Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Имена:

Къси разкази:


Прожектор:

Бележник:

Палитра:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Бележник
Цивилизация или култура?
Civilization or culture? 
 

      (Относно някои нравствено-естетически
     императиви в творчеството на Гео Милев)

     
     ИВАН ОВЧАРОВ
     При разглеждане творчеството на Гео Милев изпъква един аспект от нравствено-естетическо и дори от “философско-методологическо” естество на тъй наречения проблем за “идейното израстване” на Гео Милев от сп. “Везни” към сп. “Пламък”. Или, както беше резонно да се подчертава: от “субективно-идеалистическо” към “обективно-материалистическо” пресъздаване на действителността. Въпросът може да се постави и така: Дали творческото дело на поета може да се възприема като специфична илюстрация на подобно “израстване”, или е просто пример за проникновената смяна на акцентите от страна на една завършена и ерудирана личност спрямо конкретните развойни механизми и явления в пъстрата картина на обществено-културния ни живот по онова време.
     Много показателна за принципите на Г. Милев е организираната от него в кн. 4 от 3-годишнината на сп. “Везни” литературна анкета с читателите за “материалистичното и духовното схващане на изкуството”. В следващите броеве на списанието Г. Милев публикува редица от получилите се в редакцията мнения по поставената тема, както и свои коментари към тях. Интересни в това отношение са писмото на “комуниста А. Иванов” (така се е представил авторът му) и съответният коментар на Гео Милев към него. А. Иванов от своите партийни позиции, пише: “Аз обвинявам вас – писателите, които бягате от работния, трудовия народ, вие, които продавате своите дарования на днешните народни потосмукачи (...) унижения, ограбения, невежия и разбунтувания работник (...) Класата, желязната класа, която ще победи и която ще наложи своето “желязно изкуство”. А ето и част от коментара на Г. Милев: “...изкуството не принадлежи на никоя класа – нито на буржоазията, нито на пролетариата; защото изкуството чрез художника произтича из дълбоките извори на всенародната душа – то не е класово, следователно не може да бъде нито буржоазно, нито пролетарско (...) няма “пролетарска” култура, както няма и “буржоазна” култура.
     Има само пролетарска и буржоазна цивилизации (...) Комунизмът, социалната революция – като борба на “класа против класа”, не е нищо друго освен опит за модифициране на цивилизацията – от ръцете на една класа в ръцете на друга. (...) ако социалната революция не се преобрази от “класова” в ДУХОВНА, социалната република ще бъде само един нов социален строй, след който логично ще следва друг, трети и т.н., и съвсем не ще бъде окончателно “спасение” за човечеството (...)”1
     Давам пример с тези цитати, не за да доливам вода в мелницата на критикуващите комунизма (критика понякога и голословна, когато се използват същите комунистически методи на “великото опростителство” според определението на Збигнев Бжежински), а за да се има придвид като един от многото факти, подкрепящи тезата за илюзорността на твърдението за Гео-Милевото “идейно израстване”. Доводите за подобно твърдение не са нищо друго освен фиксиране конкретните изяви на една целенасочена обществено-културна програма за обновяване на българското съзнание. ЗАЩОТО:
     1. В този случай се откроява един от най-характерните за Г. Милев нравствено-естетически принципи, представен като отговор на въпроса: цивилизация или култура? Именно в този смисъл резките амплитуди в обществено-политическата и културната ситуация у нас подтикват Г. Милев единствено към “смяна” на акцентите в съдържанието на критическата и художествената си дейност, но не и на нравствено-естетическите му принципи. Иначе поетиката на поемата “Септември” би придобила съвсем друг вид.
     2. Въпреки съществуването на подлъгващи повърхностното мислене заглавия като “Против реализма”2, както там, така и в цялото си творчество Г. Милев ратува именно за РЕАЛНО ХУДОЖЕСТВЕНО ОТРАЖЕНИЕ на новите взаимоотношения между човека и заобикалящата го среда. Затова подлага на критика традиционните представи за реализма, защото реализмът не предпоставя на своето понятие за “живот” едно “съзнавам, следователно живея, съществувам”, но едно “дишам, вегетирам – следователно съществувам”. Или, както подчертава в статията си “Георг Тракл”3, реализмът трябва да бъде друг: “Реализъм, в който нещата се гледат така, че получават своя дълбок, скрит, истински смисъл.” По подобен начин е поставен въпросът и във “Фрагментът”, и във “Възвание към българския писател”, и в “Идеи и критика” от Ив. Радославов” и пр. критически произведения, публикувани по страниците на сп. “Везни”.
     3. Терорът, репресиите, извращенията в обществено-политическия живот, идващи независимо откъде – от дясно или от ляво – също са в драстично противоречие с обществено-културната програма на твореца. Като рецидиви на застоя, като опит да се потисне процесът на обновление в човешкото съзнание и душевност. Точно затова дълбокият контекст на статиите му в сп. “Пламък” е не друго, а дилемата: цивилизация (разбирай – форма на потискане на човешкия дух) или култура (разбирай – освобождаване на творческите и съзидателните човешки способности).
     4. Поемата “Септември” е най-вече апотеоз на трагичното вплитане на тази дилема в лирически текст. В последната глава на поемата нравствено-естетическият императив е конкретизиран чрез разгърнато изображение на великите измами, върху които е стъпило световното обществено устройство. Това е ретроспективно платно на идейно-психологическите наслоения от персонажи с митологично и религиозно естество в генотипа на човешкото съзнание. Затова е толкова категорична негативната оценка на автора за “нравствените” ценности, които те символизират. Ценности, осветени от блясъка на “смърт, убийства и кръв”, на физическо надмогване и отмъщение. Възмездието, което вещае “Касандра-пророчица”, е само “безсменна прищявка, игра и забава на боговете” и е цивилизаторско усъвършенстване на насилията, а не развитие на хуманността. Един театър на спомена за човека, а не на самия човек. Истинският изход от този трагичен синдром в развитието на човешката история според самия поет, както и в споменатия вече негов коментар, е цивилизацията да се изгради наново – “от класова в духовна”. Така знаменитият стих “Септември ще бъде май”, около който определени идеологически институции изградиха една монолитна манипулация на съзнанието, изпъква като много по-богата и задълбочена мечта-предчувствие за освобождаване от великите измами.
     (...)
     Гео Милев не принадлежи на никоя класа. Гениалното му творчество е в ярко противоречие с всеки стремеж да бъде рамкирано като отглас на тяснопартийни интереси. В неговите произведения е залегнал един основен нравствен принцип: “Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.”4
     
     ___________________________________________________________________________
     1. Милев, Г., Литературна анкета,- В: “Везни”, год. III, кн. 5, 184-187
     2. Милев, Г., Против реализма,- В: “Слънце”, 1919, N 5
     3. Милев, Г., Георг Тракл,- В: “Везни”, 1920, N 8
     4. Милев, Г., “Везни”, 1921, N 1




      Civilization or culture? – thoughts of Ivan Ovcharov.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма