| Резултати от търсенето | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Visions by Ivan Granitski |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2006 / ноември | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / юни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  ХІV международно биенале на графикатаНа 23 май 2007 г. във Варна бе открито ХІV международно биенале на графиката. Тази година участниците са 254 художници от цял свят, като българските са 88.
Васил Василев,
“Ангели край масата” Варненското биенале вече се утвърди като един от най-значимите форуми на графиката, които дават тон в развитието на това изкуство.
Тази година Голямата награда е присъдена на Уачара Хоунпиром от Тайланд. Специалната награда на журито - на българския график Димитър Кулев. Присъждат се и три равностойни награди на графиците Петер Алик (Естония), Славомир Грабови (Полша) и Масааки Ойя (Япония). Наградата на името на проф. Стоян Стоянов е за Иван Нинов от България.
Председател на журито е проф. Паоло Чампини от Италия.
Списание “Простори” представя в този брой отличените художници и техните творби заедно с произведения на български автори. ... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2007 / декември | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
50 избрани творби на Янко Маринов
50 изключително ценни и малко познати живописни творби на художника Янко Маринов (1907 - 2001) представя Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Юбилейната изложба, посветена на 100-годишнината на майстора на четката, свързал живота си с Варна, е аранжирана от директора на галерията Ванко Урумов. В 3 зали са проследени основните етапи в творчеството на художника. Голямата част от колекцията - миниатюри (той налага живописната миниатюра в България!), пейзажи, фигурални композиции и портрети, са притежание на фамилията. Само 6 картини са от фонда на варненската галерия.
В изложбата могат да се видят пейзажи от многобройните пътувания на Янко Маринов в Италия, Одеса и Санкт Петербург, от Варна и от родния му град Килифарево. (На галерията в Килифарево той подарява много свои платна.) Варненските пейзажи - предимно есенни и зимни, са рисувани след установяването на художника в града през 1944 г. Те са не само красиви, но интересни и с информацията, която дават за старите улици и квартали, за пристанището и Морската градина...
Богата на събития е биографията на Янко Маринов. През 1923 г. той участва в Юнското антифашистко въстание. Учи в Морското професионално рибарско училище във Варна, където развива активна политическа дейност. Редактор е на нелегалния в. “Рибарско ехо”, но е арестуван и изключен от училището. Минава в нелегалност и емигрира в Югославия, но скоро се завръща. През 1930 г. е секретар на РМС в Килифарево, заради което попада в затвора. Когато излиза на свобода, емигрира в Съветския съюз. През 1933 - 1939 г. учи в Одеското художествено училище, следва живопис и във Всерусийската художествена академия в Ленинград (днес Санкт Петербург). През Отечествената война участва в отбраната на Одеса, а през 1944 г... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Преглед | 2008 / март | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Първият международен фотосалон - Варна 2007През декември и януари в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” бяха представени авторски колекции на известни фотографи от страната и чужбина. С тях бе открит I международен фотографски салон - Варна 2007. Така вече се нарича Националният фотосалон във Варна, който м.г. получи от FIAP (Международна федерация на фотографите артисти) статут на международен салон за фотографско изкуство. Високото международно отличие се присъжда за пръв път в България и това според организатора на артсъбитието Юлиян Недев го прави най-значимото фотографско събитие в България за годината.
“Ирак”, фотография Росен Коларов
Салонът е и за професионалисти, и за любители, в него може да попадне всеки. Участието е много сериозно, има много добри неща, е експертното мнение. Публиката видя 237 фотографии на 122 автори от 22 държави. Те са избрани след журирането на 1761 фотографии от 252 автори (118 от чужбина и 134 от България). Това ще рече, че през гъстото сито на подбора на всеки 9 снимки е влязла една.
В експозицията бяха включени творби на 68 български и 54 чужди фотографи, разделени на няколко категории... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Предназначението на човека |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Проза | 2007 / юни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. В София. Главен редактор на списание Съвременник. Автор е на петнадесет книги, между които трилогията Битието, Изходът, Изборът, романите Денят на нетърпението, Хрътката, Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Разруха. Работното име на най-новият му роман е Светове.Той дойде отникъде. Изглеждаше окаян и безроден, непоканен и неприет, излъчваше онова натрапливо отсъствие, с което шлеповете изникваха от завоя над Калафат, величаво разсичаха талвега на реката, сетне се изгубваха надолу в пепелявите й води, без да оставят спомен или трайна следа, а само досещането, че светът е огромен и неизбродим и само носталгия по далечното и непринадлежимото.
Всъщност Човекът пристигна с един пътуващ цирк. Брезентовото шапито се изду в центъра на града, там, дето завършваше чаршията с работливите дюкяни и бъбривите кръчми и откъдето започваше зеленината на градската градина, овехтяла в лятото, смачкана от горделивата осанка на офицерски клуб, раздвижена в неделя от духовия оркестър и водеща с песъчливите си алеи към реката, към онова изтичане на вечността, която хората бяха умалили до годините на своя собствен живот.
Брезентът на купола се изпъна, избелял, с големината на църква и нетрайността на всяко удоволствие, беше обкръжен с цветни знаменца и човешка почуда, а отвътре украсен с гирлянди и с тънкия аромат на борови трици, с които беше покрит манежът. Представлението беше смайващо... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Worlds – a fragment of the Vladimir Zarev’s novel under the same name. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Без рубрика | 2005 / февруари | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. В София. Главен редактор на списание Съвременник. Автор е на петнадесет книги, между които трилогията Битието, Изходът, Изборът, романите Денят на нетърпението, Хрътката, Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Разруха. Работното име на най-новият му роман е Светове.
Откъс от едноименния роман "Денят на благодарността - помисли си Джулс, - какъв празен и несвършващ ден." Точно в Деня на благодарността преди двадесет и една години той се запозна с Дорис. Разчувствана от самотата му или уплашена от гладния поглед, с който опипваше бедрата и, неговата братовчедка Бетис му даде адреса на една къща в Лонг Аплънд. Беше наета от нейното гадже, всъщност от бюрото му за запознанства, и там се събираха "сингъли", жени и мъже от всякаква възраст, които бяха лишени от очарование, от късмет или от време сами да намерят постоянния си партньор. Джулс не се оплакваше от липса на късмет, вярваше в мъжката си неустоимост, беше перспективен и млад, но наистина нямаше време за лудории. Беше задръстено, болезнено зает. На моравата го посрещна загорял юначага, облечен като каубой от Средния запад, който разходи прашните си ботуши до верандата. В просторния хол танцуваха двойки, беше полутъмно и горещо, спуснатите пердета бяха или изглеждаха мръсни, плещест негър се бе привел над възрастна дама, говореше и нещо смешно и и подаваше с лъжичка торта. Тя се кискаше и играеше с венчалната си халка. Докосна го тънкият мирис на океана след прилив, на току-що разтворени миди, на разплод, стори му се, че е попаднал в публичен дом. Запали цигара в ъгъла, самотата му бе натрапливо видна, сякаш нарочно посочена и затова нетърпима, почувства се чужд и непоканен, изпита неловкост... [повече] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | (1950 – 1994) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2014 / 1 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Портрет на Владимир Левков.Худ. Петър Н. Петров, акварел Владимир Левков (11.09.1950, Варна - 4.09.1994, Варна) – Поет, журналист, драматург. Завършва бълг. филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Редактор в местните вестници в Девня и Провадия, във в. “Полет” и сп. “Морски свят”, отг. секретар във в. “Черноморие” във Варна. Автор е на стихосбирките „Право на безкрайност” (1990) и „Рокмузикантът” (с аудиокасета, 1994, посмъртно), както и на десетки песни, които сам изпълнява на китара; автор на пиесите “Пазачът на главната улица”, “Ние, музикантите” и др. Пише есета, пътеписи, превежда Вл. Висоцки и Б. Окуджава и др. Той е сред създателите и участниците на театрална група „Вълна” във Варна и идейният създател на фестивала „Поетични струни” в Харманли. Оставя незаличим отпечатък след себе си. На негово име Бардфестът в Ловеч връчва всяка година специална награда.
(АртЕнциклопедия Варна)
|
Заглавие | Стихотворения Рубрика | Преводи | 2007 / март |
Съдържание |
|
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / юни |
Съдържание |
|
Заглавие | Ivan: instead of a memory and requiem Рубрика | Памет | 2006 / декември |
Съдържание | ПАНКО АНЧЕВ
Не помня кога и как се запознахме. Казвал ми е, че е идвал в издателство “Георги Бакалов”, където работех като главен редактор, а по-късно и като директор. Но при мене са идвали стотици млади и стари, известни и неизвестни автори, та е нямало как да го забележа и откроя сред множеството. Още повече че не четях постъпващите стихийни ръкописи.
Но все едно. Когато наистина се запознахме, впечатление ми направи аскетичният му вид, тъмното лице, прошарената вече коса, притеснителността и смиреното му говорене. Имаше хубаво чувство за хумор, шегуваше се, но не обичаше да злослови. Говореше тихо с кратки изречения и свиваше по особен начин устните си. И много пушеше.
Разликата във възрастта лекомислено ми даде самочувствие да се държа с него покровителствено. Той малко се беше движил в литературните кръгове и му беше интересно да слуша случки из литературния живот. Но Иван бързо стопи възрастовата разлика помежду ни. И не с фамилиарничене, а точно обратното – с подчертано лично достойнство, с премерени и много точни реплики на моето говорене.
Иван пишеше малко и рядко, но всяко ново стихотворение показваше силен характер и съзнание за значимостта на поетическото слово. Той се стремеше към голямата поезия, но не за слава, а за да служи вярно на истинското изкуство.
Подобни на своя автор, стихотворенията му не бяха бъбриви, но думите в тях бяха точни, сложени на място, истински. Аз обичам такава поезия.
Иван работеше усилно върху творбите си. Работеше упорито и мъчително. Затова и не бързаше да издава, докато не се получи цялостна и единна книга.
Да, личаха влияния... [повече] |
Заглавие | Time– the great sculptor Рубрика | Есе | 2006 / август |
Съдържание |  МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАРВ известен смисъл животът на една статуя започва в деня, когато тя бива завършена. Благодарение на усилията на скулптора е преодолян първият етап - пътят от канарата до човешките очертания; с течение на столетията следващият етап, в който последователно са се редували обожание, възхита, любов, презрение или безразличие, преминавайки през различните степени на разрушение и тлен, полека-лека ще й възвръща облика на неодялания камък, от който я е изтръгнал ваятелят.
Ясно е като бял ден, че ни една гръцка статуя не е достигнала до нас такава, каквато са я познавали съвременниците й: едва-едва различаваме тук и там върху косите на някоя Кора или Курос от VI век следи от червеникава багра, напомнящи днес избледняла къна, които удостоверяват древната им същност на писани статуи, одухотворени от кипящия и почти страховит живот на манекени и идоли, които на всичко отгоре са и шедьоври. Тези мъртви предмети, изваяни по подражание на формите на живия живот, по своему са станали жертва на умората, стареенето и злощастието. Те са се променили, тъй както времето променя нас. Посегателствата на християни или варвари, условията, при които са прекарали под земята онези столетия на забрава до мига на откритието, което ни ги връща, изкусните или неумели реставрации, принесли полза или нанесли вреда, замърсяването и истинската или мнима патина, всичко, та дори и атмосферата на музеите, където днес те са затворени, завинаги слага своя отпечатък върху тяхното метално или каменно тяло.
Някои от тези преображения са неподражаеми... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Прожектор | 2014 / 1 |
Съдържание |  И друг път сме го казвали – това е оригиналът, това са онези “Простори”, на които Издателство МС даде нов живот на популярното в миналото списание още през 2004 г.И друг път сме го казвали - Издателство МС ООД притежава запазената марка “Простори”/ (190) BG (111) Рег. № 67807 (151) – Патентно ведомство на Р България (вж. 1 стр.). От края на 2004 г. издаваме сп. “Простори”, първо, като приложение на популярното в миналото сп. “Морски свят”, а от 2007 г., – самостоятелно. ...И друг път сме го казвали – години наред тогавашният червен общински съветник и председател на ПК “Култура, вероизповедания, медии” към Общинския съвет – Варна, Панко Анчев (в конфликт на интереси, разбира се) се опитва (и го прави!) да припечели от чужда собственост, вкарвайки в заблуждение и Общинския съвет, и чиновниците от Община Варна – да присвоява (от Община Варна) средства за финансиране на сп. “Простори”. Към тази схема за източване лакомо са привлечени “Медия проджект”, а по-късно и “Славена” ООД (разбирай памперси). За четири години този и онзи общински съветник и бивш председател на ПК и тези издателства отклоняват (Боже, тези не се наядоха, би казал Йорик!) повече от 200 000 лева, гласувани чрез общинските бюджети (работа за прокуратурата, май!). Днес тази схема отново работи – чрез конкурса на ОФ “Култура” 2014, въпреки острите ни протести фондът подари на “Славена” ООД и Панко Анчев 10 000 лева за проекта “Простори 61”! Ало, културнитге чиновници от Община Варна, как да ви наричаме?!... Разбира се, че и друг път сме го казвали - от доста време се опитваме да отворим очите на общинската (културна) администрация, че това е посегателство върху чужда интелектуална собственост... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2008 / март |
Съдържание | Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Книгите с поезия, които е издал досега, приближават числото 30, а в какъв тираж - това е изключително трудно да се каже. Само невероятната “Обичам те дотук” е достигнала 30 000. Георги Контстантинов е автор и на книги за деца - всеизвестни са неговите “Приказки за Румпо Рум” и “Туфо рижият пират”. Стиховете му са преведени на много чужди езици, намерили са своето място в чужди поетични антологии. Носител е на няколко национални награди за поезия. Два пъти е номиниран за наградата на името на Ханс Кристиян Андерсен. Председател е на българския ПЕН-център. Издател на списание “Пламък”.
Неговият девиз е: “Моят живот не е поезия, но поезията е мой живот”.
|
Заглавие | Garo Keshishyan – the photographer of the preposterous revelations, by Roumen Seraffimov. Рубрика | Без рубрика | 2005 / февруари |
Съдържание | 
Почти 30 години Гаро Кешишян е на сцената на фотографското изкуство. Той е минал през всичките му значими прояви у нас и е получил най-високите отличия. Участвал е в престижните форуми на фотографията в почти всички страни на Европа, в САЩ и Канада. Донесъл е награди от Франция и Япония. Показал е свои самостоятелни изложби в Ла Рошел и Арл - Франция, в Лечестър - Великобритания, в Будапеща, Токио, Хюстън, Лос Анжелис, Ню Йорк, Копенхаген, Венеция. Отдавна той е сред големите във фотографията.
"По-добре да изхвърлиш нещо полухубаво, отколкото да запазиш нещо полулошо". Вероятно този лично формулиран принцип, който Гаро Кешишян изповядва в работата и изкуството си, го е довел до неговия изключителен професионализъм като художник. Това обяснява почти "маниакалната" му взискателност към създаването и изработването на фотографиите, непонятното за мен пренебрежение към собствени и то чудесни творби или твърдението му, че едно от най- трудните неща за него е да направи истински добро копие. Когато все още не познавах добре Гаро Кешишян, си мислех, че всичко това е артистична поза. Всъщност ставаше дума за свръхпрофесионално художническо отношение. За да прилага обаче един художник подобен принцип в работата си, трябва и голям талант, и натрупан опит, и сила на характера, и много висок интелект. Това, което има Гаро Кешишян. Всеки, който опознае този мъж с посребрена вече коса и проницателни черни очи, разбира какво удоволствие е да се разговаря с него, да се слушат не само духовито и изразително поднесените вицове, но и дълбоките и оригинално изказани разсъждения за живота и изкуството. Винаги съм се учудвал на неговата поразителна жизненост, духовитост и енергия неща, които трудно оцеляват в чувствителните хора след многото тягостно преживени години в една затворена, тоталитарна обществена действителност... [повече] |
Заглавие | Geo Milev and the Bulgarian modernism Рубрика | Палитра | 2006 / февруари |
Съдържание |
|
Изложба в Градската художествена галерия – Варна
ПАНКО АНЧЕВТази голяма по мащаб на замисъла и обем на изпълнението изложба е интересен и значим художествен факт и в културния живот на Варна по няколко причини. Първата е чисто събитийна: никога преди не е показвано българското изкуство от началото на ХХ век с толкова много автори и творби. По същество изложбата е една нагледна история на този период. Зрителят може да си изгради реална представа за това какво е бил българският модернизъм, кои са неговите най-ярки представители и какво от този модернизъм е наследило съвременното изкуство. Защото модернизмът не е само манифести и призиви за “европеизация”, но и идеи, концепции, художествени образи, традиции, които се усвояват от културата.
 Другата причина е самият характер на изложбата, която показва репродукции. При това репродукции, които са в значително по-голям мащаб от оригиналите. Впечатлението от новия мащаб на картините и графиките е силно и те въздействат сякаш по-активно от самите оригинали. Човек може да сравни експонатите в изложбата с репродукциите в каталога на изложбата и да направи сравнението. Този начин на представяне на творбите е напълно успешен и подсилва възприемането им.
Когато говорим за българския модернизъм и ролята на Гео Милев като писател, художник и критик не бива да свеждаме значението на тези явления единствено до прословутото “европеизиране” на българското изкуство... [повече] |
Заглавие | Georgi Velchev: the innovator, the classic– the artist’s portrait by Roumen Serafimov. Рубрика | Есе | 2005 / март |
Съдържание | 
Георги Велчев Автопортрет, 1948 Един от поредните тъжни парадокси в културното ни битие е, че днес, 50 години след смъртта му, художникът Георги Велчев все още не е достатъчно известен у нас дори в средите на професионалните историци на изкуството, а творчеството му не е получило заслуженото признание и място като на значим български класик, какъвто е в действителност. Защо ли името му е останало в сянка? Със сигурност той не е бил удобната и подходяща личност, която да бъде обсъждана и изследвана от художествените критици и историци през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. За тях Георги Велчев е бил художник, живял и работил “на запад”, в Европа и в САЩ, а това само по себе си вече е опасно за тогавашната културна ситуация. Въпреки че той не донася в живописта си авангардни европейски черти и влияния, все пак е твърде рисковано да бъде посочен от официалната критика като талантлив и голям автор. Още повече че Георги Велчев продължава да създава камерните си поетични пейзажи и портрети и не възнамерява да се отдаде, както това правят много негови колеги – на революционни, работнически и селски теми, силно толерирани в този период.  Георги Велчев Бойно скривалище 1917 През 1931 художникът се завръща от големия цивилизован свят в малката българска провинция и неизбежно попада в нейните дребнави и ожесточени отношения - идеологически, съсловни и колегиални. Той е пропътувал много страни и е преживял доста страдания... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2014 / 1 |
Съдържание |  Георги Венин (лит. псевд. на Георги Димитров Георгиев) (5.05.1956, Варна) – Журналист, преводач, поет. Завършва варн. езикова (англ.) гимназия и журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Редактор във Варн. книгоизд., журналист: в. „Белослав“, сп. „Морски свят“, в. „Полет (Press)“ и в. „Черно море (днес)“. 2008 защитава докторантура върху проблемите на публицистичния текст. Преподава журн. във варн. университети. Преводач на романа „Умирай трудно“ от Р. Торп и на поемата на Едгър Алън По „Гарванът“. Два мандата председател на варн. др-во на журн. от профил „Печат“ към СБЖ. Книги: До дъно (роман, Моореа, В, 2012); Сънят на какавидата (Фаена, В, 2011); Не съм Чоран... (Фаена, 2010); Бит и битие на публицистиката (Моореа, 2010); Лесна граматика (Моореа, 2007); Дивака (роман, Моореа, 2006); Плевене на душата (избрани стихове, Моореа, 2006); Великото езичество (годишна награда за есеистика на СБП, публцистика и критика, Моореа, 2006); Угарно небе (стихотворения, в съавт. с Марияна Хруза, 2000); Паднали ангели (стихотворения, Роял 77, В, 1999); Човекът проглежда в любов (стихотворения, АЛ, В, 1992) и др. (АртЕнциклопедия Варна)
|
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / март |
Съдържание |
|
Заглавие | Рубрика | Без рубрика | 2004 / ноември-декември |
Съдържание | 
Фарът Св. Николай на Варненския пристан. Уроците не свършват... Дъждът е по бургаски буен. Няма и десет минути откакто почнал, а вече черни ручеи от въглища са се устремили към ръба на кея, откъдето скачат във водата, за да направят морето наистина Черно. Около вагона, който излезе от релсите, няма никой. Дъждът отмива и отми въглищата, конто така бяха настлали релсите, че колелата на вагона тръгнаха по тях след завоя и се намериха на кея... Корабът стои на шест-седем метра от там. Не може да прилепне плътно до кея, защото при разтоварването на всеки кораб от кошовете на крановете падат всеки път най-малко трийсет-четирийсет килограма въглища. След всяко загребване падат. И тъй, неусетно за около година се натрупват, че килът на кораба опира в тях и стои далече във водата. Гледам и мислите ми неусетно тръгват натам, към оня кът от остров Сардиния, където бяхме скоро. Там, на втория по големина остров в Средиземно море - Сардиния, край югозападния му бряг на атласа можете да видите две островчета, големи колкото лещени зърна. Това са островчетата Сан Пиетро и Сан Джорджо. Те пазят от югозападните и западните брегове Портовесме. Портовесме всъщност е само пристанището, флотационната фабрика и топлоелектрическата централа. За тази ТЕЦ нашият кораб “Верила” докара, по документи 9271 тона въглища, натоварени от украинското пристанище Мариупол. На триста метра на запад от оградата на Портовесме, малко след кръстовището на пътя, който води навътре в острова - към градовете Карбониа, в Еклессиа, табела показва, че влизаш в Портоскузо... [повече] |
Заглавие | Town behind a barbed wire Рубрика | Разказ | 2006 / юли |
Съдържание |
|
Светлана Василенко. Родена през 1956 г. в гр. Капустин Яр, Астраханска област. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1983) и Висшите курсове за режисьори и сценаристи (1989). Автор на книгите „Звучно име” (1991), „Шамара” (1991), „Разкази” (1997), „След войната” (в съавторство с А. Яхнис) (1998), „Русалката от Патриаршеските езера” (2000), „Глупачката” (2000), „Глупашки разкази” (2005). Превеждана на английски, немски, италиански, френски, исландски, холандски, финландски и други. Член на Руския ПЕН клуб, на Съюза на руските кинематографисти (в гилдията на кинодраматурзите), на Съюза на журналистите на Русия и на Съюза на руските писатели, в чието ръководство е от 1996 г.. Светлана Василенко
С военна газка със снимачна група отиваме в родния ми град да снимаме документален филм за моето детство. Вдясно от нас се простира сива като военен шинел незамръзнала степ, устремена към хоризонта, а вляво – крайбрежната низина на река Ахтуба. Ахтуба е ръкав на пълноводната и величествена царица на руските реки Волга. Тя като че ли е роднина на Волга, нейна сестра или дъщеря, но характерът й е съвсем различен. Тя е стремителна, своенравна, бурна, като че ли е планинска, а не степна река. Струва ти се, че именно поради своя лош характер тя е избягала от царския дворец, за да живее своя див и необуздан живот, но в съседство с майката Волга и като нея вливайки се в Каспийско море.
– Ахтуба..... [повече] |
Назад
[ 4 ]
Напред |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
