Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
Статии
И това ше мине
Треска и тъга по 2019 
 
Петър Тодоров

Инициативата Европейска столица на културата се организира от Европейската комисия от 1985 г. насам. Всяка година два града от две страни-членки стават европейски столици на културата. 2019 г. градовете ще са от България и Италия.
Граничен камък на Одесос I - II в. Оттук започва...
 
Е, свърши се.
Международното жури предложи Пловдив за европейски град на културата през 2019 г.
В продължение на няколко дни важни хора (седем европейски и шест български експерти) обиколиха четирите наши града-кандидати, за да определят културната столица на континента. Решението на важните хора, както му се полага, обяви англичанинът Стив Грийн (председател). Темите, избрали градовете, бяха „Споделяне“ (София), „Заедно“ (Пловдив), „Творене на щастие“ (Боже, Велико Търново се оляли!), а Варна нацели „Пристанище на Вдъхновението“. На важните хора от комисията хич не им беше до пристанището, но от провинциалното ни вдъхновение нямаше как да се отърват: натириха ги да извървят най-дългата изложба на детски рисунки (“Прострени цветове”) на най-шумната улица; после, после обилно ги поляха с карнавален сос на най-разнебитения площад (“Карнавал на мечтите”): оn-line фотоконкурс на тема „Море и светлосенки“ (да не го бъркате с “Море и спомени”) и конкурсът за най-добър карнавален костюм и сценичен грим (няма майтап!). И после, после песни, танци и игри до зори. Важните хора разбраха, каквото трябваше да разберат – липса на културно многообразие, на история и ценности.
Да не си мислите, че след избора във Варна има драми, сълзи и терзания, някой си къса ризата безутешно. И защо ли... Тази Треска по 2019 тръгна преди осем години. Тъгата дойде по-късно. През тези осем години на директорския стол на “Култура и духовно развитие” се смениха осем началници: съновачи, реалисти, пророци, както казва поетът “миячи на съдове, миячи на съвести”. Смениха се три местни парламента, няколко председатели на Общинския съвет, няколко председатели на ПК “Култура и духовно развитие”, а сега ръкопляскайте – само двама кметове. Е, всички те вкупом направиха, каквото можаха (не, не - няма да им изпиша имената, че ще вземете да ги запомните!).
Медиите твърдят, че преди срещата с важните хора общината свършила парите за реклама (половин млн. т.г.). А пък за Треска ’2019 общинските чиновници похарчили 4 милиона лева за четири години. Това не е много сигурно, но е истина, че важните хора на Варна си поръчаха даже лобист - сър Боб Скот от Великобритания, консултант на града - водил и спечелил битката за Ливърпул за Европейска столица на културата през 2008 г. Неговата плата е около 38 000 евро годишно (заедно с командировъчните). За него се говори, че когато важните хора от комисията са теглили на кантара Бургас или Варна в първото класиране, сър Боб Скот привикал един важен човек от комисията на важен разговор и Варна победила с един глас! Не го разпространявайте, че не е потвърдено. Но си заслужава еврото.
От петнадесетина месеца в културното пространство на общинската администрация текат структурни промени. Кметът си поръчва Обществен съвет по култура. Дават му го. Малък (двадесетина души), не толкова голям, колкото Обществения съвет (стотина души) на предишния кмет през втория (или третия) му мандат. ПК “Култура и духовно развитие” създаде фонд “Култура”, преброи експертния съвет по матрицата на Националния фонд. От това дирекцията “Култура и духовно развитие” започна бавно да се топи като нацията. На път е да се роди (без инвитро) “Фондация...”, да речем “Култура” или каквото и да е там.
Обществен съвет, Постоянна комисия, Дирекция, Фонд, Експертен съвет, Фондация... всички тези структури дялкат една и съща пръчка; разпределят парите за култура.

Какво предложи Треска ’2014 извън класическите фестивали, свързани с Варненско лято, каквото и да е: музикално, театрално, фолклор, джаз, балет, кино – любовно или анимационно; август в изкуството... Малко поовяхнали, на все пак на нивото на своята публика.
- Образователен театър, Зорба Гъркът - Ключът към Рая, Саломе – танцов спектакъл, Свекърва – театрално представление, Несекващ смях по текстове на Франсоа Саган - моноспектакъл; Детско-юношески театрален фестивал; Международен фестивал на монодрамата;
- обучения и курсове по кавал;
- Съмър Салса фест;
- Рокфест в ТУ;
- Шоу конкурс “Принцеса на Варна”;
- UBGRADE – някакво обновяване някъде...
- Струнни оркестри за интерактивна музика; Авторски концерт за камерна музика; Систематичен курс за обучение по кавал; Премиери за България и Варна (?!); Национален конкурс за фолклорни танци и хора;
- Международен панаир на занаятите; Международен екслибрис конкурс,
- Малко документални филми; малко книги; 1-2 вестника; Национална кръгла маса “Образованието в българската литература...”; малко архитектура; малко мобилност.
Да се надяваме, че всеки е открил по нещо в “Пристанището на Вдъхновението”, общината покрива масрафа.

Какво загубихме в Треска ’2019:
- 300 млн. евро според оптимистите, които щели да изтекат в бюджета на града. Да не говорим за ангажимента на републиканския бюджет, който щял да е пъти по-голям! Ако бяхме станали европейска столица на културата 2019.
Е, тези дни обаче загубихме окончателно ако-мераците си:
- за изграждане на покрива на вътрешния двор на Регионалния исторически музей (необходими 4.4 млн. лв.);
- реконструкция на филиала на театъра (някъде го пресмятат);
- реконструкция на летния театър (пресмятат го);
- изграждането на нова многофункционална сграда и на нова открита арена (пресмятат ги). Обясняват ни: новата открита арена с подвижен покрив, какъвто не може да се изгради в съществуващия Летен театър заради растителността в него.
Мястото им, пак според оптимистите, се намира на терена, който ще освободи Пристанище Варна (дали БСП не се кани да се върне в управлението на града, защото това е част от нейното дърдорене).
Вече знам какво казват неверниците. Малко е грубо и ще си го спестя...
Остава утехата за финансиране по схемата на ОП “Регионално развитие” в подкрепа на Варна (програмен период 2014-2020 г.).
Какво варненските чиновници все пак предложиха на важните хора от комисията. Кой да ти каже... В уречения ден и час София, Пловдив и Велико Търново публикуваха докладите си, споделиха идеите си. Варна не показа апликационната си форма, която се пишеше някъде на десетия етаж на общината и за която бяха планирани 200 хил. лв. (да не бъдем дребнави, защото тук влизат командировъчните и платата на сър Боб Скот, преводи, печат, винетки, шарки и красоти). Така беше и с доклада за първия тур, така стана и сега. Не го видяха, нито чуха и общинските съветници, които пък нямали време и тъй нататък. 10 фенки (като във фентази поредицата „Хрониките на Амбър“ от Роджър Зелазни) извървяха пътя до столицата на 5 септември за едната чест. Действието в нашата поредица се развива във фантастичното царство “Пристанище на Вдъхновението” (ало, “Простори”, изписвайте Вдъхновението с гл. буква) - единственият истински свят. Всички други са от паралелни светове и хвърлят безброй сенки.
 
Сандал от бронзовата скулптура на архонта Акюлас (ІІІ в.) – почетен гражданин на Одесос. Паметникът му е издигнат в знак на признателност за големите угощения, които давал гражданите (всяка прилика с лица и събития е случайна).
 
Варна безмълвно се разделяше със всяка една сграда, с всеки един институт, който губеше в областта на културата. Историята помни само вялата съпротива на художниците, когато им отнеха галерията и Графичния кабинет на бул. “Княз Борис І” 65. Нямаше сълзи, нямаше протести. Защо ли...
През последните 25 години културата във Варна по нещо напомня поразиите на времето днес – суши, киши, наводнения, градушки, срутени сгради, затрити институции. Културата все повече губи територия, каквото и да означава това.
- Други важни хора от столицата закриха варненския Държавен симфоничен оркестър (2011 – Варна, трябваше да отбележи 150 г. оркестрово музициране. Не го отбеляза.). Но пък архивните материали на ДСО са загубени;
- Важни хора от Окръжния съд във Варна ликвидираха Дома на самодееца (Македонския дом), който беше дом и на ДСО и го предадоха на един новопокръстен македонски войвода, който го превърна в бинго;
- От чиновническо безхаберие в Община Варна загубихме сградата на Музея на Възраждантето;
- Хубави хора от морето и столицата заличиха Дома на културата на корабостроителите; кино “Г. Димитров” (на профсъюзите); кино “Култура”; кино (зимно и лятно) “Тракия”, лятно кино “Ленин” (където е създаден кинофестът “Златната роза”), кино “Острава” - днес са съборени или превърнати в игрални зали, магазини или хотели;
- Областен управител, който побегна от съда към другия край планетата, приватизира Полиграфията;
- Столичанин от Варна затри Дома на транспортните работници, за да го превърнат в Морска администрация. Превърна го, но обещаното строителство на нов културен дом на гърба на вече държавната администрация потъна в забрава на гърба на варненската култура;
- Кмет затри Графичния кабинет и галерията на бул. “Цар Борис І” 65, стадион “Юрий Гагарин”;
- Областни управители се редуват в досъсипването на Дома на писателите и Дома на художниците. Сега вече трябва да дойде някой “спасител”, за да ги изкупи;
- Веждичка от предишното Министерство на културата поряза Варненския драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Варненската опера и ги натика в продуцентски център, тип “Концертна дирекция 1956”. Създаде Обединени шивашките и дърводелските ателиета на Мелпомена като модел за реформа в областта на културата. И боядиса някогашния театър. И една добра новина - Държавният куклен театър отърва кожата.
Иначе щяхме да си имаме Музикално-театралено-куклен продуцентски център. Ей, обичам го!
Ако питате къде са онези агресивни съдници на варненското време – медиите... Ами няма ги, отидоха си! Всяко време с времето си.
Толкова за Тъгата и Треската по времето ни. Което някои непрекъснато ни отнема.
Кажете: И това ще мине!
 
 
Назад [ 15 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма