| Резултати от търсенето | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | История | 2007 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |
 100 години от рождението на акад. Иван ДуйчевВасил Гюзелев
Българската медиевистика /науката за Средновековието/ е не само най-старият, но и най-авторитетният клон на историческото ни знание. Нейните изтъкнати представители (Спиридон Палаузов, Марин Дринов, Васил Златарски, Петър Ников, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Димитър Ангелов и др.) със значимото си и съдържателно научно творчество с право са заслужили достойно и подобаващо място в цялостната история на българската наука. Органически свързан с тях е акад. Иван Дуйчев, получил както приживе, така и след смъртта си (1986 г.) признание колкото в Родината си, още повече в чужбина. В средите на византинистите и медиевистите в цял свят няма по-известен и по-уважаван български учен от него. Неговият живот и научно творчество са показателен пример за любов към науката, всеотдайност и отстояване на принципите на същинското българознание. Пословичен със своята скромност, въздържателност и човешка непринуденост, той остави цялото си земно достояние и притежание според изразената от него предсмъртна воля в полза на българската наука...
Получил висшето си образование по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1932 г., по-късно той е изпратен на специализация в Италия. Своето пребиваване тук използва за подготовка във Ватиканската школа по архивистика и палеография и за работа във Ватиканската апостолическа библиотека и Ватиканския таен архив. Под ръководството на известния византинист проф. С. Дж. Меркати през 1934 г. защитава докторска дисертация на тема „Българските Асеневци във Византия”... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Remarkable event. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Отзив | 2005 / април | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
Премиерен концерт на Камерен ансамбъл “Симфониета”– Варна Проф. д-р ДИМИТЪР ХРИСТОВ Когато застанах пред афиша на оркестър “Симфониета” - Варна, си помислих: “Нещо става! Културно земетресение! Една община от мащаб на Варна създава нов камерен оркестър. За мене това е знак, дълбок по смисъл знак. В града очевидно има потребност от голямата музика. Например от нейните по-ранни форми. От финеса и чистата красота на класиката. От смислеността на българското в днешната голяма музика. Има нужда от артистичен ентусиазъм, от духовно движение. Потребността идва отдолу. От публиката. Вярно осъзната е от Общинския съвет. И ето, той действа... 13 март. Неделя. Матине. Претъпкана зала на Градската художествена галерия. Внасят допълнителни столове. Появява се публиката за голямата музика. Входът е свободен! Ето я, показала се във всички възрасти – щастлива, усмихната в очакванията си. Диригентът проф. Милко Коларов, един голям български музикант, се обръща към публиката със слова. Преди всяка пиеса. Той знае как да го направи, защото го чувства. Уважава публиката си, обича я. Не се дели от нея чрез дистанцията на диригентския пулт и сцената. Прави го заради нея. И затова е искрен, вълнуващ в собственото си вълнение. Разбираме го и сме му благодарни. В оркестъра си той е подредил опитни изпълнители. До всеки от тях седи млад музикант, често дори юноша. Нека младостта се учи от опита! Да се подготвя бъдещето. Три пиеси за щрайха от Панчо Владигеров. Преди 106 години този велик български композитор се ражда в ... Цюрих. На 13 март. Милко Коларов е негов ученик по композиция... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | A Sea Locked |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Без рубрика | 2005 / януари | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | 
Най-оцъклено е морето зиме
Народопсихологичен опит на тема „Зимното прощаване на българина с морето” Любовната връзка на нашенеца с морето ми напомня следенето на телевизионна серия — веднъж в годината той присяда на пясъка пред него, като че ли се отпуща във фотьойла пред цветния домашен екран и след сезонните емоции (три-четири месеца) дръпва щепсела и го включва едва... следващата година, за новия епизод. Какво къса след лятото нишката на това общуване? Намират се един-два лесни отговора на това питане, очевидно прости, та чак... съмнителни. Но отговорът, койтоние ще подирим, е по-мъчен. Той е запреден от три валма (история, икономика, житейска философия); заплита се от три нишки (морето, зимата, българинът); тъче се на три стана (минало, настояще, бъдеще). Затова тъканта му е трудна. Едно наум — за да се отбегне изкушението на личните пристрастия в тези тънки материи — е съпоставянето с други народи. Ако бях по-наперен, щях да взема за аршин Австралия (ветроходците знаят поговорката за зимните плавания по света: „Когато англичаните се приберат, излизат французите; когато французите се приберат, излизат американците; когато американците се приберат, излизат австралийците...”). Гърция и Англия ще ни свършат по-добра работа. Винаги е имало българи, които не са прерязвали пътя си към морето и презнай-суровите зими. И сега ги има. Професионалистите не ги броя, те си вадят хляба от морето — моряци; докери; корабостроители; подводнитe археолози, които се възползват от прозирността на зимната вода... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Новела | 2007 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | Лиляна Михайлова
Всичко започна след големите пролетни дъждове. Селската рекичка набъбна и направо полудя. В началото влачеше счупени клони и шишарки чак от планината, после помъкна отхлупени кошери и цели дървета, накрая прехвърли задръстения мост и се разля към ливадите.
Водата вилня почти седмица, след това само за една нощ реката се смали и се върна в коритото си, а на сутринта из мократа трева се премятаха изостанали шарани. Селяните идваха да ги събират с каручки и чували, както се ходи на бостан. Говореше се, че тая благодат е дошла от старите изоставени рибарници, дето са нагоре по реката. Всъщност те отдавна се бяха превърнали в блата, даже и така ги наричаха – блатата. В тях не можеше да се влезе нито с лодка, нито пък да се лови с въдица. Бреговете им бяха гъсто обрасли с камъш и ако някой риболовец си изсечеше просека, потъваше до кръста в жабуняк и вместо да подскача и да трепти, плувката му оставаше забодена в жълтата тиня. Така че почти цяло десетилетие шараните се бяха плодили и множили на воля до деня, в който придошлата река беше помела блатата им.
Няколко дни наред цялото село миришеше на пържена риба. В кроткия му живот обаче предстоеше и още едно неочаквано събитие.
Пръв донесе новината свещеникът. Втурна се в кръчмата, както си беше – с навити крачоли и запретнато расо, и задъхано разказа как днес следобед тръгнал да бере мащерка и когато минал край селския язовир – на, честен кръст, вътре водата не се виждала от риба: шаран до шарана, като дъски на дюшеме... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Новела | 2008 / март | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Лиляна Михайлова е родена в Пловдив. Завършва Софийския университет. Работи като учителка, журналистка и редакторка. Издава над 20 книги, сред които сборниците с разкази “Жени”, “Късни дъждове”, “Писма до поискване” и др., повестите “Корабът”, “Чужденката” и “Самоубийство по лични причини”, романите “Един тъжен мъж” и “Грехът на Малтица”. Авторка на сценарии за игрални и телевизионни филми, между които “Най-добрият човек, когото познавам” и 27-серийната телевизионна сага “Дом за нашите деца”.Лиляна Михайлова
(Продължение от бр. 6/ 2007)
Както всяка вечер пред фургона в кръга на силната прожекторна лампа пак се белееше микробус. Прекупвачите бяха пристигнали и товареха пълните касетки. Русенците спяха в палатката си, навън стърчаха само просмуканите им от водата нозе.
Иван Харизанов приседна на неудобната пейчица до масата. Шараните бяха още живи, дори оттук се чуваше как пъшкат и как търкат един о друг люспите си. От време на време някой току изскачаше от касетката, плесваше на земята и с вековечен инстинкт започваше да се премята право към водата. Товарачите го догонваха с викове, настъпваха го и го хвърляха обратно. Един все пак успя да ги изпревари – беше необичайно едър и златист, от дивата порода, дошла преди години по реката. Оставаше му не повече от метър до спасението, когато пазачът не можа да се сдържи и изтърча. Рибата диво се замята в ръцете му... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | A winter herring fishing. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Северна приказка | 2005 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА
Десетки приятелства и постоянни срещи с писатели от всички континенти дължа преди всичко на възможностите, които имах като дългогодишен председател на българския ПЕН център, част от международната писателска организация ПЕН (поети, есеисти, новелисти) и като главен редактор на списание “Обзор”, с емисии на английски, френски, испански и руски. Своите беседи с именити писатели на ХХ в. събрах в книгата “Свят в 33 лица”, която очаквам да се появи в недалечно време. Гостувах и на носителя на Скандинавската литературна награда видния норвежки писател Едуард Хуем в неговия дом в Осло.
 “Полета в небето”, Милко Божков, 1997 г. Варна, “Галерия 8”
Влизам в масивна къща в скандинавски стил. Дървото гали погледа ми. Домакинът, висок, суховат мъж с дълги русоляви коси, ме въвежда любезно в скромно обзаведена гостна. От него лъха северна сдържаност. Бързам да споделя своето възхищение от неговия дом, който поразява със своята хармония.
Едуард Хуем, видният норвежки писател, се усмихва:
- Вярно е. Така са строили къщите на времето. И моята наистина е много хубава. Удобна, с високи тавани. Тя е построена през един добър икономически период за Норвегия. С развитието на параходната индустрия са се увеличили, точно преди намесата на Швеция през 1905-а. Строежите от онова време придават красота в облика на Осло... [повече] |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | Panko Anchev 60 years of age, too |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Имена | 2006 / март | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заглавие | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рубрика | Поезия | 2007 / декември | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Съдържание |  Ивайло Иванов е роден в Троян. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи във в. „Литературен форум” и в търновското издателство „ПАН-В.Т.”. Автор е на стихосбирките: „Хензел и Гретел” /поема/, 1995, „Искри от воденичните ми камъни” /сатира/, 1997, „Очи на дете”, 2005, „Филологически поеми”, 2006. Живее в родния си град.
|
Заглавие | Трагизмът на чувствителната душа Рубрика | Бележник | 2007 / април |
Съдържание |  Деньо Денев
Малцина са в съвременната българска поезия творците, които така безжалостно се подлагат на професионална дисциплина и нравствен самосъд, както Деньо Денев. За почти три десетилетия този автор, за разлика от редица свои колеги, издава рядко, и то след изключително прецизна подготовка на текста. Неслучайно един от неговите естетически кумири е Атанас Далчев. Деньо Денев му подражава - във възвишения смисъл на думата - и като творец (той пише предимно лирика и фрагменти), и като гражданско поведение. Изкушаваме се да припомним знаменитата фраза на самия Далчев - в българската литература има таланти много, но характери малко. Деньо Денев представлява щастливо двойно съвпадение - неговите творения категорично говорят за нежен и ярък поетически талант, а същевременно литературно-гражданското му битие доказва наличието на строг и непреклонен в преследването на своите възвишени цели характер.
Освен оригиналните свои книги авторът се решава два пъти да поднесе на читателите и томчета с избрани творби. Такъв е и случаят с “Блуждаещ огън”. Тук той е вложил като скромно подзаглавие: Стихотворения, миниатюри, бележки. Отново се убеждаваме в строгата самокритичност на Деньо Денев и в стигащия на моменти до перфекционизъм негов художествен избор. Това томче действително съдържа най-доброто, създадено от талантливото перо на поета.
В емблематични ранни негови стихотворения, примерно като “Шепа сол” или “Берачът на билки”, ние си припомняме вълненията на младия творец, който усеща преходността на човешкото битие. “Шепа сол е животът ни, / а вечна вода са космичните бездни” - възкликва той... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Памет | 2008 / март |
Съдържание |  Преди три години Иван Динков си тръгна от тукашния свят и ни остави поезията си като белег и доказателство за продължаващ живот. Един от най-значимите български поети от втората половина на ХХ и началото на ХХI век, той беше „машина за метафори”, както казваха за него приятелите му. Странното и неповторимото у него беше не само дарбата, поетичният му талант – неговият живот беше необикновен. Неговите обикновени мисли бяха необикновени. „Нашият прадядо е камъкът” - казваше той - и „кръвта няма предговор”. „Всички сме пепел от Освиенцим” или „животът няма синоним” - отронваше понякога в най-обикновен разговор, седнал сред приятели. И макар че беше от хората, за които казват, че е „хероичен тип”, той умееше да се смирява, знаеше, че трябва да подтискаме злото у себе си, та да може да избуява доброто и въпреки естествените горчивини на земния живот той не питаеше злоба и завист дори към хората, които отявлено го нападаха. Това благородство също е съставна част на истинския талант. В неговото творчество не се среща думата „враг”, в него няма чуждици, а възторзите и преклоненията му са свързани с духовната възвиса и опитите на Човека да облагороди ада, в който живее. В стиха му „Никоя победа не връща мъртвите!” се съзира естественият хуманизъм на твореца, неговата съпротива срещу насилието и насилниците, въздигането на Разума и отричането на инстинктивната, първосигнална агресия. „След съвестта и стиховете / едва ли има трети ад”, изповядва поетът. А на друго място споделя: „От съвест се посивява.” В неговото схващане за живота Творчеството заемаше особено място. Това беше територията, на която той никога не си позволяваше компромиси... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Други стихотворения | 2013 / 1 |
Съдържание |  Иван Долски (лит. пс. на Иван Атанасов Иванов) (31.01.1953, гр. Вълчи дол) - Бил е моряк и журналист, организационен работник и заместник-председател на Изпълкома, зам.-кмет и председател на Общинския съвет във Вълчи дол. Живее и работи във Вълчи дол. Негови стихотворения са помествани в местния и централния печат, в поетични сборници и антологии. Награждаван е на регионални и национални литературни конкурси. Чл. на Сдружението на писателите - Варна.Книги: Моя утрешна тъга (лирика, 2011); Кметът с каска (сатира, 2004); Отплаване (поетична библиотека, 2002); Прекрасен хлебороден край (очерк, 1999); Спасени бездни (стихотворения, 1999); Земя кърмилница (авторски поетичен сборник,1999); Обречен на въздишка (стихове, 1994) и др. АртЕнциклопедия Варна
|
Заглавие | Ivan Kenarov, artist Рубрика | Фрагменти | 2006 / ноември |
Съдържание |  Едва ли някой би могъл да оспори истината, че златните времена за процъфтяването на културата и изкуството във Варна бяха годините от втората половина на 50-те, до края на 80-те на отминалия ХХ век.По това време бяха създадени множеството театрални, музикални, музейни и научни институции. Тогава възникнаха и се утвърдиха забележителни национални и международни форуми на изкуствата. Във Варна се родиха и се установиха ярки творчески личности… Един от тях, може би пръв сред най-скромните и непретенциозните, най-нешумящият, бе художникът Иван Кенаров... Завършил графика в Художествената академия, той не се поддаде на съблазните да остане в София /такава възможност той имаше/, а дойде във Варна. Привличаха го родният край /роден е във Ветрино/, градът край морето, някои от близките му приятели, а и перспективата за самостоятелна работа в предпочитаната от него сфера на изящните изкуства. Така Кенаров стана художник на току-що проходилото държавно книгоиздателство във Варна. Да, във Варна от самото начало на шейсетте години се печатаха и издаваха книги и книгоиздателството фокусираше върху себе си и града вниманието и интереса на изтъкнати писатели, художници и деятели на науката. А изискванията за висота в естетическото оформление на книгата нарастваха все повече и повече.
Иван Кенаров притежаваше дарба и възможности за по-универсална и пространна изява в графикато и изобщо в художеството. Но той избра и се посвети на книгата, оставайки й верен до края на творческия си и житейски път. Това бе една своеобразна саможертва, но пък и огромна негова заслуга за културния облик на Варна и на българската книга. Той привлече за сътрудници такива изтъкнати художници като проф... [повече] |
Заглавие | Последни стихотворения Рубрика | Поезия | 2007 / март |
Съдържание |
|
Заглавие | Ivan Millev Рубрика | Есе | 2006 / септември |
Съдържание |  ИЛИЯ БЕШКОВВ 1918 година англо-френските батареи при Солун повалиха българския героизъм. Народът се прибра у дома си при нивите и добитъка, при жените и децата си — посрамен, равнодушен. Непримиримите патриоти запасаха пистолети и бомби под цивилните си палта и продължиха да се стрелят един-друг из софийските улици. Националлибералите, загубили скеченските тютюни и държавните фондове, се оттеглиха някъде дълбоко — станаха кръчмари и тайни агенти. Фердинанд избяга. ..
Непокорните обърнаха надежден поглед към Петроград и Кронщат; кротките по сърце се вгледаха в босите си нозе. Примирението и бунтът се застояха на нашето небе като два разноцветни облака.
Димчо Дебелянов копнееше да се завърне в бащината къща, а Гео Милев призоваваше към бунт всички — шопи със сопи, хиляди, маса, народ...
И едното, и другото стана. И двата облака се изляха над земята, която се покри с кръв, а през нейния дим заблестяха с чудна нежност родните домове, невинните майки и сестри, които пробудената синовност видя през вековете, възлюби ги и ги възпя с най-нежни думи, багри и звуци..!
 Съвестта на българина се стъписа пред злочестината на българския дом — така се появи под нашето небе Иван Милев. След него се наредиха и други — поети, музиканти... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / август |
Съдържание | Иван Н. Иванов е роден през 1966 г. в Провадия, завършва физика в СУ „Климент Охридски”. Занимава се с поезия до 1987 г., след което заминава за чужбина. Връща се в България като компютърен специалист.
|
Заглавие | Рубрика | Поезия | 2007 / декември |
Съдържание |  Иван Овчаров е роден на 18.08.1959 г. в Русе. Живее във Варна и преподава български език и литература в НГХНИ “К. Преславски”. Автор е на 7 стихосбирки. Негови стихотворения са публикувани в почти всички литературни издания и са отличавани на няколко национални конкурса.Член на СБП.
|
Заглавие | The nice house near the sea is part of our freedom – thoughts of Ivo Hadzhimishev, photographer Рубрика | На показ | 2006 / септември |
Съдържание |  - В тази прекрасна експозиция съм като онова малко птиченце, което е кацнало на гърба на хипопотама. Всъщност експозицията показва виждането на Павел Койчев за пространството. И понеже двамата много обичаме Северното Черноморие, решихме заедно да направим този интересен експеримент. Тук моето присъствие е само като фон. Затова огромният фотос зад прекрасните къщи само подсказва атмосферата, която създават. Но и показват дарбата на Павел Койчев да вижда, по-скоро да предвижда и фантазира съвършено други, нови светове. Бяхме заедно миналото лято и бродихме по пущинаците на северното крайбрежие. Там сподели с мен своите идеи, които бродеха от доста време в съзнанието му. И след всичко разказано аз постепенно видях тази идея по същия начин, както той ми я разказваше. Така станаха видими тези негови къщи пластики, които създаде. З атова и фонът, който създадох, е тяхната естествена среда. Той помага на всеки зрител да си го представи и преживее по-лесно. Така действахме като тандем. Под негово въздействие аз попаднах в най-българските места, които все още са останали девствени и непокътнати от ръцете на цивилизацията. И затова съм благодарен на Павел, че ме накара да се вгледам в това, което някога майсторите са правили с ръцете си. Градили са къщи обиталища на българите, на българския дух. Това е една прекрасна традиция, която трябва да бъде запазена. Тя не се е загубила, а по-скоро е забравена и изтикана някъде там, дълбоко в съзнанието ни. Пък и днес хората в големите градове нямат това пространство да живеят в къщи, които да съхраняват и опазват тяхната житейска същност. Връзката им с природата вече се къса. Вкарани са в бетонните кутийки на панелните блокове. Днес виждаме, че хората, които имат малко повече пари се опитват отново да излязат на по-широко пространство... [повече] |
Заглавие | Рубрика | Руска тетрадка | 2007 / декември |
Съдържание | Роден през 1963 г. в Санкт-Петербург. Завършил е филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт “В.И.Ленин”. Публикувал е свои разкази в списанията “Юность”, “Литературная учеба”, “Московский журнал” и във вестниците “Московская правда”, “Независимая газета”, “Литературная газета”. Зам.гл.редактор на списание “Литературная учеба”.
Ку-ку!
Разказ
...Зимата все не започваше, сякаш светът бе сътворен онзи ден и никой не знаеше какво да прави с него сега и по-нататък, и че през зимата трябва да е студено, да вали сняг и прочие. Светът беше сътворен онзи ден в плевнята на чичо Толя Кукушкин.
Кукушкин, със старозаветната брада и сдъвкана цигара “Беломор” между зъбите, го скова от стари, но здрави борови дъски, все още ухаещи на летен прах. Дъските от дълго време гниеха под сайванта, но от тях все още можеше да се направи нещо. С една дума, свидеше му се да ги изхвърли.
Чичо Толя Кукушкин живее сам - съпругата му, Томочка, си отиде по-миналата година. И сега той в свободното си от пиянство време майстори от стари тигани и тенджери различни цветенца и гирлянди и украсява с тях къщата.
Къщата на чичо Толя Кукушкин – синя, с бели гипсови орнаменти, прилича на рая. Тиганите и тенджерите са като нарисувани върху платно слънце, луна и звезди... [повече] |
Заглавие | From “Epitaphs”. Рубрика | Поезия | 2005 / декември |
Съдържание | Роман Кисьов. Роден през 1962 г. в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия в София, специалност живопис. Живее в София. Автор е на стихосбирките „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003) и “Криптус” (2004). Лауреат е на национална награда за поезия на ДИ “Христо Г. Данов” - Пловдив, за „Вратите на рая”. Негови стихове са превеждани на английски, руски, румънски, холандци, албански и хинди; публикуван е в поетични антологии в България, Румъния, Македония и Индия. Илюстрирал е десетки книги на световни поети, правил е самостоятелни изложби в София и Виена.
ЕПИТАФИЯ НА ЗВЕЗДОБРОЕЦА
Докато аз броях звездите на небето Времето броеше дните ми на земята И в последния си ден видях една падаща звезда… Точно тук където някога е паднала звездата сега почиват клетите ми кости А душата ми сега блести точно там където някога блестяла е звездата  “Голям нощен пейзаж”,Милко Божков, 1996 г... [повече] |
Заглавие | A short theory of literature Рубрика | Бележник | 2006 / октомври |
Съдържание | ТИХОМИР ЙОРДАНОВ
 1.
Оркестър малък от надежди,
а диригент е любовта...
Б. Окуджава
Мой приятел, поет, остроумник и шегобиец, имаше обикнатия навик да запитва: „А ти талантлив ли си?” Такъв внезапен въпрос изненадваше събеседника – също поет и също натрупал свои собствени произведения, с които се надява да възнагради идващите след нас поколения. Този път със същия въпрос бе изненадан гостенинът ни, руският поет Сергей Козлов, автор на сладкодумни детски стихчета.
- Не знам, но аз пиша и не си задавам такъв въпрос.
Отговорът ми припомни историята на друг един руски поет, прекарал десетилетие в лагерите на ГУЛАГ. Лишен дори от молив и лист хартия, той на ум съчинявал стиховете си и ги е запомнял, за да може по-късно да ги събере в малък сборник поезия.
Ето какво ми подсказа мисълта, че за таланта, ако е истински, а не претенция, няма забрана. Дори и самият творец не може да си го забрани. Той напира отвътре, той „избива”, както се казва. Талантът може да се превърне в отшелничество, но не и в „пост и молитва”. За него няма монашеско въздържание... [повече] |
Назад
[ 7 ]
Напред |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
