| Резултати от търсенето | |
| Заглавие | |
| Рубрика | Поезия | 2007 / август |
| Съдържание | Десислава Неделчева е родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на стихосбирката „Прози в края на века” (1998; 2000) и на многобройни критически статии. Публикува в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др... [повече] |
| Заглавие | On two Vera Moutafchieva’s books |
| Рубрика | Ние | 2006 / март |
| Съдържание |  Десислава Неделчева е родена във Варна през 1973 г. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”. Носителка е на наградата “Златното яйце” на националния младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” в Стара Загора. Издала е “Прози в края на века” – София, издателство “Триумф”, 1998Вера Мутафчиева
Десислава Неделчева
“Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев” излезе през 1997 г., три години преди “Бивалици”. Двете книги произвеждат странна критическа загадка – те са неимоверно трудни за рефлексия, защото изглеждат свръхмонолитни. Критическото им допускане е осмислен отказ от такова. Отвсякъде железен и цялостен, биографизмът на Вера Мутафчиева представлява ценен професионален капитал.
В някои свои части двете книги припокриват съдържанията си – бащата е предмет на първата и голяма част от втората книга, както и дъщерята. Тази бавна определеност на едното от другото е всъщност много по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед, отливайки се в уж прозрачен взаимнодифинируем биографизъм. Още корицата обединява името на бащата и дъщерята в “ние”. Разликата е в двойното корично присъствие на бащата (който е не само в изписаното си име, а и в снимката). Оттук следва двойното задължение пък на дъщерята – тя ще попълни със словото си родовата форма. Биографията всъщност е конструиране на взаимносвързания родов смисъл... [повече] |
| Заглавие | An opera told in the language of the old Bulgarians. |
| Рубрика | Прожектор | 2005 / юли |
| Съдържание | 
ДЕСИСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА Оперетата “Българи от старо време”, новият спектакъл на Варненската опера, се оказа една успешна продукция. Билетите са разпродадени за месеци напред, от балконите в театъра са надвесени нетърпеливи зрители. Артстратегията на Варненската опера сполучва. Да кажем защо. Текстът на Любен Каравелов, писан през 1867 г. (повестта излиза първо на руски, на български – няколко години по-късно), е мoделиран през либретото на Коста Райнов и музиката на Асен Карастоянов. Композиторът написва тази оперета през 1958-а и на следващата година тя е поставена за първи път на сцената на Музикалния театър в София. Казват, че това е най-хубавата повест на Любен Каравелов и най-добрата оперета на Асен Карастоянов. В ролите на главните действащи лица в спектакъла са актьорите Руслан Мъйнов (хаджи Генчо) и Стефан Рядков (дядо Либен). Тяхната енергична актьорска приповдигнатост и дори звездно обаяние изкарват скритите резерви на една публика от фенове и неподозирани защитници на оперетното изкуство. Всъщност повестта “Българи от старо време” е наистина подходяща за основа на оперета: от българския фолклор идва хумор, добра доза иронии, етножизненост и пародиране на винаги готовата народопсихологична символика. Това е необходимият жанров пълнеж на комичната опера. Спектакълът нацелва няколко проблематични зони в актуалното българско мислене. А то понастоящем има нужда да види мащаба на родното и обича бутафорността на начина. Прекрасна възможност дава типът художественост на Любен Каравелов: повестите му изследват народния характер с един социологизиращ принцип; те дават общото, пълната пъстрота, цялостната картина... [повече] |
| Заглавие | Poems by Christo Boranov, Dessislava Nedelcheva and Peter Kostov |
| Рубрика | Поезия | 2006 / февруари |
| Съдържание | Христо Боранов завършва Медицинския университет във Варна, след което работи като лекар в Бургас. Издал е книгите “Среднощни стихове”, “Стъпки в паважа”, “Защо”, “Заложник на думите“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.
ХРИСТО БОРАНОВ„Неужели и жизнь отшумела,
отшумела, как платьe твое?”
1916 БЛОК
Безпощадно се движа към края.
Ръбат крачките кората на пътя.
Намигва Вечерница - запетая.
Сенките в мрака сенки измътят.
Уж куражлия - всичко е ясно.
Каквото ще - да има под края.
Лае ме злостно Времето бясно... [повече] |
| Заглавие | |
| Рубрика | Имена | 2007 / декември |
| Съдържание |
 Десислава НеделчеваТъжна работа е да възстановяваш цели части от религиозното или художественото минало по следите на дълбока ампутация, извършена от комунистическите чистки. Тъжна, ако не вярваш, че наистина бъдещето освобождава миналото.
Тези дни прочетох няколко изречения, които отвориха и друг вид обществени липси, болезнени и неприемливи.
Много скърбя - пише варненско-преславският митрополит Симеон в писмо до Михаил Маджаров през 1922 г. - задето се намерих принуден да кажа, че не съм съгласен с мои другари и събратия. Но не можех да поступя другояче. Не можах да мълча. Намирам се на края на попрището си. Мечтите ми за народно щастие, които ме въодушевляваха и подкрепяха от млади години в разстояние на половин век, са разбити. Да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина, не мога. Трябваше да кажа това, което според мене е истина. Казах го. Но ако заблудата и лъжата вземат връх, толкова по-зле за тия, които искат да основат бъднината си върху такива гнили основи.
Митрополит Симеон е публична фигура от непосилен днес мащаб, неговото духовно водачество може да се измери само с най-високите примери на всеотдайност и зрeлост. Но колкото и последователно да е било изрязването на факти от живота и дейността на митрополита, несъмнено изрязване на живо месо от обществените дух и тяло, все някъде е оставало нещо неунищожено. Да си призная, помнех името на митрополит Симеон само покрай „Строителите на съвременна България” от Симеон Радев... [повече] |
