Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Резултати от търсенето
Заглавие
Цивилизация или култура?
Civilization or culture? 
Рубрика Бележник | 2005 / юни 
Съдържание

      (Относно някои нравствено-естетически
     императиви в творчеството на Гео Милев)

     
     ИВАН ОВЧАРОВ
     При разглеждане творчеството на Гео Милев изпъква един аспект от нравствено-естетическо и дори от “философско-методологическо” естество на тъй наречения проблем за “идейното израстване” на Гео Милев от сп. “Везни” към сп. “Пламък”. Или, както беше резонно да се подчертава: от “субективно-идеалистическо” към “обективно-материалистическо” пресъздаване на действителността. Въпросът може да се постави и така: Дали творческото дело на поета може да се възприема като специфична илюстрация на подобно “израстване”, или е просто пример за проникновената смяна на акцентите от страна на една завършена и ерудирана личност спрямо конкретните развойни механизми и явления в пъстрата картина на обществено-културния ни живот по онова време.
     Много показателна за принципите на Г. Милев е организираната от него в кн. 4 от 3-годишнината на сп. “Везни” литературна анкета с читателите за “материалистичното и духовното схващане на изкуството”. В следващите броеве на списанието Г. Милев публикува редица от получилите се в редакцията мнения по поставената тема, както и свои коментари към тях. Интересни в това отношение са писмото на “комуниста А. Иванов” (така се е представил авторът му) и съответният коментар на Гео Милев към него. А. Иванов от своите партийни позиции, пише: “Аз обвинявам вас – писателите, които бягате от работния, трудовия народ, вие, които продавате своите дарования на днешните народни потосмукачи (...) унижения, ограбения, невежия и разбунтувания работник (..... [повече]
 
Заглавие
Черният никой
The Black Nobody 
Рубрика Дебют | 2006 / август 
Съдържание

Иван Райков.
Роден във Варна, ученик е в Първа езикова гимназия с профил английски език. Пише проза от 9-годишна възраст. Разказът „Черният Никой” е негова дебютна публикация.

Идеята да се самоубие гъделичкаше съзнанието на отеца вече години наред. Всъщност непрестанно се чудеше защо все още не я е осъществил и винаги стигаше до простия извод, че страхът му пречи. Но имаше ли изобщо от какво да се страхува? Да, вестниците щяха да шокират хората, приятелите му щяха да говорят за това с години..., щеше да гори в Ада. Истината обаче е, че отдавна изгуби вярата си, и самата мисъл, че е отдал целия си живот на нещо, което не съществува, го караше да плаче. И плачеше...
Отецът с трясък бутна портите на катедралата. Царящата тишина в миг бе нарушена от клаксоните на автомобилите, препускащи по улиците, пламъчетата на свещите потрепериха плахо. Подпирайки се на белия си бастун, преподобният затвори двукрилата врата и избърса потта от челото си с ръкава на расото. Нервно започна да трака с бастун по земята – макар и никога да не бе виждал това място, знаеше разположението на всеки един детайл, изграждащ интериора на Божия храм, в който работеше. Направи две-три нерешителни стъпки и щом червеният накрайник се блъсна в позлатения олтар, слепецът се свлече на мраморния под. Усещайки неговата хладина, коленете му изтръпнаха, изостреният му слух долови божествената тишина и приказния покой.
Беше вечер и вече не бе останал никой сред скамейките, поне така предполагаше. Не усещаше чуждо присъствия, нито пък чуваше някакви странични шумове, било то шепот на молитви или каквото и да било... [повече]
 
Заглавие
Човекът - самота, слабост и копнеж в стихотворението “Nevermore” от Димчо Дебелянов.
The man – loneliness, weakness and longing – in the poem “Nevermore” by Dimcho Debelyanov. 
Рубрика Бележник | 2005 / юли 
Съдържание

     ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
     
     В най-представителния манифест на българския символизъм - “Модерната поезия”, отпечатан през 1914 г. в сп. „Звено” - Гео Милев споделя: “Блян и вечност - това е според мен животът на модерната душа.” Цитираното откровение категорично се родее с представата за копнежа по красотата, който според автора на статията трябва да получи статута на вечност. Изкуството за самото изкуство и творецът над живота са идейната платформа на модернизма, която предопределя космическата самотност на литературните персонажи. Така човекът се обособява като средоточие на самота, слабост и копнеж - една универсална, самобитна и вечна вселена, единствено достойна да бъде обект на претворяване и изследване.
      Стихотворението “Nevermore” е свързано с ранното творчество на Дебелянов, носещо ясно очертан символистичен облик. То е част от цикъла “Копнежи”, включващ произведения като “Смърт”, “Видения”, “Полет”, “Песен”, писани в хронологическия отрязък 1907 - началото на 1909 година. Нещо повече, предходната творба на “Nevermore” “Полет” стартира с епиграф от френския поет Шарл Бодлер: “Отвъд слънцето, отвъд ефира…”. Тя художествено озвучава желанието на лирическия персонаж да избяга “от мръсния лик на суетност вседневна”, да възкреси и преживее като своя Икаровата съдба (съдбата на свободния човек). Нека разчетем и своеобразната смислова верига, образувана от заглавията на трите последователни стихотворения в цикъла “Копнежи”: “Полет” - “Nevermore” - “Песен”. Ясно се наслагва усещането за невъзможността да се осъществи духовният полет и песенната хармония... [повече]
 
Заглавие
Шутландия- от Христо Леондиев
Shootland – by Christo Leondiev 
Рубрика Къси разкази | 2006 / февруари 
Съдържание
Христо Леондиев
Гео Милев - Рисунка от корица на книга със стихове на Пол Верлен
Из изложбата “Гео Милев и българският модернизъм”

Шест морета и десет океана миеха бреговете на Велика България. Нямаше с кого да се воюва – всички народи бяха покорени. Турците трябваше да избират между кръста и дръвника. Гърците бяха ослепени като войниците си, а сърбите станаха най-правите българи.
В Търновград цареше мир и разврат. Царе и боляри бяха оставили държавните дела на произвола и по цял ден мислеха само как да направят корема си по-голям от този на ближния.
– Разсмей ме! – заръча царят на своя шут.
Последният нямаше никакво чувство за хумор, но беше единственият гърбушко в иначе снажната държава.
– Не мога!
Съдбата беше безмилостна към шута. Очите му бяха тъжни и хлътнали. В тях имаше толкова много злоба, че цветът им не можеше да се определи съвсем точно. Пък и никой не го беше грижа. Шутът беше сгънат на две. Носът му беше крив и опираше земята, сякаш шутът ходеше с бастун, а огромните му уши усилваха малките звънчета по шапката му като камбани и го правеха на луд.
По това време в двореца се бяха събрали рицари от близки и далечни страни. Идваха за ръката на царската дъщеря, която най-смелият от тях щеше да спечели веднĄ с насрочения в нейна чест турнир.
Рицарите, също като домакина си, безделничиха по цял ден, ако не броим времето, когато споделяха неговата трапеза... [повече]
 
Заглавие
Юбилеи и награди
Anniversaries and rewards 
Рубрика Суета | 2006 / август 
Съдържание
ПАНКО АНЧЕВ
Дойде нова мода в живота: зачестиха юбилейните чествания и връчванията на награди. Ще каже човек, че живеем в държава на юбилеите, рождените дни и заслужените награди за духовните ни първенци.
Всекиму се иска да го забележат, почетат, изтъкнат и наградят за заслугите, които е уверен, че има. А може би не толкова за заслугите, колкото за усилията, лишенията, тревогите и съмненията. Приятно е един ден да ти кажат, че трудът ти не е бил напразен.
Творецът е в правото си да настоява да бъде забелязван и отличаван. Вярната и навременна оценка стимулира и носи вдъхновение за нови дела. Нищо че това е суетно и изкривява представата за собствените възможности. Човек по рождение е суетен – особено творецът, който обича шума около себе си, аплодисментите, постоянното внимание. Този първороден грях е същината на същността му; той му носи най-светлата радост от труда и усилията.
Дай Боже обществото да оценява тези усилия навреме и навреме щедро да ги възнаграждава.
Ала не за такава оценка отварям дума. Отварям дума за един особен и коварно ширещ се “тероризъм” на отделни хора, които непременно искат не просто да ги забележат, но и да ги отделят от останалите, да им заплатят и ги впишат във вечната книга на времето... [повече]
 
Заглавие
Юнна Мориц- нови преводи на Красимир Симеонов 
Рубрика Преводи | 2007 / август 
Съдържание

Юнна Мориц e родена на 2 юни 1937 г. в Киев, родът й произхожда от Испания. В годината на раждането й арестуват баща й по донос, след няколко месеца го освобождават, но от изтезанията той ослепява. „Слепотата на моя баща разви моето вътрешно зрение” – казва Юнна. През 1955 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки”, участва в експедиции до Арктика, зимува на Нова земя. След завръщането си е изключена от института заради „нездрави настроения в творчеството.” За първата й стихосбирка „Мисия Желание” (1961) е обвинена, че не е „наш, съветски поет”, а втората „Лоза” (1970) попада в черните списъци. В последната си книга „По закона – привет на пощальона” (2005, 2006) включва свои графики и живопис. Стиховете й са превеждани на почти всички европейски езици, на турски, японски и китайски.

