| Резултати от търсенето | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Паралели | 2013 / 1 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Д-р Светлозар Попов (1950, Варна) – Лекар психиатър, изследовател на древната бълг. цивилизация, писател. Завършил е медицина, математика и физикохимия. Освен работата си като психиатър в ТЕЛК - Варна, има още едно призвание. От години интересите му към българознанието го подтикват да търси народностните ни корени по света. Участва с научни доклади в Межд. научно-историческа конференция “България в световната история и цивилизация – дух и култура” от нейното създаване 1996. Публикува научни съобщения и доклади в специализирани издания.  Съч.: Халколитната цивилизация Варна, 2014; Българският Коледа във “Веда Словена”, 2010; “Българската писменост – известна и непозната”, 2009; “Шамбат братът на Кубрат”, 2007; “Българското име в библейски времена”, 2005; “Българската идея и демосферата”,2001; “Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност”, 1999 и др.Издателство „МС“ - Варна, издаде книгата „Разигра се Черно море” на известния ни изследовател и писател Анчо Калоянов. В нея авторът е събрал 101 български народни песни, посветени на морето, и категорично опровергава налагания у нас мит, че народът ни страни от морето и че изобщо не е морски народ. Правят впечатление най-различните сюжети на песните, обединени около морето, техният различен произход - от различните краища на старите български земи, различните времена и епохи, които отразяват. Морето и неговото крайбрежие са мястото, където хората се срещат и разделят, едни изчезват в дълбините му, а други се спасяват... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In the globalizing world the dialogue between cultures is more important than ever. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Имена | 2005 / септември | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
 Чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов пред “Простори”
Професор, доктор на философските науки, член-кореспондент, директор на Института за философски изследвания при Българската академия на науките. Автор е на десетки статии, студии, монографии. Между най-популярните му книги са “Личност и политика”, “Биоетика”, “Глобалните проблеми в съдбата на България”, “Насилието в модерната епоха”, “Гражданското общество и глобалният капитализъм”
- Проф. Проданов, сега е актуално да се говори за диалог между културите. Доколко е важен този диалог в глобализиращия се свят?
- Сега диалогът е нужен повече от всякога, защото глобализацията означава интензифициране на взаимодействията между културите. Те много повече от всякога преди това влизат във всекидневен контакт помежду си. До модерната история тези контакти са били локализирани на определени територии. Сега обаче се извършват лесно - само с натискане на копчето на кабелната телевизия или с всекидневното движение на хората по земното кълбо. В тази ситуация, която засяга милиони жители на планетата, ние всекидневно влизаме в контакт с хора, които са различни от нас. Оттук нататък стои въпросът как като отделни индивиди или като големи общности ще взаимодействаме помежду си. Факт е, че тези взаимодействия са сложни. Човек се изправя пред различни от него хора и пред ситуация, при която различието на другия засилва неговата собствена потребност от осъзнаване - кой е той, коя е неговата идентичност... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | образът на един щастлив свят |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Галерия „Простори“ | 2014 / 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Пламена Димитрова-РачеваСтилът не се постига с изразни средства, стилът това е нов свят, богат откъм съдържание – това е нов опит в изкуството Дария Василянска
В картините на Дария Василянска съществува образът на един щастлив свят, освободен от екзистенсииалните проблеми на личността. Градският пейзаж, митологията и споменът имат привилегията да изразят в изкуството “кавалетната” обективност на въображението върху фона на една вълшебна природна декорация, толкова нужна на хората преди и сега.сред свои творби Картините ѝ са “спрялото” време в багри, те са особен начин на запаметяване - културен код на времето, даден от една творческа личност на един проветрив за ценностите си град. Всяко нейно живописно творение е взаимоотражение на образи, които доосмислят, до-представят тъга и смях, мечти и сълзи там, където не ги е имало. Колоритът допълва сюжетността - превръща се в цветен „прожектор“ и около него се завърта интригата на сватбения танц, разходката край морето, небивалиците в съня на старата дама, смиреността на плетачката на дантели, небесния миг на ловеца на птици и пр. Преоткриването на миналото, настоящето без догатки за бъдещето, като че ли е едно конституиране на времето, на стойностите, които не се нуждаят от мотивировка, за да съществуват в бъдещето. В картинното пространство те носят сакрализираното битие на женския свят, в който нещата следват вътрешната логика на майчината душевност и на обвързаността към продължението на живота. Дария Василянска (28.11.1928, Варна) – Художничка. Завършва (1955) живопис при проф. Ил... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Роман за поезията | 2013 / 1 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Михаил Григоров (20.02.1951, Средец, Бургаска област) – Писател. Завършва съобщителна техника във ВМЕИ във Варна (1977). Участва в Кабинета на младия литературен работник на Кольо Севов. Работи като инженер в транспортното строителство и в Соф. метрополитен. Занимава се с частен бизнес. Стихове публикува от 1972: “Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, “Народна младеж”, “Български писател”, „Труд”, “Кил” и др. Негови стихове са отпечатвани и на страниците на сп. “Пламък”, „Дружба”, “Отечество”, “Младеж”, “Море”, в алманасите “Простори”, “Хоризонт”, “Море” и др., както и в сборника “Смяна 81” на издателство “Народна младеж”. Негови стихове са публикувани и в антологии като “На чаша вино”, на фондация “Бъдеще 21 век”, “На Куба с любов”, на сп. “Читалище”, антологията “Автори на в. “КИЛ”, антологиите на СБП, на Венцеслав Пейков, на читалище “Джон Атанасов”. За творчестгвото му са писали Кольо Севов, Матей Шопкин, Петър Лозанов, Иван Гранитски, Емил Иванов, Кирил Борисов, Емил Рупел, Петър Андасаров, Иван Николов, Велин Георгиев, Румян Русев. Чл. на СБП и на СБЖ.Книги: Езически празник (Идеи 21 век, 2007); Крила на сезоните (Гитава, 2005); Стихопрози (Рал Колобър, 1995); Корабна статуя (Рал Колобър, 1996); Начала на любовта (Янчев и сие, 1991); Междугария (Нар. младеж, 1989) и др... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In Memory of Vladimir Levkov: “The Wave” of Memories. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Памет | 2005 / октомври | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Това е най-спонтанното заглавие, което идва в главата на човек още щом види този диск, наречен “Спомен от вълна” или “Спомен от “Вълна”– още преди да го е чул. Не е бисер на изящната игра на думи. Но и самият диск, и неговите автори, и духът на приятеля, който го облъхва, умишлено отбиват от всякакво оригиналничене, от галантерийни словесни финтифлюшки. Искреността изкупва жеста, казваше Достоевски.
В този диск са сбрани 15 песни. 15 изпети стихотворения. Посветени на паметта на Владо Левков от посветени на един спомен - за театрално-поетичната група “Вълна”.
 Уж-самодейната трупа на “Вълна”, приютена в Младежкия дом на Варна, естествено имаше своите приливи и отливи, но не замете ни една своя стъпка по пясъка. Вълна, която оставя следи – нечувано! Много от нейните въодушевени и гневни бардове (моля да не се бърка с брадъри!) разплискаха енергията си и по други брегове. И там също оставиха следи по пясъка. Но дискът е посветен на едного от тях.
Владо Левков си отиде преди 11 години с очи, които налюбваха морето от височините на Галата, а сега навярно ни гледа с любов от най-високото – толкова високо, че вижда не морета, а безбрежните ни залутани круизи...
Маргарита Друмева и Мария Бъчварова с помощта на Петър Вълков - Pete, са сътворили този спомен в песни... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In memoriam of Ivan Manolov |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Памет | 2006 / декември | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  ВЛАДИМИР СТОЯНОВПОБРАТИМ НА НОЩТАНа Иван Манолов
Случаен побратим съм аз
на толкова много души –
в очите кръжи пепелта,
огнището кротко мълчи.
