал, в България и да бъде назначен за предстоятел при храма-паметник „Св. Александър Невски“ в София. Гостува у дома.
13. С о. Спасов отидохме пеш на Джанавар тепе да разглежда разкопките на древния храм. След това се отправихме за Карантината и с лодка за града. Обядвахме у брата Александра. Вечерта го изпратих на гарата.
21. Заминах с кола за с. Яйла.
22. По случай храмовия празник св. Архангел Михаил служих наедно с енорийския свещеник Василий Корупчев. Говорих проповед. Апелирах за събиране помощи на Старопиталището във Варна. Събраха се 92 лв. След отпуст с лития излязохме в църковния двор, гдето при паметниците отслужихме заупокойна лития за падналите от селото през времето на войните войници. След това извърших водосвет и говорих проповед. Надвечер отпътувах за с. Приселци, което отстои на пет километра. Макар селото и да е голямо, повече от 200 къщи, досега нямат храм. Селяните се отличават с неособено добър живот. Макар и късно (имаше месечина) кметът на селото свика пред параклиса селяните на събрание. Събраха се почти всички. Говорих им накратко за празника, а след това и необходимата нужда от постройка на храм, ограждане на гробищата и възнаграждението на свещеника. Кметът обеща, че ще нареди потребното. В 7 ½ ч.в. се завърнах в квартирата на дяда Константина Касапа, гдето бях на гости. През деня ме посетиха учителската колегия, гдето разменихме мисли по възпитанието на младежта. Отрадно впечатление ми направи, че учителят Янков устроил църковен хор. Вечерта ме посетиха кметът и помощникът, с които също разменихме мисли по обществени въпроси и такива, касающи се за селото.
 
Протосингел на Варненско-Преславската Митрополия
22. Отпътувах за Варна. Явих се на доклад пред митрополит Симеон. След като изслуша доклада, каза ми, че ще ме назначи за протосингел. Пита ме приемам ли тая длъжност. Отговорих му, че каквото заповяда, ще изпълня.
25. Служих в „Св. Никола“, наедно с о. Д. Андреев. Говорих проповед.
След пладне венчах в Катедралата шест сватби, между които и Димитър П. Евтимов, мой ученик от Цариградската духовна семинария, а сега учител във Варна. Енорийските свещеници бяха заети с друга работа.
26. Събрание под председателството на митрополит Симеон за обсъждане как да се отпразнува Въведение Богородично.
27. Празник на победите. В Катедралата се отслужи панихида и молебен от митрополит Симеон в съслужение на свещениците от храма, който говори и подходяща реч. В 12 ч. аз, о. Марин Ханджиев и Ст. Иванов, бивш градоначалник в Гюмюрджина, с файтон заминахме за с. Кестрич на разходка. Гостувахме у свещеник Сотир Гарелов. Върнахме се в 9 ч.в.
28. Осигурих се в дружеството „Балкан“ по III таблица за 30 000 лв. за 15 години срок. Осигуровката направи Ст. Иванов, главен представител на дружеството.
Събрание в Митрополията, под председателството на митрополит Симеон и градските свещеници по въпроса за правилното разпределение на енориите в града. Въпросът остана да се разглежда в последващи заседания, които, заяви митрополит Симеон, ще стават под негово председателство.
 
ДекемвриЙ
4. Въведение Богородично. Празникът на християнската младеж. Служихме двамата. Говорих проповед за възпитанието на децата. Църквата беше пълна с богомолци. Когато причащавах, едно дете ме блъсна и поизля от Св. Дарове по дъските. Веднага спрях причащаването, мястото се изми и дъските се изтъркаха, след което пак продължих.
След обед в салона на Основното училище говорих поучение на децата от отделенията в 2 ч., а в 3 ч. говорих пред публиката и възрастните ученици сказка за „Християнството и просвещението“. Само гл. учител от отделенията ми благодари. Учителите от прогимназията и класното училище не изявиха дори и желание да се запознаят. Почти всички бяха с атеистични убеждения. Присъстваха от нямай къде. След вечерня говорих за Добротворно-просветните братства, тяхната цел и задачи.
13. Служих в „Св. Архангел Михаил“.
14. Митрополит Симеон ме назначи да председателствам Свещеническото околийско събрание. Вечерта председателствах събранието на градските свещеници по въпроса за енориите.
20. Получи се писмо под № 7647 от Синода в отговор на митрополитското под №8637 от 28.XI. т.г., с което се съобщава, че се утвърждавам за протосингел на Варненската и Преславска митрополия. Съгласно резолюцията на митрополит Симеон, длъжността ще се заема от 1 януари 1924 г.
21. Под мое председателство в Митрополията се състоя заседание за изработване програма за „Коледна елха“.
22. Служих в „Св. Архангел Михаил“.
23. Също. Говорих проповед. След обяд в салона на Църковния дом свещеник Йордан Светославов говори сказка на тема: „Бунт против Бога“. Слушатели 30 души.
25. Служих в същия храм.
26. Комисия на Комитета „Коледна елха за сираците“ в състав: аз, г-жа Василева и г-ца Генова излязохме из града за събиране на помощи.
27. След комисия в състав: аз, госпожите Ганчева и Бошнакова из града за събиране на помощи. И през двата дни не особено охотно се отзоваваха лицата, към които се обръщахме. Всички се оплакваха от голямата криза и безпаричие.
30. Рано сутринта с кола заминах за с. Индже кьой (дн. с. Тополи, б.р.). Силен вятър и голям студ. Пристигнах в 8 ч. След малко пристигна и енорийският свещеник Авраам Колев. Извършихме водосвет, положихме антиминс[24] в новооткрития параклис. След това служихме св. Литургия. Говорих проповед. В 2 ч. отпътувах обратно за града. В 4 ч. сл.об. има заседание под мое председателство в Митрополията на комитета „Коледна елха“.
31. Ужасна виелица и студ. Край на 1923 г., която се отличи с проливането на доста братска кръв между народа ни.
(Из подготвената за печат книга от Издателство МС – Варна)

 
[1] Православен храм "Свети Николай Чудотворец". Построен през 1865 г. от варненския търговец Параскева Николау. Строежът започнал през 1859 г. и продължил шест години. Чак през 1906 г. тук за първи път служат български свещеници. През 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов рисува стените. Тук преди 9 септември са ставали и клетвите на варненските моряци.
[2] След забраната за славянска реч в храма "Св. великомъченик Георги" на 25 юли 1862 г. се отваря българско училище. През 1865 г. долният му етаж е приспособен за църковен храм, носещ името "Св. Архангел Михаил". Дълго време в сградата на храма се помещаваше Музеят на Възраждането. От май 2002 сградата и двора бяха върнати на Църквата. Разкрит е душепопечителски център за обгрижване на наркозависими, провеждат се катехизаторски беседи, курсове по иконопис и църковно пеене, подготвят се няколко печатни издания.
[3] Арх. Иннокентий има предвид т.н. „малка Богородица“, чието официално име е Православен храм "Света Богородица Панагия". Градена през 1602 г., вкопан ниско в земята. През 1640 г. след пожар е възстановена и разширена. До 1914 г. е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г. е отворена отново. В ръкописа не е направена разлика между "Света Богородица Панагия" и Катедралата – и двете черкви Иннокентий нарича „Успение Пресвятия Богородици“, като понякога уточнява - „малката“ или „старата“ за "Света Богородица Панагия", и Катедралата – за „Успение Пресвятия Богородици“, б.р.
[4] Катедрален храм-паметник "Успение Пресвятия Богородици" (Катедрален храм-паметник „Рождество Богородично“). Основният камък полага княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. Проектът е на одеския архитект Маас по модел на Петерховския храм в Петербург. Архитект е майстор Янко Костанди. На 15 март 1884 г. уста Генчо Кънев от Трявна започва строежа. Първата божествена литургия е отслужена на 30 август 1886 г. През 1941-43 г. са доизградени камбанарията и куполите, направено парното и подменена покривната конструкция. Изографисването на храма започва след 1949 г. под ръководството на проф.Н. Ростовцев. Полилеите са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са направени витражите. През 2000 г. медните кубета са освежени и боядисани със златна боя.
[5] Православен храм "Свети Атанасий". Построен през август 1838 г. върху останките на опожарена през 1836 г. на това място малка черква, носеща същото име. Дълго време храмът бил известен като митрополитска черква, защото в нея служил тогавашния гръцки митрополит. През 1939 г. минава в ръцете на българското духовенство. През 1961 г. е превърнат в музей за старинни икони. Като енорийски храм е възстановен през 1991 г. на Атанасовден - 18 януари.
