БОДЛЕР
Препоръките, които ще прочетете, са плод на опита1; опитът включва известен брой недоглеждания; тъй като всеки допуска пропуски, макар и не съвсем същите, надявам се, че моят опит ще бъде подложен на проверка от всеки един от вас.
Прочие моите препоръки нямат амбицията да бъдат нещо повече от vade mecum2 или по-полезни от “Наивна и почтена учтивост”. Огромна полза! Представете си, че кодексът на учтивостта е написан от някоя госпожа Дьо Варан3, умна и с добро сърце, а изкуството да се обличаш разумно - преподадено от някоя майка! Така и аз ще внеса в тези препоръки, посветени на младите писатели, чисто братска обич.
1. За щастието
и за липсата
на късмет
в началните стъпки
Когато, говорейки за някой ваш събрат, млади писатели кажат с лека отсенка на завист: “Хубаво начало, страшно му провървя!”, те не се замислят, че всяко начало е предшествано поне от двадесет други първи опита и всъщност се явява техен резултат.
Не зная дали в областта на репутацията изобщо е имало светкавичен успех; струва ми се по-скоро, че успехът - в аритметична или геометрична прогресия в зависимост от силата на писателя - е резултат от предишните му успехи, често невидими с просто око. Бавно се струпват молекулярни успехи, но никога не се раждат чародейно и стихийно!
Хората, които казват: “Не ми върви!”, просто не са имали достатъчно успехи, но не знаят това.
Художник Димитър Трайчев
Човешката воля е в плен на хиляди закономерно възникнали обстоятелства, които я заграждат отвред и образуват един вид окръжност; тази окръжност обаче се движи, тя е жива, върти се и измества всеки ден, всяка минута, всяка секунда кръга и центъра си. Така, носени от нея, затворените вътре човешки воли изменят всеки миг взаимните си отношения и това именно е свободата.
Свобода и обреченост са две противоположни начала; гледани отблизо и отдалеч, те представляват една единствена воля.
Ето защо няма лош късмет. Ако не ви върви, значи нещо ви липсва: узнайте какво е то и проучете проявите на съседните вам воли, за да отместите по-лесно окръжността.
Един пример между хиляда: Някои хора, които обичам и уважавам, се гневят срещу популярните сега писатели Йожен Сю, Пол Февал4, въодушевени драскачи; само че дарованието на тези хора, колкото и да е несериозно, е налице все пак, а раздразнението на моите приятели не съществува или съществува с минус отпред, защото е загубено време, най-лишеното от стойност нещо на света. Въпросът не е дали книги, издържани по чувство и форма, превъзхождат модната днес литература. Разбира се, това е вън от съмнение, поне за мен. Само че твърдението ми ще бъде наполовина вярно, докато вие не проявите в жанра. който искате да утвърдите, толкова талант, колкото Йожен Сю в своя жанр. Възбудете същия интерес с нови средства; покажете равна и дори по-голяма сила в обратна посока; удвоете, утроете, учетворете дозата до равна концентрация и няма да имате вече право да злословите по адрес на буржоата, защото той ще бъде с вас. А дотогава vае victis5, защото само едно е вярно, силата, и тя е върховното правосъдие.
2. За възнаграждението
Колкото и хубава да е някоя сграда, докато красотата й не бъде компетентно установена, тя е само еди-колко си метра висока на еди-колко си метра широка. Същото важи и за литературата, най-трудно оценимата материя, която на пръв поглед се свежда до писане на редове; литературният архитект трябва на всяка цена да продаде произведението си, името му само не е залог за печалба.
Някои млади хора казват: “Щом ни се заплаща толкова малко, заслужава ли си да полагаме толкова труд?” Те биха могли да напишат прекрасна творба и в такъв случай ще бъдат ощетени само от неизбежните настоящи условия, от житейския закон; пишейки посредствено, те сами си нанасят щета: макар и зле платени, биха могли поне да се прославят с хубавото си произведение; пак зле платени, те се опозоряват с лошото.
Обобщавам мислите си по този въпрос със знаменитата максима: “Само с добра воля може да се постигне успех!” и я предоставям за размисъл на всички философи, историци и делови хора.
Хората, които казват: “Защо да си давам толкова труд за толкова малко пари!”, са същите, които по-късно, постигнали вече слава, искат да продадат книгата си по двеста франка на кола и ако им откажат, идват да я предлагат на другия ден със сто франка загуба.
Разумният писател ще каже: “Убеден съм, че трудът ми струва повече, защото не съм лишен от дарба; но ако трябва да направя известни отстъпки, ще се съглася, че да имам честта да бъда измежду вашите сътрудници.”
3. За симпатиите
и антипатиите
В любовта, както и в литературата, симпатиите не зависят от волята ни; все пак обаче трябва да ги подложим на проверка, разумът ще си каже думата по-късно.
Истинските симпатии са прекрасно нещо, при тях двама души се превръщат в едно; измамните са отвратителни, защото при тях пак оставаш сам, без първоначалното безразличие, което е по-добро от ненавистта, неизбежна последица на измамата и разочарованието.
Затова аз приемам и се възхищавам от приятелството, защото то се корени в съществени съответствия в интелекта и темперамента. То е една от свещените прояви на природата, едно от многобройните приложения на утвърдената през вековете поговорка: “Единството прави силата.”
Същият закон на откровеност и чистосърдечност трябва да ръководи и антипатиите. Има обаче хора, които съвсем лекомислено си печелят омраза, както и възхищение. Това е много неразумно: създаваш си врагове без никаква облага. Дори ако не улучиш противника, ударът ти наранява сърцето му, а може да нарани и някой от свидетелите на двубоя.
Един ден по време на урок по фехтовка някакъв кредитор смути тренировката ми: подгоних го с рапирата. Когато се върнах, учителят ми по фехтовка - миролюбив исполин, който би ме съборил на земята с едно духване - ми каза: “Как щедро пилеете антипатията си! И това ми било поет! Пфу!” Загубил бях времето, през което щях да направя няколко напада, задъхах се, изложих се и заслужих презрението на още един човек, кредитора, без да му навредя кой знае колко.
Всъщност омразата е ценно питие, по-скъпа отрова от отровата на Борджиите, защото е приготвена от кръвта, здравето, съня ни и най-вече от нашата любов! Трябва да я скъпим!
4. За злостната
критика
Злостната критика трябва да се практикува само срещу поддръжниците на заблудата. Ако сте силен, вие се погубвате, нападайки силен човек; дори и да не сте на едно мнение по някои въпроси, той непременно ще се окаже на ваша страна в други случаи.
Има два метода на критикуване: по заобиколен път и по права линия; вторият е най-краткият.
Във фейлетоните на Ж. Жанен6 ще намерим достатъчно примери за косвена критика. Заобиколният път забавлява галерията, но не я поучава.
Правата линия се практикува сега с успех от няколко английски журналисти; в Париж излезе от употреба; дори самият Грание дьо Касаняк7 като че ли я е забравил. Тя се състои в умението да кажеш: “Господин X. е нечестен човек, а на това отгоре и крайно тъп; ще докажа твърдението си”, и да го докажеш - първо, второ, трето и т. н. Препоръчвам този метод на всички, които вярват в разума и имат здрав пестник.
Критика, неуцелила добре обекта си, е равносилна на злополука; все едно стрела, излетяла накриво, която в най-добрия случай одрасква ръката ви; или пък рикоширал куршум, който едва-що не ви убива.
5. За творческите
методи
Днес трябва да се произвежда много; следователно трябва да се работи бързо; да бързаш бавно. С други думи, всеки удар да е сполучлив, нито един замах с рапирата да не отиде нахалост.
За да пишеш бързо, трябва много да си мислил, да си носил сюжета със себе си на разходка, в банята, в ресторанта и едва ли не при любовницата си. Йожен Дьолакроа ми казваше веднъж: “Изкуството е нещо толкова съвършено и толкова изплъзващо се, че перото и четката никога не се оказват достатъчно чисти, нито способите -достатъчно експедитивни.” Същото е и с литературата; затова не съм привърженик на зачеркването: то замъглява огледалото на мисълта.
Някои писатели, при това много изтъкнати и извънредно добросъвестни — Едуар Урлиак8 например, отначало изписват доста хартия. Те наричат това подготовка на платното. Този странен подход има за цел да не се загуби нищо от замисъла. После при всяко преписване кастрят и изрязват. Резултатът - макар и превъзходен - е все пак пилеене на време и талант. Да се подготви платно не означава да се покрие с бои, а да се нахвърлят контурите и да се разположат крупните петна с леки, неуловими багри. Платното трябва да е готово - в мисълта на писателя, - преди да вземе перото, за да напише заглавието.
Казват, че Балзак нашарвал ръкописите и коректурите си най-фантастично и най-безразборно. Романът в такъв случай преминава през цяла серия от генезиси, в които се губи не само единството на фразата, но и на творбата. Навярно този именно лош метод придава често на стила му известна разводненост, неравност, сякаш четеш чернова, единственият недостатък на този велик историк.
6. За всекидневната
работа
и за вдъхновението
Оргията не е вече сестра на вдъхновението: разкъсахме прелюбодейната им връзка. Бързото възбуждение и немощта на някои надарени натури са достатъчно доказателство срещу този противен предразсъдък.
Едно само е необходимо за плодовитите писатели - съдържателното и редовно подхранване. Вдъхновението решително е брат на всекидневния труд. Тези две противоположности не се изключват, както и всички други противоположности, от които е съставена природата. И вдъхновението е подчинено на нещо, както гладът, храносмилането, сънят. В духа ни съществува навярно някакъв божествен механизъм и трябва не да се срамуваме от него, а да го използваме възможно най-пълноценно, както лекарите използват всички възможности на телесния механизъм. Ако искаме да живеем в упорито съзерцание на бъдещата творба, всекидневният труд ще окаже услуга на вдъхновението, както четливият почерк помага на мисълта да се изясни, а ясната и мощна мисъл допринася за четливото писане: времето на грозния почерк отмина.
7. За поезията
Колкото до онези, които се отдават или са се отдали успешно на поезията, съветвам ги никога да не я изоставят. Поезията е най-доходното изкуство; само че тя е капитал, чиито лихви се получават много късно, но затова пък са изключително големи.
Нека завистниците цитират някои хубави стихове, които са разорили издателя.
От интелектуална гледна точка поезията прокарва толкова ясна разграничителна линия между първостепенните и посредствените духове, че и най-ограничената публика не може да не се подчини на нейното деспотично въздействие. Познавам хора, които четат посредствените често пъти фейлетони на Теофил Готие само защото той е създал “Комедия на смъртта”. Навярно те не долавят цялата прелест на тази творба, но знаят, че той е поет.
Впрочем има ли нещо учудващо, щом всеки здрав човек може да мине два дни без ядене, но не и без поезия?
Това изкуство, което задоволява най-властната ни потребност, ще бъде винаги най-таченото.
8. За кредиторите
Навярно си спомняте комедията, озаглавена “Бохемство и гений”9. Обстоятелството, че нередовният живот понякога е съпътствувал гения, доказва само, че геният е много силен; за съжаление това заглавие изразяваше за мнозина младежи не случайност, а необходимо условие.
Съмнявам се Гьоте да е имал кредитори. Хофман дори, бохемът Хофман, измъчван често от недостиг на пари, копнее непрестанно да излезе от това състояние и умира между другото точно когато едно малко по-охолно съществуване обещава на гения му по-сияен възход.
Никога недейте да имате кредитори; преструвайте се, ако ви се иска, че имате, това е най-многото, което мога да ви разреша.
9. За любовниците
Ако искам да спазя закона на противоречията, който управлява духовния и физическия свят, принуден съм да наредя в категорията на опасните за писателите жени порядъчната жена, учената и актрисата; порядъчната, понеже по необходимост принадлежи на двама мъже и е оскъдна храна за деспотичната душа на поета; учената, защото по погрешка не се е родила мъж; актрисата, защото е пропита с литература и говори на жаргон, с една дума, защото не е жена в пълния смисъл на тази дума: за нея публиката е нещо по-ценно от любовта.
Представяте ли си поет, влюбен в жена си и принуден да гледа играта й на сцената? Струва ми се, че ще му иде да подпали театъра.
Представяте ли си същия поет, принуден да напише роля за жена си, ако е бездарна?
Ами някой друг, който се поти, за да си отмъсти с епиграми на публиката от авансцената за страданията, които тя му е нанесла в лицето на най-скъпото му същество, това същество, което ориенталците заключваха три пъти, преди да заминат да изучават право в Париж? Именно защото всички литератори се ужасявят в известни мигове от литературата, намирам приемливи за тях - горди и свободни души, уморени умове, които винаги изпитват нужда да си отдъхнат в седмия ден на неделята - само две категории жени: леконравните или глупавите, любовта или тенджерата. Братя, има ли нужда да ви обяснявам защо?
Превод Лилия Сталева
1. Статията е била публикувана на 15 април 1846 г. в “Еспри Пюблик”. - Бел. фр. изд.
2. Ела с мене! (лат.). - Бел. пр.
3. Покровителка и интимна приятелка на Ж. Ж. Русо, отличаваща се с не особено строг морал. - Бел. пр.
4. Популярни френски прозаици; Йожен Сю
е автор на “Скитникът евреин” и на “Па
рижките потайности”, а Пол Февал - на
“Гърбавият” и “Лондонските потайности?. -
Бел. фр. изд.
5. Горко на победените (лаг.). - Бел.пр.
6 Френски журналист. - Бел. пр.
7 Френски публицист. - Бел. пр.
8 Френски прозаик и публицист. - Бел пр.
9. “Кин”, или “Бохемство и гений”, пиеса на
Александър Дюма за известния английски
актьор Кин. - Бел. фр. изд.
Recommendations to young writers – essay by Baudelaire. |