Юнна Мориц
 
Свежи новини
 
Ван Гог е ужасен човек,
а Гогол – зловещ.
По и Уайлд са кошмарни мъже,
а Фьодор М. е... какво да ти кажа!
Но в сряда обявиха новината,
че Пабло П... [повече]

 
Заглавие
Юрий Лучев 
Рубрика Поезия | 2007 / април 
Съдържание

Юрий Лучев е роден на 2 август 1957 г. в Лом. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, работи като преводач във Варна. Автор на стихосбирката „Посичане на ореха” (1982).

 

Стомна, декорирана с птици (ХIII - ХIV в.)

МРАЧЕН ЧОВЕК, МНОГО
Седи и празно гледа
сякаш вените си е прерязал
и кръвта му е изтекла във мравуняк
а очите му във шепите му са изтекли
или пък между краката са изтекли –
все едно изтекли са и толкоз.
Ами който много гледа…
Или са избодени защото е езичник?
Или е войник на Самуила?
Като гледам вече май се е възнесъл
във небитието
или пък оттам пристига
с много труд все още диша и въздиша
и не се разделя с мрачната си сянка... [повече]
 
Заглавие
“Amour.”- Пламена Рачева.
“Amour.” – an essay in Paris by Plamena Ratcheva. 
Рубрика Резонанс | 2005 / април 
Съдържание
     Париж е град с пространство, в което се скитат знаци от различни изкуства. Знаците могат да бъдат и думи като “Amour.”; дума, с която творецът да се позовава на един основен психологичен мит - любовта. Дума, конституираща и пораждаща сама по себе си задпределност.
     Творбите и “светът от техните значения”, в който ние навлизаме, ни откриват зоната на едно културно пространство, в което творческата идентичност и начинът на изява са определящи.
     Колко видима е думата “ Amour.” в живота на града, в който уважението към изисканата префиност и елегантност личат в гладките асфалтови пътеки - без скрипците на раираните плочки, без изпотрошените каменни зъби на калдъръмите.
     Целостта на тънкото високо токче на дамската обувка е показалецът с перфектен маникюр, с който всяка истинска дама в тоя град заявява с гордост, че е съвършен обект на възхищение и любов.
     По уличното платно се диплят белите като морска пяна линии на зебрата и изострят сетивата за неочакваното. А един знак стои там на пътя ми - в основата на железния стълб, в сянката му. Знакът е нашепнатата дума, витаеща свободно в пространството. Знакът подпечатал моите стъпки в предстоящите дни.
     Седем часа – сянката е малката стрелка, а стълбът - за точно седем. Голямата е закована в 12-ия час.
     Седем часът – платоничният час на срещата ми с “ Amour.” – една реалия, една сянка, един слог и сблъсък на въображение и манипулация... [повече]
 
Заглавие
“Бандата на Кольо Севов” 
Рубрика Роман за поезията | 2014 / 1 
Съдържание
Михаил Григоров (20.02.1951, Средец, Бургаска област) – Писател. Завършва съобщителна техника във ВМЕИ във Варна (1977). Участва в Кабинета на младия литературен работник на Кольо Севов. Работи като инженер в транспортното строителство и в Соф. метрополитен. Занимава се с частен бизнес. Стихове публикува от 1972: “Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, “Народна младеж”, “Български писател”, „Труд”, “Кил” и др. Негови стихове са отпечатвани и на страниците на сп. “Пламък”, „Дружба”, “Отечество”, “Младеж”, “Море”, в алманасите “Простори”, “Хоризонт”, “Море” и др., както и в сборника “Смяна 81” на издателство “Народна младеж”. Негови стихове са публикувани и в антологии като “На чаша вино”, на фондация “Бъдеще 21 век”; “На Куба с любов”, на сп. “Читалище”; антологията “Автори на в. “КИЛ”; антологиите на СБП, на Венцеслав Пейков, на читалище “Джон Атанасов”. За творчеството му са писали Кольо Севов, Матей Шопкин, Петър Лозанов, Иван Гранитски, Емил Иванов, Кирил Борисов, Емил Рупел, Петър Андасаров, Иван Николов, Велин Георгиев, Румян Русев. Чл. на СБП и на СБЖ.
Книги: Езически празник (Идеи 21 век, 2007); Крила на сезоните (Гитава, 2005); Стихопрози (Рал Колобър, 1995); Корабна статуя (Рал Колобър, 1996); Начала на любовта (Янчев и сие, 1991); Междугария (Нар. младеж, 1989) и др... [повече]
 
Заглавие
“В защита на Блок”- Николай Бердяев.
“Defending Blok” – thoughts of Nikolay Berdyaev. 
Рубрика Есе | 2005 / април 
Съдържание
     Ал. Блок

     Статията за А. Блок на един петроградски свещеник, вече починал, не би могла да се нарече груб богословски съд над поета. Тя не е написана в семинаристки стил. Авторът е човек културен и деликатен. В статията има голяма религиозна истина не само за Блок, но може би и за цялата руска поезия от началото на ХХ век. И заедно с това в съда над Блок проличава огромна несправедливост и безпощадност. Истинският поет разполага с други средства за оправдание, освен аскезата и духовното възхождение. Статията за Блок, всъщност, поставя от религиозна гледна точка под въпрос самото право на съществуването на поета и поезията. Можеше да се покаже, че почти всички световни поети, най-великите и безспорните, се намират в състояние на “прелест”, че не им е дадено ясно и чисто съзерцание на Бога и умните същности; че тяхното съзерцание винаги е било замъглено от космически превъплъщения.
     Ако за Данте се направи изключение, то няма да е заради Беатриче, а за ада, в който пратил толкова много хора. Това е най-големият и мъчителен проблем на поезията: тя е в съвсем малка степен причастна към Логоса; тя е причастна към Космоса. В поезията на Блок лирическата стихия намери за себе си най-чистия и съвършен израз.
     Руският поетически ренесанс от началото на ХХ век включва смъртоносни отрови; в него влизат елементи на онтологично развращаване (казвам “онтологично”, а не морално). Но за Блок трябва да се води съвсем друг разговор. А. Блок е един от най-великите лирически поети. По него може да се изучава природата на лирическата стихия. Винаги когато ми се е случвало да разговарям с Блок, ме е поразявала нечленоразделността на неговата реч и мисъл. Почти е невъзможно да го разбереш. Разбирам стиховете му, но не можех да разбера онова, което говореше... [повече]
 
Заглавие
“Време за богатство”- Ангел Г. Ангелов.
“Time for wealth” by Angel G. Angelov. 
Рубрика Проза | 2005 / април 
Съдържание
     Ангел Г. Ангелов e pоден в Пазарджик, живее във Варна. Автор е на белетристичните сборници „Невъзможна любов” (1984), „Оживление в мравуняка” (1993), „Плах опит за докосване” (2002) и на романите „Закуска по обяд” (1991) и „Сутрешни залези” (2000).
     
     Откъс от подготвяния за печат роман „Бъдещето на отминалото време”
     
     Взривяването на Пространството разпиля задрямалото Време, плесенясалите му късове се понесоха в най-неочаквани посоки и в своя неразумен летеж понякога се сблъскваха със случайно изпречили му се парчета Разум. Притежателите му бяха най-различни, непредвидими дори, носители на дарени умения, понякога неподозирани, непроявявани с векове поради липса на условия, но съхранявани незабележимо в очакване на подходящия миг. Този внезапен Взрив, това колосално освобождаване на дълго стаявана енергия изигра ролята на въпросния Миг...
     Бъдещия Богаташ (Б.Б.) се събуди мъчно, изпосталялите му от вековно гладуване пръсти скърцащо разтъркваха гурелясалите му очи, полуотворени за настъпващата смрадлива Светлина. Миришеше тя на развалени яйца, на сперма и на зачатие, на обещание, което ще се сбъдне някога и някъде. Б.Б. нямаше време да мисли за атакуващите го обстоятелства, затова гледаше да се справи с настоящия момент на разсънване, в което той съзираше нещо като прераждане. Разбира се кандидатът за богатство дори не подозираше какво всъщност го очаква, но неговото собствено бъдеще той по никакъв начин не свързваше нито с Бъдещето на Отминалото Време, нито с каквото и да е бъдеще. Очакваше той само и единствено Богатство, огромно зашеметяващо, непредставимо, Бог знае как използвано, развращаващо, облъчващо, убиващо, смазващо, пораждащо злоба, завист, егоизъм, долни страсти и разврат. Разбира се, Б.Б... [повече]
 
Заглавие
“Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина” 
Рубрика Имена | 2007 / декември 
Съдържание
Десислава Неделчева
Тъжна работа е да възстановяваш цели части от религиозното или художественото минало по следите на дълбока ампутация, извършена от комунистическите чистки. Тъжна, ако не вярваш, че наистина бъдещето освобождава миналото.
Тези дни прочетох няколко изречения, които отвориха и друг вид обществени липси, болезнени и неприемливи.
Много скърбя - пише варненско-преславският митрополит Симеон в писмо до Михаил Маджаров през 1922 г. - задето се намерих принуден да кажа, че не съм съгласен с мои другари и събратия. Но не можех да поступя другояче. Не можах да мълча. Намирам се на края на попрището си. Мечтите ми за народно щастие, които ме въодушевляваха и подкрепяха от млади години в разстояние на половин век, са разбити. Да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина, не мога. Трябваше да кажа това, което според мене е истина. Казах го. Но ако заблудата и лъжата вземат връх, толкова по-зле за тия, които искат да основат бъднината си върху такива гнили основи.
Митрополит Симеон е публична фигура от непосилен днес мащаб, неговото духовно водачество може да се измери само с най-високите примери на всеотдайност и зрeлост. Но колкото и последователно да е било изрязването на факти от живота и дейността на митрополита, несъмнено изрязване на живо месо от обществените дух и тяло, все някъде е оставало нещо неунищожено. Да си призная, помнех името на митрополит Симеон само покрай „Строителите на съвременна България” от Симеон Радев... [повече]
 
Заглавие
“Притуленото в сажди щастие”– светът между изхода и свободата
“The happiness concealed in soot” – the world between exit and freedom 
Рубрика Резонанс | 2006 / август 
Съдържание
Владимир Стоянов
Новият роман на Владимир Зарев “Светове” (Откъс от романа е публикуван в “Простори”, 2005, бр. 2.) е инертекстуално разгърната интелектуална творба против разпада в личен и обществен план. Не да зачеркваме и отричаме, а да съхраняваме позитивното и да съзиждаме ни призовава авторът. Тема и лайтмотив на повествованието е “колективно несъзнаваното”, открито и психоаналитично обосновано от Юнг, което ни обединява и прави поданици на едно пространство и на един свят. Излизайки от представата за 90-те години на ХХ век, съдържанието на романа прераства в универсално значима философска метафора за развитието на света от “реката на архетипите” до неговото профанизиране и разпадане зад маската на глобализма.
Разделянето на световете е представено като сблъсък на духа и тялото, на индивидуализма и колективизма, на аполоническото и дионисиевското начало, на сигурността и случайността, на съня и действителността, създадени да битуват в неразчленимо единство. Отказал се от нравоучителните формулировки и рецепти за настоящето и бъдещето, Зарев защитава интуицията на нашето време, която в крайна сметка е по-силна от повсеместното логициране и унифициране на пространства и личности. Представеният сблъсък е интровертно и екстравертно драматичен, но не и трагичен, защото чрез любовта контрастът се превръща в емблематично качество на единението, а не в зачеркваща антитеза. Затова и в духа на Третия завет (епохата на Духа) авторът преосмисля категориите “добро” и “зло”... [повече]
 
Заглавие
“ПРОСТОРИ” – изданието, което даде хоризонт и на поетите от Варна 
Рубрика Без рубрика | 2004 / ноември-декември 
Съдържание
Фото

Фото      МОРЯЦИ
     
     Когато стъпите на сушата,
     вървите тежко и се олюлявате.
     Нозете сякаш не ви слушат, а
     същинска койка е земята,
     и ви люлее за посрещане
     със своя майчин тласък нежен.
     Ала невидимите мрежи
     на сини пътища и разстояния
     са ви оплели безвъзвратно
      и ви теглят...
     За да поемете обратно -
     стаили своето страдание.
     По-тихи от носталгия.
     По-силни и от любовта.
     Опазени от злоезичие.
     Опазени от безразличие.
     Запазени за красота.
     Запазени за оня миг, във който
     една невинна белота ще ви посрещне
     и ще поиска котвичката.
      Дайте я.
     Не ви е нужна.
     Котвата -
      е символ на пристанище... [повече]
 
Заглавие
“Реформаторът” Дан Браун
The „reformer” Dan Brown 
Рубрика Резонанс | 2006 / септември 
Съдържание
ГЕОРГИ ХОДЖЕВ
Нека започнем с любопитния факт, че Умберто Еко отказва да проведе дискусия с Дан Браун.
С такова предложение към тях двамата се обърна неотдавна кметът на италианското градче Винчи– нещо съвсем логично, – обаче Еко го отрязва: “Във Винчи ще дойда друг път, когато там ще се намира някой истински писател.” Самият Браун той определя като “като интригант, разпространяващ фалшиви новини”.
Раздразнението на Еко е напълно разбираемо: като цяло книгата на Браун унищожава всичко, за което Умберто се е борил, написвайки “Махалото на Фуко”. Поразителният плагиат, първата глава на “Шифърът на Леонардо”, може да подразни и най-непредубедения читател. Да не говорим за “Братството на Розата” от Д. Морел. Браун едва ли е имал такива намерения – той просто е пожелал да напише роман в духа на “Махалото”, само че “по-простичък” и “по бестселър”. Съдейки по всичко, той е нормален човек, и затова навярно се притеснява за духа, който е изпуснал от бутилката – но това по принцип не променя ситуацията.
Книгата на Браун сама по себе си е напълно безобидно епигонство на трудния Еко, предназначено за домакини, мениджъри и младежи на прага на висшето образование... [повече]
 
Заглавие
“Талантът е като чук - с него можеш да заковеш гвоздей, но и да убиеш човек”
Talent is like a hammer: by its means you could drive in a nail but also kill a man 
Рубрика Имена | 2006 / октомври 
Съдържание
Разговор с проф. Борис Тарасов, литературовед, ректор на Литературния институт “Максим Горки” - Москва
ДОНКА ХРИСТОВА
- Нужно и възможно ли е да съхраним културно-историческата си памет в глобализиращото се общество?
- Трудно е да се каже дали е възможно, но е необходимо. Защото културно-историческата памет позволява на хората да не се ограничават с минутни нужди и проблеми от практически характер. Макар че често човек се оказва в плен на тези въпроси, в плен на своето физическо съществование и така губи целите и смисъла на това съществование. Не може, разбира се, цел да бъде така нареченото потребителско общество, което е сформирано и продължава да съществува със своите ценности. Човек може да се крепи единствено на духовните неща, които придават смисъл на живота, на работата и кариерата му. Затова са така необходими културно-историческата памет, народностната култура, националните ценности и светини. Иначе личността като индивид, народът като общество ще останат без свое лице и ще се разтворят в глобализма с неговите потребности, ценности, с неговата масова култура. При глобализацията ще се загуби истинската култура, която е невъзможна без традиции, без културно-историческа памет, без опора, без твърдата основа, свързана с културно-историческата памет. И без оцеляването дори. Защото на всички е известно, че макар да изглежда различен, демографският въпрос е много важен. Той стои остро и у нас, и у вас, и в цяла Западна Европа. Хората не раждат деца. Макар да звучи парадоксално, това не е свързано с тяхното материално положение... [повече]
 
Заглавие
„Богдановата чушма” – легенди и факти 
Рубрика Публицистика | 2007 / ноември 
Съдържание
Людмила Стоянова
 
Богдановата чешма, кавака
и околни сгради, 1912 г.
 
Свиете ли по улицата зад някогашния митрополитски храм на Варна „Св. Атанасий”, скоро ще се озовете до мястото, където няколко века поред са текли водите на най-величествената градска чешма – Богдановата. Великолепието й впечатлява османският пътешественик Евлия Челеби, който през 1656 г. възторжено я описва.
Регулацията по време на Балканските войни заличава горната част на улицата “Параскева Николау”, която е завършвала до малък площад, образуван при пресичането на улиците “Цар Шван Шишман”, “Граф Игнатиев” и “Княз Дондуков”. Наричали го различно – и “Богданска площ”, и “Муса мегдан”. Споменаваме го, защото е свързан с историята на „Богдановата чушма”. Мястото й е било точно на този площад зад митрополитска църква, а е построена през 1646 г. с помощта на молдовския княз Василий Лупул – Богдан бей. В българската фолклорна традиция Молдова е известна като „Богданската земя” и оттук вероятно идва прозвището на княза, както и името на старата варненска чешма. През ХV-ХVІІІ век турците впрочем също наричали съседното на българските земи и васално на Портата княжество Молдова – Богданско.
От Богдановата чешма времето не ни е оставило много: само историческите извори и съхранените върху камък надписи, които са я украсявали... [повече]
 
Назад [ 20 ] Напред
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма