| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Имена: |
| Памет: |
| Разказ: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Поезия | |
Стихове от Красимир Симеонов.
Poems by Krassimir Simeonov. |
|
|
Красимир Симеонов беше гост на “Простори” през юни тази година. Два-три месеца по-късно поетът отново присъства на “просторните” страници, което пък говори, че в тези чести срещи няма нищо случайно... Той е роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004) и „Езерни очи” (2005).
КРАСИМИР СИМЕОНОВ
ЛЕОНИД
През 480 г. пр. Хр. спартанският цар Леонид
начело на триста бойци и не много доброволци
задържа почти три дни в отчаяно
сражение седемстотин хилядната армия
на Ксеркс. Но се появява един грък – Ефиалтис,
който предава на персите пътя, по който те могат
да минат в гръб на Леонид.
Така спартанците са победени.
Духът на врага обаче дотолкова пада, чe не след дълго
огромната за времето си армия е разгромена.
Тази битка е известна като битката при Термопили
(Горещите порти).
Пред мен са варварите
в редици по хиляда;
не виждам края им – земята е
натъпкана като преяла.
Мила, сега у дома
ти къпеш животното.
От шестгодишни уча тези триста,
че силата във техните ръце е мъдрост...
И слязохме от планините вчера
за последния урок.
Мила, сега у дома
ти миеш сребърните съдове.
Най-после тук са варварите –
повече от пясъка са в шепата ми.
Затова не бързайте и правилно
телата си боядисайте в червено.
Мила, сега у дома
ти разпалваш огъня.
Ние няма да победим.
Ние сме вече мъртви.
Но под броните ни се ражда един
грифон безсмъртен.
Мила, сега у дома
ти подреждаш цветята.
И за размаха на неговите криле
му е нужен безкрая.
Ние ще му го дадем,
а той на нас – Рая.
Мила, сега у дома
ти топлиш водата.
Леонид съм! Четете в очите ми:
След снощната болка
във тях е тъмно наистина,
но има край и смъртта!
Мила, ти си готова
за жертвоприношението.
Ето и Ефиалтис бърза...
Това е, оправете реда!
В бяг към сърцето им ще се спуснем
като къс вулканична скала,
като огнени пръски.
Мила, разбрала си –
ние сме днешната жертва.
Ти продължи ритуала –
работата си да довърша.
СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
На Ангел Г. Ангелов
Смехотворна шестетажна кула –
по скоро дървена барака –
грозно нещо, мислено да бъде Онзи кон,
но изоставено;
с процепи, объркани стълбища,
проядено от лишеи и старост.
Аз напредвам някак през етажите
и бързам.
На първия ме срещна змеят
от детските ми сънища – все същият.
На втория – един приятел,
който се удави като малък,
ми разказва дълго за пропуснатото.
На третия момичето,
което
топлеше очите ми
през тихия и миризлив живот,
си тръгна.
На четвъртия
започнаха да ме преследват страховете.
На петия се спрях –
основите на кокалестото създание
потрепваха;
донасяха ми вести
крайно натъжаващи.
С провесени крака и бавен поглед,
впит в кожата на моето чудовище,
успях да видя
как залагат взрив в основите.
Дребничките долу носеха фитилите,
посичаха със брадвите си,
ровеха с крака.
И успях да видя как във края на гората
ковяха масите за утрешния Празник.
Един етаж –
и съм сред птиците – си казах...
Но тези сънища
са толкова непрeдвидими.
Събудих се от треската след дни
и пих вода.
И не мога да си обясня кръвта и болката
от някакви трески,
забили се под ноктите ми.
|
|
|
Назад
[ 3 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
