Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Резултати от търсенето
Заглавие
"Девети", или За опита да се живее с изтината за Девети
“The 9th”, or On the attempt to live with the truths about the 9th September 1944 
Рубрика Роман-лабиринт | 2006 / май 
Съдържание

Анчо Калоянов е роден през 1943 г. Завършва българска филология, след което работи като уредник в музея в Дългопол, Варненско. Белетрист, член е на СБП. Публикувал е сборници с разкази и новели, както и романите “Димитър Злочести и Войводата Патрев”, “Див огън”, “Девети”. Професор, доктор на филологическите науки. Чете лекции по фолклор, религия и фолклор, народопсихология и българска политическа митология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Антония Велкова-Гайдарджиева
“Девети” е роман за мъже.
“Девети” е академичен роман.
“Девети” е професорски роман.
“Девети” е литературен, “писателски”, създаден за колеги или за просветени ценители...
За няколко месеца по повод романа на А. Калоянов - се пръснаха из литературното пространство немалко ерудитски формулировки, гръмки етикети, доброжелателни естетски подхвърляния, спонтанни читателски мнения.
“Девети” е роман-лабиринт, “вавилонско стълпотворение” от хора, истории, съдби, езици, гласове, мелодии, позиции, жестове, имена, хълмове, паланки, окопи, хижи, книги, пейзажи, добитъци, лечебници, живи и мъртви. “Девети” е епически, но “Девети” е и фрагментарен. “Девети” е наративен и асоциативен, интимночовешки и националносъдбовен, митологизиращ и демистифициращ..... [повече]
 
Заглавие
"Хамлет" - есе от Томас Елиът.
“Hamlet” – an essay by Thomas Elliot. 
Рубрика Есе | 2005 / март 
Съдържание
     Малцина са критиците, чийто интерес е насочен изцяло към трагедията „Хамлет”, а не към личността на героя. Наистина личността на Хамлет винаги е представлявала изкушение за един опасен вид критици - критици с артистичен дух, които поради някаква творческа слабост изявяват литературния си талант в областта на критиката. В Хамлет тези духове виждат благоприятно поле за собственото си художествено осъществяване. Такъв дух имаше Гьоте, който от Хамлет направи Вертер; такъв дух имаше Коулридж, който от Хамлет направи Коулридж. А вероятно на никого от двамата не му е хрумнало, че пишейки за Хамлет, основната му задача е да анализира художествената творба. Видът критика, който оставиха Гьоте и Коулридж за Хамлет, води по погрешен път. Защото и двамата са притежавали несъмнена критическа проницателност и благодарение на собствената си творческа дарба са успели убедително да заменят Шекспировия Хамлет с някакъв техен Хамлет. Трябва да се радваме, че пиесата не е привлякла вниманието на Уолтър Пайтър.
     Съвременните шекспироведи Дж. М. Робъртсън и Стоул от университета в Минесота заслужават похвала, задето насочиха изследванията си в съвсем друга посока. Стоул уместно ни напомня усилията на критиците от XVII и XVIII век, като отбелязва, че „в сравнение с много съвременни учени те са разбирали по-малко от психология, но затова пък по дух са били по-близко до изкуството на Шекспир. Макар и по свои старомоден начин, те са обръщали внимание не само на образа на Хамлет, а на цялостното художествено въздействие и достойнства на трагедията, оставайки по този начин по-близко до тайните на драматичното изкуство”.
     Една творба на изкуството като творба на изкуството не може да бъде интерпретирана; няма какво да се интерпретира; можем единствено да я критикуваме по отношение на известни образци или да я сравняваме с други художествени творби... [повече]
 
Заглавие
"Хъшовете" - откъс от подготвената за печат книга на Петър Доков "Колажи".
“The Exiles” – a fragment of the memoir book of Petar Dokov at the printer’s “Colages”. 
Рубрика Документална проза | 2005 / март 
Съдържание
     Петър Доков е роден на 9 март 1944 г. в с. Дълбок дол, Троянско. Завършва философия и социология в Софийския университет, работи като университетски преподавател и журналист. През 1978 г. емигрира в Париж, от там – в САЩ, прехранва се като чистач и електротехник, по-късно е назначен за журналист в радио “Гласът на Америка” (Вашингтон). По време на работата си в радио “Свободна Европа” живее в Ню Йорк и Мюнхен. Падането на Берлинската стена го заварва в Германия. Завръща се в България през 1993 г., живее във Варна. Като гражданин на САЩ публикува открито писмо до Бил Клинтън по време на официалната му визита в София, в което изразява несъгласие с неговата външна политика. Под печат е мемоарната му книга “Колажи”.
     
     Откъс от подготвената за печат мемоарна книга “Колажи”
     В продължение на десетина страници като че ли забравих основната причина, поради която напуснах България - бягството от една идеология и нейното смразяващо влияние върху всекидневния живот. Така бе поне при мен, защото идеологията бе започнала да става моя професия. В резултат на слухове и разговори бях стигнал до заключение, че на Запад съществува добре организирана мрежа от емигрантски организации. Надявах се, че ще намеря място между тях. И това стана много бързо - почти веднага след оставянето ми в Париж.
     Хъшове - така по вазовски шеговито се наричаха помежду си политическите имигранти. Сбирките, които организираха при годишнини и празници, наричаха Хъшовски вечери. След няколко десетилетия в изгнание не бяха забравили за какво са дошли. Водеха организиран живот, издаваха вестници и списания. [повече]
 
Заглавие
110 години от рождението на Сергей Есенин и 80 години от смъртта му.
110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin. 
Рубрика Преводи | 2005 / декември 
Съдържание
    СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

    ИЗ „ЧЕРНИЯТ ЧОВЕК”

    ... Ех, обичам поетите!
    Смешен народ.
    В тях аз вечно намирам
    историйка, все за сърцето – 
    на пъпчива студентка
    плувнал в коса идиот
    преоткрива света,
    с премаляваща мъка в нозете.

    Не знам аз, не помня,
    в едно селце – 
    може в Калуга,
    а може в Рязан да е – 
    в прост селски дом 
    син живял; със челце
    под жълти коси
    и с очи лъчезарни...

    И ето, пораснал,
    при това поет,
    е, с неголяма,
    но сграбчваща сила,
    и женица някаква
    над четирийсетте
    зовял уличница
    и своя мила.

    ...Черен човеко!
    Ти, прескверен гост.
    Тази слава отдавна 
    за теб е позната.”
    Аз беснея и в мутрата,
    в гадния нос
    разярено бастуна си мятам...

    ...Няма месец.
    Сивее в прозорчето ден... [повече]
 
Заглавие
1100 години от успението на св. цар Борис-Михаил Покръстител
Патриаршеско и синодално послание 
Рубрика Без рубрика | 2007 / юни 
Съдържание
“Господ ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си”
(1 Цар. 2:10)
 
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През настоящата 2007 година от Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Исус Христос православното българско изпълнение отбелязва особено важна годишнина: 1100 години от успението на св. цар Борис I Михаил (852-889; 12 май 907) - нашия Покръстител и вечен небесен застъпник пред престола на Всевишния.
Бог, в Чиято власт са времената и годините (Деян. 1:7), Който като любещ Баща обича всички Свои чеда и желае “всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” (Йоан. 3:15), ни е дарил с равноапостолния цар и просветител Борис от любов към нас, та и българският народ да върви през вековете просветен със светлината на истинното богопознание, което се дава в св. Божия Църква. Свещен и синовен наш дълг като достойни негови наследници е да пазим и да тачим паметта му със слово и дело, през всичките отредени ни от Бога дни и години.
За нас делото на св. цар Борис-Михаил е наистина изключително по своя характер и непреходно по своето значение. Защото с мъдрото си боговдъхновено държавническо решение той веднъж завинаги подпечата принадлежността на нашия народ към православната вяра и благочестивите традиции на св. Православна църква. Във вече започналия да се разделя християнски свят той успя да се ориентира бързо и точно и да свърже личната си и на своя народ съдба със спасителната вяра и учението на Източноправославната църква... [повече]
 
Заглавие
130 години от Освожобдението на Бългаия от османско робство. Руското духовенство в руско-турските войни 
Рубрика + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил | 2007 / ноември 
Съдържание
Руско-турската Освободителна война 1977-1878 г. наистина е неповторима в историята на нашия и на руския народ, но и в света. Тя става истинска народна война, тъй като за нейното обявяване има заслуга както българското духовенство и народ, така и целият руски народ – от духовенството, военните, научни дейци, учители, журналисти, общественици, търговци и индустриалци до обикновения християнин. Вл. Апушкин рисува настроението в Русия по следния начин: “Общественото мнение, настроението на народа изигра нечувана дотогава роля в избухването на войната. То събори всички мъдри и предпазливи съобръжения на нашата дипломация, то осуети най-горещото желание на императора Александър ІІ да запази скъпата руска кръв... войната стана изведнъж народно дело, а това има небивали резултати... войната... беше народно, кръвно дело, възбуждаше грамаден всеобщ интерес.” 1
Смеем да заявим, че даже нямаше да има Освободителна война, ако не беше българското и руското духовенство, които положиха неимоверни усилия сведенията за зверствата на поробителя да достигнат до най-отдалеченото място на обширната руска земя.
Преди всичко екзарх Антим І и Св. Синод на Българската Екзархия, които изпращат покъртително писмо до Санкт-Петербургския и Новгородски митрополит Исидор с молба за съдействие и застъпничество пред императора. Да не говорим за българското духовенство, взело участие в Априлското въстание, за риска, с който са пренасяли в чорапите си сведения до Цариград, за да ги предадат в руската дипломатическа мисия. Не забравяме и приноса на чуждестранните кореспонденти като Макгахан и др., чиито кореспонденции достигнаха до Москва и Русия... [повече]
 
Заглавие
50 години Международен балетен конкурс
Варненският - най-труден и най-престижен в света 
Рубрика Под знака на Терпсихора | 2014 / 2 
Съдържание
Д-р Светла Трайкова (18.08.1950, Варна) - Завършва СУ “Св. Кл. Охридски” спец. българска филология и философия (1973), доктор на философските науки (1990). Работи като учителка, секретар на ОС за култура, зам.-председател на Обл. съвет за духовно развитие - Варна, пом. директор на НУИ “Д. Христов” (1991 – 2011). Участва в научни конференции с доклади и има публикации в сферата на културата и образованието.

Тази година XXVI Международен балетен конкурс във Варна отбелязва 50-годишнината от създаването си. Едно от събитията, които поставят България и Варна в хилядолетната културна история е провеждането на първия в света международен балетен конкурс през 1964 година с двадесет и шест издания до днес. Изненадващото е, че малка държава като нашата, без дълголетни традиции в балетното изкуство, става инициатор на такава културна проява, която събира периодично балетни педагози, хореографи и изпълнители от цял свят и задава новостите в това трудно сценично изкуство, дава идеи за появата на нови конкурси, става трамплин в кариерата на най-известните в света балетни артисти.
Естествено е да зададем въпрос не толкова за първите организатори на конкурса, колкото за първите инициатори и защо точно в град Варна се провежда. Далновидна е идеята град като Варна, отворен към света, с прекрасни природни дадености, великолепна лятна сцена и силно желание да се превърне в място на благородно състезание, което да повдигне всички “железни завеси”, да покаже, че изкуството на танца е общуване без граници в един хармоничен свят без разделения. Първата председателка на журито на шест конкурса, великата балерина Галина Уланова възкликва: “България е малка страна, но с голяма инициатива... [повече]
 
Заглавие
CNN: Кметъла отново събра рок легенди в Каварна 
Рубрика Metal Meyor | 2014 / 2 
Съдържание
Къде си мислиш, че по пътищата на Helloween, Whitesnake, Scorpions, Deep Purple, Motörhead и Billy Idol се пресичат?
Когато Manowar е поставил рекорд за Гинес?
Къде в света е единственият паметник на Рони Джеймс Дио?
Къде в света можете да видите лицата на Dio, David Coverdale, Ian Gillan, Alice Cooper, Klaus Meine, Joey DeMaio, Glenn Hughes и все повече и повече рок легенди, рисувани по стените на сградите от епохата на социализма?
Каварна, на брега на Черно море - български град с по-малко от 12 000 жители и кмет, луд хард рок и метъл фен - Цонко Цонев. Той бе удостоен и получи награда - Мъж на годината в България за 2005 г., но е по-горд със своя псевдоним Metal - Meyor, тъй като всички рок звезди и обикновени хора в Каварна използвали, за да му се обадят. От 2006 г., първата Kavarna Rock Fest се проведе, на сцената на фестивала са извършени повече от 40 световно известни рок идоли, а градът си е спечелил славата на рок столицата не само на България, но и на рок столицата на Балканите.
Ако отидете в гимназията в Каварна, няма да чуете камбани да звънят след всеки урок, вместо на камбани - музиката на AC / DC, Dio и други рок легенди обявяват края на уроците.
Manowar дойде за първи път в България в Каварна и тук те пяха националния химн българския „Мила Родино“, а през 2008 г. те са направили концерт, който продължи пет часа и влезе в Световните рекорди на Гинес като най-дългия хеви метъл концерт... [повече]
 
Заглавие
I.Дуенде- теория и проявление.
I.Duende – theory and presentation. 
Рубрика Беседи | 2005 / ноември 
Съдържание
    ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА

    IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. Без заглавие, Бурак Делиер, Турция

    Дами и господа,
    От хиляда деветстотин и осемнадесета година, когато постъпих в Студентската резиденция1 в Мадрид, до хиляда деветстотин двадесет и осма, когато я напуснах, вече завършил учението си по философия и литература, съм слушал близо хиляда беседи в този изискан салон, където старата испанска аристокрация се стичаше, за да изкупи лекомисления си живот по френските плажове.
    Мечтаейки за въздух и за слънце, аз така скучаех, че щом излезех от залата, се усещах посипан с тънък слой пепел, готов всеки миг да се превърне в лют пипер.
    Не, аз не бих искал в залата да влезе ужасната муха на отегчението, която нанизва главите на слушателите на тънката нишка на сънливостта и забожда под клепачите им остриетата на множество карфици.
    По прост начин, в регистъра, в който поетичният ми глас не притежава блясъка на полировката, нито лъкатушното коварство на отровно биле, нито кротостта на благите овчици, които внезапно се превръщат в остриета на иронията, ще се опитам да ви изнеса една кратка беседа за скрития дух на изстрадала Испания... [повече]
 
Заглавие
Memories of the wars 
Рубрика Memories of the wars | 2013 / 1 
Съдържание
Траян Траянов (22.04.1944, Варна) - Океанограф, ст.н.с. ІІ ст, д-р инж. зам-ръководител секция Океанотехника при Института по океанография при БАН – Варна. Син на популярния в миналото писател във Варна Коста Траянов. В научната си дейност се занимава с контролно-измервателни системи за опазване на околната среда, океанографско приборостроене, океаноложки измервания, хидротехнически съоръжения, алтернативни и възобновяеми енергийни източници. Области на интереси: океанографски измервания и инструменти, подводни изследвания и технологии, подводна фотография, патентно дело; подводна археология. Специализира в Руската академия на науките. 2009 вписан в Златната книга на откривателите и изобретателите в Република България.
Съч.: Тайните на морското дъно (ИК Морски свят, В, 2008); Уроци по дързост (ИК Морски свят, В, 2007); Методи за екологичен мониторинг на морското дъно. Трудове на Института по океанология при БАН - Варна, т. III, 2001; Метод и устройство за измерване на дебити на естествени подводни газови извори. Морски научен форум. т.1, 2001. Изследване на денонощните колебания на температурата, солеността на морската вода, скоростта и посоката на морските течения в Бургаския залив. Известия на СУ – Варна, т.1, 1997; Регистриране на пулсации в издигане на сероводородната зона в Черно море. Известия на СУ - Варна т.2/98, 1/99; Method and construction for capturing and utilization of natural underwater gas springs.Comptes rendus de l`Academie Bulgare des Scienses. t.51, num. 12, 1998; Tsunami destroyed some ancient civilizations which used to inhabit the Varna Lake coast. International Conference „Oceanography of the eastern mediterranean and Black Sea“. Greece, 23-26.02.1999
Патенти: Автоматичен носител на апаратура за океанографски изследвания. Патент за изобретение ВG 50687 А; Устройство за каптиране на подводни газови извори... [повече]
 
Заглавие
Mисията на светите братя Кирил и Методий
The mission of the SS Bros. Cyril and Methodius 
Рубрика Резонанс | 2006 / май 
Съдържание
ПАНКО АНЧЕВ
Мисията и делото на светите братя Кирил и Методий е предмет на цял раздел от медиавистиката. То е толкова значимо и епохално и приключва цивилизационния поврат в историята на славянските народи и най-вече на българските славяни, започнал с приемането на християнството и продължил с приобщаването им към света на византийската култура и цивилизация. Кирил и Методий са не просто създатели на първата славянска азбука и първите преводачи на свещените книги, но апостоли на вярата. А това означава, че те проповядват автентичното и божествено Христово слово и отварят вратите на Истината пред славянския народ. Самата азбука е средството, с което това слово се съхранява и придобива вечен живот. Нейното значение не бива да се разглежда извън този контекст, защото губи смисъл. Затова и мисията, и делото на светите братя трябва да се изучава и оценява от гледната точка на светото тайнство на сътворяването на буквите и произнасянето на Божиите слова на славянски.
Какво и как се е случило през IХ век по времето на цар Борис I Покръстител?
Приемам, че въпросът може да изглежда странен, дори провокативен, след като науката доста подробно е изучила това време и общо взето е установила световното значение на делото на двамата първоапостоли. С особена стръв бе доказван техният български произход и че те са дали “на вси славяне книги да четат”. Но все пак нека поразсъждаваме какво се е случило тогава, без да впрягаме патриотичния си патос в разрешаването на историческите проблеми.
Преди да създаде славянската азбука, Константин-Кирил Философ изпълнява няколко особено важни царски поръки в защита и прослава на християнството... [повече]
 
Заглавие
Oлга Дякова 
Рубрика Руска тетрадка | 2007 / декември 
Съдържание
Родена в Москва. Завършва Висшите литературни курсове към Литературния институт “А.М.Горки”. Наградена е с диплом първа степен “Златното перо на Московията” за 2002. Лауреят на наградите “Москва” и “Литературная учоба” за 2003 г., на алманаха “Москавски Парнас” за 2004 г., наградата “Кузма Прутков” за сатира за 2005 г., носител на почетен диплом от Общоруската литературна награда “Максим Горки” за 2005 г., носител на наградата “Николай Рубцов” за 2005 г. Член на Съюза на писателите на Русия.
  
Oлга Дякова
  
***
Настъпва на пръсти съдбата.
До тъмна стена се свива.
Смешно хрумване е играта
на жмичка, а и фалшиво.

Времето кръста ще снеме.
Ще чуя: „Удари часът.”
„Действай” – в срещата неизменна
повярвала, аз ще шептя.

И със лице към загадката,
по гърба – студенина,
кръпки ще къса душата ми,
за да пусне отвън светлина.
НОЕВ КОВЧЕГ

Ти плачеш, Ной.
Познат е изворът на Бог... [повече]
 
Заглавие
Абракадабра- Иван Бориславов
Abracadabra – Ivan Borislavov 
Рубрика Поезия | 2006 / март 
Съдържание
Иван Бориславов е роден на 30 март 1946 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, специализира френска цивилизация в Университета във Версай. Поет, есеист, преводач на поезия и изследовател на модерната западна литература и живопис. Автор е на петнадесет стихосбирки, между които „Слънчева лавина” (1978), „Мигове с Париж” (1986, 1994, 1997), „Разговор с безкрая” (1986), „Гнездо над бездната” (1992), „Небесна археология”, „Взривени думи” (1995), „Докато дишам” (1996), „Партитура за мълчание” (2000), „Лунатико слънчасал” (2000) и „Абракадабра и други заклинания” (2005). Публикува сборници с есеистика: „Поезия и багри” (1987), „Светлината, която остава” (1994) и „Осип Цадкин – поетът на материята” (1995). Преводач е на книги с избрана поезия на Ана дьо Ноай, Блез Сандрар (награда за превод на поезия на Съюза на преводачите, 1987), Андре Брьотон, Жак Превер, Еме Сезер и др... [повече]
 
Заглавие
Автентично за мегаполиса или Европа Ханъм в Зоната за гостоприемство.
The IX Istanbul biennale of visual arts. 
Рубрика Око | 2005 / ноември 
Съдържание
    ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

