Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:


Прожектор:

Бележник:

Бивалици:

Послеписи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преводи
Поезия от Александър Ревич.
Translated poems by Aleksander Revitch. 
 

    Александър Михайлович Ревич (р.1921). Руски поет и преводач, участник във Великата oтечествена война.Завършил е Литературния институт “Максим Горки”. Превежда от френски, полски, чешки, сърбо-хърватски, както и от румънски и български език. Превел е стихотворения за т.1 от избраните произведения на Иван Вазов в шест тома на руски език.

Тодор Тодоров, Какво ще е времето днес II, 2005, Варна

    АЛЕКСАНДЪР РЕВИЧ 

    * * *

    В атака танкове когато 
    се втурват в своя гняв суров 
    и под снарядите земята 
    разкъсва снежния покров, 

    когато в треска, или пък по-точно, 
    душите в пламъци горят, 
    пехотата се вдига и започва 
    най-истинският черен ад. 

    Безсрамно псувайки сред воя, 
    под огън, и картеч, и дим, 
    помислял ли си ти, че в боя 
    меч вдига ангелът незрим? 

    И всеки път - и пак наяве, 
    в съня дори куршумите пищят, 
    снегът вали и побелява, 
    а горе - ангели летят. 

    * * * 

    Във скръбни дни, в зли дни нерядко 
    ледът се стапя, капките звънтят. 
    През есента варим си сладко, 
    сватбарски веселби кънтят. 

    Напиваме се, пеем и в леглата 
    по двойки лягаме по зрак, 
    за махмурлук - от зелето чорбата, 
    а на студа покашляме си пак. 

    Каквото беше, беше както трябва 
    на празника - с победните стрелби, 
    с ракетните букети, дето грабват 
    очите, и с оркестри, може би. 

    нагарчащият вкус на веселбата, 
    студеният среднощен страх, 
    несъхнещият мухъл на стената, 
    гробовете под снежен прах, 

    без кръст, без име, без табелка, 
    и по траншеите - без знак, 
    където вятърът се стрелка 
    в ушите, в пожълтяващия злак. 

    Каквото беше, вече си отива. 
    Но чувам песен на скворец - 
    лети и с вечността се слива, 
    прославя вездесъщия Творец. 

    Превод от руски на Тихомир Йорданов
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма