| Резултати от търсенето | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | “The Architecture of Varna – an inside view”. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преводи | 2005 / май | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | АРХ. СТАНЧО ВЕКОВ Повод за подобен поглед дава поредният Архитектурен салон - Варна 2005, организиран от Съюза на архитектите в България (САБ) - Дружество Варна, и регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ)с любезното съдействие на Община Варна. Три са новите неща, които формално отличават салона от предишните: първо - организаторите са само САБ и КАБ, САБ като творческа организация , а КАБ като професионална организация на “архитекти, които извършват проектантска дейност”, както е записано в устава на камарата; второ - регламентът допуска участието не само членове на двете организации, но и за пръв път на студенти от ВСУ; трето - Домът на архитекта във Варна, ул. ”Мусала” 10, за пръв път е домакин на тази проява. На 25.04.2005 г. желаещите да присъстват на откриването едва успяха да се съберат в камерното пространство на Дома на архитекта, за разлика от участниците, които тази година са значително по-малко в сравнение с предишни издания на значимото за архитектурния живот във Варна събитие. Тази първа констатация, която се налага, едва ли се дължи на по-ранната дата - обикновено салонът се планира в края на април, когато строителният сезон е в самото начало, а много от обектите са все още в последната, довършителна фаза. Не би трябвало да бъде причина и чисто техническата страна по подготовката и заявката за участие на експозиционните табла с размери 840 х 594 мм. В търсене на отговор нека припомним, че изтеклата година беше белязана от значителни промени, които засягат целия отрасъл строителство, в това число проектната дейност, каквато представлява изготвянето на проектите, без които е невъзможна реализацията на всеки архитектурен обект... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Женева |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Съвременна турска литература | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | (Откъс от романа „Чудотворният мандарин”)
Женева е място за безцелни нощни разходки из улиците. Този град преди всичко излъчва отчайваща сигурност. Тук, където от векове банките са изворът на богатствата, дори врабчето не може да полети без полицията да е информирана за случая. При все че е голяма рядкост да видиш полицейски униформи или патрулна кола наоколо, нечия желязна ръка, скрита във велурена ръкавица, е готова по всяко време да ви улови за шията особено ако сте чужденец.
Впрочем след десет часа вечерта уличките на малкия северен град са пусти до невярване; като изключим тези от емигрантските квартали или районите на проститутките, на тях би могло да се играе дори футбол. И ако в петъчните и съботните вечери тълпи от елегантно облечени хора, банкери, делови мъже, дипломати, арабски шейхове и т.н. се струпват в петзвездните хотели и в баровете, то тротоарите, където са паркирали колите си, принадлежат изцяло на чужденците, довеяни тук като моя милост.
Навсякъде по света самотниците, бродещи по улиците след полунощ, са в по-голямата си част чужденци. Прикрити от мрака, те гледат недружелюбно страната, която не ги е посрещнала с разворени обятия, и влачат подир себе си смазващата тежест на своето минало. Собствените им страни, някога непоносими за тях, им изглеждат сега като прекрасни съновидения, като изгубен рай, ала те не вярват вече на сънищата.
Притиснати между онова мъчително минало и едно ужасно бъдеще, те са неспособни да уловят настоящето. Вярват, че са се измъкнали, а са се оказали в нов затвор. Всичко положително, което мога да кажа за емиграцията, е, че никакъв друг опит не дава на човека по-ясна визия за живота.
Започвам нощните си разходки от Стария град. Според мен това наименование е прехвалено... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Анкета | 2013 / 1 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Направих анкетата с Атанас Липчев в края на януари 2010 г., а той е отговорил на въпросите ми следващата седмица, вероятно часове преди да умре… Твърде е възможно това да са последните написани от него редове.  Анкета на Борислав Гърдев (23.06.1962, Горна Оряховица). Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” 1986. Учител в Елена (1986 - 1988), преподавател по теория и история на киното във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1988 – 1992), заема административни длъжности в областта на културата във Велико Търново (1992 – 1996). Работи за регионални и национални издания, преимуществено като журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи на радиостанции („Фокус” – 2006-2008) и тв програми („Час по България” в ТВ САТ от 2009), участва в колектива, създал „Съвременна българска енциклопедия” на изд. „Елпис” 1993-1995, в която написва всички статии, свързани с проблемите на киното. Трудът „Доктор Петър Гудев – политик и държавник” (2002), електронно издание на Liternet.bg е първото монографично изследване в Б-я, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век. 2006 издава в Liternet.bg сборника със статии и есета „Подир българската мечта”. 2007 публикува в Hit.bg изследването си „По стръмния път на писателското майсторство”, посветено на живота и творчеството на Йордан Вълчев.- Роден сте на 6 февруари 1951 г. във Варна и завършвате българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Особеният град Варна* |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Публицистика | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Ще издам една държавна и народна тайна - Варна представлява особен град, особена територия в духовната карта на България и въобще доста особена територия на планетата Земя.
И ако към първите две твърдения читателят може да се отнесе с недоверие, то по третото съмнение няма и не може да има: в околностите на Варна е намерено и във варненския Археологически музей се съхранява най-древното златно съкровище на Земята. Но за него ще стане дума по-нататък.
...Когато дядо Вазов посещава града през осемдесетте години на XIX век, той заварва едно пъстро население, което говори на всевъзможни езици - турски, гръцки, арменски, влашки. Възхитен и трогнат, Патриарха бръкнал в джоба си и дал пет гроша на едно детенце, от чиито устица чул българска реч! Звучи като анекдот, но си е чиста истина.
Докато още през 1828 г. в Самоков е имало българска печатница, то българска печатница се появява във Варна едва през 1878 г., когато Райко Ил. Блъсков пренася машините си от Браила. Първият български вестник във Варна излиза едва на 3 юли 1880 г. “Първото българско училище във Варна е открито през 1860, през 1865 г. се открива българска църква; следващата 1866 г. - самостоятелно девическо училище, а през 1870 г. - българско читалище. Идва Освобождението. Варна е вторият по големина град в страната - 24 хиляди жители (пръв е Пловдив с 33 хиляди), но българите във Варна са малцинство. Строителството на новата държава поставя важни стопански и културни проблеми, за чието решаване са необходими кадри. Това е основна задача на българските училища във Варна. През 1879 г. бива открита мъжка гимназия, през 1883 - девическа гимназия.
Иван Церов, училищен инспектор през 1890 г., съобщава съотношението между началните училища в града е както следва: 4 български, 6 турски, 6 гръцки, 2 арменски и 2 еврейски... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Юбилей | 2007 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Сега, когато Атанас Свиленов навършва 70 години, можем да обгледаме неговия почти половин вековен творчески път на критик, публицист и редактор не само като проявление на един ярък и щедър талант, но и като история на българската литературна и филмова критика. Защото едва ли има друг български критик от втората половина на ХХ век, който така всеобхватно, неотменно и ярко да присъства и в литературния процес, и в литературния и обществения живот. Атанас Свиленов е литератор по Божия дарба, роден, за да бъде критик. Но той е и обществена личност, действен човек, който обича да работи, да е публичен, обществено ангажиран, да редактира и организира. Затова навярно и обича да се изявява в различни жанрове, да работи в различни литературни издания и да заема различни по йерархия и характер длъжности. Чрез тези именно длъжности Атанас Свиленов е работил за изявите на даровити писатели, критици, филмови дейци. Затова и би трябвало да оценим служебната му “кариера” като посвещение на литературата и киното, като продължение на неговата творческа дейност и изява на критическия му талант. Не са много такива хора в българската култура, поради което няма да е справедливо да отминаваме направеното от А.Свиленов и да се съсредоточаваме единствено в творчеството му. Той е помогнал на толкова млади писатели, някои от които вече са сред най-значимите имена в литературата ни. Особено забележителна е ролята му на редактор във вестниците “Студентска трибуна” (тогава самият Атанас Свиленов бе съвсем млад) и “Литературен фронт” ( вече утвърден и авторитетен критик). Не можеш да бъдеш добър редактор и администратор в литературно издание, ако не притежаваш богата култура и, разбира се, ако не обичаш литературата. Без богата култура и обич към литературата и писателите не можеш да бъдеш критик... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Мъже за обичане |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Разказ | 2007 / август | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Атанас Стойчев е роден на 28.10.1949 в с. Равна гора, Варненско. Завършва ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Плава с корабите на “Океански риболов” – Бургас, и Параходство “БМФ” - Варна. От 1994 е председател на Моряшкия професионален съюз - Варна. Първата му книга с разкази - “Нон стоп”, излиза през 1988 в “Профиздат”. Автор е на пиесите “Скандал в рая” и “Задник, змия и бич”. Негови разкази са публикувани в антологиите: “Българска маринистика” (УИ “Св. Климент Охридски”, 2002) и “Voices from the Faultline. A Balkan Anthology” (ZayuPress, 2002). Награди от национални и международни литературни конкурси (Сърбия - 2004, Чикаго, САЩ - 2005). Член е на Съюза на българските писатели от 1995.Да! Трябва да си затворя устата и да слушам, слушам, слушам… Да ми разказваш за рейса, за кораба, за моряците и пристанищата. Това ти е първата вечер на брега и е редно ти да разказваш, а не аз да те засипвам с безумните си брътвежи. Но не мога, не мога да не ти кажа… Всяка дума се е забила като гвоздей в главата ми и за да ми олекне, трябва да ги извадя, всичките да ги извадя и да ги тръсна пред тебе…
Не знам откъде да започна. Може би, ще се разделим… Не, не ме слушай… Не знам. Господи! Как излезе от устата ми!? Мога само да благодаря на Създателя, че те има, че точно аз те имам, макар че не заслужавам такъв разкошен подарък. Защото ако има съвършени мъже, ти си много близо до тях. Макар че никога не ми го натякваш, аз си го знам. Точно така, ти ме взе с два пуловера, едно яке и чифт ботуши. Заведе ме в скъп ресторант и аз за пръв път бях на топло и добре нахранена... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Съвременна турска литература | 2007 / юни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
|
Заглавие | Рубрика | Преглед | 2007 / юни |
Съдържание |  ФРАКТАЛНИЯТ ПРЕРАЗКАЗ НА „ПЕПЕЛЯШКА”Балетът на Прокофиев на сцената на Варненското оперно-филхармонично дружество
Твърди се, че структурализмът бил заченат от опита да се интерпретира приказният жанр. А самите приказки къде се зачеват? Може би в сетивната душа на културите, където битието се схваща образно, сюжетно и нерационално. Вкусът на всяка епоха или творец към приказките се корени тъкмо в тези смътни естетически рефлекси на все още живата сетивна душа. Разликите, според мен, са само в надграждането на структури или по-точно – в безкрайното разклонение на приказната структура под формата на себеподобно фрагментирано множество (нещо като дефиниция за фрактал, предназначена за естети). Оказва се, че наративът на приказката (от средновековието и по-назад) притежава потенция за фрактален живот, който направо му осигурява своеобразно безсмъртие в областта на естетиката. С други думи, приказният текст може да се повтаря, преумножен, в живописта, после – в театъра, в музиката, в киното. Особено в киното, където езикът на жестовете е толкова силен. Ако е вярно, че приказката се ражда от примитивния живот на сетивната душа, лесно е да се допусне, че най-съвършен е изразът й в пластичните изкуства – пантомимата и балета, разбира се.
Тези мисли ми хрумнаха, гледайки „Пепеляшка” на Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева. Тук класическият балет е класически дотолкова, доколкото либретото преразказва класическо приказно повествование с класически балетни фрагменти. Музиката на Прокофиев обаче изцяло дефрагментира сценичните случки, сякаш иска да ги деконструира тонално и след това по своему да ги реконструира... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Преглед | 2007 / август |
Съдържание | Свещта гореше
Балетът „Доктор Живаго” на сцената на Варненското оперно-филхармонично дружество, музика Кирил Волков, хореография Константин Уралски, 2007 г.
 Снимка Росен Донев
Отново за интерпретацията. По-точно – за намеренията на интерпретацията (въпреки че идеалната интерпретация е непреднамерена). И съвсем конкретно – за намеренията като отказ от интерпретация. Защото към текстовете на голямата проза и поезия е трудно да не бъдеш преднамерен (това, от една страна). Когато методът на тълкуване е музикално-пластичен, в него вече е вложен своеобразен отказ от текста (това, от друга страна). По-нататък тълковният инстинкт напипва знак, който се приема едновременно и за универсален, и за напълно тъждествен с вече отказания текст (това, от трета и последна страна). Така се получава вариант на дискурс. Естествено той работи най-добре, когато към текста се подхожда с неезикови похвати.
Такива общо взето са намеренията на московския тандем – композитора Кирил Волков и хореографа Константин Уралски – към великия роман на Пастернак. Първо, отказ и на двамата от мащаба на романовото повествование. Второ, избор на универсален музикален знак, наречен „на масата свещта гореше”. Трето, либретова и хореографска лексика, която условно бих нарекъл „слабостта на руския Аз”.
Музикалният текст на Волков прилича на замайващо кръжене около една единствена музикална тема... [повече] |
Заглавие | Ballet across eyes and heart Рубрика | Под знака на Терпсихора | 2006 / август |
Съдържание |  ГЕОРГИ ВЕНИНБалетът не е просто или само танц. Той е поезия на тялото. Изящна телесност. И както в изящната словесност тишината (покоят) е също толкова важна, колкото и думите, така и в балета покоят (тишината) е не по-маловажен от движението.
А когато енергията на движението се усеща в покоя на една “застинала” фотография, тогава самата фотография е движение през времето и пространството.
Варненският балетен конкурс най-после има своята българска антология.
Неин автор е фотограф.
Фотограф, който я разказва обаче не само в снимки, но и в думи.
Стоян Лефеджиев е почти невидимият свидетел на 36 лета от този конкурс. И най-после, на 60, се осмели да признае и сподели черно на бяло своите фотовлюбвания. С риск да бъде ревнуван.
Да редактирам текста на “Балетна магия под луната”, бе замислено като предизвикателство. Предизвикателството обаче не се състоя, ако не броим менгемето на свръхкъсите срокове. Условието да поправям, без да преправям, съм съблюдавал цял живот. Има два екстремни вида редактори: едните редактират всичко, което може да се редактира; другите редактират само онова, което не може да не се редактира. В кръвта ми бие втората нагласа... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Пристигане на киното | 2014 / 2 |
Съдържание |  Петър Стоянов (1.09.1927, Дъбравино, Варненско) - Историк-краевед. Завършва история в СУ “Св. Кл. Охридски). Автор на “Дъбравино в миналото” (1984), „Стара Варна в първите години след Освобождението – 1878 - 1890“ (1992), „Стара Варна на границата между две столетия – 1890 - 1912“ (1995), „Варна през древността“ (1998), „Камчийски шепот“ (2001), „Варна и войните – триумфът и погромът на България (1912 – 1919)”, “Камчийски вълнения” (2012), както и на повече от 150 статии за миналото на Варна.АртЕнциклопедия Варна
Възрожденската фамилия на Александър Жеков е свързана с епизод от последните дни на турското присъствие във Варна. Турците дълго задържали Варна, въпреки решението на Берлинския конгрес за опразването му. За да ускори освобождението на Варна, в града пристига руският генерал Столипин и със свитата си е настанен в къщата на Янаки Жеков (на сегашната улица “27 юли”). При него веднага пристига Фазлъ паша – комендат на крепостта, и моли Столипин да го приеме, оправдавайки се, че няма специална заповед за опразване на града. Налага се ген. Столипин да замине за Цариград и да донесе нужния документ. Генералът кани Фазлъ паша в къщата на Янаки Жеков, връчва му документа, пашата ниско се поклонява и целува писмото, а Столип рязко му извиква: „А сега се омитай от Варна!“. Това се случва на 26 юли 1878 г., на следващия ден руските войски влизат във Варна. Всъщност освобождението на Варна започва от дома на Янаки Жеков. Янаки Жеков е роден в Ямбол през 1819 г. След Руско-турската война през 1828-1829 г... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Руският писател Алексей Варламов в България | 2007 / август |
Съдържание | Слово на Алексей Варламов при получаване наградата “Александър Солженицин”, 28 април 2006 г.
В личната си съдба за ключов аз считам сюжета за осъзнаване на Русия, а не Съветския съюз, като своя родина. И тук голяма роля изигра не само художествената литература или даже писателските писма, дневници и мемоари, но много повече – устните разкази на най-обикновени руски хора.
Техните лица запомнях и техните разкази записвах по време на етнолингвистичните експедиции и походи из Руския север и средните области на Русия; за скрития селски живот ми разказваше старецът Василий Фьодорович Малахов от Вологодската община Падчевари; за съдбата на тези, които напуснаха Русия, но я запазиха в паметта си, аз слушах от руските емигранти и от потомците им в Америка и Европа.
Благодарен съм на хората, непожалили за мен паметта на своето сърце. И най-първата и най-съкровената от тях беше моята баба Мария Анемподистовна Мясоедова, преживяла много тежък и поради това – твърде обиден за руската жена живот. Тя сама е възпитала три деца, спасила ги е през войната от глад и болести, дала е на всички образование, а освен това пишеше стихове и проза, но професионална писателка не стана, защото през нейния век имаше други, по-важни от литературата, грижи и задълженията в живота й бяха твърде много. Аз възприемам своето писателство като нейно поръчение и изпълнение на нестореното от нея...
В историята на руската литература често е имало периоди, когато тя е изпитвала и изразявала в слово не само раздразнение и оскърбление, за които говори Пушкин, но и трагическо чувство за Богонапуснатост, чувство на страх, че над нас, според израза на Николай Рубцов, „не ще има тайнствена сила”... [повече] |
Заглавие | Poems by the late Bulgarian poet Bozhidar Bozhilov Рубрика | Памет | 2006 / февруари |
Съдържание |  БОЖИДАР БОЖИЛОВ1923 – 2006
И Божидар Божилов се пресели в отвъдното. Земята прие остарялото и поразено от болести негово тяло, за да освободи младата му, неспокойна и отдадена на словото душа.
Той живееше с литературата и я създаваше с някаква чудотворна лекота, бързина и красота. Затова и пишеше толкова много и за всичко. Думите му пресъздаваха безкрайния живот и все не свършваха. Тези, които не го четяха, смятяха, че тези думи са повърхностни и измислени.
Живи и истински бяха обаче тези думи!
Но Божидар Божилов не само не беше повърхностен, но поезията му е изпълнена с драматизъм, проникновеност и искреност. Поетът се вълнуваше от всичко в живота и майсторски превръщаше вълненията си в стихове, проза, драми.
Тези, които го познаваха и дружаха с него, знаят колко духовит и остроумен човек бе Божидар Божилов. Шегите му нямаха край. Някои от тях той описа, други дълго ще се разказват и ще се превърнат във фолклор.
Божидар Божилов се роди край морето, във Варна, и живя целия си живот с морето и Варна... [повече] |
Заглавие | Boris Loukanov in his 70s Рубрика | Имена | 2006 / декември |
Съдържание |  СИЯ ПАПАЗОВАДетство...
Житието на Борис Луканов започва от Ловеч. От същия град тръгва по своя път още един варненски актьор – Данаил Мишев. Те двамата са като омагьосани. От рождение са заедно. От първо отделение до единадесети клас са все заедно. В едно училище, в един и същи клас. Къщите им са почти една до друга. Данаил, накъдето и да се обърне, все Борето вижда пред себе си. Като пристига във Варненския театър, оглежда се, Борето е вече тук.
Люлката на тяхното детство е прочутата ловешка махала Дикисан. Няколко думички за нея: Ако се вслушате в това наименование, непременно ще откриете нещо диво, прерийно, хунско дори. Чуйте само как звучи – Ди-и-и-кий сан! Дивият запад, Дакота и степите на Азия, взети заедно. Голяма игра пада в тази махала, особено през лятото. Но неизбежно идва есента. Удря звънецът. Чуват го във всеки двор на Дикисан. Умиват лицата и одраните колене на двете момчета. Сресват ги как да е. Повеждат ги към училището. Гана повежда Борчо. Динка повежда Дульо. И ги предават право в ръцете на Бочо Гаргата. Той е от онова изчезнало поколение учители, което бие с пръчка, с линия или с друг случайно попаднал предмет за педагогическо въздействие.
Отдъхват си кокошките, котките и всичката твар под небето на Дикисан. И жените си отдъхват. Изпират прането. Забъркват гозбите. Над Дикисан се понася мирната, сладка миризма на картофена яхния с много лук, чубрица, червен пипер и още една трева, която се въди само в този край – тарос.
И до ден днешен Борис Луканов изглежда малко наплашен. Все нещо преживява, все нещо му мисли... [повече] |
Заглавие | Културно- историческата памет, самосъзнанието на личността и сътворяваната действителност Рубрика | Есе | 2007 / март |
Съдържание |
|
 Методите за изучаване на паметта са също толкова разнообразни, колкото безкрайно и разпространно е нейното поле, разоравано от неврофизиологията, психологията, биологията, етиологията, педагогиката, литературата, изкуството, социологията, палеонтологията, фармакологията, фотографията, информатиката. В това безкрайно поле свое място заема тази негова част, която е свързана не само, ако се възползваме от класификацията на Жане, с моторната или образната, логическата или афективната памет, а и с метафизичните пластове на съзнанието, с избора на главните жизнени ценности, с изработката на основните установки на съзнанието и мотивите на поведение, вкоренени в културно-историческата традиция.Според израза на Н. А. Бердяев “човешката личност е много по-тайнствена, отколкото светът” и тайната й е “никому неизвестна докрай”. И въпреки това в самото разбиране на личността може да се отделят разни страни и равнища, включващи не само особено неповторимата нейна същност или вменяемост по отношение на социалната значимост на собствената й дейност, но и способността за преобразяване на естествения й егоцентризъм и реалното, а не риторично самоусъвършенстване. Според И. Кант човек се превръща в личност благодарение на самосъзнанието, което го отличава от животните и открива достъпа за въздействие на нравствения закон.
Връзката на вътрешното устройство на душевно-духовния свят на човека с резултатите от неговата външна дейност подчертава Вл... [повече] |
Заглавие | “Долу Тодор Живков”- заради З. Ч.? Рубрика | Друго време | 2007 / април |
Съдържание |  “На 5 март 1985 г. във в. “Пулс” излиза стихотворението “Есен” под името на поетесата Маргарита Петкова. Ако се чете по вертикала, първите букви съставят изречението “Долу Тодор Живков”. Скандалът е голям, ДС и лично VI управление се заемат с издирването на истинския автор. Заподозрени са всички работещи или сътрудничели на вестника - около 20 - 23 души, сред които, освен Георги Тахов, са и Божидар Божилов, Иван Гранитски, Борислав Геронтиев, Венко Евтимов и др. Разпити, вземане на сравнителен материал за експертизи, подслушвания на заподозрените...”Бончо Асенов, “От Шесто за Шесто”, София, 1999 г.
Служителите на VI управление на ДС, които наблюдават редакцията, са от по-специалните ми посетители и винаги им се полага от по-специалната почерпка - луксозни шоколадови бонбони и кока-кола в четвъртлитрова стъклена бутилка.
Посещенията - рутинни и превантивни - обикновено започват с размяна на шегички и завършват с целта на посещението.
Този път посещението не започва по сценарий.
Гостът си взема от бонбоните, опитва от американското питие, но тънка шегичка няма.
Иска ми броя на вестника от 5 март.
Това насочване направо към целта не ме изпълва с весели предчувствия.
Приготвям се за обяснения.
Двайсетина дни са минали от излизането на въпросния брой, в който беше публикуван цикълът стихотворения “Вечен кръговрат” с автор Маргарита Петкова... [повече] |
Заглавие | Създател на пластически метафори Рубрика | Изкуство | 2008 / март |
Съдържание |  Иван ГранитскиАко се потопим в мамещо-загадъчния и приказно-прекрасен свят на един от най-ярките съвременни български художници – Борислав Стоев, ще ни удивят дълбинността и многопосочността на неговите пластически внушения. Майстор на изобразителната метафора – като че ли това е най-краткото определение за този художник. Той чете текстове на автори от световната и българската класика и не ги илюстрира, както правят мнозина, а ги съпреживява. Изобразителните послания на Борислав Стоев не само следват конкретния текст, но и вдъхновено го интерпретират, доразвиват, защо да не използваме дори и думата „музицират”.
Ако съзерцанията на художника се отнасят до Бокачовия “Декамерон”, ние виждаме възкресения дух на Ренесанса, романтично-мистичната ефирност на Ботичели и хедонистичната чувственост на Рабле. Ако той “чете” Ран Босилек или друг класик на българската детска литература, откриваме удивителна дълбочина на изобразителното послание, богатство на нюансировката, плътност и същевременно артистичност на рисунъка. Ако пък разглеждаме негови емоционални потапяния в света на родопското село, можем дори физически да доловим ехо от Орфеевите мистерии или ритмите на българската народна песен, очите ни широко ще се разтворят за невероятното богатство на националната ни носия, на разноцветните шевици, от които грее слънцето на древен и същевременно млад художествен дух. Няма в съвременното ни пластическо изкуство творец, който с такова проникновение да раздипля пластовете на народната душа, чийто стародавен шепот извайва вълшебните гледки от земята на Орфей... [повече] |
Заглавие | Залутани мисли Рубрика | Анкета | 2007 / април |
Съдържание |
|
Заглавие | Рубрика | Дневник | 2007 / декември |
Съдържание |
|
 Панко АнчевАз употребявам понятието “провинциализъм на съществуването” без оценъчен характер и без да влагам в него нещо, което би принизило или унизило българската култура и би засегнало нейните видни представители. Една национална култура съществува в условията, в които съществува нацията, а от състоянието на нацията зависи и състоянието на културата. А какво влагам в понятие “провинциализъм на управлението”, ще се разбере малко по-късно.
Нека видим сега в каква национална среда съществува българската култура и какъв е контекстът на нейното общоевропейско битие.
Българската нация е малка. Тя се обособява и самоосъзнава сравнително късно, от втората половина на ХVІІІ и почти през целия ХІХ век (ние сме малко “по-възрастни” от американците!), а още по-късно се създава и нейната самостоятелна и свободна държава. Преходът от Средновековието към Модерната епоха се извършва в условията на друга културна традиция и в неевропейска, износена и напълно деградирала социално-политическа система. Възраждането преодолява традициите на средновековието, като създава нова обществена среда, в която развитието се осъществява по нови закони. Културата също променя своята парадигма, секуларизира се заедно с общественото съзнание и започва да придобива светски и общонационален характер. Самозараждат се нови специфично български форми на съществуване, но заедно с това се възприемат и такива, които не са български и са привнесени отвън. Българската култура се самоутвърждава, като се подлага на силно външно, предимно европейско влияние... [повече] |
Заглавие | Bulgarian Triumph in Lutzern. Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари |
Съдържание | 
Събитието
На 2 декември в голямата концертна зала на швейцарския град Люцерн с грандиозен успех беше изпълнено произведението на композитора Милко Коларов - Концерт за цигулка и оркестър. Солист беше българският цигулар Димитър Димитров. Под диригентството на Джон Акселрод и в акомпанимент на симфоничния оркестър на Люцерн над 2000 зрители, изпълнили до краен предел залата, бурно и продължително аплодираха българската творба. Димитър Димитров изсвири на бис втора част, alegro, от сонатата за соло цигулка също от Милко Коларов. Програмата на симфоничния концерт включваше и произведения на Бела Барток (“Скици”) и Бетовен (Шеста симфония – “Пасторална”). Израз на специалното отношение към събитието беше кратката беседа, поднесена от диригента Джон Акселрод, посветена на източно-европейската и в частност българската музикална култура. Концертът за цигулка и оркестър е създаден точно преди 20 години. Неговото премиерно изпълнение е на Международния музикален фестивал “Варненско лято” 84 в изпълнение на Минчо Минчев и под диригентството на Иван Маринов. 
Участниците Американецът Джон Акселрод е един от водещите диригенти в съвременния музикален живот. Освен в Люцерн има постоянни ангажименти във Филаделфийската филхармония и оркестър “Мацартеум” в Залцбург. Джон Акселрод: “Концертът за цигулка и оркестър е музика от най-високо качество. Милко Коларов утвърждава името си на един от големите съвременни европейски композитори.” Димитър Димитров е роден във Варна. Възпитаник е на варненското музикално училище “Добри Христов”... [повече] |
Назад
[ 2 ]
Напред |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||