| Резултати от търсенето | ||||||||||||||
| Заглавие | Steffan Venedict Popov& between rhetoric, music and building. |
|||||||||||||
| Рубрика | Имена | 2006 / януари | |||||||||||||
| Съдържание |  Георги Кацарски Стефан Попов е роден през 1889 г. във Варна.
Баща му Венедикт Попов е бесарабски българин. Завършва правни науки в Европа, след което идва в прародината. Назначен е за съдия в Русенския апелативен съд, а след няколко години се премества във Варна. Става окръжен управител и народен представител. Тук се жени за гъркиня.
Синът Стефан Венедикт Попов завършва със златен медал класическия профил на Мъжката гимназия и заминава за Белгия, за да следва архитектура. Не след дълго се прехвърля в Германия и взима диплома в Мюнхен тъкмо в навечерието на Балканската война. Завършва в съкратен срок Школа за запасни офицери и участва като младши офицер във всички войни. Към края на Първата световна война е ранен тежко, като за това получава военно инвалидна пенсия. Награждаван е с орден за храброст.
Стефан Попов е чувствителна натура и изживява дълбоко погрома и разрухата след войните.
 Къщата на Боян Блъсков - издател, на ул. “Преслав” 59 и курортен дом “Плаж Варна” - ул. “Приморски” 59
Започва да упражнява своята професия на частна практика в града. Периодът е труден: криза и финансов недоимък... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Венецианският шал |
|||||||||||||
| Рубрика | Разкази | 2007 / април | |||||||||||||
| Съдържание |  Стефка Венчева е родена в Брацигово през 1968 г. Завършва СУ „Климент Охридски”, работи като репортер в регионални издания в Пазарджик, сега е отговорен редактор на вестник „Пазарджишка Марица”. Автор е на сборник с разкази „Сънища” и новелата „Ема”. Нейни разкази са публикувани в централни и местни вестници. Носителка е на национални и регионални награди за проза.От шала на Доя бяха останали само ресните. Черни и лъскави, каквито вероятно са били косите й. Поне така каза той. Нея я няма. Отдавна я няма. Рибарят погледна към залеза, от който капеше мед. Нямаше и намерение да тръгва. Всъщност него никой не го очакваше. Освен котката в тъмната му дървена къща на брега всичко беше старо. Продъненият креват, овехтелите тигани – нагорели отвън като огнището му. Без хладилник и телевизор. Изстудяваше ракията си в морето. Сутрин се качваше на колелото и се връщаше отнякъде с огромна разнебитена кошница, пълна с плодове и зеленчуци, и баничка – за мен. Тук беше мястото на съвършената пустош, в която времето не се движеше. Плажът пред къщата му беше не повече от три метра и аз се търкалях по него по цял ден с книгата си. Аз също не бързах. Ровех с крака в пясъка и усещах как прониква между пръстите ми. Хладен и ситен като готварска сол. Завирах се в него с неописуема наслада, сякаш се сливах с частиците му. Смокините надничаха зад гърба ни като качулките на доминиканците, които той беше виждал с очите си във Венеция. Небето леко притъмняваше и облаците плуваха, осветени откъм гърба си от топенето на слънцето. – Тя, Доя, не беше обикновена жена. Морска царица. Беше на десет годинки, когато се появи в селото. С гарванова коса, почти до петите... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Vesselin Marinov. |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2005 / декември | |||||||||||||
| Съдържание |
Веселин Маринов. Роден през 1945 г. във Варна. Автор на лиричните сборници „Рисунки върху падащи листа” (1995), „Танцът на цветовете” (1997) и „Детска книжка” (2000). Публикува разкази в фантастичен и криминален жанр. Преводач на поезия и проза от полски: Станислав Лем, „Завръщане от звездите”; Кристина Хойновска-Лискевич, „Сама около света”; Кшищов Борун, „Прагът на безсмъртието” и др. Лауреат на литературния конкурс „Веселин Ханчев” (1988).
“Гробища”, Милко Божков, 1997 г. Варна, “Галерия 8”
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО
Господи, Ти, който си във моето небе,
от светлината вътре в мене озарено,
не изчезвай в този странен час
на необяснимо равновесие
между болката и лесното спокойствие... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poetry: verses by Dimitar Steffanov, Ivan Ovcharov and Boyan Varbanov |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2006 / април | |||||||||||||
| Съдържание | Димитър Стефанов е роден на 20.03.1932 г. в с. Шумата, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и чешка и българска филология в Прага (1954). Работи като редактор в Радио София (1955 - 1969), изд. “Народна младеж”, “Български писател” и сп. “Пламък”. Сътрудничи в много периодични издания. Поет и преводач, един от известните автори на хайку в българската поезия. Основни поетични книги: “Най-голямото небе” - стихове (1965), “Знак за събиране” - стихотворения (1968), “Верига от криле” - стихове (1970), “Долу на слънцето” - стихотворения (1970), “Стихотворения” (1975), “Стихотворения и поеми” (1978).
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ
|
|||||||||||||
| Заглавие | Poetry by Zoya Ezrochi. |
|||||||||||||
| Рубрика | Преводи | 2005 / ноември | |||||||||||||
| Съдържание |
ЗОЯ ЕЗРОХИ (р. 1947) живее в Санкт Петербург, Русия. Тя е химик по образование: завършила е техникум, работила е в лабораторията на един институт, с което е осигурявала съществуванието си. Тогава стиховете й почти не се печатат. В годините на перестройката този институт се оказва пред рухване. Налага се да „смени професията си”. Тя започва да търгува на пазара с детски играчки. Стои редом с бабички, които продават своите плетива и зеленчуци, бяга от милицията, понеже този пазар е забранен. От това капитал не натрупва, но пък създава изразителни стихотворения, защото поезията е навсякъде около нея, където има живот. А на нея, на Зоя Езрохи, съдбата й е подарила рядко дарование: да подрежда живота в римувани стихове тъй непосредствено и непринудено, сякаш това е естествената форма на речта.
Неотдавна Зоя Езрохи осъществи заветната си мечта: да издаде в един том всичките си стихотворения. Превежда се за първи път на български.  ЗОЯ ЕЗРОХИ НЕ СЕ ВКИСВАЙ!
И стените тук дори
Не понасят мрака... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Krassimir Simeonov. |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2005 / септември | |||||||||||||
| Съдържание |
Красимир Симеонов беше гост на “Простори” през юни тази година. Два-три месеца по-късно поетът отново присъства на “просторните” страници, което пък говори, че в тези чести срещи няма нищо случайно... Той е роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004) и „Езерни очи” (2005).
КРАСИМИР СИМЕОНОВ
ЛЕОНИД
През 480 г. пр. Хр. спартанският цар Леонид
начело на триста бойци и не много доброволци
задържа почти три дни в отчаяно
сражение седемстотин хилядната армия
на Ксеркс. Но се появява един грък – Ефиалтис,
който предава на персите пътя, по който те могат
да минат в гръб на Леонид.
Така спартанците са победени.
Духът на врага обаче дотолкова пада, чe не след дълго
огромната за времето си армия е разгромена.
Тази битка е известна като битката при Термопили
(Горещите порти)... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Lilyana Steffanova. |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2006 / януари | |||||||||||||
| Съдържание | Лиляна Стефанова е родена в София. През 1947 г. записва в Москва театрална режисура, а след това завършва Литературния институт “Максим Горки”. Работи и печата в литературни издания в страната; участва в крупни международни форуми, като председател на българския ПЕН-клуб и като секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.. Публикувала е десетки с книги със стихотворения, пътеписи, документална проза, есета, етюди, беседи със съвременни писатели... В декемврийския брой на “Простори Лиляна Стефанова разговаря с норвежкия писател Едуард Хуем.
Снимка Мирослава Арнаудова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
ВРЪСТНИЦАТА Двамата посадихме
тази кралска смоковница.
Ето я на скалистия бряг,
разперила клони,
хванала времето в длани,
зелена и богоравна... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Lyubomir Levchev. |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2005 / септември | |||||||||||||
| Съдържание |
 Поетът Любомир Левчев неотдавна навърши 70 години. Днес калта е от него, гостува на поетичното гнездо на “Простори”. Защото, как беше... Ангелите избират думи! Не отлитай от себе си, Поете!ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
SPIDERMAN
В градината
пред вятърната мелница,
не на пейката,
а на тревата
е седнал човекът-паяк.
Отворил своя вестник,
уж чете паяжината,
а всъщност слуша как
отчаяно бръмчат
хванатите новини.
Но никой не обръща внимание
на тази постмодерна пластика,
освен врабчетата, които любопитстват
дали мухите са истински
или лъжливи.
Разбира се, че са лъжливи -
готови да станат история... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Pavel Tsvetkov and Boyan Varbanov. |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2006 / януари | |||||||||||||
| Съдържание | Bоян Върбанов Роден на 19 април 1931 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), живее във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, работил е като редактор в софийски и варненски вестници, в радиото и телевизията. Автор на лиричните сборници „Няма ги мъжете у дома” и „Смълчано небе”. Публикувал е стихове, разкази и публицистика в „Литературен фронт”, „Пулс”, „Пламък”, „Везни” и др... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Svetlana Kekova and Constantine Vanshenkin |
|||||||||||||
| Рубрика | Преводи | 2006 / февруари | |||||||||||||
| Съдържание | Светлана Кекова. Родена на остров Сахалин, живее в гр. Саратов, по образование е филолог. Автор е на четири стихосбирки, лауреат е на награда, носеща името на писателя Аполон Григориев.
|
|||||||||||||
| Заглавие | Poems by Christo Boranov, Dessislava Nedelcheva and Peter Kostov |
|||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2006 / февруари | |||||||||||||
| Съдържание | Христо Боранов завършва Медицинския университет във Варна, след което работи като лекар в Бургас. Издал е книгите “Среднощни стихове”, “Стъпки в паважа”, “Защо”, “Заложник на думите“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.
ХРИСТО БОРАНОВ„Неужели и жизнь отшумела,
отшумела, как платьe твое?”
1916 БЛОК
Безпощадно се движа към края.
Ръбат крачките кората на пътя.
Намигва Вечерница - запетая.
Сенките в мрака сенки измътят.
Уж куражлия - всичко е ясно.
Каквото ще - да има под края.
Лае ме злостно Времето бясно... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / август | |||||||||||||
| Съдържание | Българо-руски проект „Слово и образ“
От 14 до 19 юни във Варна се проведе творческа среща между руски и български творци в рамките на проекта “Слово и образ”, който се осъществява по инициатива на Община Варна и на правителството на Москва. Писатели и художници от двата града участваха в дискусии и пленери, а в Държавния куклен театър – Варна, се състоя премиерата на спектакъла “Моцарт и Салиери“ от А. С. Пушкин. Проектът бе посветен на 170 години от смъртта на великия поет.
В двете творчески дискусии, онасловени „Новото изкуство – изкуство на алгебрата на хармонията или на силата на хармонията“ и „Пушкин и литературата на ХХI в.“, взеха участие Анатолий Сорокин, зам.-ръководител на департамента за международни връзки в правителството на Москва, Валерий Тагански, актьор и писател, Елена Мусалитина, поетеса, писателите Дмитрий Горбунцов и Владислав Чуканов, Пенка Живкова, директор на Дирекция „Култура и духовно развитие”, Панко Анчев, литературовед, творчески ръководител на дискусиите, поетите Димитър Калев, Теменуга Маринова, Владимир Стоянов, Иван Овчаров, писателят Тихомир Йорданов, актрисата Вера Стойкова, директор на Държавния куклен театър – Варна.
В концертното студио на Радио Варна се състояха творчески вечери на участниците в инициативата „Слово и образ“, а на 19 юни студиото прие изложбата от създадените по време на пленера творби на художниците Светослав Гуляев, Игор Кривов, Филип Москвитин, Светлин Ненов, Боян Янев, Димитър Трайчев, Марин Маринов, Николай Русев, Марина Русева, Лора Маринова, Борил Цонев и Иван Георгиев... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / ноември | |||||||||||||
| Съдържание | Културна делегация от Варна на посещение в Москва
От 24 септември до 1 октомври т.г. на посещение в Москва бе културна делегация от Варна в състав: Пенка Живкова – директор на дирекция “Култура и духовно развитие”, ръководител на делегацията, Панко Анчев – председател на ПК “Култура, вероизповедания, медии” в Общинския съвет –Варна (мандат 2003 - 2007 г.), Енчо Чакъров – директор на Радио Варна, пианистката Даниела Делева и художниците Васил Василев и Веселин Начев. Делегацията участва във втората сесия на проекта “Слово и образ”, съвместно дело на Правителството на Москва и Община Варна.
 4 та корица
Красимира Игнатова “Танц” Пенка Живкова и Панко Анчев бяха приети от г-н Лебедев – зам.-началник на Департамента за международни отношения в Правителството на Москва. На срещата бяха обсъдени въпроси от взаимното сътрудничество между дейци на културата и изкуствата от двата града. Подчертано бе, че отношенията между Москва и Варна се наблюдават лично от кмета на Москва Юрий Лужков. Общо бе мнението, че тези взаимоотношения в културата трябва да доведат до широкото популяризиране в Москва на изкуството, което творците от Варна създават, а във Варна да гостуват най-големите съвременни руски писатели, художници, музиканти, актьори,състави. Ще бъде изготвен съвместен план за взаимното сътрудничество през 2008 г... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2008 / март | |||||||||||||
| Съдържание | ВЕЧЕРИ НА ЦЪРКОВНАТА МУЗИКА
На 16 и 18 януари 2008 г. във Варна се проведоха Вечери на църковната музика, посветени на 170-годишнитата от построяването на храма „Св. Атанасий” във Варна. Вечерите бяха организирани от Варненската и великопреславска митрополия, Настоятелството при храма, Община Варна и Радио Варна с благословията на варненския и великопреславски митрополит Кирил.
Представиха се три великолепни хора: „Св.Йоан Златоуст” при старинен храм „Св. Успение Богородично”, хорът при храм „Св. Атанасий” и колегиумът за църковна музика при храм „Св. Петка”. Изкуството на трите хора е на забележителна висота. Те рядко имат концертни изпълнения пред светска публика, защото предназначението им е да участват в светите литургии. Църковното пеене е особен вид изкуство, в което на преден план излиза не личната (или колективната) артистична амбиция, не гласът от гърлото, а смирението, възхвалата, молитвата. Затова и хоровете звучат красиво, ангелоподобно. Очевидно е, че, макар и съставени в по-голямата им част от непрофесионални изпълнители, това не са самодейни образования, а професионално изградени ансамбли.
Свещеник Кирил Попов от София – сам композитор на църковна музика и диригент на хор при софийски храм, произнесе слово на тема „Красотата на църковната музика”.
Блясъкът на двете вечери щеше да бъде далеч по-приглушен без участието на двете водещи - актрисата Мария Гинкова и журналистката от Радио Варна Виолета Тончева... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||
| Рубрика | По повод | 2008 / март | |||||||||||||
| Съдържание |
 По повод “Славянската православна цивилизация” от Анчо КалояновВеселин Анчев
Създаването и утвърждаването на българската държава по Долния Дунав обвързва цялата наша история с наследницата на Римската империя - Византия. Като продължителка на Рим, елинизма и изобщо на античността, Византия лесно оказва огромно културно въздействие на всички варварски държави, възникнали върху руините на империята, от Британските острови до арабския халифат.
Аспарух завоюва територии, които граничат със самото сърце на империята - нейната столица Константинопол. Поради това, от създаването си България е основна цел на външната политика на ромеите. Военните конфликти, разбира се, не изчерпват взаимоотношенията между двете държави.
Взаимното културно проникване и особено влиянието на Византия върху българската култура е въпрос от изключително значение за изясняването на историческата съдба на нашия народ през Средновековието. Когато обаче се стигне до изясняване на този процес, се намесват множество ненаучни и чисто произволни мнения. Българската историография още от Възраждането се стреми да представи ролята на Византия като негативна и разложителна, а ромеите - като главен враг на българите. Ако тези опити намират известно основание в политиката, то в науката те са вредни и изопачават действителността... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Recommendations to young writers. |
|||||||||||||
| Рубрика | Есе | 2005 / септември | |||||||||||||
| Съдържание | БОДЛЕР
Препоръките, които ще прочетете, са плод на опита1; опитът включва известен брой недоглеждания; тъй като всеки допуска пропуски, макар и не съвсем същите, надявам се, че моят опит ще бъде подложен на проверка от всеки един от вас.
Прочие моите препоръки нямат амбицията да бъдат нещо повече от vade mecum2 или по-полезни от “Наивна и почтена учтивост”. Огромна полза! Представете си, че кодексът на учтивостта е написан от някоя госпожа Дьо Варан3, умна и с добро сърце, а изкуството да се обличаш разумно - преподадено от някоя майка! Така и аз ще внеса в тези препоръки, посветени на младите писатели, чисто братска обич.
1. За щастието
и за липсата
на късмет
в началните стъпки
Когато, говорейки за някой ваш събрат, млади писатели кажат с лека отсенка на завист: “Хубаво начало, страшно му провървя!”, те не се замислят, че всяко начало е предшествано поне от двадесет други първи опита и всъщност се явява техен резултат... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | Touching the Poetry. |
|||||||||||||
| Рубрика | Послеписи | 2005 / август | |||||||||||||
| Съдържание | ДЕНЬО ДЕНЕВ Навсякъде... стига да имаме сетива за нея
Всичко, което не е проза, е поезия. Това твърдение обаче би заело по-удобно място във философския мир.
Мартин Хайдегер казва: “Същността на изкуството е позията”. И той сигурно е прав. Защото, когато слушаме музика или наблюдаваме живописна творба, ние със сетивата си долавяме, че сме облъчени от поетични неутрони.
Атанас Далчев изразява разбирането си за поезията по следния начин: “Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към идеята, красотата, истината.” Доказателства за валидността на тази формула ни дава самата поезия.
Тя ни приобщава към истината.
Още през 1922 г. Осип Манделщам се обръща към XX век така: “Век мой – звяр мой!” А днес какъв епитет - жесток или кървав - трябва да сложим пред звяра, пред вече отишлия си век!
Поезията ни приобщава към красотата.
Ето едно кратко стихотворение от Александър Геров:
Ти имаш устни като капка
и бяла гълъбова шия... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | With cold, sun and rain. |
|||||||||||||
| Рубрика | Палитра | 2005 / декември | |||||||||||||
| Съдържание | ВИОЛЕТА ВЪЛКАНОВА
Изложба акварели на Даниел Беднарек (Полша) На 8 ноември т.г. в ХГ ”Борис Георгиев” във Варна се откри изложба акварели на полския художник Даниел Беднарек. Тя включва двадесет и три творби под надслов “Със студ, слънце и дъжд”.
 Илюстрациите са предоставени от фотограф-художник Александър Николов
Авторът е завършил Художествената академия във Варшава, специалност ситопечат. Работи в областта на скулптурата, фотографията, компютърната графика и живописта.
Темата на творбите е смяната на годишните времена, която води до промяна на пейзажа. Художникът внимателно наблюдава и предава в картините си светлината, която променя изразността и цветовете на формите в природата. Така той претворява неповторимото в мига. Не случайно върху всеки акварел са записани номер и дата на създаване, а понякога е отбелязана и температурата на въздуха. Всичко това превръща картината в своеобразен художествен документ.
Композицията в пейзажите внушава стабилност и спокойствие, а наситените ярки цветове- усещане за уют, топлина и величествеността на живата природа... [повече] |
|||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||
| Рубрика | Руска тетрадка | 2007 / декември | |||||||||||||
| Съдържание | Таняна Шубина е родена през 1949 г. в Запорожието. Завършила е Машиностроителен институт и Литературния институт “А.М.Горки”. Работила е като редактор в отдела за публицистика на сп. “Литературная учеба”. Лауреат на литературни награди.
|
Заглавие | Creative Activity and Alcohol. Рубрика | Есе | 2005 / август |
Съдържание |
За мен е напълно непривично да пия алкохол преди или по време на работа. Въпреки че това се е случвало няколко пъти. Отдавна работя само предобед, но преди години писах веднъж една новела вечерно време, и то при съдействието на грог с коняк, което й личи. Освен това, когато веднъж на всяка цена трябваше да довърша още следобеда една срочна поръчка (ужасни са тези срочни работи), привлякох половин бутилка шампанско, която наистина ме задържа на писалището до завършване на новелата. Но в този случай ставаше въпрос по-скоро за успокоение, отколкото за стимулация. Виното приспа моята нетърпеливост и отегчение, усмири ме и предотврати отказването ми. Това е всичко.
Въобще нямам никакво отношение към „вдъхновението” от алкохола - не вярвам в него. Това, че много големи поети са пиели, не е аргумент за мен. Защото, както почти всичко оцеляло велико, което е оцеляло въпреки всичко и се е проявило въпреки мъката и грижите, бедността, самотата, телесната немощ, пороците, страстта и хилядите спънки, смятам, че и онези поети са достигнали своите постижения не заради алкохола, а въпреки него. Разбира се, понякога моралът не е бил достатъчен. Сигурно събужда ужас онзи сатана, съумял да разруши един такъв благороден дух като Хартлебен. Малко разбирам от физическото опиянение и смятам, че с това не се намирам в най-лошата компания... [повече] |
Назад
[ 17 ]
Напред |
| ||||||
ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА
ТОМАС МАН