[6] Приснопаметен - незабравим, непрежалим, използва се за починали хора, б.р.
[7] Православен храм "Света Параскева Петка". Градежът на черквата започва през 1901 г. Основният камък е осветен от митрополит Симеон. Завършен през 1906 г. храмът е осветен много по-късно от митрополит Йосиф. Зографисана е едва през 1973 г. от художниците Димитър Бакалски, Сергей Ростовцев, зографът Александър Сорокин. През 1928 г. била построена и пристройката към черквата - днешната кръщелна. До 1945 г. тя била ползвана като кухня за бедни. Топла храна тук можели да получат деца сираци и дори семейства бежанци от войната. http://Mitropolia-varna.org
[8] Акатист – в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави, http://azbyka.ru
[9] Кръстьо Мирски (1852 – 7.05.1920) - виден български общественик, публицист и книжовник. Член на Демократическата партия. Председател на Варненския апелативен съд и народен представител в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесетото Обикновено Народно събрание и в Четвъртото Велико Народно събрание. Открива първата книжарница във Варна. Съдейства за пренасянето в града на печатницата на Райко Блъсков. Заслуги за развитието на театралното дело. Кмет на Варна 1879 - 1890 г. През този период благоустроява кардинално Варна и съдейства за културно-просветното ù развитие. Построяват се училищата "Св.Кирил", "Св.Наум", разширява се училище „Св.Методий“. Изграждат се и първите модерни морски бани на релси. Способства изготвянето и на първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“. Един от първите членове на Българската академия на науките. Автор на повече от 250 статии, книги, учебници и преводна литература.
[10] Причастена - литургично песнопение предимно под формата на химн в литургията по време на причастие на свещениците пред олтара, преди причастие на миряните, http://azbyka.ru
[11] Отпуст - окончателна благословия към хората от свещеник или епископ в края на службата, http://azbyka.ru
[12] Коливо - обредно жито, б.р.
[13] Марко Касабов е деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански, баща на комунистическите дейци Симеон Касабов и Благой Касабов (Чавдар).
[14] Никола Мирски – брат на Кръстю Мирски
[15] Христо Кръстев Мирски (14.12.1884 – 11.11.1967) - български политик. Син на Кръстю Мирски. Взема участие в Балканските и Първата световна война. Известен период от време е народен представител. Кмет на град Варна (11.06.1923 г. - 5.11.1923).
[16] Хермeнгилд (Хермин) Шкорпил (1858-1923) – чешки археолог. Изследва историята, археологията, флората и фауната на Родопите, пещерите в България. Трудове на братя Шкорпил: "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България" (1882), "Природни богатства в целокупна България" (1884) и "Кражки явления в България" (1900). "Могили" е настолно четиво на българските археолози и досега. Погребан е в местността Джанавара (община Варна), където, по време на Втората световна война, е разкопан раннохристиянски комплекс и е открита уникална по план раннохристиянска църква от 5-ти век.
[17] Антидор - осветен хляб, който замества причастяването, при християните, които не са се подготвили за него телом и духом, http://azbyka.ru
[18] Оглашени - хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това тайнство, Литургията на оглашените съответства на първоначалния живот на Христос, http://bg.wikipedia.org
[19] Проскомидията (предложение, приношение) е първата част от литургията. По време на проскомидията се приготвят даровете (просфората и виното) за извършване на тайнството Евхаристия. Чинът на проскомидията включва събиране, подготвяне, пренасяне и благославяне на принесените дарове, http://bg.wikipedia.org
[20] Чин – последование, б.р.
[21] Приде́л - или специално отделена част от основната сграда на храма, или разширение (обикновено от юг или север), за да се разположи допълнително олтар за поклонение, http://ru.wikipedia.org
[22] Офикия - отличието, б.р.
[23] Машинно училище – дн. ВВМУ, б.р.
[24] Антиминс - парче плат, на което се извършва Евхаристията. При освещаването му в него се поставя частица от мощите на светец, http://bg.wikipedia.org
 
 
Назад [ 11 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма