Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Документална проза:

Поезия:



Отзив:

Прожектор:

Палитра:

Нови стихотворения:

Исторически роман:

Кръгла маса:

Документална хроника:

Роман за поезията:

24 април 2014:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Станислав Пенев 
 
Станислав Пенев (1953, Варна)- поет, преводач, издател. Завършва „Българска филология” и „Философия” в СУ „Св. Кл. Охридски”. Учител по бълг. език и литература във Варна. Председател на Сдружението на писателите – Варна, председател на редакционния съвет на в. „КИЛ”; от 2009 г. – председател на Сдружение Литературно Общество – Варна и гл. редактор на в. „Литература и Общество”. Чл. на СБП. Автор е на 15 стихосбирки, на стихотворения за деца, на книга с афоризми и хумористични мисли, на книга с публицистични портрети и др. Превежда от славянските езици и издава 5 преводни книги. Неговата първа стихосбирка „Интимна космогония (1992) е преведена на полски език и е издадена в Полша (1993). 6 негови стихосбирки: „Брегове” (2008), „Пристан”(2009), „Българско море”, „Надежди по вълните” (2011), „Небето бавно отпътува” (2011) и „Надига се душата да отплава” (2011) са преведени на руски език от преводача и писателя Всеволод Кузнецов и са издадени в Русия. Превеждан е и е печатан през последните години в Хърватия, Полша, Украйна, Беларус, Латвия, Италия, Унгария, Германия, Гърция, Армения, Сърбия, САЩ, Канада, Австралия, Русия.
(АртЕнциклопедия Варна)
Станислав Пенев

ВАРНЕНСКИ ЕСКИЗ

Облаците – шапките на Господ,
плуват над земята леки, сиви…
И невидими глави докосват,
мъдро се издигат – мълчаливи.

Синята омая на небето
в този град вселени разпознава.
Ширнало се е за път морето –
хоризонтите да приобщава.

Вятър трополи край нас с прието
разстояние за всяко време…
Спре ли – чувството ни е отнето,
сякаш паднали сме на колене.

Искам само да рисувам вятър –
друго всичко мога да пропусна.
Времето за нас не е театър –
щрих е на голямото изкуство.

ВАРНЕНСКА
ИМПРЕСИЯ – І
 
Дълбоко в нас остава тишина –
ненакърнена, девствена, нечута:
гореща лава, скрила се в кръвта,
която все по вените се лута.

Намръщено, небето има грях,
че ни ръмжи с упорство неприето,
опитва се да всява даже страх –
над нашия живот налага вето.

А птиците будуват след любов,
Вечерницата свети чак до обед.
Клишето за щурците, че са зов,
е вечна песен на тревите нови...

Блести под сенките – брегът блести,
следобедът пред извор коленичи,
усмихнат вятър с хитър поглед бди,
горещината на страстта наднича...

И всичко в нас, в дълбока тишина,
донасяща ни не една надежда,
е прилив тих на морската вълна,
в която чувствата ни се оглеждат.

02.09.2012 г.
ВАРНЕНСКО СИЯНИЕ

Закотви се тук лятото, замря.
През мараня трепери и баирът.
Морето се изгуби в светлина,
но светлосиньо бавно пак събира.

Жаравата на слънцето мори –
над Морската градина плам разлива
и калайдисва под дърветата дори
петна по-светли… И не си отива…

На свежи водорасли аромат
до пейките в градината достигна –
с планктон обрасла търси този бряг
водата – кротка уж… Но пак изригна…

Удари плажа, издълба брега,
от дълбините хлад далечен носи –
на метър пясъкът гори сега
без пламък видим стъпалата боси…

До кръста мокър, стар рибар върви,
издърпал мрежата – сафрид предлага,
за чернокоп, барбуня – утре се гласи
и според времето ще се надява…

А тайните опазени мълчат,
и нощем все се будим без причина...
И в моя град усмихва се денят
след прилива на ярка месечина.
15.10.2012.

* * *
Морето дълго, дълго ще въздиша,
почувствало, че лятото си тръгва.
В различни цветове ще се облича
водата му, когато се залъгва,
че може нещо все пак да остане
от порива, брегът превърнал в есен.
А листопадът само ще го мами,
че шарен и златист – е интересен.

Вълшебното килимче – дъжд пороен,
отнесе топлината на дълбоко.
Морето ще сънува сън спокоен
през зимата в леглото си широко.
И всяко разстояние надежда
за близко лято му шепти отново–
морето цяла зима се оглежда
да грабне лятно слънце наготово.

01.09.2012 г.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма