Съдържание |
|
Резонанс:
|
Поезия:
|
Есе:
|
Преводи:
|
Проза:
|
|
Прожектор:
|
Бележник:
|
Бивалици:
|
Послеписи:
|
|
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
Статии |
Поезия | Поезия от Теменуга Маринова и Райна Пенева.
Couplets by Temenuga Marinova and Rayna Peneva. |
|
Теменуга Маринова e родена през 1964 г. в София, живее във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Публикува две поетични книги „Сладък живот” (1996) и „Пристанът на кравите” (2005). Преводач e от английски на Едгар По и Робърт Фрост, издала е „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По” (2001). Включена е в антологията на издателство Еквус Арт „Български поетеси, избрано” (1996).
ТЕМЕНУГА МАРИНОВА
* * *
Сред сивия пясък
и здравите пръсти на бурена,
от слабия полъх
до нетрайната цветна корона
те изгряват подобни
на малки луни и се будят
в очите на тигъра –
трептящи от нежност икони.
И всички, които
досега са били без значение,
едва забелязвани,
трошици от божия смисъл,
излитат през въздуха
към тяхното синьо явление,
без да знаят дори
то какво е и как се нарича.
Смъртта на сърната,
разпиляна в треви остролисти,
на тръпки искри
и с болката тъй се надлъгва.
Цветчета се сипят –
икони в очите на хищник.
Най-красивият дар
на Господ, когато си тръгва.
* * *
За лозето си трябва да се грижа,
а толкова съм уморена.
Представям си огромните невени
под широката тераса,
смокините и летния следобед.
Сред мъхестите праскови жужи пчела
и тръгва, миг преди да я прогоня.
Спокойно е сърцето ми
и отвисоко гледа към морето.
То е толкова далеч, че мога
да видя всичките му брегове,
които в детството наричах хоризонт.
Райна Пенева е родена в с. Петревене, Ловешко. Авторка на книги предимно за деца. Издала е сборниците “Черешов грозд” – стихотворения (за деца), 1973 г.; “Еленова пътека” – стихотворения (за деца), 1981 г.; “Шарено букварче” – стихотворения (за деца), 1994 г.;”Тарлrк и Тапичка” – горски (приказки) истории, следват сборниците “Морско календарче” (1999), “Фантазия с куче (2002), получила Годишната награда на СБП и “Красиви хора” (2004)
РАЙНА ПЕНЕВА
ДОРА ГАБЕ
В моята Добруджа някога
почваха летните дни
с лумнали в нивите макове,
хорски шум, птичи свирни.
Всичко за чудо и приказ бе
до хоризонта навън,
сякаш живеех сред приказка
или в красив детски сън.
Бъбрех си с косета-босета,
тичах по селския път
и се рояха въпросите –
с тайни бе пълен светът.
Често дъхът ми пресекваше,
зърнех ли нов силует
и сърчицето заекваше –
“страшното” беше навред.
Втурвах се в къщи, помамена
от светлинката на свещ,
дирех в прегръдката мамина
мила закрила с копнеж.
Мама!...Най-бистър от всичките
извори на обичта.
Дай Боже, като тревичките
да е безсмъртница тя!
В ПАМЕТ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Над Копривщица повява
лек вечерник с вишнев дъх.
В свода чист се откроява
близкият планински връх.
И преди да падне мракът,
на покоя властелин,
ей я, стара майка чака,
да посрещне свиден син.
Как ли да й обясним,
че сред военния пожар
паднал е синът й Димчо
в боя при Демир Хисар?
Няма да повярва, няма
и в съня си на вестта.
Майките умеят само
да загърбват тъй смъртта.
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
|