    Визитната картичка на IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005

    Подвеждащо еднословно, IX международно биенале на визуалните изкуства в Истанбул семпло назовава себе си Истанбул. Но Истанбул, мислен като урбанистичен факт и представа/и на другите за него, като реалност и визия, като carpe diem и метафора на срещата между различни култури,имперската и републиканската в самата Турция, западната (европейска) и източната (ориенталска), между културата въобще и рефлексиите за нея в началото на XXI век. Кураторите Charles Esche (Холандия) и Vasif Kortun (Турция), с асистенти Esra Sarigedik и November Paynter, избират този не/претенциозен знаменател да събере смислите в тазгодишното издание на източната алтернатива на прочутото Венецианско биенале, каквото се ласкае да бъде художественото събитие край Босфора. Голямата амбиция за 2005 г. е модерността, внушението за която многопластово се наслагва във всичките му проявления.
    Най-напред би трябвало да се подчертае качеството на Art Management-а, който успява да мотивира институции / институти / печатни / електронни / web медии/куратори/галеристи/изкуствоведи и разбира се, художници за работа в екип, да разработи комуникационни стратегии, включващи най-добрите техники за въздействие и да приведе в крайна сметка цялата тази машина в действие... [повече]
 
Заглавие
Адмиралът на султан Мурад ІІ 
Рубрика Исторически роман | 2014 / 1 
Съдържание
Войно Ив. Войнов (6.02.1923, Созопол – 21.10.2002, Варна) - Кмет на Варна (8.10.1990 – 20.10.1991). 1929 семейството му се преселва във Варна, където учи в частното немско училище. 1942 се дипломира с първия випуск на гимназията. Същата година влиза в казармата. Изпратен е във Висшата артилерийска школа в София, където завършва класа за подготовка на запасни артилерийски офицери (1943). Завръща се във Варна. 1946 е полит. затворник и като подсъдим прекарва половин година в предварителния арест. 1951 завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски”, и от тогава работи като адвокат във Варн. адвокатска колегия. Дек. 1989 е един от учредителите на Съюза на демократичните сили (СДС) във Варна и чл. на първия му координационен съвет (КС). Представлява СДС на общинската “кръгла маса” (1990). Избран за председател (кмет) на ВИК. След освобождаване на кметския пост Варна се занимава с публицистична дейност. (Енциклопедии Варна)
Войно Войнов е автор на книгите:
“12 месеца от пролетта на българската демокрация”, Варна 1999;
“Война или прошка”, Издателска къща Икар, Варна, 2005
“Адмиралът на султан Мурад ІІ”, Издателство МС, 2014 (под печат)
   
Войно Ив. Войнов
П р е д г о в о р
 
Изминал е повече от един век, откакто е престанала да съществува българската държава. Раждат се и живеят поколения българи, непознали свободата... [повече]
 
Заглавие
Александър Блок
Рицарят монах* 
Рубрика В олтара на поета | 2007 / март 
Съдържание
Александър Блок - маска
Този спомен остава за мен незабравим. Преди дванайсет години в един безцветен петербургски ден провождах ковчега на покойница**. Пред мен вървеше висок на ръст, суховат човек в поовехтял кожух, с гола глава. Прехвърчаше слаб сняг, но всичко беше сивобелезникаво, както е само в Петербург, а снегът можеше да се забележи единствено на фона на крачещата отпред фигура; върху кафявата яка на кожуха се спускаха дълги стоманеносиви повесма от коси. Фигурата приличаше на силует, до такава степен тя се отличаваше от всичко наоколо. Генералът редом с мен каза на съседката си: “Знаеш ли кой е този дървеняк? – Владимир Соловьов!” Наистина шествието на този човек изглеждаше чудновато сред шепата обикновени хора, които вървяха премръзнали след катафалката. След няколко минути вдигнах очи: вече го нямаше. Беше изчезнал като че ли незабелязано – и шествието се превърна в обикновена погребална процесия.
* Статията е преработено слово на Блок, прочетено на 14 декември 1910 г. на вечер в Тенишевското училище, посветена на десетгодишнината от смъртта на Вл. Соловьов. – Б. пр.
** През февруари 1900 г. – на погребението на родственица на Блок. – Б. пр.
До този ден не бях виждал Владимир Соловьов, нито го видях след това. Но през всичко, което четох и слушах за него след време, и над всичко, което изпитвах във връзка с него, минаваше това странно видение. В погледа на Соловьов, който той случайно спря върху мен в онзи ден, имаше бездънна синева: пълна усамотеност и готовност да извърши последната крачка... [повече]
 
Заглавие
Ана Боянова 
Рубрика Поезия | 2007 / ноември 
Съдържание
Ана Боянова е родена в София, завършва солово пеене и пиано в Музикалната академия. Автор е на лиричните сборници: „Мой Фараоне” (1994), „Музика за глухи” (1995), „Непредсказани мисли” (1996), „Не вярва конят” (1999), „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002), „С поздрав: Каин” (2005). Публикува книгите „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Ангелски сънища” (1999, повест), „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева).
 
Ана Боянова
 
***
Ела, да нахраним ангелите –
не с трохи от трапезата,
а с онази песен – за любовта,
за хубавицата, за морето,
за краткия прилив
и дългия отлив... [повече]
 
Заглавие
Анджей Бурса в превод на Веселин Маринов
Andrzei Bursa interpreted by Vesselin Marinov 
Рубрика Преводи | 2006 / март 
Съдържание
Анджей Бурса Полски поет, прозаик, драматург и публицист. Роден на 21 март 1932 г. в Краков, завършва българска филология в Ягелонския университет, работи като журналист в краковския вестник „Дженик полских”. Автор на 37 поеми. Умира от сърдечен инфаркт на 15 ноември 1957 г. На негово име в Полша е учредена авторитетна награда за поезия.

Николай Дюлгеров-
“ Спомен за жена”, 1930 г... [повече]
 
Заглавие
Андрей Даниел: Истанбул е толкова мощен, че не се интересува от подробностите, които съдържа. И им дава живот
Andrei Daniel about his recent visit to Istanbul and the Biennale of arts in the Turkish mega-city
Рубрика Око | 2006 / февруари 
Съдържание
От обилието на изложби в есенна Варна си избираме поглед към музея “Георги Велчев”. Там Румен Серафимов e поканил трима автори. Тежката артилерия е Андрей Даниел – известен със строгата си персонална селекция за включвания в експозиции и безспорно доминиращ тази колекция. Варненското име е Веселин Начев – ще запомним силните му големи формати “Добродетели” 1 и 2. По-аскетично се вписва в проекта Людмил Лазаров с един своеобразен стобор от девет фрагмента, наречен “Разходка”. Връзката към темата на А3 за европейския Ориент е истанбулският цикъл на нашия събеседник Андрей Даниел.
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимки Нина Локмаджиева
- Нови ли са нещата, които виждаме в музея “Георги Велчев”?
- Правени са тази година, мисля че има едно-две от предишни години – едно от голите тела и Двама в кафенето. Другите са от 2005 г. Защо съм включил по-стари работи? Винаги за една изложбена проява не мен поне ми е трябвала мая, за да тръгне и другото. Да тръгна отнякъде. И тръгвайки отнякъде, все се надявам, че правя стъпка назад, за да направя две напред. И всъщност да съм с една стъпка напред... [повече]
 
Заглавие
АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON представи изложба живопис
ИЛИЯ МИЛКОВ
1927 - 2009 
Рубрика Палитра | 2014 / 1 
Съдържание
Пейзаж в бяло и зелено, 30-32 см
 
За втори път в арт галерия Папийон (19 май - 11 юни) представи част от необятното живописно творчество на емблематичният художник Илия Милков.
Тази изложба е своеобразна ретроспекция на неговото творчество, почит към красотата и хармонията от цветове, която е създал. Селекцията включва платна от 1986 г. до последните произведения на Илия Милков, завършени през март 2009 г. Произведенията му след 80-те години все повече излизат от деликатната ранна монохромна гама и отиват към определено увеличение на цветността, довела до последните му творби, които бележат един творчески катарзис през последните му творчески и житейски години. Работата му с варненската галерия „Папийон” предизвиква появата на активното синьо в много от последните му творби. Цветовете стават отдушник на всичко сиво от предходни периоди, като можем спокойно да ги определим като проява на цветно опиянение. Неговите пейзажи се отличават с типичния си архитектурен ландшафт, особения силует на причудливо наклонените стволове на дърветата, безлистните корони, монохромната гама, нарушавана на моменти от появата на драматично черно в детайла. В общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Илия Милков, живопистта се професионализира в неакадемичен и нестилизационен вид, което придава на композицията стабилност и уют, а по-късно, при модернизацията на изкуството, запазва усещането за здрави стойности... [повече]
 
Назад [ 1 ] Напред
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма