| Съдържание |
| Резонанс: |
| Документална проза: |
| Поезия: Морски стихотворения от
Иван Манолов и Иван Овчаров.
Marine poems by Ivan Manolov and Ivan Ovcharov. |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Театър: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Фрагменти | |
Поетът и времето - за Атанас Далчев.
The Poet and Time – dedication to Atanas Dalchev. |
|
Георги Велчев
Калиакра - тихата вода, 1940 Известно е - Атанас Далчев определяше себе си като автор на изречения, но какви изречения! Повечето от тях (ако не всички?) са в златния фонд на българската литература. Главното - бих казал - сърцевината в творчеството на писателя е поезията. Считан за създател на предметния стил в българската поезия, поетът през последните години на живота си (почина през януари 1978 г.) се радваше на почит и беше творчески следван от редица млади поети. Образно казано - Далчев стана баща на поети. За него поезията не беше само възможност за общуване. Определяше я като приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. Предпочиташе изкуството, което завладява действителността, ”Реализмът - пише Далчев — е по-скоро етическо, отколкото, естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.” От реализъм е проникнато цялото творчество на поета, за това говорят още заглавията на неговите книги, поетически цикли и стихотворения: “Прозорец”, “Пръстен”, “Париж”, “Ангелът на Шартър”, “Грешният квартал”, ”Среща на гарата”, “Задните дворове”, ”Носачи на реклама”, “Камък”, “Къщата”, “Стаята”, “Балконът” “Вратите”... Стотици са преведените страници от него - проза и поезия. Той превежда от френски, руски, испански, немски език. Много от шедьоврите на немалко световни писатели станаха известни на българската читателска публика благодарение на неговите преводи. Ето имената само на една част от преведените автори: Адам Мицкевич, Шарл Бодлер, Шандор Петьофи, Пол Клодел, Константинос Кавафис, Марина Цветаева, Константин Паустовски, Николай Заболоцки, Николас Гилен, Хьолдерлин, Ф. Г. Лорка и антология на испанската поезия (съвместно с Ал. Муратов) и много други. Достойно внимание заслужава и третата страна от неговото творческо дело: критическата. “За равнището на една култура се съди не по поезията, а по критиката - отбелязва поетът. - Голяма поезия имат и примитивните народи.” Изградил се като писател ерудит, философски образован, с многостранен достъп до световната литература, Далчев ни завеща и изключително интересни критически статии, есета и портрети на писатели. Истинско явление за литературата ни беше книгата му “Фрагменти”, излязла за пръв път през 1967 г. Критически произведения на поета бяха издадени през 1980 г. - сборникът “Страници”. Четири години по-късно в том втори “Проза” на избраните му съчинения бяха публикувани също критически текстове. Там са включени много интересни наблюдения и мисли, които писателят споделя за превода, отстоява оригинално мнение в статията “За прилагателното”. Той извайва кратки, но впечатляващи портрети на световни писатели като Хемингуей, Жан-Пол Сартър, Стайнбек, Емили Дикинсън, Кавафис, Хьолдерлин и на съвременни български писатели. С проникновение разглежда творчеството на Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски и други от нашите класици. Цялостното влияние, което Далчев оказваше и продължава да оказва върху българската литература, се родее с влиянието на Томас Елиът върху англоезичната литература. Далчев оприличава своя ум на повреден фенер, който припламва при неочакван допир. С присъщото си чувство за хумор поетът не очаква одобрение на неговите приумици от сериозните хора. Но той се надява, че те ще се харесат на тези, които са запазили още детския си поглед за чудноватото. Една от “вечните приумици”, които занимават поета още в ранните години на неговия творчески път e въпросът за времето. За него часовете капят върху пода... Също като спиците на колелетата на старите груби коли едносъщите дни се въртят... Годините растат и те затварят в самота... А стъмената река шуми и като времето тече... Тази невидима река разрушава и отнася материалните знаци на човешката култура. Но...Словото й оказва достойна съпротива, представата за вечност, обозрима от човека, е въплътена в Словото. Драматическата същност на човека е изразена в стиховете: “... не знам какво да правя/в мен живеят две души”. Това са думи на легендарната Сафо, живяла на границата между VII и VI век преди новата ера. Словото е живо. А колко от замъците, построени преди 2600 години, днес са върхът, лицето на земята? Макар да сравнява себе си с чудноватия фенер, Далчев е драматически поет. Драматизмът у него е породен от невъзможността “наведнъж да бъдем тук, и там - навсякъде, където могъщо и безкрайно бий животът”, от съзнанието, че идването на “вечната разбойница” е неизбежно и в крайна сметка животът е един неуспех. И не случайно в стихотворението си “Към родината” той изповядва: “страданието мен по-силно с теб ме свързва”. Сега, когато Атанас Далчев не е между живите, мнозина са тези, които с охота биха разказвали спомени за него. Друг въпрос е доколко са го познавали, какво е било отношението на поета към тях, мисля, че не е необходимо да напрягаме паметта си , за да изровим от нея думи със съмнителна автентичност и да ги приписваме на поета. Същественото, което той е сметнал за необходимо, го е написал. В неговото неголямо по обем творчество няма неразплавена руда. Всеки ред е със стойност на чисто злато, което е устойчиво на киселината на времето. ДЕНЬО ДЕНЕВ The Poet and Time – dedication to Atanas Dalchev by Denyo Denev. |
|
|
Назад
[ 7 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
