1
Веселин Асенов
СИНДРОМЪТ
НА БЛИЗНАЦИТЕ
ГОСТ ОТ ОТВЪДНОТО
РОМАН
книга 9
Колор Принт
Варна, 2016
2
СИНДРОМЪТ НА БЛИЗНАЦИТЕ
ГОСТ ОТ ОТВЪДНОТО
р о м а н
девета книга
българска, първо издание
© Веселин Асенов - автор, 2015
© Издателство “Колор Принт” - Варна
ISBN 978-954-760-404-9
Печат “Колор Принт - ПАК” Варна
тел.:052/30 31 33; e-mail: color_print@abv.bg
3
АВТОР НА ЧЕПАТИ ЕПИГРАМИ
И КРИМИНАЛНИ РОМАНИ
Отдавна познавам хумориста Веселин Асенов, но доскоро не знаех,
че на една дата 28 януари, празнуваме рожденните си дни. С тази
разлика, че той е с две години по-голям от мен, и още, че е кореняк
провадиец, а аз провадийски зет.
Но сега думата ми е за Веселин Асенов, който е роден през 1940г.
Мисля, че не случайно са го кръстили Веселин да създава весело
настроение на хората около себе си. Започва да пише още като ученик
в гимназията. Първото му публикувано стихотворение е детско и носи
заглавието Мечта. Лирическият му герой през 1957г. мечтае да
стане космонавт, да полети до други планети и да носи добри вести от
Земята. Първото му хумористично стихотворение е публикувано през
1959г. във вестник „Сталински войн”. Тогава Веселин е в казармата и
в стихотворението си Тактикосмива един войник, който се преструва
на вечно болен, за да не постъпва на пост или да не бъде дежурен по
кухня и да мие чинии.
След уволнявката учи професионален техникум по специалността
„Парни котли и парни машини” и започна да работи като огняр. Трупа
трудов стаж в София, Провадия и Варна.
Когато се връща в родния си град започва редовно да сътрудничи
на вестник Провадийски глас”. В началото на шейсетте години името
му се появява в хумористичната старица „Нашето жило” на варненския
вестник Народно дело. Бързо се налага като добър автор на
сатирични стихове, епиграми и фейлетони. По-късно прописва и
афоризми. Освен във варненските вестници „Народно дело”, „Полет”
и Маяк, негови хумористични творби започват да излизат в
„Стършел” и Труд”, където за хумористичната страница отговаря
Мирон Иванов – един много взискателен редактор.
След 10 ноември 198. се появиха нови хумористични вестници
като Пардон”, Тримата глупаци”, Смях” и Луд труд”. Веселин
Асенов обнадежден от демократичните промени, започна по-активно
да пише и печата. По-често публикуваше в хумористичната страница
на седмото издание на Народно дело” и вестник Черноморски
преглед”.
4
Когато книгоиздаването стана свободно, Веселин Асенов взе да
издава и книги. Досега е издал три стихосбирки с лирика: „На кръст”,
Хляб и сол за ближния и „Вик от амвона”, детската книжка
„Любознателно календарче и хумористичните книги „Афоризмии
Трън в петата” първа и втора част. В тази последна книга е включил
най-добрите си епиграми и афоризми.
Не знам дали се разочарова от криворазбраната демокрация, но
постепенно пренасочи творческите си усилия към писането на романи.
През 2005г. издаде романа „Свещеният замък” приключенски роман
за юноши. Действието се развива в провадийската крепост „Овеч”.
Голямо внимание заслужава романът му „Синдромът на близнаците”.
Замислен е като трилогия, а вече са издадени 8 книги. Действието
също се развива в Провадия. Героите са полицаи, следователи, съдии
и адвокати и една ясновидка, която помага при разкриването на
заплетени престъпления. Навсякъде по страниците на тези осем книги
присъства и сатирикът Веселин Асенов, който разобличава недъзите
на прехода към демокрацията.
Докато в творбите си е чепат, непримирим и язвителен към
човешките пороци, в живота той е тих и скромен. Въпреки, че по
професия е параджия, в компанията на варненските поети и хумористи
никога не съм го виждал да вдига пара и да се прави на голям автор.
Може бе ще разкрие тайната на прословутата си скромност в
автобиографичния си роман, който пише в момента...
Турхан Расиев
Със съкращения
вестник „Кил” брой 2, април 2016г.
5
ГЛАВА ПЪРВА
Този понеделник, както и предишните два дни събота и неделя,
бяха тихи и спокойни, зарадвали провадийци с хубаво есенно време и
нещо необичайно в този период на годината, когато се прибира
реколтата от полето и лозята, не беше регистрирано нито едно битово
престъпление.
Следовател Дичев, след като остави настрана папката, която
разглеждаше, за да си намира работа, протегна ръце и въздъхна
дълбоко:
- Глобалното затопляне си казва думата, хората се успокояват и не
мислят за глупости.
Полицай Делев пък, който гледаше разсеяно през отворения
прозорец падащите пожълтели листа на дърветата, отвърна:
- Това е затишие пред буря.
- Мислиш ли?
- Разбира се.
- И според теб излиза, че в най-скоро време ни очаква нещо голямо,
някой заплетен случай, който ще ни затрудни много.
- В това съм напълно уверен, защото е неизбежно като
последователност след едното да следва другото. Снощи пророчица
Стефка дойде в съня ми и ми обеща, че ще ни помогне в разрешаването
на загадъчен случай, който ще последва.
Дичев се засмя.
- Знаеш ли, Делев, наистина вярвам, че тя, която си отиде от този
свят, преживе ти е влязла под кожата и по-точно е инплантирала духът
си в твоя мозък.
- За съжаление е точно така, защото това е постоянен ангажимент
– да виждам същината на нещата техния корен във времето, когато
разцъфват и дават плод. А това е непоносимо тегло вместо да
отделям по-голямо внимание за себе си, стигам до банални изводи,
че сложните неща, погледнати от високо, са елементарно прости.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами ако днес се случи нещо, утре знам какво ще последва, а това
прави животът безинтересен.
6
- Та това е умение, което всички искат да притежават.
- Да, но на никого не пожелавам да е на моето място, защото е все
едно да си изядеш козунака преди Великден.
Тъй като този кошмар беше далеч от него, Дичев отново се засмя,
което малко подразни Делев.
- Това не е смешно, защото както казва народът: „На чужд гръб и
сто тояги са малко”.
- Е, ти не се засягай!
- Прощавай, нямах предвид това, защото както знаеш, у нас стават
абсурдни неща и хората ги приемат като нещо нормално в ненормална
държава, без да вникват в същността им. И това се натрупва, като
блокира съзнанието им, което се нарича зомбиране.
- Имаш право.
- То правото е в кривото, защото ако не се изкриви, няма да се
оправи, нещо като игра на пинг-понг или волейбол, но работата е там,
че това в живота не е игра, а жестока реалност, която взема душите
на хората или поне тяхното здраве.
Делев замълча, за да си поеме дъх след дългото размишление
върху проблемите, които в първия момент изглеждат незначителни,
но в последствие, когато се взривят, избухват като бомби.
- Ще се опитам да обясня какво искам да кажапродължи той.
Факт е, че България е на първо място по бедност в Европа, дори в
света и няма пари в бюджета за заплати и пенсии.
- Да.
- И в този момент пророчица Стефка ми шепне в ухото, че за да
сме на този хал, вина има парламентарната система, защото при избори
няма вот на народа, тъй като те се печелят с машинации, подплатени
с пари и голи обещания за по-добър живот. Всъщност партиите не са
никакви партии, а икономически групировки, които скубят електората
до голо, защото при колективната вина, няма виновни. А управляващите
добре си вършат работата, като дават възможност на олигарсите да
крадат безнаказано, за да имат срещу тях коз, че не са изправени
пред съда, който си затваря очите и когато си напълнят дисагите, биват
принудени да „повърнат” заграбеното с лихвите и ако не го сторят
доброволно, получават показно куршум в челото за назидание на
другите.
- И ние се чудим възкликна следователят как става така, че
7
закоравели престъпници излизат с високо вдигнати глави от съдебните
зали.
Полицай Делев продължи.
- Ние, които работим в тази система, сме озадачени, а какво да
кажем за обикновенните хорица – съвременници, които не са в час, а
да не говорим за идещите поколения, които няма да повярват какви
събития са ставали, защото всичко ще им е мъгла.
И като по поръчка в този момент телефонът иззвъня и Дичев
инстиктивно вдигна слушалката, като погледна към Делев, поклащайки
глава, с което искаше да каже, че май ще се случи това, което преди
малко предположи.
Обади се разтревожен мъжки глас, който му се стори познат.
- Ало, Дичев ли е?
- Да, кажете!
- Убих човек.
Дичев надигна вежди и челото му се набръчка.
- Почакайте, първо се успокойте и кажете кой се обажда?
- Христо Балев.
Следователят, учуден, вдигна рамене.
- Кой?
- Директорът на Първа гимназия.
- Ицо, шегуваш ли се? попита свойски, защото се познаваха добре,
тъй като от време на време заместваше в бридж – карето колегата си
Ганчо Люцканов от