А бях остър пламък и страст,
и камък, и къща, и праг.
Простих се със слепия брат,
погреба ме първият сняг.
И вечно на думите в плен
препуска във мен мисълта.
Аз брат съм ти, брат овъглен –
със думи запалил нощта.
ИВАН МАНОЛОВ
ИЛЮЗИЯЗад дъжда,
зад мъглата,
до небето ... нататък
този свят е объркан
и от нас по-кратък... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In memory of Yurii Tinyanov. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Есе | 2005 / юни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
ВИКТОР ШКЛОВСКИЙ Ленинград. Началото на юни 1922 г. Бели нощи. Широка димно-розова заря като свит венец лежи над града. Жълтиникавостта и червенината на зданията, грапавата червеникава сивота на гранита, сивата прохладна синкавина на водата са разделени и съединени от бледия въздух. Сенки няма. Разсеяната светлина на нощната заря залива града, предметите са кръгли и отсечени. В небето без блясък се златее адмиралтейската игла. На Сенатския площад, на площада на Въстанието на декабристите стои тежък кон и Петър мълчаливо е протегнал ръка. Нева, обкръжена от мостове, отразява небето със зарите. Историята, сякаш с нас е едновременната история без прелистени страници, история, цялата отворена от изкуството, във въздуха на бялата нощ, лежи разтворена. Над Дворцовия площад се червенее грапавата Александровска колона, високо издигната на своя пиетдестал. Зимният дворец е извит, извивката на фасадата се покорява на извивката на реката. В арката на Главния щаб се е свила улицата, над арката са мълчаливите коне. Ехото от крачките не е шумно. Вървя с Юрий Николаевич Тинянов. Говорим за декабристите. Революцията не е бунт, революцията е нова държавност. Пушкин пътуваше из Русия както великият откривател в океана, той сам си начертаваше картата на пътешествията. Неговите пътешествия са Бесарабия, Крим, Кавказ, оренбургската степ, полята на Великорусия. Той мечтаел да напише книга за завладяването на Камчатка. Александър Пушкин е създаден от Русия, за да може тя да се осъзнае... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In the social cataclysm there are no winners |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Роман-лабиринт | 2006 / май | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Донка Христова- Г-н Калоянов, последният Ви роман “Девети” бе оценен като явление в българската литература през последните години. Защо се връщате на това историческо събитие 60 години по-късно?
- Аз работих 3 години върху романа - с много воля, с много желание да пиша, само когато ми се пише и само когато знаех, че съм начисто с онова, което става в романа. Бързах с книгата, исках да сваля от себе си тежката отговорност, която бях поел. Септември 1923, септември 1944 са теми, които не са оценени еднозначно в българското съзнание. Те не са още в историята, където събитията заемат отредените им места, където едни са потърпевшите, а други - победителите. Темата “Девети” все още е горещ картоф в нашето съзнание. По оценките на литературната критика аз се досетих в каква обществена рана съм бръкнал. В “Литературен вестник” се появи статия, която разглеждаше романа “Девети” като опит да се унищожи митът, за да стане по-понятен, по-малко да боли и да престане да е толкова страшно това време. В друга рецензия бе казано, че съм обслужил някогашната комунистическо-земеделско-звенарска клика, завзела властта и унищожила много хора. Отзивите показват, че романът не се възприема като литературна творба, а като защита на кауза. Но аз знаех, че е крайно време към девети да се пристъпва по друг начин. Трябва да се разбере, че в битката за власт през септември 1944-та са участвали мъже, които не са били едните изверги, а другите ангели с крилца. И ако не беше дошъл десети (10 ноември 1989 г. - б.а.), аз нямаше да разбера логиката на Девети... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | In the shadow of the stone walls |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Разказ | 2006 / октомври | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
Илия Богданов е роден в с. Раките, Плевенско. Автор е на книги с разкази и новели.
ИЛИЯ БОГДАНОВ
Разбуди го сумрачната светлина, която се прецеждаше през гъсто изплетеното перде, останало от младите години на майка му. Въпреки ранния час той се почувства свеж, тялото му бе жадно за движение. Нощта все още дишаше в прага на вратата като заморена крава, това противно усещане го възпираше да скочи като в младежките години, да излезе навън и бос да обиколи двора. Изпитият вечерта алкохол придаваше на сънените му очи седефен блясък, отпускаше тялото му, зиморничави тръпки го тресяха.
 Стана и взрян в едрата паяжина на пердето, опипом нахлузи чехлите си; изправи се и така силно се протегна, че кости, мускули и стави изпукаха, готови да го вдигнат като тежка ракета в непристъпни висини. Отцеди се махмурлукът, разбуни се мисълта му; бавно изплуваха образите на снощните му гости, спомена за безсмислените спорове, така характерни за пийналата българска компания, го връщаха към трагичните предели на безумието. През отворения прозорец, макар и в преддверието на деня, долетя звънливият глас на невидимо птиче - викаше еша си. Топла тръпка го извади от вцепенението, той пристъпи към вратата.
След вчерашния дъжд като божа приказка се опъна пред него дворът. Лек бриз близна лицето му, раздвижиха се клоните на столетното церово дърво до балкона на къщата, запремитаха небето. Дълги повесма облаци се повлякоха и между тях зейнаха дълбоки сини бездни... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Женски разговор |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Майстори на разказа | 2007 / юни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Посред зима Вика се оказа при баба си на село - ама не по своя воля. На шестнайсет годинки трябваше да направи аборт. Влезе в една компания и с компанията – накрай света беше готова да иде. Напусна училище, взе да изчезва от къщи, завъртя се, залюля се... докато се усетят да я свалят от въртележката – вече беше надула корема, нямаше отърване. След болницата й дадоха една седмица да стъпи на крака, а после баща й впрегна старата си “Нива” – и, докато не се е опомнила, изселиха я при баба й да я превъзпитава. И ето, втори месец се мъчи да се превъзпитава: приятелки не търси, бабата телевизор няма – ще изтича за хляб, ще донесе вкъщи дърва и вода и – в леглото с книжката. През март в осем вече е тъмно, а електричеството... минаха онези времена, когато електричеството всеки миг беше под ръка. Сринаха заради него селата на Ангара, нахвърлиха ги как да е в един куп, наводниха полята и ливадите, срутиха вековния порядък – все заради електричеството, а накрая точно тия села подминаха, прокараха жиците далеч встрани. При някогашните порядки произвеждаха ток за местни нужди от нафта, ама сега нафтата стана златна, трябват маса пари. Сутрин ще посветят, докато излезеш за работа, а вечер – не винаги... Наталия по бабешки си ляга рано, подир слънцето; Вика ще поскърца-поскърца на продънения пружинен креват и също стихва.Тя е едро момиче, налято, на вид – наистина за женене, но умът й е детски, незрял, главата изостава. Все още задава въпроси там, където е време да живее с отговорите. И една такава вяла – от мързел ли, от безразличие ли. Ако й кажеш – ще го направи, ако не й кажеш – няма да се сети. Такова едно потайно момиче, тиха вода. Широко отворените кафяви очи на едрото смугло лице гледат дълго и без да мигат, а виждат ли нещо – не е ясно... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | In Memoriam | 2014 / 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Интервю на Йордан Георгиев Преди дни на 94-годишна възраст ни напусна Валери Петров. И някой написа: “Сбогом, Ваше Съвършенство!”
Днес ви предлагаме едно от редките интервюта на Валери Петров, дадено пред незрящия журналист Йордан Георгиев за предаването му за театър “Без маски” по университетското радио “Алма Матер Класик ФМ” (включено в едноименната книга на автора, издадена от “Жанет 45″).
- В едно интервю преди време бяхте споделили, че противно на всеобщата представа за вас, вие си оставате човек на литературата и твърде слабо познавате живота. Претърпяла ли е промяна през последните години тази ваша позиция?
- Може би ще прозвучи силно, но все така усещам, че моят живот е, така да се каже, е почти професионален. И зная, че това се отразява на нещата, които правя. Представям си, че ако бях сменил няколко професии, няколко различни градове и няколко изкуства, щях да бъда по-богат, да познавам по-добре хората, по-дълбоко да познавам живота. Моята дълбочина идва от собствените интелектуални усилия и от прочетеното, видяното, слушаното. От друга страна, може би за утешение си казвам, че това пък ме е направило малко по-наивен, а оттам и по-лесно преодоляваш обективните затруднения, по-мъчно изпадаш в униние. Защото така си натрупал сравнително малко лични наблюдения в посока на това, че животът е една доста мръсна история, и оптимизмът, дошъл и от вярата в себе си, надделява... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2014 / 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Валери Станков (5.03.1956) – Поет, журналист, издател. Роден, живее и работи във Варна. Завършва „Руска филология” в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работи като учител, спасител по плажовете, културтрегер, шофьор на такси, пазач на паркинг, моряк, телохранител в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в алманах „Простори”, тв репортер, журналист - репортер във вестник „Черноморие” и „Черно море”, служител в община Варна, управител на ИК „Галактика”, директор на университетското издателство на ВСУ „Ч. Храбър”, в момента е гл. експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в община Варна. Автор на 33 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от тях са „Автопортрет със светкавици” (2006), „Писателят като чудовище” (роман–есе, 2006), „Наръчник за лунатици” (2007), „Обиск на пустините” (2007), „Къща без икони” (2007), „Аз съм светлият мъж към безкрая”, „Усмирителна риза за ближния” (2008), „Слалом между мълнии” – 2010, „Буквар за влюбени” – 2011 г., „Аутопсия на зимните миражи” – 2011, „Дърво за бесене на поет” – 2012, „Делникът на един безделник” – 2013... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Руска тетрадка | 2007 / декември | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Роден в Москва през 1963 г. Завършил е филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт “В.И.Ленин”. Автор на книгите “Върба”, “Глаголица”. Носител е на наградите “На Русия верни синове”, “Сергей Есенин”. Публикува в списанията “Юность” и “Литературная учеба”. Главен редактор на списание “Юность”
|
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / декември |
Съдържание |  Ванилин Гавраилов е роден през 1955 г. във Вълчи дол. Бил е редактор във вестниците ”Народно дело” и “Вълчидолска трибуна”, “ЕКИП 2000”. учител по български език и литература. Години издава свой частен вестник – “Регион бизнес”. Негови творби са публикувани във вестниците ”Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, както и в много регионални издания; в литературните списания “Родна реч”, “Пламък”, в литературните алманаси “Простори” - Варна, “Янтра” - Велико Търново... Автор е на поетичната книга “Отговор през рамо” (с благословията на Любомир Левчев).
|
Заглавие | Рубрика | Отзив | 2014 / 1 |
Съдържание | Проф. Михаил Неделчев
Удивителна е историята, която ни разказва Мери Тинева-Луканова в този свой ръкопис от 150 страници. Това е историята на една стара варненска къща, близо до централния площад, която е запазена и до ден днешен – къща със съхранена варненска атмосфера, къща със собствен дух и необяснима магия. Но историята на тази къща е много по-пространна и във времето, и в пространството, защото тя наследява историята на котленски и на добруджански къщи, наследява историята на толкова славния и така разклонен род на самия Георги С. Раковски. Всъщност къщата на ул. “Кръсто Мирски” 14, с черница и смокини в двора си, е създадена от дъщерята и зетя на знаменитата в цял Котел сестра на Георги Раковски. Преди да се заселят във Варна, те естествено правят изключителното геополитическо преселение на котленските овчарски и търговски фамилии в някоя от къшлите на Добруджа, превърнали се впоследствие в едни от многобройните чифлици. И обитаването на този триъгълник – Котел, Добруджа (впоследствие Мангалия), Варна, остава и нататък съдба на фамилията.
Знаменитите фигури в тази фамилия са естествено на първо място видните интелектуалци и дейци на ранното социалистическо движение д-р Кръстьо Раковски и Койка Тинева. И двамата представят най-високия интелектуален елит на международното социалистическо движение. И двамата имат трагическа съдба, следствие на сталинските репресии в Съветска Русия... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Критика | 2008 / март |
Съдържание |  Деньо Денев е роден през 1946 г. в Сливен. Инженер-химик по образование, работил е предимно като журналист. Има издадени книги, с поезия, литературна критика и публицистика. Съставител е на антологията “200 български поети от 20 век”. Автор е на пиеси. Негови творби са преведени на руски, украински, турски, иврит, китайски и други езици.Носител е на литературната награда “Атанас Далчев”.
(Квартет)
Деньо Денев
1.
Ако тръгнете по пътеката на есента, ще срещнете едно остаряло момченце, което търси едно златно ключенце. Това е лирическият герой в поезията на Валери Петров. Поетът притежава остро чувство за детайла, от невидими и банални на пръв поглед неща (например от една изкорубена грамофонна плоча) той изтръгва поезия - земна, ненатрапчива, но мъдра и пленяваща. За това допринася, разбира се, и съвършено изваяният стих.
Но Валери Петров не поетизира само малките обеми, дребните неща от живота. Той има творби, които са сътворени с космогоничен замах. Такова е стихотворението “Сбогуване с морето”. При прочит то поражда чувството за сливане с безкрая.
2.
Няма добри и слаби писатели. Има писатели и пишещи. Тази мисъл принадлежи на Роланд Барт. А различието между писателите се дължи на тяхното различно умение да си служат с две оръжия: езика и въображението. Валери Петров е истински виртуоз във владеенето на езика, в изграждането на стиха... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / ноември |
Съдържание |  Вера Балева е родена в с. Търнава, Монтанско, живее в София. Работи като библиотекар, занимава се с реклама. Автор на стихосбирките „Мравка” (1993), „Алиби за безсъние” (1993), „Някъде вън от живота” (1999) и „Резенче ябълка или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения” (2007). Публикува стихове в сп. „Пламък”, сп. „Читалище”, в. „Век 21”, в. „Литературен глас” и др. Лауреат на конкурс „Христо Фотев” (2006)... [повече] |
Заглавие | The veterans of the Varna Theatre Рубрика | Неюбилейно | 2006 / април |
Съдържание |
|
 Сия ПапазоваВетерани... От латинската дума “ветеранус”. Стари, изпитани воини, с вехти, зараснали рани по телата и в душите им. С гърдите си защитили духовността и красотата. Имат още еди н отличителен белег – безсребреници. Словото всъщност е предназначено за всички, които дойдоха млади-зелени във Варненския театър и оставиха в него сила, дързост, златото на младежките си години и си тръгнаха, без да грабнат нещо за себе си, горди, великодушни, безкористни.
Тънката черта между двете хилядолетия бе съдбовна граница, която премина през тях, раздели и проби редиците им.
Границата... Не я достигна Ана Феликсова... Когато младостта на тази варненска артистка минаваше по главната улица, пред нея се отваряше коридор от възхитени погледи. Усещаше се лек ветрец от мъжки шепот. Може би това беше нашата Мерлин Монро?
Не я постигна Яким Михов... В зелените му очи, с диаболичен блясък живееше неговото възхитително присмехулно изкуство.
Съвсем мъничко не достигна на Ева Димитрова, чиито героини пърхаха като разтревожени пеперуди и в края на краищата се превъплътиха в онова въздушно шалче, което тя кокетно връзваше върху деколтето си.
С фаустовска въздишка си отиде Преслав Петров и сложи един последен удивителен знак върху изповедната си книга “И ако това не е живот!”.
Остана в онзи век Стефан Джуров...
На Иван Пожарски не му достигна една година до двехилядната. Пожарчето, както ласкаво го наричаха колегите заради търпеливото му и добро сърце... [повече] |
Заглавие | About a competition dedicated to the sea song lyrics. Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари |
Съдържание | 
Списание “Морски сговор”,1927 г., издание на книжовно-правния отдел на “Български морски сговор” – Варна, с редактор кап.1ранг Сава Иванов известява:”Обявява се конкурс за написване цикъл от няколко стихотворения-песни, които да имат за съдържание морето, стремежа и любовта към него, живота на моряците и сроден сюжет. Песните трябва да бъдат куплетирани, да имат ритмическа форма. Желателно едната от тях да има формата на марш или химн. Всеки българин може да участва в конкурса.”
Върнем ли се към поетичния свят на предхождащите години, откриваме в различна степен вдъхновение и философски размисъл пред морската шир, нейната романтика и тайнственост - независимо отсъствието на автори, посветили поезията си изцяло на тази тема. Привет вам, класически талази! Привет вам от наший Балкан! Не идем като гости на вази, А стигаме скъпий си блян! Иван Вазов-”Пред бялото море” Море-сърдито, отразило заоблачени висоти, море, що с теб се би сравнило по далечни красоти. П. К. Яворов -”Към морето” И ето, облак над морето полита, нейний сън пленил, там скрити тайни той прочете що с клетва Бог е вкаменил... [повече] |
Заглавие | The light, the daylight and Maria Chakarova. Рубрика | Палитра | 2005 / юни |
Съдържание | ДИМИТЪР КАЛЕВ Дръпваш завеси, отваряш прозорец, очертаваш рамка за видимостта. Отвъд рамката е свят на етера – само светлина и нищо друго, освен светлина. Отсам рамката е плътен свят – вещества, повърхности, линии, ръбове, тела, полезни предмети. Ами рамката, самата рамка, през която се случва това „отсам-отвъд” или обратно?... Ако бях художник, сигурно щях да окачвам по стените на галериите само голи рамки. Първо, поради безпомощността на хората пред отвъдните или отсамните светове. Второ, поради инстинкта им да пипат само мястото на болката. И трето, поради странната ми представа, че талантливият художник е човек, който обикаля стените на галериите отвън и вижда това, което е зад гърба на картините си. Струва ми се, че Мария Чакърова цял живот рисува само рамката на един отворен прозорец, а навън е вечно лятно пладне. Нито щрих за онова, което е отвъд – там е субстанцията на светлина, и то в зенита на своето битие. Там е тържествено, дори свято, като настроение пред врата на олтар. Отсам има нещо – разбира се, че има, но то в повечето случаи е безперспективно, полузагатнато. Явно е безинтересно, защото е следствие. Всичко в картините на Мария Чакърова е композирано спрямо светлинното време, всички останали светове са пожертвани само заради тържеството на Негово величество Времето. Битието на светлината – като че ли казва художничката – е доловимо единствено като светлинно време, а времето е доловимо единствено върху ръба на рамката – рамката на видимостта. Светлината – продължава тя – е самоубиец, който се хвърля през прозореца, за да има виделина. Надвесвайки се над рамката, Мария Чакърова се опитва да рисува възвишените мотиви на това самоубийство, а там няма нищо, освен светлинно време. И следата от страданието на самоубиеца, разбира се..... [повече] |
Назад
[ 3 ]
Напред |
| ||||||||||||||||||||||||