Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Резултати от търсенето
Заглавие
Градът в окото на морето.
“The Town in the Eye of the Sea”. 
Рубрика Дискусия | 2005 / май 
Съдържание
Спомен за Коста Терзистоев - изтъкнат варненски художник-фотограф, изкушен през втората половина на миналия век и от магията на киното
     
     В един от своите бележници съм записал: “В миналото към Варна се отправяха наши и чуждестранни кинематографисти, за да заснемат по крайбрежието документални, научно-популярни и части от игрални филми. Може да прозвучи странно, но нашият град с природните си дадености имаше реална възможност да се превърне във втори център за българското кино.” Споделеното убеждение е на КОСТА АТАНАСОВ ТЕРЗИСТОЕВ, изтъкнат варненски художник-фотограф (изкушен през втората половина на ХХ век и от магията на киното. Бележник, съхранил негови мисли, споделени по време на сутрешни разходки край морето, когато (се ражда утрото) на изплавалото от хоризонта огнено слънце очертава искряща водна пътека. към новия ден. Тогава прошепваше: “Мисли за нещо хубаво, за да го постигнеш.” Всъщност какво постигна през своя осемдесет и девет годишен живот творецът Коста Терзистоев?
     Роден е през 1891 г. в Енеджи, Лозенградско, а от 1906 г. изучава при тревненски майстор тънкостите на фотографията. Като пленник през Първата световна война работи във фотоателиетата на Атина, а от 1920 г. се установява във Варна и с брат си Ангел Терзистоев открива “фотографически ателиета за художествени снимки”. По-късно самостоятелно ръководи известното в града, в близост до училище “Сулини”, фотостудио “Етюд”.
     Извън стотиците портрети погледът на художник-фотографа Коста Терзистоев е привлечен от забележителната архитектура на стара Варна и красивите околности... [повече]
 
Заглавие
Гювен Туран 
Рубрика Съвременна турска литература | 2007 / юни 
Съдържание
Роден през 1943 г. в Герзе (Синоп). След колежа в град Самсун завършва английски език и литература във Факултета по език, история и география на Анкарския университет, където известно време работи като асистент. По-късно се премества в Истанбул и работи като преподавател по английски, текстописец в рекламния сектор и редактор в едно от най-големите турски издателства „Япъ Креди”.
Първото му стихотворение е публикувано през 1962 г. Досега е издал следните книги с поезия: „Слънца... Сенки...” (1981), „Подир” (1982), „Тълкувания на любовта” (1990), „Четири сезона в един албум” (1991), “Полетът на Икар” (1993). Публикувал е романите „Далян” (1978), „Сама ли си?” (1987), „Чайката с хладните пера” (1992). Негови сборници с есета и критика са: „Себепрочитане” (1987), „Светлобакърено” (1994), „Живот с литературата” (1996). Превежда Кенет Рексрот – „Любов и бунт” (Избрана поезия, 1991), Мирослав Холуб – „Безгранична е поезията” (Избрана поезия, 1993), Луис Глук – „Избрани стихове” (1994).
* * *
В РАЗРЕЗ СЪС СЕБЕ СИ
Не трябва да има градове,
в които се установяваш,
а домове,
в които живееш,
и без нищо да оставиш –
да ги напускаш..... [повече]
 
Заглавие
Д-р Христо Боранов щеше да е на 70 години 
Рубрика 24 април 2014 | 2014 / 1 
Съдържание
Д-р Георги Чалдъков

Като студенти по медицина във Варна, той в първи, аз в трети курс, от 1962 до 16 февруари 2012 г., половин век бяхме приятели с Христо Боранов – Ицо. Роден на 24 април 1944 г. в Провадия – град на музикалните таланти Милко Коларов, Нелко Коларов, Иван Германов и на журналиста Петър Тодоров – всички те първородни приятели на Ицо.
  
Д-р Боранов дойде в Бургас през 1972 г., ожени се за чаровната шампионка по волейбол и хандбал Пенка Славчева, дъщеря им завърши японистика в Софийския университет, омъжи се за бургазлия, имат внук.
 
В „Заключени улици“ Васил Лаков пише, че “Христо Боранов е единственият в света спортен и театрален лекар – едновременно. ”И поет, артист и бохем“ – една артистична траектория от Провадия през Варна в Бургас!

Д-р Боранов беше член на Съюза на българските писатели и автор на 4 поетични книги - „Среднощни стихове“, „Стъпки в паважа“, „Защо“, „Заложник на думите“.
През зимата Ицо най-често отсядаше в барчето на театъра, през лятото – в „Приятели“ или градинката на Арменския клуб. Не познавам друг бургаски зет така бургаски да е срастнал с Бургас. Усеща се и в неговата поезия, особено в „Бургаски елегии“, където е написал:
Почти е сигурно, роден съм тук – в Бургас.
... [повече]
 
Заглавие
Да съхраним славянската култура
Let’s keep the Slavic culture 
Рубрика Литературная учеба гостува на Простори | 2006 / май 
Съдържание
Изминаха пет години, откакто между редакцията на руското списание “Литературная учеба” и българските писатели се установиха топли дружески и партньорски отношения.
През 2001 г. редакцията на списанието заедно със своите автори гостува на забележителния град Варна. Тогава бе презентацията на “Българската литературна тетрадка” на страниците на “Литературная учеба”. Руският читател се запозна с творчеството на Панко Анчев, Слав Хр. Караславов, Атанас Стоев, Иван Манолов, Владимир Стоянов, Теменуга Маринова, Драга Дюлгерова, Сашо Серафимов, Мария Бъчварова, Ася Григорова, Мария Овчарова, Елка Няголова, Йордан Кръчмаров, Пламен Георгиев. След това делегация на българските писатели от Варна начело с Панко Анчев направи ответно посещение в Москва. А съвсем наскоро Панко Анчев – български критик и литературовед, бе гост и участник в общоруския празник “Литературна пролет” в гр. Муравленко, Ямало-Ненецки автономен окръг.
“Литературная учеба” е най-старото литературно издание в Русия, основано от А. М. Горки; през 2005 г. то отбеляза своята 75-годишнина. Списанието и сега интересно за читателите, а за мнозина млади писатели, педагози и литературоведи е настолна книга. Приятно да се знае, че “Литературна учеба” не я забравят и отвъд пределите на Русия, в това число и в забележителния български град Варна, който бе и остава литературен и културен център на руско-българската дружба.
В наше време литературните списания в Русия (а мисля и в България) в сравнение със 70-те и 80-те години на миналия век са в кризисно положение. Възможно е те да се изпълнили своята “историческа” мисия и при ликвидирането на дефицитите в книгоиздаването съвсем да изчезнат. Но списание “Литературная учеба” не е заплашено от изчезване... [повече]
 
Заглавие
Да усетиш с кожата си порива на вятъра.
To feel the gust of wind with your skin. 
Рубрика Имена | 2005 / ноември 
Съдържание
    СИЯ ПАПАЗОВА
    Георги Михов е варненец кореняк. Един прелюбопитен факт. Безценен. Той е роден на една малка уличка, която до ден днешен се нарича “Поп Харитон”. И се намира точно зад Колхозния пазар. Някога това са били покрайнините на града, населени със семействата на моряци, докери, рибари. Та в меката варненска есен на 1935 г., от скромните им къщички както винаги се е носила дивната, невероятна миризма на пържена кая, оваляна в брашънце, мастика, пресни краставички и млад, току-що откъснат копър.
    А на 7 октомври, знаменателен ден, в спретнатите дворчета на “Поп Харитон” дръвчетата огъвали клони до земята, отрупани с разпукани смокини, хинап, райски ябълки и малки сладки плодчета, наричани по онова време барабонки. За съжаление сега всичките тези плодове от рая на новородения са на изчезване, както изчезнаха милите малки, варненски дворчета.
    Било е толкова тихо на тази улица, че всички чули неговия вик. Толкова тихо, че се чул ударът на градския часовник. Толкова тихо, че се чула дори свирката на кораба, когато влязъл в пристанището. Корабът обикновено изсвирвал три пъти. Това означавало, че е тежко натоварен. Тогава дядото на Жоро се надигал от одърчето и казвал: “Трябва да отида там. Ще има работа, ще има хляб.”
    Но този ден барабата пропуснал натоварения кораб. Естествено. И имало защо... [повече]
 
Заглавие
Да честваме 11 май като ден на българския език 
Рубрика Простори предлага | 2007 / март 
Съдържание
Сега, когато вече се включихме в една общност на европейските народи, основана не на любов и състрадателност, а на икономическо сътрудничество и полза от пазара, виждаме какви опасности стоят пред отделните, особено малките, народи и култури. Колкото и да изпитваме гордост, че най-сетне сме се изравнили политически с напредналите в икономическо и политическо отношение нации и държави, няма как да пропускаме да си припомняме, че именно ние сме най-податливи на влияния и културно нихилиране. Ураганът на мощната масова не-национална и над-национална култура се стоварва не толкова върху френската или английската (макар това все пак да става), колкото върху българската. Ние трябва трезво да гледаме на този факт, трезво да го анализираме и умело и решително да го отклоняваме урагана от себе си. Разбира се, всяка нова епоха е преди всичко отказване (доброволно или насила) от традиции, обичаи, начин на живот. Ала в епохата на глобализацията опитите да се заличат нациите и да се игнорират техните култури е особено опасен. Всяка нова епоха носи нови черти на културата, придобивани от другите народи, като съобразно нашата жизненост и подготвеност тези черти се усвояват или не, стават присъщи или се отхвърлят като непригодни. Във всеки случай обаче се раждат нови факти, нови явления и протичат нови процеси, които ни обогатяват чувствително и плодотворно.
Днешната епоха е по-особена от предишните. Днешната епоха заради превръщането на средствата за масова комуникация във всеобща, световна индустрия е епоха не просто на сближаване, сътрудничество и културно обогатяване, а на обезличаване, изравняване, уеднаквяване и бързо заличаване на разновидностите. Индустрията не работи с разнообразие. Тя се нуждае от стандарти, за да произвежда бързо и в големи количества, които веднага да стават достояние на всички... [повече]
 
Заглавие
Две стихотворения на Гари Гордон в превод на Димитър Калев
Two poems by Gari Gordon interpreted by Dimitar Kalev 
Рубрика Литературная учеба гостува на Простори | 2006 / май 
Съдържание

Гари Гордон е роден през 1941 г. в Одеса, от 1970 г. живее и работи в Москва. Възпитаник на Одеското художествено училище и на Ленинградското художествено-промишлено училище „В. И. Мухина”. Излага свои живописни платна в различни престижни галерии. Член на Съюза на московските писатели. Автор на поетичните книги „Тъмна стая” (1993) и „Птичи права” (2006). През 2000 г. публикува романа „Късно. Тъмно. Далеко.”, а през 2005 г. – сборник с повести и разкази „Пастир на своите крави”. Едноименната повест е екранизирана от неговия син Александър Гордон (2002). Най-новият му поетичен цикъл „Зашеметени възвишения” е отпечатан в първия тазгодишен брой на списание „Литературная учеба”.
Из цикъла „Зашеметени възвишения”

ГАРИ ГОРДОН
 
Аркадия
Спъна се вятърът, строши нога
в кантарионените треви.
Преспа пияницата на брега
и призори се вдърви.
Въздух – като зеленеещ мраз,
спят още всички слова.
Мълчи морето, птичи глас.
И не боли глава... [повече]
 
Заглавие
Дебелия и тънкия
The Fat and the Thin 
Рубрика Къси разкази | 2006 / юни 
Съдържание

Борислав Бойчев е роден през 1933 г. в с. Страшимирово, Варненска област. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като кореспондент и редактор в Българското национално радио; редактор и зам.-главен редактор (1990) на сп. “Септември”. Издал е разказите за деца “Тежките дядови ботуши” (1970), разказите “Село без кучета” (1982), “Момичето и лисицата” – разкази и повести (1995), спомените “Браздата на моя живот” (1998)
БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ
Беше пухкаво розово бебе и детската му количка приличаше на нощви с втасало тесто за козунаци. От хубавото рухнало тесто излезе прекрасно дебело момченце. Младите майки се топяха от завист и го сочеха на децата си за пример: блазе на таз майка, златно дете, ящно, не е злоядо като вас, мисли само за ядене, а не за игри и лудории. И децата го възненавидеха, не спираха до него, за да не ги сравняват майките им и да им натякват. Дебелото момченце растеше, ала дваж повече дебелееше.
Когато тръгна на училище, най-напред го освободиха от физкултура. По-късно не ходеше на походи, на трудови дни, седеше на първия чин до черната дъска и до вратата. Учителите не го изваждаха от чина, изпитваха го от място, седнал, за да не се измъчва прав. И защо ли трябваше да го изпитват, какво повече да искат от него, като толкова очебийно изпреварваше своите връстници. Ограждано от възторзи и внимание, продължи да се налива и учителско-родителският комитет взе мерки и му поръча чин според неговите габарити... [повече]
 
Заглавие
Деньо Денев
Ян и зимната приказка (60 години от рождението на Янаки Петров) 
Рубрика Български поети на ХХ век | 2007 / август 
Съдържание
/Послеслов към приятелството ми с един родственик на цветята/
По повод 60-годишнината на рождението му
 
Янаки Петров! Ето едно име - синоним на Поет и Приятел! Познавах го, преди да го бях виждал и разговарял с него. Срещах името му често-редом с имената на Борислав Джамджиев, Лучия Цветкова, Крум Ацев (Мир на праха му!) и др. - на страниците на популярното в ония години средношколско литературно списание “Родна реч”, което излиза и днес.
Публикациите в списанието носеха творчески престиж и самочувствие на авторите. Ян Петров от Бургас (нещо като псевдоним - съкратен вариант на името Янаки Петров) веднъж публикува стихотворение за своя баща миньор. Кратко стихотворение, с приблизително следния сюжет: Бащата се връща от нощна смяна, уморен от работата в рудника, ляга да спи. Синът, т.е. Ян Петров, го пази от мухите, за да е спокоен бащиният сън. Ядосан, мислех си тогава: “Как могат да печатат такива глупости? Нима това е поезията?”
Оказа се – но го разбрах след години, че в “пазенето от мухите”, в най-обикновения синовен жест се съдържа “екстрактът” на поезията. И Янаки Петров още в ученическите си години е владеел магията на поетическото изкуство.
За 7 - 8 години съдбовно свързах живота си с Бургас. И морето: “Най-голямото събитие!” – както неподражаемо възкликна Христо Фотев. С Бургас – пристанищен и нефтокомбинатен - опоетизиран от Недялко Йорданов. С Бургас – град на моето студентство, на началото на журналистическия ми път, топло гнездо на много приятелства. Едно от тези най-свидни приятелства беше това с Янаки и Дора... [повече]
 
Заглавие
Деньо Денев 
Рубрика Поезия | 2007 / ноември 
Съдържание
Деньо Денев е роден през 1946 г. в Сливен. Инженер-химик по образование, работил е предимно като журналист. Има издадени книги, с поезия, литературна критика и публицистика. Съставител е на антологията “200 български поети от 20 век”. Автор е на пиеси. Негови творби са преведени на руски, украински, турски, иврит, китайски и други езици.
Носител е на литературната награда “Атанас Далчев”.
    
ДУШАТА НА РОЗАТА
 
          “Възкръсна моя ден, нощта издъхна
          и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят.”
                                                              Димчо Дебелянов
 
Царицата на всичките цветя –
Така е розата наречена.
От ръка на варварин посечена –
душата й в небето отлетя..... [повече]
 
Заглавие
Деньо Денев 
Рубрика Поезия | 2007 / юни 
Съдържание

Деньо Денев е роден през 1946 година в Сливен. Инженер-химик по образование, работил е предимно като журналист. Има издадени книги, с поезия, литературна критика и публицистика. Съставител е на антологията “200 български поети от 20 век”. Автор е на пиеси. Негови творби са преведени на руски, украински, турски, иврит, китайски и други езици.
Носител е на литературната награда “Атанас Далчев”.

 

ДЕТЕ ОТ СВЕТЛИНА И СЪН
Не е възможно да те няма!
За теб Земята и звездите
ми говорят. А твоето отсъствие
безкрайно дълго продължава.
Ръцете и очите ми се умориха
да те търсят
и очакват,
твои двойници да разпознават.
(Уханни шипки пътя ми обграждат,
но розата сред тях я няма.)
Без тебе всичко губи смисъл.
Пусто е... В моята градина,
не пеят птиците на чудесата.
Безкрайно дълго продължава
твоето отсъствие... Без глас,
лице и име - и въпреки това
не е възможно да те няма!
... И ти се появи – Дете
от светлина и сън.
Благодаря ти... [повече]
 
Заглавие
Десислава Неделчева 
Рубрика Поезия | 2007 / август 
Съдържание

Десислава Неделчева е родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на стихосбирката „Прози в края на века” (1998; 2000) и на многобройни критически статии. Публикува в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др... [повече]
 
Заглавие
Джако, джазът и ние– Почит към Джако Пасториъс от Димитър Трайчев.
Jacko, the jazz and us: with devotion to Jacko Pastorius by Dimitar Traychev. 
Рубрика Подиум | 2006 / януари 
Съдържание
    Димитър Трайчев
    Снимки Димитър Трайчев
    След фестивалните летни пушилки (2005) си въобразих, че ще утикаме една кротка и обречена есен. Но не би. Проектите, които до този момент се движеха по собствени коловози– Jaco, My Jazz Icons, The New Saints, се сляха в един общ ‘’мегапроект’’ и падна голямо търчене, но пък и кефът беше голям. Срещнахме нови лица и списъкът на потенциалното взаимно фенство набъбна яко.
    ХАСКОВО, 23 септември
    Получихме покана от Димитър Русев – китарист, композитор, аранжор, мениджър на хасковския джазфестивал, да представим книгата, посветена на живота на Джако Пасториъс и да покажем нашата колекция от постери. Прекрасен чистичък южен град, със скъпарски магазинчета, наточени барчета, в които пихме истинско кафе, чисти улици без една дупка по асфалта, а тоалетната на автогарата отдавна беше влязла Европа. Този субективистичен поглед от камбанарията на туриста естествено не трябва да се приема съвсем сериозно, но съдържа парченца от истината. Фестивал като фестивал - много мъки, малко пари и пълна липса на индианци - доброволци. Всъщност в лицето на Митко – един клониран вожд, са всички функции от стейдж хендс до саунд мейкър, от водещ до кетъринг. И това го прави вече десет години. Музиканти от различни бои се навъртаха около фестивалните сцени, които бяха няколко. Всички актуални и музейни стилове, моди и маниери бяха обект на насилие от ентусиазираните участници на фестивала... [повече]
 
Заглавие
Джеват Чапан 
Рубрика Съвременна турска литература | 2007 / юни 
Съдържание
Роден през 1933 г. в Даръджа (Гебзе, Измит). Завършва Роберт колеж в Истанбул (1953) и английска филология в Кеймбриджкия университет (1956). Работи в редакцията на BBC Лондон, а завърнал се в родината си, постъпва като асистент в Катедрата по английски език и литература на Истанбулския университет (1960), където по-късно става професор (1975). След това продължава преподавателската си кариера в Театралния отдел на Академията за изящни изкуства. В различни периоди преподава в Мармарския, Босфорския, Анатолийския университет, както и в частния Йедитепе.
Известен като изкусен преводач на англоезична и гръцка поезия и театрален критик, през последните десетина години Джеват Чапан е водещ редактор на страницата „Поетичен атлас” в седмичната притурка за литература и книги на в. „Джумхуриет”, с несъмнен принос при представянето на десетки български поети.
Турският читател се запознава с поезията му още през 1952 г., когато печата първите си поетични опити в сп. „Варлък”. Първата му стихосбирка „Кръжи, кръжи, гълъбе” (1985) е последвана от „Естествена история” (1989), „Пораждаща любов” (1994), „Какво незабравимо пътешествие бе то” (2001). През 2006 г. излиза том с избрана негова лирика.
НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ
Влез тихичко през вратата, не натискай звънеца.
Не се безпокой, ако не съм се върнал.
На път съм, почти в началото на нагорнището,
вероятно чакам да се стъмнят водите.
Стаява се обгореният въздух от тухларната
върху нощните царици в градината... [повече]
 
Заглавие
Джон Чийвър и “Джони Уокър”.
John Cheaver and “Johny Walker”. 
Рубрика Бивалици | 2005 / август 
Съдържание

    ТИНКО ТРИФОНОВ

    Ще започна с една скоба. Тя е посветена на прочутото шотландско уиски, на отношението към него на писателите като цяло и, в частност, на един от тях - Джон Чийвър. Искам да знаете, уважаеми читатели, или поне тези, които толкова го превъзнасяте това питие, че то не е нищо друго, освен двойно преварена ечемичена ракия (или ако щете – водка) и че цялата тайна на превъзходния му вкус се крие в три неща: първо, че спиртът се изварява на торф (щото шотландците не са имали друго гориво, планинките им са голи-голенички и приятно заоблени като миска на конкурс), а от торфа идва лекият дъх на дим; второ, разреждането на спирта става с изумително чиста и мека изворна вода; и трето, питието отлежава в дъбови бъчви, в които преди това са държани тежки испански вина (херес, порто, както и шери), а пък смесването на различните чешити скоч (т.нар. бленд) се прави майсторски и по рецепти, удържали напора на няколко века. Истинското уиски обаче е чисто малцовото от марки като “Гленливет”, “Гленфидиш” и други “гленове”, но него си го пият предимно шотландците, при това без всякакви развалящи го глезотии като лед или сода, ами като коняк – за да усетят аромата му. Най-много да му капнат малко водица, щото е възсилничко.
    Не мога, разбира се, да се меря с познавачи на питиетата като Николай Спиров например, но за верността на горното се подписвам. И още: пробвал съм достатъчно чешити от т.нар. блендови шотландски ракии и мога да ви уверя, че не могат да се мерят с истинското, малцовото. Но не могат да се мерят в нашата битност и с една добра ракийка със салатка... [повече]
 
Заглавие
Димитър Калев 
Рубрика Поезия | 2007 / ноември 
Съдържание
Димитър Калев е роден на 17 октомври 1953 г. в Омуртаг, живее във Варна. Автор на стихосбирките „Страданието на светлината” (1993), „Да ме поливате отвъд” (1996), „Триада” (2001) и „Помежду” (2006). Лауреат на награда за модерен език на 17-ия Международен фестивал на поезията в Суботица, Сърбия (2006), и на награда „Варна” (2007).
   
ГЕНЕЗИС
 
Ей, нали помниш как смесвах гласа ти с ума си –
просто използвах енергията в междуметията ти,
за да пробивам различни отверстия в етера
и към зениците си да ги нагласям.
Тази тоналност, в която петлите ни будят,
или в която цветята се багрят и кръстят
(тъкан, разстилана между клавиши и пръсти),
беше начало на моята етерна лудост.
Мислех, че всичко съвпада единствено в мене;
казвах си: отвор, зеница пред отвора – колко е
(както Луната пред Слънцето при затъмнение)... [повече]
 
Заглавие
Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения 
Рубрика Български поети на ХХ век | 2007 / юни 
Съдържание
45 години от рождението на Петя Дубарова
 
Става въпрос за стихотворението на Петя Дубарова “Цветето”, което е сътворено от нея, когато е едва на 11 години. Ето и самото стихотворение.
ЦВЕТЕТО
 
Цвете яснолико
тъне във сияние.
Вятърът разнася
приказно ухание.
 
То поглежда скромно,
с весели очи,
лъскавите, топли
слънчеви лъчи.
 
И във унес пее,
звънка и трепти,
ала ще престане
скоро да цъфти.
 
Ала ще погълне
с грозен смях пръстта
неговата ясна,
чудна красота... [повече]
 
Заглавие
Димитър Стойчев
1928 – 1993 
Рубрика Поезия | 2013 / 1 
Съдържание
Димитър Стойчев, шарж Борис Димовски, 8.06.1973 Златен Орфей
Димитър Стойчев (29.01.1928, с. Синдел, Варненско - 14.05.1993, Варна) - Поет, журналист, сатирик, преводач. Завършва Института по български език и литература. Работи като коректор във в. “Народно дело”; журналист в Радио Варна, Радио София, в сп. “Естрада“, БНТ, сп. „Здраве“ и др. За първи път печата във в. „Стършел“ (1957). Един от най-талантливите поети и сатирици на България. Печата епиграми и сатирични стихове в „Народно дело“, „Стършел“, „Простори“, “Труд”, “Пламък”, “Отечество” и др. Включен в Антологията на българската епиграма. Автор на текстове за естрадни песни. Характерно за неговото творчество е лирико-сатирата.
Книги: Денят минава съпроводен (стихотворения, Изд. “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1989); Нож в гърба на вятъра (стихотворения, Нар. младеж, С, 1988); Пак (стихове и епиграми, Бълг. писател, С, 1983); Хитрушки (книга за деца, 1980); Троп, троп – Стоп! (книга за деца, 1982); Елипси (стихотворения, Нар. младеж, С, 1969); Спасени криле (стихотворения, ДИ “Г. Бакалов”, В, 1965); Кардиограми (сатирични стихове, ДИ “Г. Бакалов”, В, 1961) и др.
АртЕнциклопедия Варна
ЕСЕННА СЕИТБА

В земята отиват
най-здравите,
най-чистите..... [повече]
 
Заглавие
Димитър Хаджиянев- принцът на българския театър.
“Dimitar Hadzhiyanev: the prince of the Bulgarian theater”. 
Рубрика Имена | 2005 / юни 
Съдържание
     СИЯ ПАПАЗОВА
     Актьорът Димитър Хаджиянев слезе от сцената на живота. Като връщам времето назад, си мисля, че той се готвеше за този миг по някакъв свой, ритуален начин. С едно особено спокойствие и самовглъбение. Грижливо, детайлно подреди спомените си. Написа книга. Нарече я “При тебе идвам горд и чист”. Струва ми се, че така той сложи ред и хармония в отношенията си с другите. По възхитителен начин поиска прошка от тези, които през своя живот неволно бе засегнал, опрости всички, които някога някъде са го наранили. Този известен с хапливата си ирония и леко дистанциран човек, през последните дни поддържаше непрекъснат контакт с приятели, колеги. Обаждаше ни се по вечерно време. Беше изпълнен с топли, благодарни, високи чувства и бързаше нетърпеливо да ги сподели с онази присъща само нему скромност и овладяност на емоциите.
     Сега си давам сметка, че с тези вечерни телефонни обаждания, той всъщност по ритуален начин се прощаваше с нас, подготвяше ни да приемем предстоящото.
     Не беше ли всъщност Димитър един страхотно емоционален човек? И прословутото му чувство за хумор не скриваше ли една горда, дълбоко стаена печал, като някаква форма на съществуване на силно ранимата, притесняваща се от чувствата си личност?
     Дали през последните дни не пропуснахме нещо в общуването си с него? Като човек, изпитал много, дали не се опитваше да изкаже дълбинните си чувства към нас, дали не се опитваше да ни даде последен съвет на тема: как да се справяме, как да слагаме благородна патина и скромна мяра върху стихията на чувствата в нашия истеричен и неискрен век.
     Чуден, забележителен човек... [повече]
 
Заглавие
Дневници II 
Рубрика Документална хроника | 2014 / 1 
Съдържание
Портрет на Инокентий Софийски.
Худ. Радко Мурзов, маслени бои, платно
 
Инокентий Софийски (св. име Илия) (1.06.1882, Варна - 26.08.1976, Варна) – Последният от големите първостроители на музейното дело във В. Завършва основното си образование във Варна, след което постъпва в богословското училище в Самоков. Продължава учението си в Таврическата семинария в Симферопол – Русия и духовната академия в Казан. Завършва 1904 с научната степен “д-р на богословските науки”. С.г. в черквата “Св. Стефан” в Цариград приема монашеско звание и получава името Инокентий. Учителства в Солунската гимназия и в семинарията към Бълг. екзархия в Цариград. Заради връзките с дейците на македоно-одринското революционно движение турската власт го изпраща в солунския затвор, а след това е екстерниран в Б-я. Помощник на старозагорския митрополит Методи Кусевич. По повод случая Саафет и полицейските произволи в Русе произнася в черквата остра изобличителна реч срещу цар Фердинанд и управляващите кръгове около него. Изправен пред съда, защитава се сам и е освободен. Ректор на духовното училище в Бачковския манастир, ректор е и на семинарията в Цариград. В Б-я е назначен за временно управляващ Мелнишката епархия. След въвличането на Б-я в I св. война е изпратен в Беломорска Тракия, където освен църковните задължения е определен от щаба на армията и за комисар по прехраната. След войната е протосингел на Старозагорската, а за известно време и на Варненско-Преславската митрополия. 1926 в знак на несъгласие с официалната църковна политика демонстративно напуска църковната служба... [повече]
 
Назад [ 5 ] Напред
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма