Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Резултати от търсенето
Заглавие
На излизане от живота
On the way out of life 
Рубрика Резонанс | 2006 / юни 
Съдържание
Панко Анчев

Наказанието да имаш бездарни врагове
Щастлив съм, че всичките ми приятели са талантливи. Те са творци от различни изкуства. Някои познавам отдавна – още от детството или от младежките ми години. С други се срещнах и сприятелих по-късно, когато вече е по-трудно да придобиваш нови приятелства и да ставаш откровен с нови хора. Радвам се искрено на техните успехи; чета с удоволствие новите им книги и не пропущам да се похваля с тях – все едно, че аз съм ги писал. Ставам прав в края на представлението или на концерта, за да ръкопляскам най-силно и най-бурно на мой приятел, изпълнил талантливо ролята си, и не спирам да се хваля на стоящата край мене публика, че, видите ли, това е моят приятел...
Талантливият приятел винаги ще ти помогне – при това безкористно, щедро, с цялото си сърце, защото дарбата му го прави благ и човеколюбив. Човечното му изкуство се прелива в житейското поведение, в жестовете и изпълва целия му живот. Поне такива са моите лични приятели.
Огромно благо е да имаш талантливи приятели и аз се радвам, че Бог ме е дарил с това щастие.
Какво друго бих могъл да поискам за себе си?
Парите и славата ли ще ги заместят?
Властта ли?
Да, Бог ме е дарил с велики приятели, но ме е лишил от достойни и талантливи противници и врагове. Можете ли да си представите колко е ужасно да те нападат или ругаят затлъстяващи мутанти, чиито оплешивяващи брадясали глави измислят само жалки интрижки, но не и сериозна война... [повече]
 
Заглавие
На смокинг- жълти обувки- разговор на Венета Терзиева срежисьорката Десислава Боева
To fit a smoking – yellow shoes 
Рубрика Мелпомена | 2006 / април 
Съдържание
Разговор с режисьорката Десислава Боева, която поставя на варненска сцена трагическия фарс “Зойкината квартира” от Михаил Булгаков
ВЕНЕТА ТЕРЗИЕВА
В “неканоничната” за времето си творба на Булгаков виждаме Москва през 20-те години, скоро след Октомврийската революция. Близо век е минало, а приликите с днешния ден са повече от отликите. Но слуховете, слуховете... За остарялост и ненужност!
Грамофонът продължава да пее: “Светът да обновим!”, “Да сринем старий, гнилий строй!” (познат рефрен от близкото минало!). След Девети и ние го сривахме и осъществявахме исторически промени. След Десети пак сривахме и осъществявахме исторически промени. А човекът е... човек. Душата му се оказва нещо по-деликатно, по-трудно се революционизира.
Последните реплики иронично ни осведомяват, че героите въпреки великия прелом продължават да си слагат жълти обувки на смокинг...
Задавам дежурния, банален въпрос:
- Защо “Зойкината квартира”?- Защото е изключително актуална. Не само от социална гледна точка, при разместване на социалните планове се разместват и духовните, променят се моралните ценности. Тогава човек търси начин да намери себе си. Това съвсем не са злободневни теми.
- Не са... Булгаков не е можел да създава произведения еднодневки. И винаги ще звучат съвременно. Героите му са странни, но все пак познаваеми... [повече]
 
Заглавие
Надеждата, че може да го срещнем или страхът, че може да не го срещнем никога.
The hope we could meet him, or the fear we could not 
Рубрика Театър | 2005 / март 
Съдържание
     Боян Иванов е завършил театрознание в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на доц. д-р Николай Йорданов и театрална режисура в класа на проф. д-р Ханс Холман във Висшето училище за музика и сценични изкуства, Франкфурт, Германия. Автор е на постановките: “Денят” - ДТ Сливен, “Уста пълна с птици”, “4. Вертикално: любов”, “Чайката”, “Какво да се прави” - ДТ Плевен, “Предложение за женитба”, “Юнге бюне” във Висбаден, “Архитектът и императорът на Асирия” - Щадстеатер Гисен, “Тит” - МГТ “Зад канала”, “Роберто Зуко” - ДТ “Стоян Бъчваров” Варна.
     
     Премиера – 15 януари 2005 година
     Варна - Основна сцена
     
     БОЯН ИВАНОВ, режисьор на спектакъла
     “Часът, в който не знаехме нищо един за друг”

     
     - Премиерата на “Часът, в който не знаехме нищо един за друг” се състоя в средата на януари и от тогава до сега се радва на изключителен интерес от страна на варненската публика.
     - Това беше и моята идея – да направя представление, което много ще се хареса и хората ще гледат. В този смисъл съм изпълнил задача си, ако наистина е така.
     - А може би защото представлението се развива в дух реалити на един достъпен сценичен език?
     - Има много представления, които повече или по-малко сполучливо живеят в стилистиката на реалити... [повече]
 
Заглавие
Найден Вълчев
Омар Хайям 
Рубрика Преводи | 2007 / април 
Съдържание
Омар Хайям - това е животът, любовта, виното, коварството, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високообразован човек.
 
В дебелата тетрадка от 2000 година съм запазил страница от вестник “Култура”, в която пиша за Омар Хайям и за непознатия тогава Иво Панов. Той беше ми показал филологическия си превод на Хайямовите рубаи и аз казвах за двамата следното:
- Известно е, че по българските книжни лавици от десетилетия насам са се явявали и изчезвали малки книжчици с малки стихотворения от Омар Хайям, превеждани от Николай Райнов, Гео Милев, Леда Милева, Йордан Милев (от него не малки), Владимир Свинтила, Иван Жеглов, Георги Станев, Георги Александров и от други смелчаци, или казано иначе - и на българския читател древният поет не е непознат, както от век и половина не е непознат и на света. Не е непознат, защото през средата на деветнайсетото столетие скача от своя дванайсети век и от своята Персия и се приземява в Англия, благодарение на Едуард Фицджералд, за кратко време става сензация и с неговите над 200 издания на източната поетическа форма рубаи, както пише Иво Панов, става “най-четеният, най-изучаваният, най-спорният и най-магнетичният поет и в Европа, и в Америка във всички цивилизовани страни”. Превеждат го много преводачи, превеждат го на много езици, пък и от много езици, защото гъстите му четиристишия носят източна непреходна мъдрост, изящни са като словесен рисунък, богати са на подтекст, метафоричният им подсказ разкрива път към широки, високи и дълбоки мисловни обеми... [повече]
 
Заглавие
Не ме е напускало чувството, че съм дъщеря на Гео Милев.
The sense of being daughter of Geo Milev never left me and I try to be worthy for him. 
Рубрика Интервю | 2006 / януари 
Съдържание
    Леда Милева пред “Простори”
    Интервю на ДОНКА ХРИСТОВА
    Леда Милева - поетеса и преводачка - е родена на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря е на големия български интелектуалец Гео Милев. Заемала е високи постове - била е директор на Българската телевизия, постоянен представител на България в ЮНЕСКО - Париж, председател на българския ПЕН клуб, председател на Съюза на преводачите в България, главен редактор на списание “Панорама”, народен представител в 3 парламента. Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, поеми, пиеси за деца. Нейни творби са превеждани и издавани в много европейски страни. Самата тя превежда стихове и проза от английски, руски и френски автори. Името й е записано в почетния списък “Ханс Кристиян Андерсен” на Международния съвет по детската книга.
 
    Писателката Леда Милева в Художествената галерия
    - Г-жо Милева, била сте едва 5-годишна, когато Гео Милев изчезва завинаги от живота на Вашето семейство. Спомняте ли си какво се случи на 15 май 1925 г.?
    - Да, спомням си датата 15 май 1925 г. - деня, когато баща ми изчезна. Сравнително рано сутринта ние, децата от голямата къща на ул. “Мария-Луиза”, вече играехме в коридора... [повече]
 
Заглавие
Недостъпните места.
Lights and Shades: The Inaccessible Places. 
Рубрика Светлини и сенки | 2005 / октомври 
Съдържание
    ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА

    Недостъпните места, това са универсалните и ничии пространства, които остават физически и сетивно недосегаеми. Това, че аз съм била някога там, не означава, че други ще могат да ги видят. Надали. Веднъж станали обект на изкуството, по-вероятно е те да бъдат запомнени чрез вече създадената художествена визия за тях.
    Недостъпните места, това са пространствата, които виртуално сетивата ни могат да обхождат. Това са пространства, които поради своята недосегаемост винаги примамват и провокират въображението ни.
    Когато наблюдаваме в една творба светлината и сянката, в контраста им откриваме различието. Всъщност става дума за бялото и черното, плътността на градежа и празнотата, която огражда. Образите на контраста пораждат индивидуализирани визии и акумулират емоции в различни полюси. Обектът и отражението му са еднакво недостъпни в тъмния и светлия си диапазон, и по тая причина сетивата ни ги митологизират. Те са анонимни като архитипове поради невъзможността да бъдат разпознати чрез детайлите си.
    Тези “пленени” от изкуството пространства са универсални именно поради своята празнота. Това са незаселени природни зони, разположени по южния бряг на Черно море, вековни гори по гранични територии, планински склонове, извисяващи се като крепости над разрушени, запуснати пътища... [повече]
 
Заглавие
Нели Вълканова– 30 години на сцената 
Рубрика Бенефис | 2007 / март 
Съдържание
Нели Вълканова е родена на 28.01.1955 в Провадия. Завършва актьорско майсторство при проф. Кр. Мирски във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) “Кр. Сарафов” (1977).  Работи в ДТ – Варна, от 1977 г.
 
Христина във филма  “Адаптация”, реж. Въло Радев
Дуня (дебют на сцената на Варненския театър) в “Конна армия”– Исак Бабел, реж. Андрей Калудов 1/2 снимката   
Жанет в “В името на земята и слънцето” – от Йон Друца, реж. Гриша Островски
Ниезе в “Площадчето” от Карло Голдони, реж. Николай Кънев
Жана във “Време за любов” от Кольо Георгиев, реж. Андрей Калудов
Липа в “Очите лятна утрин” от Стоян Загорчинов, реж. Андрей Калудов
Мария в ”Процесът против богомилите” Стефан Цанев, реж. Андрей Калудов
Жулиета в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, реж. Андрей Калудов
Мирина в “Лизистрата” от Аристофан, реж. Богдан Сърчаджиев
Силвия в “Престъпление на Острова на козите” от Уго Бети, реж. Симеон Димитров
Булката в “Една малка буржоазна сватба” от Бертолт Брехт, реж... [повече]
 
Заглавие
Необходимата истина
The necessary truth 
Рубрика Литературная учеба гостува на Простори | 2006 / май 
Съдържание

Валентин Курбатов е роден през 1939 г. в гр. Салаван, Уляновска област. Завършил е ВГИК. Автор е на книги за Виктор Астафев, Михаил Пришвин, Валентин Распутин. Член на редколегията на сп. “Литературная учеба”. Живее в Псков.

Валентин Курбатов
Във всяка поредица от числа, свързани с творчеството на гения, непременно се таи някакъв мисъл, особено ако в промеждутъка от датите мерките са като твърдата крачка на уверения човек: 100 години “Възкресение” на Толстой, 120 – “Изповеди”, 130 – “Война и мир”. Увеличаващ се, но нормален пулс на здравото сърце.
Тази мерност е естествена като всяко живо явление в музиката на сферите на Господнето устройство на света.
Тази мерност е произволна като всяко човешко усилие, “подгъващо” света заради своите умопостроения.
Но нима работата е в цифрите? Те са само повод да се разпали дремещото ни въображение, да събуди помръкващия интерес към творчеството на Л. Н. Толстой.
Е, за “Война и мир” това не се отнася. Романът вече е вписан завинаги в нашето съзнание – тук и училището се старае, и университетът, и обикновеното народно чувство, защото романът отдавна е станал съставна част от националната духовна и интелектуална генетика, така че и без да е прочел ред от нея, човек познава тази книга само заради това, че е роден в Русия... [повече]
 
Заглавие
Неше Яшън 
Рубрика Преводи | 2007 / ноември 
Съдържание
Неше Яшън
Поетеса на кипърското единение
Родената през 1959 г. в Никозия Неше Яшън е поетеса, която пише на турски, а живее и работи в гръцката част на Кипър. Тя е широко известна и обичана и в двете драматично разделени половини на острова. Сред многото й отличия за поезия са: Antihas Pierides, наградата на Кипърското министерството на културата (1978), званието Творец на годината на Банка Тюрк (1992), наградата на Фондация Неджати Ташкън (1993).
Поетесата участва в редица международни литературни фестивали, а стиховете й в превод на гръцки, английски, немски и испански се включват в антологии на световната съвременна поезия. Понастоящем е колумнист във всекидневника `Един ден`, излизащ в Истанбул.
Обществената дейност на Неше Яшън намира израз в работата на кипърските групи за мир. Тя е номинирана за народен представител в Южен Кипър. Понастоящем преподава литература в Южнокипърския университет.
Автор е на четири стихосбирки: “Зюмбюл и нарцис” (1979); “Сълзи на войните” (1980); “Луната, от любов е сътворена” (2001); ”Вратите” 2002) “Стаите на паметта” (2005) и на романа “Тайната история на тъжните девойки” (2005).
“Поезията на Неше Яшън още от самото начало е пропита с наивността и крехкостта на момичешкия романтизъм, които по-сетне устремно преливат в страстна еротика и в политически патос” – пише за нея турската литературна критичка Неджмие Алпай... [повече]
 
Заглавие
Нещо става с европейския човек...
Notebook: Something Happens to the European Man. 
Рубрика Бележник | 2005 / октомври 
Съдържание
    СИЯ ПАПАЗОВА

    Международният театрален фестивал “Варненско лято” 2005 неочаквано разгръща пред удивената публика едно интересно явление – триумфалното завръщане на емоцията като основно състояние на героя. Натъкваме се на театрални зрелища, в които тя доминира без срам и комплекс за малоценност. Вероятно това е знак, че в театъра започват да дотягат конструкциите, инсталациите, студено подредените форми. Явно нещо се е променило в театралната практика, разрушена е някаква представа и емоцията се отприщва като вълна.
    Случващото се в българския театър има своето обяснение. Изглежда се завръща в европейския театър емпатията - емоционалното проникване на човешките светове, на душите една в друга.
    Българският актьор поради своята особена природа открива емпатичното като дрога. Пример за такова чувствено изразяване е представлението на Народния театър “Хъшове” по Иван Вазов – безспорният хит на сезона. Актьорът е като дрогиран, пиян, зомбиран, с разширени очи, разреван, сополив, сантиментален, кашлящ с раздираща гърдите кашлица. Валентин Йорданов, Попйорданов, Ганев, Мутафчиев и останалите са като изтървани, като луди, напуснали работилниците, дето нещо се прави с тях. Усещането за разкрепостеност е толкова силно, че възниква въпросът, ще може ли да бъде върнат актьорът пак там, след като е опитал от вътрешната свобода.
    Представлението “Хъшове” е изиграно френетично. Специално изследване заслужава гражданско присъствие на актьора... [повече]
 
Заглавие
Нищо лично 
Рубрика Разказ | 2007 / декември 
Съдържание
Христо Леондиев е роден на 8 юли 1972 г. във Варна; завършва Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” и икономика. За първия си роман „Старата дама Антоанета” (1999) получава наградата “Южна пролет” 2000 и наградата на издателство „Народна младеж”. Следва романът „1300 години стигат” (2001) и други разкази, публикувани в списание „Везни”. Член на Съюза на българските писатели.
  
Христо Леондиев
  
Свечеряваше се. Свилен Костадинов опитваше да следва с очи малката червена точка, която бягаше към хоризонта. Беше уплашен и не съвсем сигурен дали това е точка на оптически мерник или просто на залязващо слънце. Така или иначе точката застана точно между очите на Свилен Костадинов. Нервите му не издържаха.
А някога намираше залезите за красиви...
Нещата се бяха обърнали. Сега Свилен Костадинов се страхуваше от залезите и се криеше където свари. Беше измамник. Криеше се не само от залезите, а и от хората в града.
От скоро живееше на село.
Червената точка го подлудяваше. Освен това и времето се разваляше. Удари гръм. Свилен Костадинов хукна през глава. Беше се привел много ниско сякаш искаше да избегне някакви куршуми и главата му току се удряше в корема, който подскачаше със закъснение от всичко останало – така било при дебелите хора.
Беше смешно. Съседите не можеха да се начудят... [повече]
 
Заглавие
Някои особености от поетиката на Стефан Тинтеров- Вен Тин
Some features in the poetics of Steffan Tinterov (Ven Tin) 
Рубрика Бележник | 2006 / декември 
Съдържание
ВЕН ТИН (СТЕФАН ТИНТЕРОВ) е роден през 1885 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Пловдив, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. “Демократически преглед”. Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам” (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Умира през 1912 г. Първото самостоятелно издание на творчеството на поета символист е съставената от Владимир Стоянов книга “Призраци” (1994).
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
Велик и безответен час трепери
над съсипните на човешкий дух:
сред мрака рухнаха старинни вери,
умряха богове... Светът е глух?
Вен Тин
Роден на вододела между ХIХ и ХХ век, Стефан Тинтеров е рожба на една противоречива епоха, разпъната между надеждата и скептицизма, интуитивизма и обективизма, традиционализма и модернизма. Време, което удивително прилича на настоящето, белязано с есхатологичния знак на равносметката, на икономическата криза и духовната жажда... [повече]
 
Заглавие
Няколко думи за Пушкин
Several words about Pushkin 
Рубрика Есе | 2006 / февруари 
Съдържание
НИКОЛАЙ В. ГОГОЛ
Когато чуем името на Пушкин, веднага ни осенява мисълта за руски национален поет. Всъщност никой от нашите поети не стои по-високо от него и не може с по-голямо право да се нарече национален; това право категорично принадлежи само на Пушкин. У него като в речник е затворено цялото богатство, сила и гъвкавост на нашия език. Той повече от всички, по-далече от всички отхвърля границите пред него и с по-голяма сила показа цялото му пространство. Пушкин е изключително и може би единствено явление на руския дух: той е руски човек в неговото развитие, в каквото може би ще се появи след двеста години. У него руската природа, руската душа, руският език, руският характер се отразиха с такава чистота, с такава пречистена хубост, с каквато се отразява пейзажът върху изпъкналата повърхност на оптическа леща.
Самият му живот е абсолютно руски. Същият размах и волност, към които понякога в самозабрава се стреми русинът и които винаги са харесвали на новата руска младеж, повлияха и върху първоначалните му години на встъпване в живота. Съдбата сякаш нарочно го беше захвърлила там, където границите на Русия се отличават с острата си, величава неповторимост, където равната безкрайност на Русия опира в подоблачни планини и я обвява полъхът на юга. Исполннският, покрит с вечен сняг Кавказ, сред знойни долини, го порази; той, може да се каже, призова силата на душата му и разкъса последните вериги, които все още спъваха свободните му мисли. Той беше запленен от волния поетичен живот на дръзките планинци, от техните схватки, от бързите им, неудържими набези; и оттогава неговата четка придоби оня широк размах, оная бързина и смелост, която така учудваше и поразяваше току-що привикналата да чете Русия... [повече]
 
Заглавие
ОПЕРА 
Рубрика Преглед | 2007 / ноември 
Съдържание
Юбилеят като перпетуум мобиле
 
Варненската опера  и Варненска филхармония, които днес съществуват като Варненското оперно-филхармонично дружество отбелязват един след друг своята шестдесет годишнина  през 2006 и 2007 година. Отпразнуването на тези годишнини обаче става не както е обичайно – с галаспектакъл или концерт. Но вместо мимолетна празнична канонада  Варненското оперно-филхармонично дружество нанизва серия от изяви през юбилейните творчески сезони: премиера на „Сватбата на Фигаро”, „Пепеляшка”, балета „Доктор Живаго”, предстои поставянето на „Двубой”  - един отдавна неизпълняван мюзикъл на Димитър Вълчев, а заедно с това налице е вече и аудиоалбум, който извежда музикантите от оркестрината и под палката на  Станислав Ушев представя умението на този състав да интерпретира симфоничната музика на класиците.
 
Сцена от спектакъла “Атила” на Варненската опера.
Снимка Росен Донев
 
Като част от празничността е и премиерата на „Атила” - ранна и рядко изпълнявана творба на Верди. Една от причините тази творба да не е така популярна на оперната сцена, дори и по света, е проблемността да се съберат на едно място първокласни изпълнители, които да преодолеят сложните вокални изисквания, заложени в партитурата... [повече]
 
Заглавие
Опера на езика на старите българи.
An opera told in the language of the old Bulgarians. 
Рубрика Прожектор | 2005 / юли 
Съдържание

     ДЕСИСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
     
     Оперетата “Българи от старо време”, новият спектакъл на Варненската опера, се оказа една успешна продукция. Билетите са разпродадени за месеци напред, от балконите в театъра са надвесени нетърпеливи зрители. Артстратегията на Варненската опера сполучва. Да кажем защо.
     Текстът на Любен Каравелов, писан през 1867 г. (повестта излиза първо на руски, на български – няколко години по-късно), е мoделиран през либретото на Коста Райнов и музиката на Асен Карастоянов. Композиторът написва тази оперета през 1958-а и на следващата година тя е поставена за първи път на сцената на Музикалния театър в София.
     Казват, че това е най-хубавата повест на Любен Каравелов и най-добрата оперета на Асен Карастоянов. В ролите на главните действащи лица в спектакъла са актьорите Руслан Мъйнов (хаджи Генчо) и Стефан Рядков (дядо Либен). Тяхната енергична актьорска приповдигнатост и дори звездно обаяние изкарват скритите резерви на една публика от фенове и неподозирани защитници на оперетното изкуство. Всъщност повестта “Българи от старо време” е наистина подходяща за основа на оперета: от българския фолклор идва хумор, добра доза иронии, етножизненост и пародиране на винаги готовата народопсихологична символика. Това е необходимият жанров пълнеж на комичната опера.
     Спектакълът нацелва няколко проблематични зони в актуалното българско мислене. А то понастоящем има нужда да види мащаба на родното и обича бутафорността на начина. Прекрасна възможност дава типът художественост на Любен Каравелов: повестите му изследват народния характер с един социологизиращ принцип; те дават общото, пълната пъстрота, цялостната картина... [повече]
 
Заглавие
Опит за разчитане на прабългарския рунен надпис
от с. Бяла – Обзор, Варненско 
Рубрика Знаци | 2014 / 2 
Съдържание
Иван Танев Иванов

Най-напред К. Шкорпил обръща внимание на прабългарските рунни знаци, публикувайки около 130 от тях в Сборника за наука и народни умотворения (VIII, 1892, 40) и в Известията на Руския археологически институт в Цариград (X, 1905, 250—280 и таблици XCIX, L и LI). По-късно са открити още повече прабългарски рунни знаци по камъни, глинени и други предмети в някогашните предели на България: Плиска, Мадара, Преслав, Силистра, на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре, върху една каменна квадра в Шудиково, Югославия, и в скалната църква при Басараб, Северна Добруджа, където образуват цели надписи (Дончева-Петкова, Л., Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII—X век, С., 1980).
В евразийското историческо пространство са извесни няколко подобни групи рунни знаци, които са разчетени като писменост. От тях прабългарските рунни знаци образуват отделна изолирана група, заедно с рунните знаци на Салтово-Маяцката култура, създадена от прабългари и алани през VIII-IX век в района на р. Дон. За какво са използвани прабългарските знаци не е установено, но наред с очевидната им роля на магически, указателни, строителни и др. символи, те вероятно също са служили и като писменост. Арабският писател Ибн ал-Надим (Ibn Fadlan’s, Reisebericht von A. Zaki Yalidi Togan, Leipzig, 1939, c. 194) съобщава, че както дунавските българи, така и тези от Волга спадали към онези народи, които си служат с писмо от резки. Това твърди и Черноризец Храбър в прочутата си възхвала на словенското (българохристиянското) писмо, която започва с думите: „И тъй словенете (българските християни) нямаха по-рано писменост. Но, когато бяха езичници, те четяха и гадаеха с черти и резки”.
Тъй като обикновено тези знаци се срещат поединично или на двойки, първоначално е предположено, че това са каменоделски знаци, цифри или клейма, т. е. отличителни знаци, печати. Някои изследователи обаче, като напр. К. Шкорпил и др... [повече]
 
Заглавие
Освободителната война– благодарност на руския народ за просветното влияние на България
+ Варненски и великопреславски митрополит Кирил 
Рубрика Резонанс | 2007 / април 
Съдържание
На 14 април 1877 г. в гр. Кишинев и в повечето храмове на Русия официално се прочита и обявява Манифестът за обявяване на Освободителната руско-турска война 1877 - 1878 г.
Въпреки политическите цели, които всяко едно правителство независимо на коя страна преследва, в случая при тази война на преден план излиза призивът на руското духовенство за освобождаване на просветителите на руския  народ, по думите на св. ап. Павел: “Помагайте на светиите в техните нужди.” (Рим. 12:13).
Това е така, защото благодарение на руското духовенство за тази война руският народ е бил подготвен и е знаел за кого воюва – за защита на православната вяра и поробения български народ – просветител на Русия. Дотогава, особено за духовните семинарии и академии, в които се обучавали българи и представители на други славянски народности, важел принципът “на правах южных славян”. След като се запознават с историята на българите, със Златния век на България, с приноса на България за просветителското влияние над русите и другите славяни, със страданията на поробените българи и издевателствата на поробителя, тази война е обявена и в знак на благодарност на руския народ към своите просветители. Само за юли 1876 г. с Божията помощ досега сме открили публикувани в руския църковен и граждански периодичен печат 24 слова, като през следващия месец се достига кулминацията – 38 слова, поучения, речи и т.н., посветени на българите  и славяните на Балканския полуостров. До края на годината броят на публикуваните слова достига 148... [повече]
 
Заглавие
От и за Иван Манолов.
From and To Ivan Manolov. 
Рубрика Памет | 2006 / януари 
Съдържание
    ИВАН МАНОЛОВ  
    1961 - 2005  
    Кратък бе животът на Иван Манолов.
    За своите четиридесет и четири години той не успя да придобие широка известност, но събра достатъчно опит и умения, за да се осъществи като поет.
    Тихият и скромен живот, който водеше извън литературата, го правеше притеснителен и сякаш снижаваше самочувствието му, когато общуваше в литературните кръгове. Но всеки, който прочетеше или чуеше негови стихове, не можеше да остане безразличен и да не забележи самобитния му и органичен талант.
    Но Иван Манолов бе не просто талантлив поет; той бе поет с висока отговорност пред словото. Той съзнаваше, че не е достатъчно да притежаваш дарба. Дарбата трябва да се развива и обогатява. И той работеше търпеливо и упорито. Стиховете му се раждаха трудно, но бяха искрени, дълбоки, съкровени... [повече]
 
Заглавие
Откраднати мигове 
Рубрика Проза | 2007 / ноември 
Съдържание
Иван Райков. Роден във Варна. Като ученик в Първа езикова гимназия с профил английски език, дебютира в сп. “Простори” през 2006 г. Пише проза от 9-годишна възраст... [повече]
 
Заглавие
Открита душа
Plain soul 
Рубрика Неюбилейно | 2006 / ноември 
Съдържание
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ
Тези редове ще бъдат за Лиана Даскалова, но ще започна със Стоян Ц. Даскалов, нейния съпруг. Той беше колоритен и популярен писател, “Магдина чука”, “Двор” допадаха на ученическата ми душа, но по-късно наблюдавах, че заради особения, опърничавия му характер ли, заради какво ли имаше много и всякакви като че завистници, като че ли, неприятели и много се злословеше за него. И си патеше от това и талантливата му съпруга - поетесата Лиана Даскалова. Не знам друг да е страдал толкова от фамилното си име - Орлин Орлинов, Людмила Исаева, Славовците Караславови. То си има и ползица някаква, особено в началото, но още първите стихотворения на Лиана, после закачливите й цветни приказки за малчуганите можеха сами да й осигурят достоен и сполучлив старт. Тя си го имаше и със стиховете си за възрастни, и със шеметния свят, в който отвеждаше децата, но все беше някъде зад предната редица, някъде на затул, към ъгъла. Сам бях видял нейната изненада, когато именно колегите й поети надигнаха глас и тя чу, че получава наградата “Изворът на белоногата”. И там, при белокаменната чешма питаше: “Ма вярно ли? Ма кой се е осмелил да се сети за мен?” В официалните признания тя беше все в “и други “.
С нея сме били колеги състуденти в университета, но в безчисления Юридическия факултет, където влязохме през 1946 - 1947 година, не сме се познавали. По-късно виждах стихове от Лиана Георгиева, мислех си, че са сбъркали името на някоя Лиляна, като са напечатали Лиана, но това се повтори, потрети...А после фамилното й име стана друго... [повече]
 
Назад [ 12 ] Напред
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма