| Резултати от търсенето | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | И това ше мине | 2014 / 2 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Петър ТодоровИнициативата Европейска столица на културата се организира от Европейската комисия от 1985 г. насам. Всяка година два града от две страни-членки стават европейски столици на културата. 2019 г. градовете ще са от България и Италия. Граничен камък на Одесос I - II в. Оттук започва...
Е, свърши се. Международното жури предложи Пловдив за европейски град на културата през 2019 г.
В продължение на няколко дни важни хора (седем европейски и шест български експерти) обиколиха четирите наши града-кандидати, за да определят културната столица на континента. Решението на важните хора, както му се полага, обяви англичанинът Стив Грийн (председател). Темите, избрали градовете, бяха „Споделяне“ (София), „Заедно“ (Пловдив), „Творене на щастие“ (Боже, Велико Търново се оляли!), а Варна нацели „Пристанище на Вдъхновението“. На важните хора от комисията хич не им беше до пристанището, но от провинциалното ни вдъхновение нямаше как да се отърват: натириха ги да извървят най-дългата изложба на детски рисунки (“Прострени цветове”) на най-шумната улица; после, после обилно ги поляха с карнавален сос на най-разнебитения площад (“Карнавал на мечтите”): оn-line фотоконкурс на тема „Море и светлосенки“ (да не го бъркате с “Море и спомени”) и конкурсът за най-добър карнавален костюм и сценичен грим (няма майтап!). И после, после песни, танци и игри до зори. Важните хора разбраха, каквото трябваше да разберат – липса на културно многообразие, на история и ценности... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | 3rd National Photo saloon “Varna 2005”. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Фотооко | 2006 / януари | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Снимка Лидия Кулекова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
НИНА ЛОКМАДЖИЕВА
420 фотографии се бориха за място край морето на третото издание на Националния фотографски салон Варна 2005. Журито - Любомир Сергеев, Юлиян Недев, Александър Николов, Димитър Трайчев и Ивайло Сакелариев, селекционира 133 работи на 66 автори. Тях ще видим в залите на Градската художествена галерия на морския град. Лек превес като брой имат участниците от Варна - 38 срещу 28 от страната. Изпратили са свои неща и петима българи, които живеят в чужбина. Организаторите на събитието Юлиян Недев, Любомир Сергеев и Емил Пенчев отчитат двойно повече селекционирани творби.
Широк е и възрастовият обхват на участниците. Най-младото име е Блага Стайчева, на 17 години, от кръжока по фотография към асоциация „Окарина” - Варна. Най-възрастният е 81-годишният фотограф Петко Семерджиев от село Тюленово.
Според инициатора на събитието Юлиян Недев: „Този е най-силният салон досега. Фотографиите са стойностни, авторите им имат дълбоки идеи. Едно по-прецизно позициониране от тяхна страна би ги представило в още по-добра светлина. Няма фотографи, които да снимат всичко. Затова бих препоръчал на младите автори сами за себе си да определят стила, в който смятат, че се изявяват най-добре.”
Успоредно с основната експозиция на Салона се откриват и три съпътстващи изложби... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Here and now. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Малък разказ | 2005 / ноември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Aндрея Илиев е роден през 1957 г. Завършил е военно училище във Велико Търново. Живее и работи в град Сливен. Издал е книгите: “Лейтенантите от далечните гарнизони” (1987), “Самодивата” (1994), “Левкемия “ (1998), “Безпогрешните от “Алфа” (1999), “Истории от 4х100 с шопска салата” (2002), “Епизод от войната” (2003).IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. Изкуство & живот /в моята част от света/, Недко Солаков, България
АНДРЕЯ ИЛИЕВ
Бях тръгнал на обичайната си разходка в десет, когато видях Глигана.
Ама чакай отначало... Аз съм бивш полицай, служих в сектор “Издирване” на СДВР. Една от най-секретните служби на полицията. Абе търсим хора. Най-често убийци, крадци рецидивисти... Ей такива петнайсет години ми се мотаха в главата с трите си имена, особените белези и снимки в профил и анфас... Мръсна работа. Но! Има едно “но”, братле. Ребусът. Кълбото с оплетените конци. Шахматът. Ето, по малко от трите тия има в това да влезеш в дирите на бягащия от правосъдието и го закопчаеш с белезниците.
Та тогава бях подполковник, на четирийсет и две, прясно разведен, амбициозен и напорист като африкански бивол... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Navy-blue Humour. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
Тази книга не е морска. Тя е човешка. Макар че и това е спорно. На някои им се чини, че нейният основен персонаж е дотам безоснователен, та не би могло да има прототип в живия живот. Ако се влеем в техния траверс, тази книга може да мине и за “нечовешка”. Морето в нея е фон, Варна е пейзаж, а главната героиня се гмурка не в морето, а под юрганите на мъжете. Където мъртвото вълнение е почти смъртоносно. Но не за нея…
Авторът на “Тъмната страна на жената” е мъж. Макар да се е облъскал по моретата и зад председателското бюро на Моряшкия профсъюз, Атанас Стойчев не е преставал да точи перото си на маринист и еротик. Перото си, зъбите си, невроните си. Не е преставал да се точи. За да не излизаме от маринистичната метафорика, нека оприличим писателя на кораб. Ето неговите характеристики: Дедуейт – променлив, правопропорционален на набъбващия общ тираж с появата на всяка нова книга. Водоизместване - производно на дедуейта, понеже с нарастването на тиража като концентрични кръгове нарастват и читателите. Товароподемност – творческият капацитет на автора. Мощност – енергоустойчивостта му, годността му да носи бремето на не-конюнктурността (може да се нарече и негова живучест). Предназначение – кораб от смесен тип: и за насипни товари, и контейнеровоз, и ферибот, но най-вече пътнически, защото писателят е пътешественик. Дестинация (сладостна българска дума!) – неопределено лутане като летящ холандец в океана на въображението. Дедуейтът на Атанас Стойчев е вече над десетки хиляди бруто-регистър… книги. Водоизместването – цял воден басейн с подгизнали читатели... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | The Smiles of Ivan Troyanski. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Без рубрика | 2005 / февруари | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
След смъртта на Иван Троянски, казват, на литературната бохема на Варна и секнала усмивката. Ей, искам си паметника в Морската пратил хабер авторът на "Неудобен въпрос" от небето/Турхан Расиев се кълне, че го е виждал даже в Алеята на Възраждането/. За него казват още.че цял живот търсил себе си - ту лирик, ту сатирик, ту /най-вече/ преводач. Издал е сатиричните стихосбирки "С две думи", "Неудобен въпрос", "Пъстър смях", съставил е "Слабо се чува" /сборник вицове от цял свят/, превел е над 30 книги от литовски и над 15 от руски език. Днес публикуваме четири стихотворения, които поетът предлагаше приживе на повечето редакции. Редакторите смръщено му отговаряха: - Дай нещо смешно! От това на Иван Троянски му се стъжняваше живота.
БРОЕНИЦА Да си припомним старите съзвучия, да се опием от играта с римите... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Congartulations, dear teacher! |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Имена | 2005 / юли | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
За изкуството на клавирната педагожка Катя Цветкова - неюбилейно ПЕТЪР МАВРОВ В залата на Художествена галерия ”тече” концерт на клавирна група при НУИ „Добри Христов”, а нищо в афиша не подсказва, че се случва събитие, което трябва да се запомни... Заслушан в музиката, която излиза под пръстите на младите пианисти, опитвам да намеря отговор на въпроса: за откривателството на таланти. За отговорността на педагога, достъпността, репертоара, публиката и какво ли не още... Внезапно усещам, че присъствам на забележителен концерт... Защото улавям нещо важно в познатия ми „почерк” на педагожката Катя Цветкова - да ни среща с овладяно художествено изпълнителство, носещо дълбочина и стойност и всеки път, когато учениците й са на сцената, да разбирам, че свирят точно те - нейните ученици. Как ли става това? Вероятно с много воля и устойчевост, защото детайлите от работата й остават скрити в едно всекидневно творческо горене, което увлича, но не налага готови решения, не експонира педагогическите постижения. Вероятно така на първо място в нея се извежда индивидуалността на бъдещия пианист-изпълнител... - Г-жо Цветкова, можете ли да откриете в ученика, който започва обучението си по пиано при Вас, бъдещия пианист? - Не мога да се похваля със способността веднага да откривам дарованието у децата.Те растат и непрекъснато се променят. Когато бях млада учителка, заключенията ми бяха по-категорични. Сега, опитът ме научи да се въздържам от прибързани заключения... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | “Philip”. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Къси разкази | 2005 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
Таня Димова e родена на 27 септември 1966 г. в Нова Загора, живее във Варна. Работи като медицински лаборант. Автор на поезия и проза. Публикувала е в списание “Везни” и в електронното списание “Liternet”. ТАНЯ ДИМОВА В този миг някъде по земята отлитаха духовете на много хора. Факт е, че статистиката за хиляди жертви не може да докосне сърцето на отделния човек така, както нечия конкретна съдба, затова ще ви разкажа какво се случи с двама случайно подбрани от общия лист на списъка с бедни души, които на портала на горния свят очакваха с лека досада. Филип правеше последните си крачки, без да го знае. Улицата, по която вървеше на път за вкъщи, беше добила призрачен вид от спусналата се мъгла, перспективата беше изчезнала, само около уличните лампи се образуваха малки кръгове светлина, в които вълмата влажен въздух рисуваха причудливи форми. Цареше неестествена тишина, дори стъпките му звучаха някак приглушено и обречено. Беше уморен след поредната любовна среща, а и за първи път много му се искаше да остане да спи в чуждото топло легло. Годините си казваха думата, не беше вече на 30, хипертонията го мъчеше отдавна, но жените все още го харесваха заради вида му на изгубено старо дете, което трябва да бъде утешено и погледа му, който говореше на чистия език на любовта. Филип забиваше всяка жена, която усетеше, че е склонна да му обърне внимание. Неотразим в любовната игра, беше развил любовните си умения до прецизност. Беше постигнал съвършенството, нещо рядко срещано в недовършения човешки свят. Обичаше всяка жена, с която спеше, (какво, ако не обич е да не нараняваш и да се раздаваш безкористно), познаваше тайните й, страховете й, стремежите й... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Fitzgerald |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Есе | 2006 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Е. М. Чоран е роден през 1911 г. в Рашинари до Сибиу (Румънска Трансилвания), Е. М. (Емил Мишел) Чоран почина в Париж през април 1995 г. Завършва Философския факултет на Букурещкия университет, специализира 1 година в Берлин и от 1937 г. до смъртта си живее във Франция. „Шемет на скептицизма” - едно заглавие, предложено от преводача - е том, чието съдържание бе уточнено през март 1990 г. в мансардното апартаментче на парижкия площад „Одеон”, където писателят прекара повече от четирийсет години. Той съдържа изцяло три от десетте книги, написани от Чоран на френски - втората, шестата и предпоследната, - и е побрал някои от най-кратките текстове на автора, както и най-дългия. Това е относително пълно представяне на темите, до които се докосва мисълта на Чоран, огласяване на постоянните, дори натрапчиво звучащи в нея мотиви.
E. М. ЧОРАН
Паскаловият опит на един американски романист
У някои ясногледството е природено качество, предимство, ако не и дарба. Не им е нужно да го добиват, да се домогват до него: те са му наречени. С всеки опит виждат все по-навътре в себе си. Поразени от яснота, не страдат - до такава степен тя е част от тях. Кризата им е постоянна, но я изживяват естествено, защото се е сраснала със съществуването им. При други прозрението идва късно, като плод на злополука, на вътрешно счупване, настъпило в някакъв момент. Пленници дотогава на сладостна слепота, те са се задоволявали със собствената си видимост, без да я изследват или да се догаждат за празнотата й. Изведнъж булото се смъква и ги виждаме, заслушани сякаш против волята си в познанието, изгаряни от непоносими истини, за които нищо не ги е подготвило... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Или раждането на метафорите |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Паралелни светове | 2014 / 2 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Д-р Георги Чалдъков (23.02.1940, Бургас) – Лекар, д.м., гост-проф., публицист. Завършва медицина във Варна - 1966. Лекар - с. Екзарх Антимово, Карнобатско (1967–1970). Университетски учител в науката – проф. д-р Делчо Желязков. От 1970 - Сектор по електронна микроскопия, МУ - В. От 1995 - Лаборатория по клетъчна биология, МУ - В. Кандидатска дисертация (1983 г.) - ултраструктура на секреторната функция на васкуларни гладкомускулни клетки. Доц. - от 1987. Гост-проф. – МУ - Каназава, Япония и Медицински факултет - Ниш, Сърбия. Научни проекти – клетъчна биология, адипобиология и невробиология на кардиометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром). Научни изследвания (освен във Варна) - Будапеща, Мюнстер, Тюбинген, Изумо, Каназава, Лондон, Прага, Ескишехир, Ниш, Рим. Автор на над 100 научни статии в межд. списания и книги – George 50. Years in Reswearch; университетски учебник по клетъчна биология, книги с есета “Човекът. Мисли, чувства, приятелство”, “Бургас. Сантиментални истории”; “Любомъдри читателю” и др.АртЕнциклопедия Варна
„Българин и жител на Бургас“, Христо Фотев е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Духът на един град | 2013 / 1 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Още един пример за настъпващата ноострофа в Бургас
 Д-р Георги Чалдъков (23.02.1940, Бургас) – Лекар, д.м., гост-проф., публицист. Завършва медицина във Варна - 1966. Лекар - с. Екзарх Антимово, Карнобатско (1967–1970). Университетски учител в науката – проф. д-р Делчо Желязков. От 1970 - Сектор по електронна микроскопия, МУ - В. От 1995 - Лаборатория по клетъчна биология, МУ - В. Кандидатска дисертация (1983 г.) - ултраструктура на секреторната функция на васкуларни гладкомускулни клетки. Доц. - от 1987. Гост-проф. – МУ - Каназава, Япония и Медицински факултет - Ниш, Сърбия. Научни проекти – клетъчна биология, адипобиология и невробиология на кардиометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром). Научни изследвания (освен във Варна) - Будапеща, Мюнстер, Тюбинген, Изумо, Каназава, Лондон, Прага, Ескишехир, Ниш, Рим. Автор на над 100 научни статии в межд. списания и книги – George 50. Years in Reswearch; университетски учебник по клетъчна биология, книги с есета “Човекът. Мисли, чувства, приятелство”, “Бургас. Сантиментални истории”; “Любомъдри читателю” и др.АртЕнциклопедия Варна
„Наистина чудовище е мощта на този укор. Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми кой ще метне ласото върху хилядата шии на този звяр?“Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“.
Липсата на възхищение и изобилието на омраза са изяви на „изместване“ (англ... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Съвременна турска литература | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
|
Заглавие | (1944 - 2012) Рубрика | Поезия | 2014 / 2 |
Съдържание |  Христо Боранов (24.04.1944, Провадия – 16.02.2012, Бургас) – Лекар, поет. Завършва МУ във В., след което започва работа като лекар в Бургас, специалност спортна медицина. Дълги години е директор на бургаския спортен диспансер. Един от най-атрактивните, раними, приличащ само на себе си (изключително достойнство) поети. Стиховете му са рядко съчетание между лиризъм (нежно-премерен) и несамоцелен структурализъм. Различен във всяка своя книга, винаги експериментиращ, неповтарящ се и същевременно цялостен, без досада концептуален и без натрапчивост. Чл. на СБП. Автор на книгите: Заложник на думите (стихотворения, Бургас, 2004); Нещо повече (стихотворения, Бургас, 1999); Стъпки в паважа (стихотворения, Черноморие, Варна, 1996); Защо (стихотворения, Черноморие, Варна, 1994); Среднощни стихове (стихотворения, Изд. къща НД, В, 1992) и др... [повече] |
Заглавие | 5.ІV.1941 – 5.І.2007 Рубрика | Поезия | 2007 / март |
Съдържание |
|
Заглавие | Петият вагон Рубрика | Разкази | 2007 / април |
Съдържание |  Христо Карастоянов (Дядото) е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член на Съюза на българските писатели. Първата му самостоятелна книга “Пропукан асфалт” (1981) е отличена с една от наградите на “Южна пролет” в Хасково, а “Записки по исторически наивизъм” (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата “Чудомир” в Казанлък и “Златен ланец” в конкурса на “Труд”, както и голямата награда на “Корпорация Развитие КДА” за романа “Смъртта е за предпочитане” (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. “Аутопия: другият път към ада” е номиниран за роман на годината от Фондация “Вик”. Автор е на 18 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Първо бяха двата спални вагона, след това имаше два първа класа, и петият вагон беше неговият. Крачеше под съскащите лампи по дългия перон на онази гара, броеше вагоните и още докато подминаваше първия от двата първокласни, видя, че в петия е тъмно. Изпсува отчаяно, защото дори и не се изненада: явно в петия вагон не бяха пуснали осветлението, а на него все така му се случваше в тая определено загубена битка с железниците... Или щеше да попадне в купе, където парното не работи, а прозорецът зее отворен, или в купе, където просто не може да се седи върху нажежените седалки и където нищо не се отваряше. Или щеше да е тъмно - както със сигурност щеше да е и този път... [повече] |
Заглавие | Is it good to be Bulgarian? Рубрика | Резонанс | 2005 / ноември |
Съдържание |  ПАНКО АНЧЕВ IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. От Какво е изкуство до икони, група Ъруин, Сърбия и Черна гора
Въпросът, разбира се, е провокационен и може да се зададе единствено на българин. Но в него има и голяма доза мъка, комплекс за малоценност, провинциализъм, а защо да не кажем – и цинизъм. Нима е уместно да попиташ дали е хубаво да си висок или нисък, рус или кестеняв, слаб или дебел. Та това е състояние, което Бог ти е определил и ти няма как да не се примиряваш и съобразяваш с него.
Когато питам дали е хубаво да си българин, аз искам да поставя “участта българин” (С. Янев) в широкия контекст на модерната и постмодерната епоха, където нациите и държавите се срещат в качеството си на “велики сили”, полупериферия и периферия, като “богат Север” и “беден Юг”, като “големи” и “малки”, “слаби” и “силни”. Т.е. в условията на едно предпоставено неравенство и несправедливост, чиито евфемизми трябва да ги прикрият и узаконят като резултат от национални особености, вродено трудолюбие и мащаб на предприемчивостта.
Въпросът “хубаво ли е да си българин” е въпрос за съдбата на малките народи в бедните държави навсякъде по света в условията на глобализацията и трансформацията на системата от империализъм в новото състояние на т. нар. постимпериализъм... [повече] |
Заглавие | Varna artist Alyosha Kaffedzhiyski for the Belgian Maecenas and collectioner Hugo Voutain. Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари |
Съдържание | 
Альоша Кафеджийски е роден на 7 юли 1937 г. Завършва Националната художествена академия. Днес е сред най-ярките и утвърдени съвременни творци на българското изобразително изкуство. В артистичната му биография са вписани много самостоятелни изяви, участия в представителни изложения на Съюза на българските художници изложения у нас и в чужбина, награди.
- Г-н Кафеджийски, доколкото познавате Юго Вутен, как мислите, откъде идва интересът му към българското изобразително изкуство? - Идвал е на лов в България. Познава добре средната част на Стара планина, местата около Троян, вероятно и другаде. Обичал е изкуството. Майка му е посещавала аукциони. Тя е колекционирала по-малки неща, тъй като не е имала възможност за по-мащабни. Изглежда от нея е наследил чувството си към изкуството. Днес има много богати хора, които обаче нямат отношение към подобни неща. Той казва, че изкуството му носи невероятно вътрешно удовлетворение и духовно равновесие, че в него намира отдушник за събраното напрежение и отрицателна енергия. Това значи, че той не прави комерсиална сбирка, а дава израз на една своя страст. Имайки една такава предварителна нагласа, той много лесно открива пътя, който води до галериите, а после и до ателиетата на българските художници. И установява контакти първо с Павел Койчев, а после и с Емил Попов. Интересното е, че Юго Вутен дава право на авторите да си изберат размерите за своите работи. Така в колекцията му влизат и творби по 3 м., които са много скъпи. Постепенно кръгът от български артисти се разширява. Има обаче автори, на които е посетил ателиетата, но не е купил нищо. Той си прави сам селекцията и това става на базата на собственото му усещане, което почти никъде не го е подвело. Събрал е качествени работи, няма такива, които да е купил ей така, просто заради чисто хуманитарно отношение към даден автор... [повече] |
Заглавие | Humor by Turhan Rassiev and Vassil Dachev. Рубрика | Солен смях | 2006 / януари |
Съдържание | С ПЕРО ОТ ПЕГАС
ТУРХАН РАСИЕВ Когато няма какво да кажа на хората, имам повече време за писане.
От свободата на словото до слободията има само една храчка.
Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
Мислите за свободата са отлежавали в затворите.
Докато избирахме знаменосците си, изгубихме войната.
За много поети и два живота не са достатъчни, за да станат безсмъртни.
Мнозина търсят Дървото на познанието със секира в ръка.
Мечтая за времето, когато правителствата ще си разменят само музикални ноти.
Сивият поток не се изчервява от срам.
Прекаленият светец на дявола се моли.
Мнозина правят новелистика, а малцина – Нобелистика.
Мъглата от думи е най-непрогледна.
Айнщайн твърди, че хуморът създава равновесие. Тогава на сатирата не й остава нищо друго, освен да ни изкара из релси.
Бездарието без дарове не си отива... [повече] |
Заглавие | Свидетелствата на Никола Начов за Варна и Варненско през 1879 г. Рубрика | Документи | 2007 / август |
Съдържание |  Без съмнение Никола Начов е колкото интересна, толкова и – за съжаление! – непозната фигура в българската културна история. Биографията му е повече от скромна и може да се побере в няколко изречения: Роден в Калофер през 1859 г., той твърде малък остава кръгъл сирак и израства в семейството на дядо си по майчина линия. Завършва гимназия в Пловдив, след което дълги години учителства в различни места, а в края на живота си работи като библиотекар в София. Той е познат преди всичко с изследванията си върху българския фолклор, а така също и българските културно-духовни центрове през Възраждането. По-конкретно, неговите студии «Мара, бяла българка, в нашия народен епос» (Списание на БАН, кн. XI, 1925) и «Цариград като културен център на българите до 1879 г.» (Списание на БАН, кн. XIX, 1925), а така също – «Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 г.» продължават да се ползват като достоверни и надеждни източници. Авторът ни е наследил и краеведчески изследвания, той опитва перото си и в областта на разказа и повестта, но поради битоописателството и прекалените етнографски подробности, в които изпада, не успява да създаде сполучливи образци.
Никола Начов е автор и на пътеписа «До Бурса и назад. Пътни бележки», чието възникване представлява определен интерес. През 1879 г., веднага след Руско-турската война, младият Никола решава да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където е бил известен абаджия. В това твърде размирно за Балканите и Мала Азия време Начов тръгва от Калофер и през Пловдив, Одрин, Истанбул, през Мраморно море и Мудания достига в града в подножието на Улудаг... [повече] |
Заглавие | Рубрика | + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил | 2007 / август |
Съдържание |  + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, редовен член на Академията за сигурност и правов ред на Руската федерация, редовен член на Международната академия по информатизация, Москва, доктор по богословие на Московската духовна академия“А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.” (Иоан 16: 13 - 15)
Въпросът за догматите и каноните е специфично църковен, съставлява основата на православната вяра, поради което ще го разгледаме в контекста на нашата вяра в Евангелието. Евангелието - благата вест за Царството Божие - е възвестено на хората от нашия Господ Иисус Христос.
Вярата според св. апостол Павел е “жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр.11:1). Тези странни думи на апостола на народите, от една страна, определят закона за човешката свобода относно вярата, а от друга - те говорят за вярата като особено, присъщо на човека състояние, като за някакъв дар, който той притежава. И този дар е търсенето, стремежът, очакването на нещо желано, предчувствие на нещо различно, заради което си струва да се живее. Този дар е общочовешко понятие, тъй като можем да го намерим винаги, навсякъде и във всяка една личност. Това ни дава право да кажем, че търсенето, стремежа и очакването на човека не е случайно, че това не е изключение, а е първичен закон. Този закон е религиозната същност на човека и именно той е причината за самоопределението на човека относно неговата вяра... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Теория | 2007 / август |
Съдържание |  Започнах да чета “Вопросы литературы”, когато дойдох във Франция през 1963 г. Това ми даваше възможност да бъда в курса на съвременното състояние на литературознанието в “моята” част на света – в страните на социалистическия лагер. Обаче с особен интерес следях публикациите в списанието през 70-те и 80-те години. Именно тогава започнаха да се печатат архивни материали, неиздадени произведения на малко известни и забранявани автори от минали години. През 1989 г. “Вопросы литературы” дори откри нов раздел, озаглавен “Завръщане”. Най-общо казано, аз откривах историята, оказала влияние и на мене. Тези имена и произведения бяха неизвестни както в София, така и в Москва. Обаче самият факт на тяхното съществуване, така или иначе, е дало отражение върху литературния живот от предходните десетилетия. Завръщането им – нека да е закъсняло – заличи много “бели петна” в историята. Според мене подобни публикации са особено важна дейност на списанието, която вторично се отнася до литературознанието. Тя по-скоро се свързва с историята и политиката, като се вписва в общото направление на познанието и преоценката на миналото.Какво е сега мястото литературознанието в системата на хуманитарното знание?
В началото на моя творчески път приоритет за мене бе независимостта на литературознанието: сега се придържам към по-друго разбиране. Днес наблягам върху важността на отношението между литературата и другите елементи на социалния живот и, следователно, на връзките на литературознанието с хуманитарните науки и преди всичко с историята. Този преход свидетелства не толкова за моята вътрешна еволюция, колкото отразява смяната на един период в историята на литературознанието с друг... [повече] |
Назад
[ 19 ]
Напред |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
ПЪТЯТ