| Резултати от търсенето | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Критика | 2007 / ноември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Ваня КолеваПроблемите на журналистиката и писането като творчески акт Димитър Подвързачов разглежда широко и многоаспектно. В поезия и в проза, лирично-меланхолно или иронично, а понякога саркастично, често пародирайки всеизвестни – превърнали се в класически – образци, но и самопародирайки се, той създава, може да се каже, своеобразен курс по журналистическо майсторство; учебник за това, как трябва и как не може да се пише.
Както сам отбелязва в последната си статия – “По повод” (“Йовков лист 1884-1937”, София, 23 ноември 1937): “Човек, който обича да дращи по вестниците, би трябвало да има един вътрешен глас или един близък добър съветник, който сегиз-тогиз да му пошушва, че не е необходимо винаги да пише, че не за всичко бива да се пише и че никога не бива да се пише току-тъй, джаста-праста, сиреч – каквото му текне в момента или му се закачи за перото – и изобщо, че не е редно да се лигави, когато пише” (Подвързачов 1981: 396).
Според Димитър Подвързачов пред журналистиката се очертават две перспективи.
Първата – печатът да се обезличи, да се уподоби с “шербетя” на “Мустафа шербетчията” от едноименната басня (“Щурец”, г. III, №138, 2 август 1935) на поета и според желанията на клиентите често да мени “боята си” – защото “парата и за вас е интифа”. Тоест журналистите да сверяват часовника си по парите, които получават.
И втората перспектива – да се пише с чувство за отговорност, съвестно и смело... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | “Странната двойка” от Нийл Саймън, режисьор Андрей Аврамов, постановка на ДТ “Стоян Бъчваров”-Варна, сезон 2006-2007
Драматургията на американския писател Ний Саймън се занимава в прости човешки сюжети и проблеми; тя е актуална, максимално близка до ежедневието на обикновения американец. В нея няма хитрости, дълбоки втори и трети планове, но за сметка на това предоставя възможности на ражисьора и актьорите да се превъплощават и изграждат характери. Те имат свободата да виждат в текста онова, което искат и което смятат, че е най-важно. Може би поради това пиесите на Саймън се играят в цял свят, а у нас са някак особено близки, звучащи по български, занимаващи се сякаш с нашите днешни проблеми.
Варна също е град, в който Нийл Саймън е популярен и обичан и новата постановка на негова пиеса не е изненада. Режисьорът Андрей Аврамов се е спрял на “Странната двойка” вероятно заради заложените в нея социално-психологически конфликти, които до голяма степен характеризират и съвременния българин. Осемте персонажът носят по нещо от общата обърканост, раздвоеност и неуравновесеност на човека от ХХ и ХХІ век. Те искат да живеят в радост и щастие, но по необясними причини непрестанно са лишавани от радостта и щастието. Пред тях се изправят видими и невидими пречки и дори не успяват да установят някакъв що-годе нормален контакт с близките си. В резултат на това изпадат в депресия и унищожават доброто у себе си.
Актьорите Надежда Панайотова, Мария Гинкова, Татяна Тонева, Даниела Викторова, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Александър Илинденов, всеки по своему, съучастват с режисьора в усилието му да покаже на сцената богати и сложни характери. Но и в тази постановка се натрапва припряност, недовършеност и недоизясненост... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / август | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | “Моцарт и Салиери” от А.С.Пушки,
спектакъл на ДКТ- Варна, постановка Георги Михалков, 2007 г.
 Олег
Денисенко, Украйна 14 международно биенале на графиката Варна 2007 1961, Лвов Пътник, 2006 Инталио, 19,5 х 24,4 “Малката трагедия” “Моцарт и Салиери” е сред драматургичните шедьоври на А. С. Пушкин. Кратката пиеса обаче е много сложна за поставяне заради своята външна простота. В нея няма действие, но, както впрочем и в останалите “малки трагедии”, всичко е в диалога –писателят е оставил режисьорите сами да търсят сценичните си решения. Тези решения обаче трябва да произлизат от текста, а не да се привнасят (както обикновено правят днешните режисьори). А в текста няма уловки, няма ефекти.
За да поставиш обаче “Моцарт и Салиери”, не е достатъчно да познаваш легендата за злодейството на “посредствения” Салиери над гениалния Моцарт, защото тя не е елемент на трагедията. Дори напротив, Пушкин е вложил съвсем друга идея, според която отношенията между Пушкин и Салиери не са в тази елементарна ценностна плоскост. Според Пушкин и двамата са гении (в текста това се повтаря на няколко пъти от Моцарт), но става дума за две схващания за изкуството, за два типа изкуство. Салиери е удивен от романтичната “безотговорност” на Моцарт, от неговата разпиляност и от липсата на съзнание у него за собствения му гений. Моцарт според Салиери се пилее и разрушава изкуството като такова... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
ЖИВ СИ, ДОКАТО СИ ЖАДЕН...
На сцената на варненския куклен театър гостува авторският спектакъл “Жажда” на режисьора Велимир Велев и тазгодишните абсолвенти от НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “актьорско майсторство за куклен театър” от класа на проф. Дора Рускова: Александра Илиева, Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов, Татяна Етимова.
 Видяхме безупречна пластика, на моменти дори акробатични техники и еквилибристика. Но не това спираше дъха и омагьосваше зрителите. На сцената бяха не акробати, не професионални танцьори, а артисти. И те ни разказваха своите човешки истории, обичаха се и се разделяха, съпротивляваха се на насилието, забавляваха се, лъжеха се и страдаха – но без думи. Заливани от многословие, вече сме забравили колко изразително може да бъде едно движение на тялото, един жест, един поглед, изразът на лицето. Пред невярващите ни очи лъчът на прожектора превърна обикновена чаша в магичен кристал. В нея мъчително бавно капеше или щедро се лееше вода – истинска!, пренасяха я по невъзможни начини, пазеха я, отнемаха си я. Чашата за еднократна употреба придоби сценичен живот и натежа от символика. Защото предметът в ръцете на актьора е вече образ, който отключва въображението и пренася послания... Още знаменитият руски режисьор Всеволод Майерхолд казва: “За да разберем дали една пиеса е истински театрална, достатъчно е да се изтръскат от нея всички думи...”
Т. нар. движенчески театър не е от вчера и варненската театрална публика неведнъж е ставала свидетел на модерни театрални форми... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Кръгла маса | 2014 / 1 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Драматичен театър – Варна, фоайе:
Цветана Манева, Камелия Николова
и Николай Йорданов.
На 9.06.2014 г., в заключителните фестивални дни се проведе дискусията „Театърът през фокуса на МТФ „Варненско лято“ с участието на театрални критици и гости на фестивала. Разговорът си постави за цел да очертае актуални тенденции в българския театър, измерен в собствения му контекст, но и паралелно на международния. Търсенето на основни насоки в развитието на театъра в страната и какво от него става видимо във фестивалната програма провокира и отвори хоризонтите пред дискусията. Повечето от тезите и въпросите, които възникнаха, се опитаха да обхванат явленията в тяхната противоречивост и променливост ( каквото е и самото театрално изкуство, нали?). Позовавайки се на изказванията, ще се опитаме да изведем някои основни теми и тези, които се очертаха на дискусията. Тя се откри от Камелия Николова в качеството и на модератор и най-вече на селекционер на основната българска програма на фестивала. Тя открои няколко тенденции на сцената на българския театър - разнообразяване на афиша от гледна точка на репертоара, завръщане към класически произведения и поява на нови български текстове, които, за съжаление, се поставят само веднъж. Като много положително явление тя посочи появяващото се все по-голямо многообразие в актьорските подходи и подобряване на актьорската подготовка и тренинг. Но като основен проблем посочи трайната липса на разнообразен театрален език, средства и стилове... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Къщичка за птици |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Светът на думите | 2007 / март | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Разбирам, че разсъжденията за свободата на словото трябва да изразят отношение към необходимостта да се говори за проблем неясен и привлекателен. Освен това разбирам, че трябва непременно да отхвърля или приема като неизменна истина значимостта на свободата, за да бъде определена и понятна. Възможността обаче да ям само един вид сирене и невъзможността да живея по начин, достъпен и реален за по-голямата част от грамотното население на света, ми откри по-малко изискващите материя и нравствени, на пръв поглед, селения на изкуството.
Свободата на словото не може да бъде проблем за човек, чието право на съществуване се определя единствено от думите. Тя може да бъде само предизвикателство, но без риска от внезапност и със съвършено различно предназначение.
Бедата не е там, че споменавам Гоя в едно от стихотворенията си и по този начин се грея на неговия огън. Бедата е, че не познавам Гоя. Зная, че е бил дебел и съм виждала картини, които днес изглеждат като току-що създадени. Познато ми е името Алба. Зная, че това е една кръгла дървена кукла. С нещо римско в преддверието на генеалогията. Нищо друго. Не проумявам дори защо съм го включила в репертоара си и прегракнало крещя, че сме добри приятели, когато се срещнахме бегло на коктейла в испанското посолство. Съвсем вероятно е той да не ме е забелязал.
Като всеки изкушен да положи на хартия най-отбраните ястия от кухнята на собствените си кошмари, бих могла да говоря дълго за тяхното качество, за плътността и стойността на отделния миг, превърнат в дума. Но поривът към многословие не е оправдан, когато познанията са повърхностни и недостатъчната информация е изградила логика по-близка до натурфилософията, отколкото до християнското съзнание на средно интелигентния компютърен гений. Това е причината да се притеснявам от думите, когато не ги включвам в ритмичния навик на поезията, така леконравна в своето невежество... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | На раздяла |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Светът на думите | 2007 / март | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Tрябва ли да предизвикам есента да спре постоянството на градежа? Ако хаосът бе настояще, пролетта би завладяла мисълта ми. Уморих се от непрекъснатия тътен. Все нещо ми подсказва, че не е наред предсказанието за дяволските наказания и божиите опрощения. Все нещо не преценявам както трябва и разочарованието лекичко пресича линиите на дланта. Изтръгвам като пияница от ръцете на човека дори само повода за съдбата му и го прибирам в колекцията си. Колко съм жестока. Не позволявам на другите да изживеят предназначеното. Бързам да го взема за себе си. А когато някой ме изпревари, страдам безумно и търпеливо му обяснявам, че това не е за него, че той не знае как да се справи с онова, което му предстои. Съвсем унизително се моля да ми го отстъпи. Ако не разбере, предприемам коварни стъпки.
Това непрестанно сблъскване между нравствени ценности и любознателни маймунски муцуни. Те все говорят за някакви излишни думи. Какви са тия думи и могат ли да бъдат думи, когато са излишни. Те никога не говорят за излишни чувства. Може би смятат, че думите и чувствата нямат нищо общо. Или всъщност изобщо не ги интересува нищо извън пазарната му стойност. Сигурно трябва да се работи много. Красотата да сведем до очертанията на сферите във всичките им приложения. И да изчисляваме.
Тази неизбежност на обещанията. Граници, от които се нуждаем, за да говорим за безграничното. Не е важно колко си изпуснал, защото е невъзможно да изпуснеш каквото и да било. Казвам, че граховите зърна са символ на зачатието. Само по себе си. От необходимост. Тъй както любовта е духовен двойник на инстинкта за продължаване на рода. Образът в огледалото на реалния, практичен, предметен израз. Любовта е отражение на докосването. Изкуство, сътворено от варвари. Облагородяване на животински страсти. Любовта е лицемерие, фасада, елитарност. Животът е вакханалия с един единствен символ. Любовта е антиживот, антипразник, антисимвол. Моят естествен начин на живот... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2007 / април | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | От мъртвата царкиня до живата история |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Български поети на ХХ век | 2007 / април | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Теодор ТраяновРоден 1882 г. в Пазарджик, син на преселници от Скопие. Завършва гимназия в София, следва политехника във Виена. 1900 - 1921 с прекъсвания живее във Виена . След като приключва следването си – архитектура (без да се дипломира), работи като културен съветник и първи секретар на българската легация. Тук се движи в кръговете на големи немски поети – Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер. Във Виена продължава да пише на български, от 1905 г. печата в българските литературни издания. В сътрудничество с друг българин – композитора Димитър Караджов, драматизира приказката на Оскар Уайлд “Младият крал”, която е поставена с успех във Виена през 1914 г. Този факт отбелязват всички статии и справки за Траянов. Той е израз най-малко на две важни предусловия на говоренето за него. Първото е неговата музикалност – изключителна начетеност в историята на музиката и в самата музика според неговите съвременници. Този факт е много важен за тълкуването на самата поезия на Траянов, в която музикалността, хармонията са ключ съм самото слово. Второто предусловие се корени в българския комплекс; признаването на българина от българите най-лесно минава през чуждото му признание. Този дебют пред виенската публика и 14-те представления, които издържа тази оперета, въвеждат в силното присъствие, което има Траянов в българския културен живот с поезията си. През 1905 г. в списание “Художник” излиза стихотворението му “Новият ден”, което се разглежда като първа и манифестна работа на българския символизъм. Всъщност първите му публикации са от 1904 г. , но не правят впечатление. През 1907 г... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | “The Notebook of Evgeniy Bakalov”. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Портрет | 2005 / май | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
СИЯ ПАПАЗОВА Той безумно обичаше сцената. Даде половин век от своя живот. Това е нещо изумително, уникално. И може би свръхестествено. Защото няма по-жестока и по-преходна професия от актьорската. Нейните бляскави проявления са миг в пространството и времето. Удивителни находки, смели решения, вдъхновена импровизация – всичко това се появява, увлича, грабва сърцето и изчезва безвъзвратно. Понякога се питаме: Къде отива всичко това? Отива ли някъде, в някакво кътче на душата? В някакво трансцедентално поле? В някакъв бездънен космос? В някакъв дълбок скрин на подсъзнанието? Евгений си водеше бележки в една тетрадка... Изумих се, като я видях. Чрез нея Евгений се опитваше да материализира времето. Да хване по някакъв фаустовски начин мига. Да се бори с безвъзвратно отиващото си. Да събере крехките и чупливи мигове на театралното битие. Като безумен алхимик да създаде от тях като във вряща колба философския камък и тежкото злато на своите 160 роли. О, миг поспри, ти толкова си хубав... Записал е точно и скрупульозно всеки сезон, заглавие, автор, режисьор, роля. Тук са върховете, брилянтите от рудниците на българската и световната класика: Труфалдино, Драгалевски, Фамусов, Масларски, Лебедев от “Идиот” на Достоевски, Подпоручик Дуб от “Храбрият войник Швейк”... Удивителни, южнашки, цветни, балкански неповторими характери: Джовани, Купиело, Аксентие... Тук са перлите, събирани от дълбоките, тъмни човешки бездни, които по думите на големия естет и изкуствовед Бахтин са родени в кухнята, до огнището, до гърнетата с манджа, сред сажди, пирустии и живописни парцали..... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Убодени с чадър | 2014 / 2 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Тихомир Йорданов (16.04.1932, Нови пазар) – Писател, журналист, преводач. Пише стихове и разкази, превежда поезия от руски език. Живее и работи във Върна. Завършва бълг. език и лит. в Соф. държ. университет (1955); учител и редактор във вестник, в радиото и в тв, в книгоиздателството. Чл. на СБП и СБЖ. Негови творби са превеждани са на р., укр., белор., ч., полски, немски и рум. език, на иврит.Съч.: 2014, Късчета облак – есета (Издателство МС); Трески за дялане (Издателство МС); Гротески (Издателство МС); 2013, Злъчни строфи - насметени бодилчета (Издателство МС); Забодени с топлийки (Издателство МС); 2009, Двустишия (Издателство МС); 2010, Руски поети на мой глас (втори випуск, Издателство МС ООД; 2009; Тетрадка по всичко (разкази, стихове, есета, Изд. З. Стоянов, 2008); Руски поети на мой глас (преводи, Издателство МС ООД, 2007); Разкази от първа ръка (Издателство МС) д. З. Стоянов, 2007; Приказки от кафенето (ИК АРТпринт, 2004); Варненска читанка (разкази и очерци, ИК АРТпринт, 2003); Спасената книга (стихове и импресии, ИК АРТпринт, 2002); Парад (разкази и новели, ИК АРТпринт, 2001); Кралски дандании във Варна (разкази и очерци, Барс агенция, 2000); Завеяни разкази (ИК Андина, 1998); Летни произшествия (разкази, Книгоизд. Г. Бакалов, 1988); Разкази от старо и ново време (Книгоизд. Г. Бакалов, 1982); Трима в един ден (разкази и новели, Изд. Бълг. писател, 1981); Варненски работи (разкази, Кнгоизд. Г. Бакалов, 1975; Барс агенция, 2002); Случаен изстрел (повести, Държ. Военно издателство, 1973); Трудно щастие (разкази и новели, ДИ, В, 1970); Очакване на прилива (разкази, ДИ В, 1966); Екипажът на 62 (новела, Държ. Военно издателство, 1962); Пориви (лирика, ДИ В, 1961); Земята, която сеехме (поема, изд. Български писател,1959) и др. ДА – Варна; ф. 1129, 758 а. ,е., 1932 – 1995 г... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преводи | 2006 / април | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Николай Тихонов. Роден е на 22 ноември (4 декември) 1896 г. в Петербург. Руски писател, общественик. Патос от утвърждаването в живота, романтика на революционния дълг, идеалите на интернационализма в стиховете за Гражданската и Великата Отечествена война (в сборниците «Орда» и «Брага» — 1922; поемата «Киров с нас», 1941, — за защитниците на Ленинград), за пътуванията из страните на републиките на СССР (сборник «Тень друга» 1936); починал на 8 февруари 1979 г. в Москва
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Как пиша и защо пиша |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Анкета | 2007 / април | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Тихомир Йорданов – писател, журналист, преводач. Роден на 16.04.1932 в гр. Нови пазар. Пише стихове и разкази, превежда поезия от руски език. Живее във Варна. Издал е книгите: “Земята, която сеехме” – поема, изд. Български писател, 1959 г., „Пориви” – лирика, ДИ - Варна, 1961 г., „Екипажът на 62” – новела, Държ. военно издателство, 1962., „Очакване на прилива” – разкази, ДИ - Варна, 1966 г., „Трудно щастие” – разкази и новели, ДИ - Варна, 1970 г., „Случаен изстрел” – повести, Държ. военно изд., 1973 г., „Варненски работи” – разкази, Книгоизд.”Г. Бакалов”, 1975 г., „Барс-агенция” 2002 г., „Трима в един ден” – разкази и новели, Изд. Бълг. писател, 1981 г., „Разкази от старо и ново време” – Книгоизд. ”Г. Бакалов”, 1982 г., „Летни произшествия” – разкази, Книгоизд. „Г. Бакалов”, 1988 г., „Завеяни разкази” – ИК „Андина”, 1998 г., „Кралски дандании във Варна” – разкази и очерци, Барс-агенция, 2000 г., „Парад” – разкази и новели, ИК АРТпринт, 2001 г., „Спасената книга” – стихове и импресии, ИК АРТпринт, 2002 г., „Варненска читанка” – разкази и очерци, ИК АРТпринт, 2003 г., „Приказки от кафенето” – ИК АРТпринт, 2004, “Разкази от първа ръка” – избрани творби, С, 2006, издателство “З. Стоянов”... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | C’est la vie |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Литературна анкета | 2006 / август | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ - Имаш много стихотворения с “патриотична тематика”. Искал ли си някога да не бъдеш българин и още повече – да не си български писател а примерно руски или английски? Имало ли е случай да си недоволен от отечеството и държавата и да си бил готов да я напуснеш, за да живееш по-добре и по-спокойно някъде другаде?
- Да не бъда българин? – Никога. Немислимо е. Да си служа с друг език – също е немислимо. Езиците не особено ми се удават, а колкото и да науча друг език знам че няма да мога да кажа на него прикапа, заваля, плисна дъжд, рукна порой, вали, ръми, довалява си, росолеви, небето се продъни, прогалва се, вятърът го отвя, пресече го на сняг, пършолеви, суграшица се сипна и т.н. И това ще ме измъчва. Затова се изповядах вече – Родината! Тя е обетована земя, не ми харесват сума ти безобразия в нея, но това е въпрос на организация на обществото, а не на златните природни дадености, които ни е подарил добрият шанс.
Да живея другаде – не, но да попадна за известно време в някой стар град, където сутрин от средновековния каменен зид три валдхорни будят врати и прозорци, камбаните още не са били, водните лилии разцъфват… Не знам Хайделберг ли ще се казва този град, Падуа ли – сънувал съм го неведнъж, фантазирал съм си – що не съм студент там, после съм си представял – да могат синовете ми да учат там… Илюзии. Колкото красиви, толкова нереалистични. И те както и други подобни са ме карали да проплаквам – “Мойте толкова трудни победи”. То трудни – едно на ръка, но невъзможни... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2008 / март | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Тодор Копаранов е роден e на 5 февруари 1939 г. в с. Раданово, Великотърновско. Живее във Варна. Автор е на стихосбирките „ Недосънуван свят” (1971), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999).
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
|
Заглавие | A treatise on hens Рубрика | Фрагменти | 2006 / ноември |
Съдържание |  Ще свършат всички човешки беди, само
птичият грип е вечен.
Народна мъдрост
ЙОВО НЕДЕЛЕВ
ВЪВЕДЕНИЕ
Послана с рогозки от папур, стаята мирише на Лонгоз, на мокра гора. Над долапа с хляба, талара и меродията е ликът на Богородица. Тогава мислех, че на иконата е баба като млада. Тя е родила Христос, чичо Иванчо, чичо Ненчо, чичо Йордан, чичо Курти, леля Мария, леля Тодорка и изтърсака Неделчо, баща ми. Със Спасителя - осем деца. Мъжът й, дядо Йовчо, останал във войната, в изтърбушените лозя на Пирот. Не помня баба да се е смяла със сълзи, не я видях и да плаче. В портрета на Джокондата Леонардо е изписал нейната величественост!
Преди да си легнем баба прекръстваше кандилката с тамян и стаята се изпълваше с вечност. Благословени нощи с “присказки”, които не открих в никоя читанка. Детското ми въображение превръщаше всяка дума в клип озвучен от кикота на дяволите, които бесуваха на тавана. Питах защо Бог не им се развърти с някоя дрянова сопа. Притесни ли се, баба започваше речта си с едно безмислено “хе”.
- Хе, Бог е създал петлите, с тях той прогонва дяволите в горите ‘Гилилейски.
От тогава знам, че са божи птици, страшилище за опашатите... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Философия | 2007 / ноември |
Съдържание |  Васил Проданов е, проф. д.ф.н., директор на Института по философски изследвания при БАН и завеждащ секция “Философия на историята”. Специализира в Centre for the Study of Philosophy and Healthcare, University College of Swansea, Wales, Great Brtain; в The Hasting Center, New York, USA; гост професор в Catholic University of America, Washington, USA; гост професор в British Academy; в Catholic University of America. Автор на десетки научни публикации в областта на социалната философия и философията на историята, глобалистика, аксиология, етика, биоетика, политическа философия и политически науки, философия на икономикса, социология, философски проблеми на управлението, футурология, глобални и регионални процеси, национална сигурност, политическа психология и психологически войни. Васил Проданов
Съвременната дискусия за канона в контекста на културата започва от 70-те години насам, когато започват да се преосмислят програмите в хуманитарните науки в образователните системи на американските университети, но от там се пренася и в останалия свят. Контекстът на преосмислянето предполага идеята за канона като списък от най-големите автори и техните произведения, които трябва да бъдат изучавани в образователната система. Това преосмисляне върви паралелно с възхода на идеите на мултикултурализма и търсене отговор на въпросите дали всяка от културите в една държава не трябва да има собствен канон в хуманитарните предмети и се откаже или минимизира общия за странсата канон. Историята и контекстите на употребата на понятието за контрол и социалните механизми на продуциране на този феномен се променят и характеризират с множество значения... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Идеи | 2007 / декември |
Съдържание |
|
 Васил ПродановПродължение от кн. 5/2007
3. Дигитализация, глобализация, постмодернизъм, нови индустрии за производство на култура и кризи на каноните
Няколко основни взаимосвързани фактора променят радикално модерната ситуация с мястото и ролята на канона в културата. Това са дигитализацията на производството и комуникационната революция, глобализацията на пазарната размяна, деконцентрацията на организацията от глобалния бизнес, маркетизацията и рязкото нарастване на конкуренцията в културата, иновативността на съвременните икономики и общества. Те рушат националните граници, фактор са за криза в предходните национални идентичности и в ресурсите за обединение на хората около общи символи, норми, образци. Предходните консенсуси около общи ценности започват да се разпадат. А канонът и особено канонът в националната държава е възможен само в степента, в която в обществото съществува определена степен на консенсус за предимството на определени образци пред други, на едни автори, имена и стилове пред други.
Всичко това е резултат на серия от взаимосвързани процеси. Кои са те?
3.1. Свръхпроизводството на култура и проблемът за подбора
Производството, разпространението и консумацията на образи, информация, културни продукти приема мощни индустриални форми... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Идеи | 2008 / март |
Съдържание |  Васил ПродановПродължение от бр. 6 / 2007
4.3. Универсалистки интерпретации на каноните
Универсалистката реакция на деконструктивизма и мултикултурализма е свързана с идеята, че ако нито една култура или културно произведение няма ценностно предимство пред другите, води до разпад на обществото, защото се оказва, че не съществува каквато и да основа за критика на едни или други естетически и морални явления, като се почне от робството и стигне до всеки тип насилствено поведение. Тя е типична за традициите на либералния универсализъм, независимо от критиките срещу него за деспотичност. Освен това опитите да се „реконтекстуализират” едни или други културни продукти, т.е. да се разберат чрез социалния и исторически контекст, в който са възникнали, не дават отговор на въпроса защо едни, а не други произведения продължават да интересуват читателите в съвсем различни контексти.
Обясненията за това могат да бъдат интерналистки и екстерналистки. Интерналистките са свързани с някакви вътрешни собствени характеристики на едно литературно произведение, превръщащи го в универсален шедьовър. Екстерналистките се отнасят до функциите на съответното литературно произведение, които имат значение в различни обстоятелства. На първо място става дума за функции по отношение на определени властови структури ги налагат и в друг контекст, защото могат да служат на съответни интереси. Проблемът обаче е защо едни, а не други произведения могат да правят това и доколко тази тяхна способност да изпълняват определени функции е свързана със собствените им качества... [повече] |
Назад
[ 18 ]
Напред |
| ||||||||||||||