| Резултати от търсенето | |
| Заглавие | Poetry from Dimitar Kahlev and Temenuga Marinova |
| Рубрика | Поезия | 2006 / октомври |
| Съдържание |
Димитър Калев – лекар, поет. Роден в Омуртаг, от 1981 живее във Варна. Завършва Медицинския университет – Варна (1979), работи като лекар в Университетска болница „Св. Марина” и преподавател в Медицинския университет. Автор на четири лирични сборника: „Страданието на светлината” (1993), „Да ме поливате отвъд” (1996), „Триада” (2001) и „Помежду” (2006). Публикува стихове в сп. „Съвременник”, „Пламък”, „Везни” и в литературния портал LiterNet. Лауреат на награда за модерен език на 17-ия фестивал на поезията в Суботица, Сърбия (2006). Преводи на негови стихотворения са печатани в московското литературно списание „Меценат и мир” и в антологията на българската поезия „Из века в век” (Москва, 2005)
|
| Заглавие | Poetry – by Dimitar Kalev. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / ноември |
| Съдържание | Димитър Калев е роден на 17 октомври 1953 г. в Омуртаг, живее във Варна. Публикувал е стихотворения в сп. „Пламък”, „Везни” и др. Автор на три лирични книги – „Страданието на светлината” (1993), „Да ме поливате отвъд” (1996) и „Триада” (2001). Преводи на негови стихове на руски са публикувани в московското литературно списание „Меценат и мир” и в антологията на българската поезия „Из века в век” (2005).
ДИМИТЪР КАЛЕВ
АЗ, ЕМПЕДОКЪЛ
Кратерът страшно прилича на зейнал прерязан гръклян.
Дълго
единствен аз виждах
над него главата на Бога.
Снощи внезапно ми хрумна за Бога причастие
самозаклан –
всъщност разбрах,
че е време да върна плътта си на земния логос... [повече] |
| Заглавие | Pages of verses |
| Рубрика | Поезия | 2006 / декември |
| Съдържание |
Димитър Стефанов (род. 1932) е известен български поет и преводач на словашка и чешка литература. Публикувал е 25 книги с поезия и няколко книги за деца. На български език е превел стихотворения на Ян Смерк, Лацо Новомески, Милан Руфус, Милан Рихтер, антология на модерната словашка лирика, както и романи, разкази и др.
|
| Заглавие | Sea poems and a short story. |
| Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари |
| Съдържание | 
АНТОЛОГИЯ МОРЕ
УСМИХНАТИ ВЪЛНИ Усмихнати вълни край цветни брегове - с протяжно-сладък звън настъпя златний ден. Из тайни далнини глас нежен ме зове... - Що значи този сън, тъй странно-замъглен? Не си ли ти това, море на моите дни, утихнало в нощта след бурний свой кипеж, и с пламенни слова към светли бъднини, възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш? Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ, ще вдигнат ли чела цветя на пролетта, отхранени сред мрак, повехнали сред нощ, под ледните крила на скръб и самота? Да вярвам ли... Вълни край цветни брегове, с протяжно-сладък звън настъпя златний ден. Из тайни далнини глас нежен ме зове... - Що значи този сън, тъй странно замъглен? ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ |
| Заглавие | Poetry by Ivan Granitski. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / май |
| Съдържание | Иван Гранитски е роден през 1953 г. Литературен критик, публицист и поет. Автор е на повече от 20 книги. Виден издател, директор на издателство “Захарий Стоянов”. Общественик и политик. ИВАН ГРАНИТСКИ ЕЗОТЕРИЧЕН КАПРИЗ На Любомир Левчев I. Гладиаторът с меч от здрач ми прочете няколко изречения от своята крайна поема. Но се прави че нищо не чуваш Иначе ще ни разкрият Разбира се не това е най-лошото По-жестоко е да ни наградят преди да отлетим Трябва много да внимаваме защото те се интересуват от душите ни Суровото му и загадъчно лице на римски центурий замръзна като дорийска колона Представяш ли си какво ще се случи - изхриптя той ако не дай боже ни връчат крайното отличие бялата маска Какво с бялата маска - промълвих аз По-правилният въпрос е ти ли си бялата маска Ти ли си смъртта препускаща на бледен кон II... [повече] |
| Заглавие | Poetry: pages of Ivan Ovcharov |
| Рубрика | Поезия | 2006 / септември |
| Съдържание |
Иван Овчаров е роден през 1959 г. в Русе. Живее във Варна. Преподавател е по българска литература в Националната хуманитарна гимназия “Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките “Прощаване с небесата” - “Бряг принт”, Варна, 1992 г., “Мъртъв сезон” - Варна, “Литературен форум”, 1994 г., “Мъжете на България” - Варна, “Бизнес - плюс”, 1992 г., и др.
|
| Заглавие | Poetry by Ivan Stavrev and Vanilin Gavrailov. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / юли |
| Съдържание | 
Иван Ставрев е роден през 1940 г. във Варна. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1979 г. заедно с група млади поети издава стихосбирката “Девненско ято”, а през 1994 г - първата си поетична книга“Шепа пръст”. Следват книгите “Най-красивият брод помежду ни” (2000), “Лирика” (2002) и “Другото име на виното” (2005). Публикувал е в почти всички литературни издания на страната. ИВАН СТАВРЕВ ОЧАКВАЙТЕ Ще дойде август. По Илинден морето ще напомни пак за себе си. Ще нарисува образ свиден върху пясъка, вълна ще го обсеби... Ще възкреси надеждата погребана. Ще я издигне пак на гребена на наш’те залинели дни, в които сякаш нищо, нищо не кълни... Рибарите ще теглят тежки мрежи. Ще ги посрещат на брега, разнежени, жени с издути от надежда пазви – да ги завари утрото непразни... И Богородица лозите ще облъхне. С тънки пръсти ще позлати налетите зърна, ще ги изпъстри. И сладък, лепкав дъх на мед във въздуха край нас пчели ще носят... [повече] |
| Заглавие | Poetry by Yossif Brodski. |
| Рубрика | Преводи | 2005 / март |
| Съдържание | 
Георги Велчев Париж, Парк Монц 1921 Йосиф Бродски e роден на 24 май 1940 г. в Санкт Петербург (тогава Ленинград). Започва да пише стихове през 1957 г., попада в кръга на Ана Ахматова. През 1963 г. поради отсъствие на постоянна работа е обвинен в тунеядство и осъден на петгодишно заточение в Архангелска област. След застъпничеството на Паустовски, Твардовски, Маршак и Ахматова се връща в Ленинград през 1965 г. През същата година в САЩ излиза книгата му “Стихотворения и поеми”, а през 1970 г. – “Спирка в пустинята”. През 1972 г. съветската власт го принуждава да напусне родината, емигрира в САЩ, преподава в Мичигънския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. Излизат книгите му: “В Англия” (1977), “Краят на прекрасната епоха” (1977), “Част на речта” (1977), “Римски елегии” (1982), “Нови станси през август” (1983), “Урания” (1987), драмата “Мрамор” (1984) и сборник есета на английски език “По-малко от единица” (1986). От 1986 г. е професор по литература в колежа “Маунт-Холиок”. През 1987 г. му е присъдена Нобелова награда за литература и става петият руски писател (след Бунин, Пастернак, Шолохов и Солженицин), носител на тази премия. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство, през 1992 г. заема почетния пост поет - лауреат на Американския конгрес. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк, тялото му е погребано във Венеция... [повече] |
| Заглавие | Poems by Krassimir Simeonov |
| Рубрика | Поезия | 2006 / юни |
| Съдържание |
Касимир Симеонов е роден на 4 юли 1967 г. във Варна, където живее и твори. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005).
|
| Заглавие | Poetry by Krassimir Simeonov. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / юни |
| Съдържание | Красимир Симеонов - роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004). Под печат е новата му поетична книга „Езерни очи”. КРАСИМИР СИМЕОНОВ ЖАЖДАТА НА МАМА Нали е смисълът в това: за жаждата си кладенец дълбае всеки. ...И водата в него да е бистра като сълзата на дете. Д. Денев “Откъдето се завръщам, не видях зеленото търпение на хълмовете и мекото докосване на близките неща около нас. Бодливи светове видях, утаени в очи на ближни хора. Напукана земя и дъждове, които я дълбаят още повече... Завръщам се. Бъди спокойна.” ...Попива всяка моя дума мама... [повече] |
| Заглавие | Poetry: pages of Mateyna Nulis |
| Рубрика | Поезия | 2006 / септември |
| Съдържание |
Матейна Нулис. Родена на 6 ноември 1955 г. във Варна. Завършва руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Колеж по туризъм във Варна. Работи като учителка, манекенка, продавачка, управител в туризма, секретарка и др. Публикува стихове в сп. „Везни” и „Поезия”. Автор на лиричните книги „В трезора на сърцето” и „Обстрелване на мрака”. Преводи на нейни стихотворения са публикувани в московското литературно списание „Меценат и мир” и в антологията на българската поезия „Из века в век” (Москва, 2005). Преводач от руски, гръцки и английски... [повече] |
| Заглавие | Poetry – by Naiden Valchev |
| Рубрика | Поезия | 2005 / ноември |
| Съдържание |
Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, Ловешка област. Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951). През 1954-1955 е редактор на сп. “Български воин” и в. “Народна армия”, 1956-1983 - в сп. “Септември”, 1983-1988 - в сп. “Съвременник”; главен редактор (1988-1989) на сп. “Дарители”. Председател на Съюза на преводачите в България (1989-1991). Автор на много книги със стихове и преводи на поезия.
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ
СНЕГЪТ
Снегът е някъде към Киев.
Усещам го по голата топола,
която с тънък връх мете небето,
отдето тази нощ ще мине той.
Снегът е някъде към Дунав.
Усещам го по патиците диви,
които търсят скътания извор
на Златна Панега с вечерен вик.
Снегът е някъде зад хълма... [повече] |
| Заглавие | Poems by Nikolay Milchev |
| Рубрика | Лирика за пораснали деца | 2006 / август |
| Съдържание | Николай Милчев. Роден през 1958 г., живее и работи в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на поетичните книги „Бяла залисия”, „Изневиделица”, „Пейзажи с Лолита”, „Мокра светлина”, „Очи широколистни” и „Надеждата е бебе с очила”. Член на Съюза на българските писатели.
Калинките не са това, което са…
Калинките са копчета червени.
Пресипнали, на капките с гласа
тревите разкопчават свойте вени.
Зелена кръв и черни петънца.
Душици и треви изящни.
Калинките приличат на деца,
които от света се плашат.
Иди при тях и тихо говори.
Помилвай ги – ще ти покажат пътя.
Високо горе слънцето гори
като сърце, от дъждове изкъпано.
Калинките не са… Защото са
значения, които ни настигат... [повече] |
| Заглавие | Poetry by Pavel Tsvetkov and Christo Germanov. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / юли |
| Съдържание | 
Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване. ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ РАЗВОД В полунощ сърцето й спря да тупти. Спряха да виждат очите й, да чуват ушите й, да се повдигат гърдите под тънката нощница. В полунощ, без повече шум и кавги, смъртта ги разведе. От утре щяха да спят поотделно. СТЕНАТА На гробището бялата стена ни разделя. Вечер ти заспиваш до мъжа си, аз лежа зад нея. Ниска е стената, ала няма как да я прескоча... [повече] |
| Заглавие | Couplets by Temenuga Marinova and Rayna Peneva. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / август |
| Съдържание |
Теменуга Маринова e родена през 1964 г. в София, живее във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Публикува две поетични книги „Сладък живот” (1996) и „Пристанът на кравите” (2005). Преводач e от английски на Едгар По и Робърт Фрост, издала е „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По” (2001). Включена е в антологията на издателство Еквус Арт „Български поетеси, избрано” (1996). ТЕМЕНУГА МАРИНОВА |
| Заглавие | Poems by Todor Koparanov and Valeri Stankov. |
| Рубрика | Поезия | 2005 / април |
| Съдържание | 
Тодор Копаранов е роден e на 5 февруари 1939 г. в с. Раданово, Великотърновско. Живее във Варна. Автор е на стихосбирките „ Недосънуван свят” (1971), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999). ТОДОР КОПАРАНОВ СЛЕД ЛОВ На Ангел Давидов Да поседим, да помълчим... Във дланите ни нервно парят двуцевките... А на тревата лежи простреляна сърна. В небето летните звезди горят, но тъй и не догарят. И раниците още тегнат от непокътната храна. В такова утро да те няма на този живнал свят... Да няма напевен шепот на листата и птича песен над леса. Да няма мирис на тинтява, на мащерка, на топла слама и глух да бъдеш безвъзвратно под палнатите небеса от ранното голямо слънце над Вишиш... Искам да ти кажа, едно парче олово тежко заседна в лявата ми гръд. Бях свикнал вече да живея в града, да ходя по паважа - така аз щях да преживея до свойта кротка бавна смърт. Но днес разбрах..... [повече] |
| Заглавие | Verses by Hristo Germanov |
| Рубрика | Поезия | 2006 / юни |
| Съдържание |
Христо Германов (Хр. Г. Христов) е роден на 5.04.1941 г. в с. Батово, Добричко. Живее и твори във Варна. Негови стихове са печатани в сборниците „Романтика”, „Утрини от рамене”, „Дневна истина”, „Вечният огън”, „Озарена от октомври”, на български и украински език, в антологията „Макове”. Стихосбирки: „Озарение” (съвместно с Марко Илиев), 1975, „Пяськът на дните”, (1985), “Пръст и камък” (1996), “Отвъд огледала” (1999), “Обитаем следобед” - избрани стихотворения, (2001), “Пътят на думите”, 2005. Хоби: рисуване.
I. Утро
Мъглата беше изпълзяла
и вече светеше росата.
Трептяха плахи чучулиги,
обгърнати от синева...
Край мен летяха пеперуди
с роса и слънце по крилата,
дъхтеше на узряло жито
и на събудена трева.
II... [повече] |
| Заглавие | Verses by Yanis Ritsos |
| Рубрика | Преводи | 2006 / август |
| Съдържание |
Янис Рицос. Роден на 1 май 1909 г. в Монтемвасия, Южен Пелопонес, през 1925 г. се премества в Атина. През1931 - 1932 г. се изявява като артист и балетист. По време на Хунтата е заточен през 1967 г., но скоро е освободен под натиска на цялата гръцка културна и академична общественост. Посещава различни европейски страни, включително и България. Започва да печата стихове през 1927 г. До 1977 г. е издал 64 стихосбирки. Поетиката му е с постсюрреалистично влияние, оформено от аристократичен талант, богата асоциативна памет, цветове, обеми, образи, изобилие от метафори. Преводач на Блок, Атила Йозеф, Дора Габе, Назъм Хикмет, Николас Гилен и др. Носител на много национални и чужди награди. Номиниран неколкократно за Нобелова премия. Умира в Атина през 1990 г.
(откъси)
* * *
Ще напусна
заснежения връх,
който с гола усмивка топлеше
безкрайната ми самота.
Ще отърся от раменете си
златния прах на звездите,
както врабците
отърсват снега
от крилете си... [повече] |
| Заглавие | и една трепереща ръка (по Томас Ман) |
| Рубрика | Поглед | 2014 / 2 |
| Съдържание |  Виктор Пасков (10.09.1949, София – 16.04.2009, Берн, Швейцария) - Писател, музикант, музиковед и кинодраматург. Завършва консерватория в Лайпциг (1976). Работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. 1980 се връща в Б-я и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987. С.г. е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. 1990 - 1992 живее в Париж. Завръща се в страната за да оглави Бургаския театър, по-късно е програмен директор на БНТ. 2002 Виктор Пасков след проведен конкурс отново става директор на Културния център в Берлин. През следващите години той е замесен и дреги скандали (окт. 2004 уволнен дисциплинарно. Книги: Гледната точка на Гоген. С, З. Стоянов, 2008; Аутопсия на една любов. С, Библиотека 48, 2005; Алилуя - Избрано. С, З. Стоянов, 2001; Германия - мръсна приказка. С., Хр. Ботев, 1992; Ций Кук. В. Търново, Абагар, 1991; Балада за Георг Хених (1987); Невръстни убийства (1986; 2 изд. - 1997, Унив. изд. Св. Кл. Охридски и др. Киносценарии; Пльонтек (1991); Ти, който си на небето (1990); Индиански игри (1990); Духове и др. АртЕнциклопедия Варна
Поезията на Христо Боранов не е интимна. Липсва и характерната за този жанр излиятелност, ексцесът на чувството, воайорското въвеждане на читателя в интимните кътчета на автора, гледани през ключалката на душата му. Тя не е и гражданска. Тук няма да чуете тромпетите и фанфарите на поствагнерианците от така нареченото априлско поколение, чиято основна смелост се състоеше в това, да удари еснафа по главата с дилафа на някоя директива... [повече] |
| Заглавие | |
| Рубрика | Интервю | 2007 / ноември |
| Съдържание | Разговор с кипърската турска поетеса Неше Яшън
- Навсякъде ви представят като поетеса на кипърското единение. Как ви звучи това?
- Военната атмосфера, в която живея още от детските си години, и разделянето на острова оставиха дълбоки следи в мен. Обстоятелството, че моите стихове още от самото начало се превеждаха и на другия език на острова- на гръцки, и много се харесваха от гърците предначерта и моята мисия. Разделеността на острова за мене е по-скоро лична история отколкото чисто политически въпрос. Искам да кажа, че е причина за много раздели, за много решения, за много делби и в личния ми живот. Тъгата по недостъпното, раздялата, винаги е присъствала в стиховете ми, от там е и тази тъжна тоналност. Както всички сме чували, войната може да трае само три дена, но излекуването на травмите може да продължи цели сто. И аз, бидейки малко момиче, пишех скръбни стихове, породени от вътрешните рани в мен, рани от войната, преселванията. И не усетих как в един момент се превърнах в активист, работещ за единението и мира на острова. Това можеше да се окаже и пагубно за поезията ми, можеше да излезе, че превръщам стиховете си в своеобразен инструмент за тази операция, но поезията за мене е толкова лична и толкова сакрална, че успях да предотвратя подобно преливане. Езикът на политиката не попречи на поезията ми, тъкмо обратното- противопоставих се на общественото пространство, тръгвайки именно от поезията. Всъщност, когато пиша, не ме интересува нищо. Светът и аз сме само, нищо друго! И духът ми е свободен, не признава никакви рамки и граници.
- Докато почитателите на изящното изкуство по света Ви познават твърде добре, ние в България тепърва ви превеждаме. A България и Кипър близо един до друг на картата... [повече] |
|
Назад
[ 14 ]
Напред |
|
Димитър Калев
ПАСТОРАЛЕН КВАРТЕТ