Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Резултати от търсенето
Заглавие
Книги 
Рубрика Преглед | 2007 / юни 
Съдържание
Св.Йоан Златоуст,  “Тълкуване на Евангелието от Матея – беседи 1 – 44”  Изд. “Захарий Стоянов”
 
Напоследък книжнината ни започна да се обогатява с издаване трудовете на светите отци на Църквата. Тези трудове изграждат основите на Църквата, тълкуват Светото Евагелие и разясняват правилата на вярата.
Сред най-ярките и в най-дълбоките темели на вярата и знанието е безспорно “Тълкуване на Евангелието от Матея” на св. Йоан Златоуст. Каква мъдрост, какъв език, колко точно и проникновено се говори за сложните неща и се откриват истините. Това е книга, която е събрала, в духа на средновековната литература и философия, беседи пред богомолци-християни, но по същество е фундаментален научен труд за смисъла на битието, за неговия дух и за най-важните правила на живота. Св. Йоан Златоуст тълкува стих по стих Евангелието на св. апостол евангелист Матей, за да обясни на вярващите кой е Христос, защо е слязъл на земята и как трябва да се доближим до Него. Но това е истинска философия и човешко познание на света; то е етика и естетика на човешкото съществуване.
Св. Йоан Златуст е много по-голям мислител от всички философи, живели и работили преди и след него. За него знанието не е изкуствено мъдруване, а живо следване на Христовите заповеди и тайната на неговото земно битие.
Ако културният ни живот беше нормален, тази книга би следвало да се превърне в неговия най-важен феномен. Дано поне намери истинските си читатели и ценители, за да им отвори очите и ги дари със светлината на познанието и Божествената мъдрост... [повече]
 
Заглавие
Книги 
Рубрика Преглед | 2007 / август 
Съдържание
Таньо Клисуров. „Казано с очи“, стихотворения, 2007
Таньо Клисуров е поет, с чието име свързваме мощното навлизане в литературата в края на 70-те години на ХХ в. на едно нова поколение български писатели. Това поколение вече преживяваше драматично разочарованието на обществото от настъпилата икономическа и морална криза в обществото. Сред това поколение Таньо Клисуров се откроява като остро социален, ежедневен дори, поет, за когото езикът на улицата или квартала леко и естествено се превърна в език на литературата. Но заедно с езика в литературата навлязоха проблемите на хората. И тези проблеми дегероизираха патоса на времето, показаха сложността на времето и превърнаха съдбата на отделния човек в главна цел на поезията. Затова и у Таньо Клисуров четем простички стихотворения, които разказват за обикновена любов, за лутания в дебрите на обществото, за търсене на спасителен път и желание за взаимност. Човекът в тази поезия мисли и говори откровено за себе си, за своите нормални човешки желания. Той не жестикулира, не се самообявява за герой на епохата, защото съзнава, че е “малък човек”, но и че върху него се крепи всичко.
“Казано с очи” е продължение на изповедта на поета, негова “Ода на радостта”, но и в някаква степен елегия и дори реквием на илюзиите и надеждите на собствената му младост и младостта на обществото. Таньо Клисуров доразвива обичайните си теми, но вече с опита на живота. Удоволствие е да четеш стихотворения,  които имаш чувството, че са написани от тебе самия и че те говорят за личните ти преживявания и видения. И понеже всичко е “казано с очи”, и думите сякаш са по-малко. Но са по-точни и по-силни!
Зряла книга на един зрял поет – вече класик... [повече]
 
Заглавие
КНИГИ 
Рубрика Преглед | 2007 / ноември 
Съдържание
Атлас на българската литература, т.1 ( 1878-1914), т. 2 ( 1915-1944), т. 3 (1944 – 1968), съставител и редактор проф. Симеон Янев, изд. Къща “Жанет 45”
 
Едно от най-ярките явления в българското литературознание през последните 10-15 години е многотомният “Атлас на българската литература”, от който са излезли вече три тома. Този “Атлас” е задълбочено и пълно описание и изследване на българската литература. Замисълът му е мащабен и непременно изисква отлично познаване на литературните факти, имената, критическото възприемане на отделните произведения, периодиката и т.н. Слава Богу, най-сетне се появиха хора, които могат не само да фиксирата фактите и явленията, но и да ги проследяват в тяхната последователност, както и да се сетят да ги покажат като вече възприети и осмислени от литературната критика на съответното време. Така ние получаваме пълна и многоизмерна картина на епохите и литературата, която те са създавали.
Такъв атлас изисква огромна и продължителна работа. Защото не е достатъчно да знаеш много; нужно е да умееш да боравиш с информацията, да я систематизираш и подредиш по значение и важност.
Когато четеш този труд, виждаш как се е развивала българската литература. Виждаш я цяла, неизкривена или съкратена в преднамераната интерпретация на изследователя. Но тази интерпретация досега е била изкривена, защото не е имало подобен наръчник, който да покаже целостта и протяжността на процеса.
Много, много значим е този труд! И много необходим. Той показва зрелостта на българското литературознание, възможностите му и новите му перспективи... [повече]
 
Заглавие
КНИГИ 
Рубрика Преглед | 2007 / декември 
Съдържание
Калин Донков. “Разговори от изпуснатия влак”, 2007
Ето един истински майстор на есето в българската литература! Калин Донков владее жанра и дори може да се каже, че създава свой собствен модел в него.
“Разговор от изпуснатия влак” е разказ за пропуснатите мигове, за живота, който все недоизживяваме и за хората, които често пренебрегваме и оценяваме едва когато вече ги няма. И уж Калин Донков пресъздава най-обикновени случки, а изведнъж откриваме, че сме се потопили в романа на “големия” живот и сме се изправили пред собствената си житейска равносметка. Голямото се съдържа в малкото. Това го знаем всички, но малцина са тези, които го помнят постоянно и постоянно търсят смисъла на дребната случка, случайната среща или незабележимия човек, спрял за малко при нас.
Калин Донков прави и своята равносметка на човек и поет. Но тя е и равносметката на обществото и времето. Всяка равносметка, особено тази на твореца, е и поука за другите.
“Разговори от изпуснатия влак” и от книгите, които рядко се пишат и публикуват. Тя е свидетелство за преживяната история, но и за възможностите литературата да осъзнава тази история, да я тълкува и интерпретира... [повече]
 
Заглавие
КНИГИ 
Рубрика Преглед | 2008 / март 
Съдържание
НОВАТА БЪЛГАРСКА ЕСЕИСТИКА
 
За разлика от другите дялове на литературата есеистиката ни няма продължителна история и не е нещо трайно в нея. Появява се от време на време, но не за дълго. Почти винаги блясъкът й е неотразим, като всяка нейна изява е съпроводена с оживление и овации. Може би поради това за българска есеистика рядко се говори, но върховете й са впечатляващи.
Ние нямаме писатели, които да определяме като есеисти и които да работят изключително в жанра на есето. Впрочем едва ли има такива и в другите литератури. Обяснението е може би в неустановеността на жанра, в неговата всеобщност, която го прави синтез на различни други жанрове: очерк, пътепис, публицистична статия, поезия в проза. Eсето, колкото и странно да е, е жанрът на жанровете. То сублимира техните особености, преосмисля ги и ги въплъщава в себе си като своя неотменна същност. Затова и есеистиката е възможна в литература, в която всички жанрове са развити в равна мяра. Тя именно е знакът на успокоението и на, така да се каже, широкият разлив на литературния процес. Есето се утвърждава, когато общественото и естетическото съзнание достигнат такова равнище, че да е възможно вглъбяване на разума и съзнанието в сложността на живота, осъзнаване на тази сложност и рационално търсене на смисъла и причините за явленията в обществения живот и за ролята и мястото на отделната личност в него.
Есето може да бъде изповед, личен отчет, но винаги е отглас на процесите в обществото, тяхното словесно формулиране и опит за обяснение... [повече]
 
Заглавие
Кой български писател е най-популярен по света? 
Рубрика Търсачка | 2014 / 2 
Съдържание
Резултатите от Гугъл изненадват
  
Ако проверим по брой резултати в търсачката Гугъл имената на най-известните съвременни български писатели на английски, се получава следната класация:
Валери Петров
Недялко Йорданов
Антон Дончев
Виктор Пасков
Георги Господинов
Атанас Славов
Христо Бойчев
Стефан Цанев
Анжел Вагенщайн
Алек Попов
Валери Петров.
Снимка Иво Хаджимишев

Класацията e относителна. Резултатите в числа са дадени по-надолу към всеки автор, получени от един и същ компютър. Търсачката дава различни резултати на различни компютри, според събрана информация за потребителя и неговия акаунт в Гугъл. Затова

числата тук са ориентировъчни

От различни компютри ще се получат различни резултати, но подредбата приблизително ще се запази.
Като допълнение към тази класация трябва да се прибавят и имената на починалите в началото на този век Йордан Радичков и Станислав Стратиев, които могат да се отнесат към съвременните писатели, чиито книги също са превеждани на чужди езици и техни пиеси са поставяни на западни сцени. Стратиев ще се подреди някъде в средата, а Радичков в края на класацията... [повече]
 
Заглавие
Кой служи в храма на Мелпомена- от П.А.
Who serves Melpomene – by P.A. 
Рубрика Театър | 2005 / март 
Съдържание
     “Часът, в който не знаехме нищо един за друг”
     Авторски спектакъл на Боян Иванов
     Сценография и костюми: Елица Георгиева
     Музикално оформление: S.U.S.F.
     Хореография: Таня Соколова
     Драматург на постановката: Аглика Стефанова
     Помощник-режисьор: Адриана Петрова
     Участват актьорите:
     Анастасия Лютова, Биляна Стоева, Веселина Михалкова, Гергана Христова, Даниела Викторова, Мария Гинкова, Никола Мутафов, Пенко Господинов, Пламен Димитров, Симеон Лютаков, Стоян Радев, Христо Христов, Юлияна Чернева


     Спектакълът на Боян Иванов “Часът, в който не знаехме нищо един за друг”, поставен в Драматичния театър “Стоян Бъчваров” – Варна, има потресаващ успех сред зрителите. Вечерите, когато той се играе, залата е пълна и все с млади зрители. Те ръкопляскат спонтанно и с непресекваща енергия. Защото го харесват...
     “Елитната” театрална критика също го харесва. Дори го смята за едно от явленията на този театрален сезон.
     Без да отричам правото и аргументите на зрителите и на наречената от мене “елитна” театрална критика, смятам, че този спектакъл драстично и дори арогантно налага тип театър, който фалшифицира не просто театралното изкуство, но създава неверни представи за живота и човека, като го свежда до елементарни биологични функции и физиологични потребности.
     Режисьорският кръг, към който спада Боян Иванов, прави театър, като го обезличава, разрушава и напълно унищожава... [повече]
 
Заглавие
Кольо Чалъков 
Рубрика Поезия | 2007 / юни 
Съдържание

Роден на 10.12. 1941 г. в с. Бежаново, област Добрич. Завършил юридически факултет на Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Печата стихове, афоризми, хумор в местния и национален печат. Издал е : “Фитил за подпалвача” (1993), “АЕС” (2001)- хумористични стихове, афоризми и епиграми, “Копнеж за лято” (2003) - лирика, “Утре е празникът”(1999), “Упование” (2000), “Вяра” (2005), “Добре дошли в деня” (2006), “Кокичета пропиват ледовете” (2006), “На шапката си говоря” (2007) - хумор

 

СВОБОДАТА
 
Тя не е дума като дума.
Голям, извечен и е смисъла.
Пронизвана е от куршуми
и на бесило е увисвала.
 
Но все към бъдното възлиза.
И ни посочва върховете.
Облича бялата си риза -
да може нощем да ни свети.
 
Порасва от домашна пита
до светъл образ и идея.
Живее в нас и ни запитва
какво сме сторили за нея... [повече]
 
Заглавие
Константин Илиев- портрет в триъгълна рамка
Konstantin Illiev – a portrait in a triangular frame 
Рубрика Под знака на Терпсихора | 2006 / август 
Съдържание
Димитър Калев
Творческият портрет като неопределен жанр. Дефинирането на границите на жанра е наложително, особено когато става дума за танцово изкуство. Не толкова поради опасността да се получи поредица от кадри с размазани образи или кадри, в които обектът позира в изкуствено статична поза. Проблемът е в портретната рамка (в пряк и преносен смисъл). Наблюдавана отвън, рамката определя ограниченията в жанра, по-точно – тя е пределът, до който творческото битие на артиста може да бъде обяснявано. Наблюдавана обаче отвътре, така да се каже с очите на самия портретиран, рамката е неограничена феноменология, нещо като ръбове на кристал, по които се разиграват най-активни физически, химически и какви ли не още процеси. Мисля, че в творческия портрет като жанр всичко се свежда до избора на рамка и, разбира се, до избора на ракурс. Изборът на рамката е похват на формалистичното портретиране: в него танцът се съзерцава като жестока борба между тяло и гравитация. Изборът на ракурс пък почти всякога е въпрос на предпочитание между алтернативи – позитивизъм и/или херменевтика. Позитивизмът анализира танца отвън – като телесна лексика. Херменевтиката пък преживява танца отвътре – като душевно време, нахлуло в телесните мускули, за да завладее пространство. В края на краищата, както и да дефинираме жанра на творческия портрет, същественото е, че той винаги се случва върху рамката.
Скица на Константин Илиев без рамка. През последните три години балетът на Варненското оперно-филхармонично дружество като че ли създава нов свой стил със специфична поетика... [повече]
 
Заглавие
Константин Паскал 
Рубрика Руска тетрадка | 2007 / декември 
Съдържание
Роден през 1967 г. в селището Боровая, Киевска област. Завършва държавния педагогически институт „С. А. Есенин” в Рязан и Висшите литературни курсове в Литературния институт „А.М.Горки”. Автор е на четири поетически книги. Живее и работи в гр. Рязан.
   
   
   
  
Константин Паскал
  
***
Аз бягах от горчивото пиянство
и легнах върху края на света.
Дърветата познати разпознавам,
надрасли вече моята снага.

И ябълка в поклон отпусна клони,
в човешките ръце отпи роса.
На облаците белите балони
на юг отплуват бавно с мисълта.

За радост гледах своята градина
от храсти, от дървета и цветя... [повече]
 
Заглавие
Концерт на японската група “БО-ШИ-ДО” 
Рубрика Събития | 2006 / декември 
Съдържание
Хубаво е, че напоследък зачестиха гостуванията на японски творци в България. Е, обикновено те не ходят в провинцията. Но ето че Варна имаше щастието да чуе изпълненията на една група японски музиканти, изпълнители на традиционни японски инструменти – тайко и цугару шамисен. Тайко е японски барабан, а цугару шамисен – традиционен струнен инструмент. Особеното е в начина, по който се бие барабанът. Много сила и енергия се изисква, за да се изтръгне звукът от този японски барабан. За разлика от нашия, върху него се удря с цялата мощ на тялото. А цугару шамисен напомня малко на нашата гъдулка, но няма резонатор и издава по-твърд звук.
Музиката, която тримата млади японци създават, е впечатляваща по ритъм и хармония. В първата част на концерта те изпълниха фолклорна музика, а във втората – съвременна авторска, в това число и няколко парчета на “Битълс”.
Разбира се, всичко в японската култура е заредено с някакъв символ и изразява философията на японския начин на живот. Музикантите ни донесоха звуците на далечна Япония и ни накараха да размишляваме за духа на далечния народ, за неговата мъдрост и духовност.
Народите си приличат по страстта към красивото и преклонението пред таланта и мъдростта. Младите японски музиканти дариха на варненци няколко часа радост. Групата “Бо-Ши-До” бе отличен посланик на Япония и нейната древно култура. (Простори)
... [повече]
 
Заглавие
Красимир Едрев 
Рубрика Поезия | 2007 / юни 
Съдържание

Роден на 28 май 1958 г. в Габрово, завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Работил е всичко. В момента е пазач в зоологическата градина в Габрово. За 25 години е написал 44 литературни текста Наскоро издава първата си книга „44.

 

ШЕГА
Изпратих ти въздушна целувка.
И въздухът се промени –
стана като теб.
Но не ставаше за дишане.
Така ли се умира
от любов?...
 
 
ИСТИНАТА
Тя е някъде по средата. Сре-
дата също е някъде. Мека и пух-
кава, пълна с въздух – заради
въздишките на истината, когато
излиза наяве.
Колкото повече въздух има
средата, толкова по-голямо е
свободното пространство. И тол-
кова по-малко свободата в него... [повече]
 
Заглавие
Красимир Симеонов 
Рубрика Поезия | 2007 / ноември 
Съдържание

Красимир Симеонов е роден на 4 юли 1967 г. във Варна, завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Автор на стихосбирките „Видове” (2003), „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005, 2006) и „Стоях и слушах (стари и нови неща)” (2005; 2006). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски и сръбски.

НЕ ВДИШВАЙ БУБОЛЕЧКИТЕ
 
Четях Къмингс,
когато по страница 24
премина най-малката буболечка
в света.
 
Тя заобикаляше буквите
като възвишения
и наближаваше края на изречението
без да бърза.
 
Затворих книгата.
Повече от всичко исках
да се разходя
на чист въздух... [повече]

 
Заглавие
Красота, изваяна с нож (шпатула) 
Рубрика Палитра | 2013 / 1 
Съдържание
Явор Витанов. Автопортрет, акварел
Явор Витанов (17.05.1957, с. Осен, община Криводол) – Художник. Завършва СПТУ „Максим Горки“ в София. Живее и работи във Варна. Чл. на Сдружението на варн. художници от 1997. През последните 10 г. негови творби са показвани в почти всички групови изложби във В. От 1990 до днес Яв. В. има над 60 самостоятелни изложби във Варна, Бургас, Враца, София, Криводол и др. Картините му са притежание на галерии и частни колекции у нас и в чужбина - Русия, САЩ, Холандия, Гърция и др.
АртЕнциклопедия Варна

Валерий Пощаров*

Худ. Явор Витанов, Край брега, маслени бои
Явор Витанов е от ония художници, които можем да намерим в червената книга на изчезващите български артисти. Като начин на изповядване на живота и таланта, като стил на житейско и артистично поведение, като цялостна философия. Аскетичен на вид, бохем по душа, той върви по пътя си тихо и ненатрапчиво, встрани от суетата и парадния шум, често с бремето на несгоди и лишения, но винаги позитивен и великодушен към околните. Врачанският Балкан, където е роден и отраснал, му е дал силата да се съпротивлява и да се отстоява. Оттам е и преклонението му към патриархални селца и градчета с тихи улички и чардаклии къщи, по чиито бели стени и стари покриви се стича бавно едно отминало време.
Явор не скрива преклонението си пред патриарсите на българския пейзаж от първата половина на миналия век... [повече]
 
Заглавие
Кратка теория на литературата
A short theory of literature 
Рубрика Бележник | 2006 / септември 
Съдържание
Тихомир Йорданов
... Но ти,творецо, вярвай страстно:
начало има, има край.
Узнай къде са ад и рай.
На теб се пада безпристрастно
да мериш всичко строго ти
Да бъде погледа ти ясен!
Изстрий случайните черти
и ще съзреш света прекрасен.
Ал. Блок. „Возмездие”.
Всеки си има в главата една случка, спомен или каквото и да е друго, което той разправя при случай. Има веселяци, забавни разказвачи, те те грабват с разказаното. Но я накарай такъв сладкодумец да запише същото на книга – нищо не се получава, излиза неинтересно, дори глупаво. Има пък други, които като ти разправят устно същата случка, едва ли ще те впечатлят така, както ако ти я запишат на лист хартия. С какво спечелват едните и от какво губят другите? И кой от тях е писателят?
Ще кажа така: всеки може да разказва, но не всеки е писател, защото само писателят знае как да разкаже. Всичката магия на неговия, писателския разказ се крие в това „как”. Там е скрито качеството „художественост”, което причислява повествуванието към „изящната словесност”... [повече]
 
Заглавие
Кратка теория на литературата. III
Short theory of literature 3 
Рубрика Бележник | 2006 / ноември 
Съдържание
ТИХОМИР ЙОРДАНОВ
Вие, г-н Франгя, можете да бъдете полезен
не само на България, но и на целия свят,
с вашите телесни, но не и душевни
извержения.
Хр. Ботйов
Литературата по отношение на своето въздействие
/случая ще се въздържа от епитета „художествена”/ може да бъде облагородяваща или развращаваща. Но решението и на този въпрос е спорно, то е в зависимост от възпитанието, вкуса и желанието на съответния читател. Ето защо, понеже отговорът е свързан и с други,макар и близки на литературата науки /психология, етика/, ще вървим по-нататък, разглеждайки само специфични литературно-теоретични проблеми.
Най-общо казано, художествената литература представлява могъща река, да речем като нашия Дунав, която влачи всичко: и животворни, и мътни води, и канални втичания. Тази е причината в нея да има различни течения и школи. Тези явления съпровождат литературата в различни периоди. Ето: появява се период на абсурдитска литература, или друг период, който все още не е получил еднозначно название, когато някои писатели, за да бъдат интересни, започват да пишат без точки и запетаи, без главни букви и нови редове, което не допринася нищо друго, освен прилив на мътилка. Има литература, написана по реалистичния метод /тя е преобладаваща/, но има и литература, заменяща реалния свят със символи, друга е фантастичната литература и т.н. Познат е и трети литературен метод, т.нар. поток на съзнанието... [повече]
 
Заглавие
Краят на земята
The end of Earth 
Рубрика Литературная учеба гостува на Простори | 2006 / май 
Съдържание

Василий Биковски е роден през 1951 г. в гр. Куйбишев. Завършил е Куйбишевския политехнически институт. Повече от 20 години работи в нефтената промишленост. От 1997 г. до сега е кмет на град Муравленко, Ямало-Ненецки автономен окръг. Доктор на икономическите науки. Член е на Съюза на руските писатели. Автор на книги по проблемите на икономическото развитие на Западен Сибир.

ВАСИЛИЙ БИКОВСКИ
ЦВЕТЪТ НА СИБИР
От илюминатора на вертолета в ясно време Сибир се вижда в цялото си многообразие на ландшафта и оцветяването. През лятото от висината на птичия поглед Сибир е сякаш яркозелен – от тревата, поляните, листата на брезите и хвойната. Блатата са боядисани в кафяв или сив цвят. Големите и малките реки, там, където са по-дълбоки, са оцветени през лятото в тъмноръждив цвят, а където водите са по-малко и се вижда пясъчното дъно – светлокафяв; водата изглежда прозрачна и позволява да се види дъното.
През втората половина на лятото бреговете на криволичещите сибирски реки се превръщат в пясъчни плитчини, т.е. в безкрайни плажове. Пясъкът там е като специално избиран – ту дребен, ту едър: всеки завой, всяко обръщане си избира колко едър да е пясъкът му. През есента тайгата, лесотундрата, тундрата – цялата безкрайна повърхност на земята – стават жълточервени. Цветовете сякаш спорят помежду си за място под ниското есенно слънце, за свое влияние над земята, водата и растителността. Ако искате да покажете на приятели и близки най-красивите места в света, поканете ги в Сибир. А вие, гости, елате – няма да съжалявате. Есента като истински художник, който не пести боите, разкрасява всичко наоколо... [повече]
 
Заглавие
Кристин Димитрова 
Рубрика Поезия | 2007 / август 
Съдържание

Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София, завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, работи като асистент в Катедра Чужди езици. Редактор в „Арт Труд”. Автор е на стихосбирките „Тринадесетото дете на Яков” (1992), „Образ под леда” (1997), „Затворени фигури” (1998), „Лица с преплетени езици” (1998), „Поправка на талисмани” (2001), „Кристин Димитрова – избрано” (2002, триезично издание на български, гръцки и английски), „Хората с фенерите” (2003). Публикувала е книги с проза: „Таро: вратите навътре” (2002), „Любов и смърт под кривите круши” (2004) и „A Visit to the Clockmaker” (2005, Ейре). Съставител и преводач на избрани стихове на Джон Дън – „Анаграмата” (1999).

Съобщения
 
В геометричното послание на Теотихуакан,
където, според инките, погребаните господари
се преработват в богове,
базалтовите плочи са притиснали
неправите си ъгли
в съотношения едно Пи, две Пи, три Пи.
 
Светът
дочува, но заравя мъртвите... [повече]

 
Заглавие
Критиката в критичната ситуация
The criticism in the critical situation 
Рубрика Имена | 2006 / март 
Съдържание
Панко Анчев

Защо възприемаме ситуацията, в която сме попаднали ние, българските писатели, а и цялото общество, като “критична”? Нима сме във война, нима бомбите падат върху нас, а синовете ни гният в окопите и едва удържат пробива на фронта? Нима сме преживели природно бедствие и стотици хиляди българи са без покрив, препитание и хляб? Или болест ни е налегнала, та хората мрат като мухи и нямат надежда за изцеление? Нашата история не помни подобно усещане за катастрофа. Литературата ни не е запечатала такава историческа умора и безнадеждност, когато липсва перспектива и дори усилие за излизане от бездната. А сме преживявали и войни, и природни бедствия, и унищожителни епидемии, които не са пораждали подобна покруса у целия народ. Двете национални катастрофи от началото на ХХ век предизвикват общественото мнение и отприщват народното недоволство, но то е повече изразено у интелигенцията, видяла в тях краха на възмечтания “национален идеал”. Обществото малко или много е било равнодушно. Докато сега съзнанието за катастрофа е всеобщо.
Настъпил е, по думите на големия руски политолог и философ Александър Панарин, крахът на просвещенския универсализъм, поради което преживяваме истинска хуманитарна катастрофа. Големите идеи на европейското Просвещение са поставени под съмнение и заплаха. Светът, а и ние българите, е принуден да се откаже от предишните си остарели и неадекватни представи за морал и нравственост. Онзи светъл дух, който движеше народите към знание и единство, се заменя с жестоката конкуренция на пазара, при която оцеляват единствено силните и изобретателните. Останалите, сред които сме и ние, са осъдени на изчезване. Никога преди не е имало идеология, която да провъзгласява егоизма, физическата сила и царството на пазарната конкуренция като единственото нравствено мерило за жизненост и бъдеще... [повече]
 
Заглавие
Културата като цялостна среда
Culture as an all round medium 
Рубрика Есе | 2006 / март 
Съдържание
Иван Милев- “Христос”,
Из изложбата ”Гео Милев и българският модернизъм”

Димитрий Лихачов
Днес много се говори за единството на различните „пространства” и „полета”. В десетки статии из вестници и списания, в телевизионни и радиопредавания се обсъждат въпроси, засягащи единството на икономическото, политическото, информационното и други пространства. Мен обаче ме занимава преди всичко проблемът за културното пространство. В дадения случай разбирам под пространство не просто определена географска територия, а преди всичко пространството на средата, което има не само дължина, но и дълбочина.
У нас досега няма изградена концепция за културата и културното развитие. Повечето от хората (в това число и „държавни дейци”) разбират под култура твърде ограничен кръг от явления: театър, музеи, естрада, музика, литература, като в понятието култура понякога дори не включват науката, техниката, образованието. Често се получава така, че явленията, които отнасяме към културата, се разглеждат изолирано едно от друго: свои проблеми си има театърът, свои — писателските организации, свои - филхармониите и музеите.
А културата е огромно, цялостно явление, което превръща хората, населяващи определено пространство, от население — в народ, нация. В понятието култура винаги трябва да влизат, а и винаги са влизали, религията, науката, образованието, нравствените и морални норми в поведението на хората и държавата... [повече]
 
Назад [ 9 ] Напред
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма