| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Проза: |
| Имена: |
| Прожектор: |
| Бележник: |
| Феномени: |
| Сцена: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Поезия | |
Поезия от Иван Ставрев и Ванилин Гавраилов.
Poetry by Ivan Stavrev and Vanilin Gavrailov. |
|
Иван Ставрев е роден през 1940 г. във Варна. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1979 г. заедно с група млади поети издава стихосбирката “Девненско ято”, а през 1994 г - първата си поетична книга“Шепа пръст”. Следват книгите “Най-красивият брод помежду ни” (2000), “Лирика” (2002) и “Другото име на виното” (2005). Публикувал е в почти всички литературни издания на страната. ИВАН СТАВРЕВ ОЧАКВАЙТЕ Ще дойде август. По Илинден морето ще напомни пак за себе си. Ще нарисува образ свиден върху пясъка, вълна ще го обсеби... Ще възкреси надеждата погребана. Ще я издигне пак на гребена на наш’те залинели дни, в които сякаш нищо, нищо не кълни... Рибарите ще теглят тежки мрежи. Ще ги посрещат на брега, разнежени, жени с издути от надежда пазви – да ги завари утрото непразни... И Богородица лозите ще облъхне. С тънки пръсти ще позлати налетите зърна, ще ги изпъстри. И сладък, лепкав дъх на мед във въздуха край нас пчели ще носят. Натежали, строени в свой изконен ред, поели като за обред, ще се надигнат птиците и в изнемога, върху крилата си като скрижали на юг ще понесат небето, слънцето и нашата тъга по лятото. И нашата тревога от внезапния, а всъщност неотменен полет. И наш’та вяра, че ще ни има тук при тяхното завръщане напролет. Ванилин Гавраилов е роден през 1955 г. във Вълчи дол. Бил е редактор във вестниците ”Народно дело” и “Вълчидолска трибуна”, “ЕКИП 2000”. учител по български език и литература. Години издава свой частен вестник – “Регион бизнес”. Негови творби са публикувани във вестниците ”Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, както и в много регионални издания; в литературните списания “Родна реч”, “Пламък”, в литературните алманаси “Простори” - Варна, “Янтра” - Велико Търново... Стихотворението “На балкона” е включено в книгата “Отговор през рамо” (с благословията на Любомир Левчев). Редакторка на книгата е Надежда Захариева, а художничка – Капка Стоянова. Премиерата на поетичния сборник се състоя в началото на юни т. г. в София. Книгата съдържа 50 стихотворения и една поема. ВАНИЛИН ГАВРАИЛОВ СТИХОВЕ НА БАЛКОНА Ветрец полъхва в тази недозряла, опалена като пиперка есен. Покой привиден… Всичко е изпрала жена ми и простира. За завеса. Зад ризи и чаршафи ще преглътна остатъка от тоника и джина – за нечий гроб тревясал и прохлътнал; за грижите си утре, догодина… Иззад завесите – недосегаем, припомням си и реплики, и пози от ролите, които вземах взаем… Днес този заем моя дух тормози… Аз просто се боях да се покажа на сцената. Не знаех и какво съм… Играх и паж, и шут, и роб прокажен… Сто пъти – недотровен - бях на косъм… В наддавания и залози влизах за някого, за себе си – не помня… Залагах своя дух с висока миза и губех със пристрастия огромни. …И ето - на балкона съм отново… Горчи ми сякаш вече питието от роли стари с привкус на отрова, – по малко през годините поета… Дали напразно себе си съм лъгал, залоствайки се в тленни многостишия?… …В душата ми от всеки прашен ъгъл една надежда тихичко въздиша… |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
